Препоръчано18.07.2022

„МЕКАТА НА ГОЛФА“ В КОНТИНЕНТАЛНА ЕВРОПА

Пpокрай океана играта всеки път е различна. Част 2

Виктор Папазов
+3 снимки„МЕКАТА НА ГОЛФА“ В КОНТИНЕНТАЛНА ЕВРОПА

Виктор Папазов:

На около 70 км северно от Лисабон се намира Praia d’El Rey (ние си го преведохме като „Кралският плаж“). В едноименния курорт освен еднофамилни къщи, много от които през май все още не са населени, има и един приличен 5-звезден хотел Marriott. Защо казвам „приличен“? Защото а-ла-карт ресторантът му не работи във време, което се счита за high season, и консиержът препоръчва само един друг ресторант в близките селца, когато го попитахме къде има добра традиционна португалска кухня.

PRAIA D’EL REY

Прилежащото голф игрище носи името на курорта. На сайта му ще видите впечатляващи снимки и твърдение, че е едно от най-красивите игрища в Европа. Според мен това са леко пресилени твърдения. След като се бяхме разглезили от Алгарве, тук игрището е прилично, не особено трудно или разнообразно, но чак пък водещо в Европа... Действително на няколко от дупките океанът е покрай вас и гледката е много приятна, особено ако времето е слънчево. В един от дните ни там буреносни оловносиви облаци бяха надвиснали над водата, силен вятър на моменти направо ни отвяваше, а (както знаят всички, които играят голф) това поставя на изпитание и най- добрите играчи. Аз имам един специфичен ритуал, за който моля да бъда извинен: когато съм на игрище около някой от световните океани (и/или морета), не пропускам от някое от близките до него тийта да запратя с всички сили една голф топка във водата! Не пропуснах и тук да направя това, още в първия ден на играта си на Praia d’El Rey.

В съседство се намират две други игрища – West Cliffs и Royal Obidos.

WEST CLIFFS

е наистина впечатляващо ново голф игрище, по дизайн на дама – Синтия Дай. Открито през 2017 година, то е с претенции скоро да се титулува като „най-доброто голф игрище в Португалия“. Ако трябва да го характеризирам с една дума, тя би била „прецизност“. Преди старта на играта маршалът ме пита какъв хендикеп имам. 22, признавам си аз. Съветът му е да играя от тий боксовете, отбелязани с 55. Аз наперено заявявам, че ще играя от 59 (по- далечните от 55), защото ми се струва, че от „неговите“ ще ми е много лесно. Той се усмихва с разбиране и казва: „Добре, но да знаете, че когато топката ви излезе извън очертанията на феъруеите, няма да може да я намерите“. Още след първата дупка разбирам какво е искал да ми каже стартерът: тук, на това игрище, е добре да имате много, ама наистина много резервни топки в голф торбата. По-добре къси и точни удари, отколкото шоу голф с впечатляващи драйвове, след които няма намиране на топчето. Всяка неточност безмилостно се наказва със загуба в естествената фауна – предимно бодливи храсталаци или пълзящи растения и най-разнообразни цветя. West Cliffs е много красиво и е изпълнено с предизвикателства. То е от онези голф игрища, на които бихте могли да играете всеки ден в продължение поне на седмица и да не ви омръзне. И в двата дни на игра тук особено предизвикателни ми се сториха дупки 3, 9 и 18 – които освен хълмовете и бункерите бяха добавили и водни препятствия – за разнообразие и изпитание на концентрацията.

Третото игрище ROYAL OBIDOS

e донякъде подобно на Praia d’El Rey. Смесица от дупки в гората и гледки към океана. То е по проект на легендарния Севериано Балестерос – много приятно за игра, но не чак толкова „кралско“, колкото е заявката в името му. Благодарение на факта, че нямаха достатъчно голф колички, не успяхме да започнем в първоначално заявеното от нас тий време сутринта. Това ни освободи 4 часа, дадоха ни нов слот за игра на залез-слънце (twilight) и благодарение на това успяхме да посетим

Близкото средновековно селце Обидос

Високо на хълм над полята по змиеобразно тясно пътче стигнахме до прекрасно запазен и реставриран замък, който сега е превърнат в модерен хотел. Крепостните му стени заграждат и защитават малки къщички – а търговската улица е обрамчена с очарователни магазинчета, предлагащи туристически сувенири и домашно направена вишновка. Всяка къща тук се гордее със своята, като организира дегустации – ликьорът се сипва в малки шотчета, направени от шоколад. Пийваш и... купуваш веднага – защото ти харесва ритуалът, харесва ти вкусът и със сигурност ще искаш да го споделиш с близките си хора, като се върнеш у дома.

Вишневите градини и насаждения в равнината под замъка са подстригани и подредени като войничета – впечатляваща гледка, която хем ме радва, хем ме натъжава, че при множеството вишни и у нас никъде не съм виждал така изрядно подредена градина.

Може би благодарение на сладкия вкус на местните специалитети, голф играта на Royal Obidos вървеше леко, но не особено резултатно. Шест от дупките криволичат сред неповторима екосистема от езера, която е взаимносвързана от каскадни поточета. Абсолютно запомняща се е 18-а дупка, пар
5, 490 метра (!) от жълтите тийта, която те предизвиква да дадеш най-доброто от себе си в края на всяка игра – виждаш, че вече почти си стигнал Club House, и мечтаеш за бира на терасата с гледка към океана.






Свързано