Въздух, суша & море12.05.2022

Заклинанието No Stress!

На Кабо Верде лежерната нега покълва в душата на вечно забързания европеец и го кара да погледне на битието си с други очи

Магдалена Гигова Магдалена Гигова
+3 снимкиЗаклинанието No Stress!

Няма друго място по света, където по-често да чувате словосъчетанието No stress, от Кабо Верде. No stress e мантра, песен, картина, рисунка по пясъка, надпис върху парео и най-вече закачливо подвикната фраза, ако прекалено се горещите за нещо.

Лежерната нега се стеле сладка като петмез. Тя сякаш покълва в душата на вечно забързания европеец и го кара да погледне на битието си с други очи. И той започва да възприема по различен начин Sodadе, песента на местната икона Сезария Евора, която се изпълнява по-често от националния химн. На креолски думата означава тъга, но и копнеж, мъка, но и надежда.

Тъкмо Мама Сеза ме заведе в Кабо Верде, малка африканска република, известна и като Островите Зелени нос. От години мечтаех за родината на босоногата дива, която излизаше на сцената без обувки в знак на съпричастност с бедния си народ и приживе даваше 75% от приходите си за основното образование в Кабо Верде, т.е. практически издържаше всеки ученик.

Бях убедена, че докосващата сърцето музика в стил „морна“ не може да се ражда на грозно място, и не вярвах на хората, които ми казваха, че там има само плаж и едно полегнало от силния порив на вятъра дърво.

Когато самолетът започна да се снишава над остров Сал, аз се стъписах. На Кабо Верде нямаше нищо „верде“ (зелено). Оказа се, че португалските колонизатори били изчерпали въображението си за имена на завоювани територии и кръстили късчетата земя на Зелени нос, разположен на 500 км в африканския континент. Вулканичен, почти лунен пейзаж, миражи в безлюдната пустиня. Защо, по дяволите, са се заселили там и по какви причини Сал се е превърнал в туристически блян, след като всяка бутилка минерална вода се внася по море от Сенегал, а за останалите нужди се пречиства от океана?

Първопричината е каменната сол. Днес мините Салинас са атракция с притегателно вулканично СПА, но навремето ценните кристали са изнасяни с кораби към Бразилия и Португалия, след като са добити с кървава пот от докарани насила африкански роби. Днес техните потомци живеят почти толкова трудно, колкото предците си, но аз сърдит, намръщен и зъл човек на Кабо Верде не срещнах. Макар минималната заплата там да е 120 долара, а най-ниският наем – 150. Въпреки че 30 на сто от домакинствата не разполагат с течаща вода и се снабдяват с живителната течност от нещо като будки, където срещу 5 долара могат да си налеят в пластмасови бутилки 25 литра. На остров Сал всяка зеленина се поддържа изкуствено, туризмът е единственият поминък и днес едва изплува от ступора по време на пандемията. А хората успокояват нас, охолните и презадоволените, с усмихнатото си No stress.

И точно в това е невчесаният чар на Кабо Верде. Да, той е в

копринените плажове, поръбили острова като златен ширит,

в музиката на Сезария Евора, от която започваш да плачеш, без да разбираш креолски, в пречистващия оптимизъм. И в онзи неуловим баланс между немилостива природа, труден живот, сърдечност и лекота.

Никога няма да забравя първата вечер в най-посещавания клуб в курортното градче Санта Мария (защото имаше и втора, и трета). Сцената се е сгушила в пространство колкото стар софийски двор, заобиколено от жилищни сгради. Над главите на музикантите се вее пране, масите с гостите се клатушкат на неравния под, а неземно красиви мулатки разнасят коктейли от местния ром, който кой знае защо наричат пунш. Съставът на оркестъра е гъвкав. Солистът забелязва красив младеж, който си пробива път към бара, спира да пее и започва да маха като ветропоказател. “This is my brother from another mother”, изкрещява с неповторим акцент и кани „брат“ си на сцената. Той се противи, понеже е дошъл да се почерпи с приятели, но отстъпва пред настояванията на весела компания в ъгъла.

Грабва микрофона и запява като ангел.

След две парчета слиза да си допие бирата. Но към групата се е присъединил друг brother from another mother – солиден чичко, който се оказва бог на китарата. Постепенно лампите в жилищата над тонколоните започват да гаснат. Семействата лягат да спят преди поредния усилен ден. Как ли успяват дори и с тапи в ушите? Междувременно сред местните младежи настава оживление.

На сцената се появява странно пиршество на целулита, стегнато в оскъдно боди. Дамата е с меко казано заоблени форми, силно изрусена къса коса и детайлно татуирани върху краката чорапи с жартиери. Оживлението ескалира до френетични ръкопляскания, на които тя очевидно се наслаждава. Държи се като примадона и ние и` вярваме до момента, в който подхваща песен... изумително фалшиво. Но с такъв апломб и жар, че публиката подкрепя всяка нота. Масите са избутани до стените, а гостите се опитват да повторят стъпките на уж простичкия, но невъзможен за усвояване танц фунана. На пръв поглед краката само подскачат в ритъм, но после задните части на кабовердийците сякаш заживяват собствен живот в темпо различно от това на стъпалата, което ти се струва анатомически невъзможно. Но тромаво се отдаваш на помитащата стихия от добро настроение до ранни зори. На другия ден с изненада откриваш, че хората, с които си споделял стъпки и глътки, от сутринта са на работа със същия несекващ ентусиазъм като при танците снощи.

Те увличат с простодушните си пориви да измислят занимания за туристите извън плажа, кайт- и уиндсърфинга, които процъфтяват заради нестихващия вятър. И успяват! На пръв поглед

идеята да галиш акули е в противоречие със здравия разум,

но когато разбираш, че точно този вид са вегетарианци, и при това в бебешка възраст, смело нагазваш в океана. След като си наел обувки, за да не нарежеш краката си на острите камъни и корали. Пък и колкото да са дружелюбни акулите, надушат ли кръв... Водачите уверяват, че видиш ли перка, не бива да изпадаш в паника. Вадят от джобовете си найлонови пликчета и започват да шумолят с тях по повърхността на водата. Любопитните акулчета, точно като човешки малчугани, се втурват да проверят какво се случва и минават като ласкав воал покрай глезените ти. А майките, с които
живеят до шестата си година, зорко бдят да не им направиш нещо.

В селцето Педра де Лумес и солниците Салинас можеш до насита да се намажеш с кал, без да предизвикаш потрес у околните. Оправданието е, че солните мини са превърнати във вулканично СПА. Центърът му е солено езеро, чиято концентрация е по-силна от тази на Мъртво море. Влезе ли ти в очите, голям плач пада. Но пък не можеш да потънеш, дори да плуваш като ютия.

Женици от селото се вживяват в ролята на терапевти, като натъркват тялото ти с едра каменна сол, сякаш ще те пекат на скара. Своеобразният скраб ти смъква всички мъртви клетки и малко живи. Когато изсъхнеш, се изплакваш в езерото, но само за да освободиш място за щастливото мазане с кал. При това – полезно за кожата.

Не по-малко полезно за колекцията от снимки и спомени е Синьото око на Буракона. За целта обаче трябва да посетиш мястото от октомври до април. През останалото време е въпрос на късмет. Недалеч от пристанищното градче Палмейра в подводна пещера проблясва природният феномен. Вулканът, образувал самия остров Сал, е заспал преди 50 млн. години, но при последното си изригване е създал тюркоазеното явление, за което няма друго обяснение освен „игра на светлината“. В тъмната паст на скалите нереалистично синьо сияние обсебва очите ти. И ти потъваш в него... докато не те избута следващият турист с хищен фотоапарат.

А кабовердийците се радват като похвалени деца, когато им кажеш колко харесваш техния остров, защото са намерили онези вълшебни думи, които превръщат тревогите за бита в усмивка, а напрежението – в жажда за живот. Мантрата на баланса – No stress!






Свързано

Почит към традицията: модел 911 Targa 4S Heritage Design
Акценти23.12.2020
Почит към традицията: модел 911 Targa 4S Heritage Design
Укротяване на голямото синьо
Акценти16.03.2020
Укротяване на голямото синьо

Hacker-Craft – безпогрешен усет към детайла

София Павлова София Павлова
Новият член в SUV семейството на Mercedes-Benz
Въздух, суша & море05.03.2020
Новият член в SUV семейството на Mercedes-Benz

GLB е първият автомобил в компактния клас с възможност за 7 седящи места

Теодора Георгиева Теодора Георгиева
Неподправената Африка
Акценти28.02.2020
Неподправената Африка

Из дебрите на Черния континент - една жена, една камера и никаква пушка...

Магдалена Гигова Магдалена Гигова
Три неочаквани адреса на Hygge
Акценти29.12.2019
Три неочаквани адреса на Hygge

Уют и топлота върху глетчер, на религиозен ритуал и... на плаж.

Мисия Silver Spitfire – успешна
Акценти16.12.2019
Мисия Silver Spitfire – успешна

Поглед от облаците

София Павлова София Павлова
Времето в открито море тиктака в ритъма на Submersible Luna Rossa
Въздух, суша & море20.10.2019
Времето в открито море тиктака в ритъма на Submersible Luna Rossa

Часовникът е специална разработка на Panerai и върви в комплект с AC75 Luna Rossa

Биляна Константинова Биляна Константинова
До Галапагос в еко комфорт
Акценти14.10.2019
До Галапагос в еко комфорт

Или как да видите най-интересното от вулканичния архипелаг, без да съсипвате природата

Биляна Константинова Биляна Константинова
Ferrari и вълните
Акценти26.08.2019
Ferrari и вълните

“Моторите са като жените. Нужно е да знаеш, къде да докоснеш”- Eнцо Ферари

Стефан Пешев Стефан Пешев