Акценти27.10.2019

Запознайте се с Н.Пр. Ема Хопкинс, посланик на Великобритания

Дипломат, служител на ордена на Британската империя, майка и фен на "Имението Даунтън".  

Емилия Колева Емилия Колева
+8 снимкиЗапознайте се с Н.Пр. Ема Хопкинс, посланик на Великобритания

Да успеем да се вмъкнем в и без това натоварения график на Н. Пр. Ема Хопкинс се оказа нелека задача. За да се усложни допълнително, малко преди уговореното интервю, се случи кризата с фалита на британския туроператор „Томас Кук“. Вероятно много хора на нейно място биха отложили уговорката ни, но посланик Хопкинс е различна. И е британка. Срокът беше спазен, а разговорът – урок по дисциплина.

 

Ваше превъзходителство, първо позволете ми да поясня от самото начало, че това интервю няма да засегне темата за Брекзит. Представям си, че ви е омръзнало да отговаряте на този тип въпроси?
Казано накратко: да. Но истината е, че Брекзит тече от повече от три години откакто бе проведен референдумът. Реално, за нас вече е станало нормално да го засягаме в разговорите, които провеждаме. Макар да се радвам да говоря по тази тема и много често да работя по нея ежедневно, Обединеното кралство представлява много повече от Брекзит. Великобритания е страна с големи демократични традиции. Ние сме лидери в множество сфери, а и имаме една много важна национална черта – доброто ни чувство за хумор. Дори в моменти като сегашния сме способни да се надсмеем над себе си и да бъдем саркастични. Мисля, че това е ценно умение, независимо дали сме в или извън Европейския съюз, защото това не е всичко в живота. Има толкова много други важни неща и хората имат истински предизвикателства ежедневно. Не трябва да забравяме, че това са нещата, върху които трябва да се фокусираме.

Н.Пр. Ема Хопкинс със своя екип
Мотото на PREMIUM Lifestyle е „в постоянно търсене на изключителното“ – какво бе изключителното, което ви накара да изберете кариера в дипломацията?
За мен най-привлекателното в дипломацията и специално в тази роля като посланик тук е голямото разнообразие на работата. Никога не вършиш едно и също нещо в два различни дни. Понякога откривам училище. Друг път съм на трактор и промотирам британска компания. Може би ще участвам в дебат за жените в медиите. Или представлявам Великобритания на държавно събитие, на което президентът говори по повод национален празник в България. Понякога дискутирам събития, свързани с външната ни политика, като Русия или позицията ни спрямо Сирия. Но може и да подкрепям
военните ни сили по време на операция на НАТО или да откривам прием на един от военните ни кораби във Варна или Бургас. В тази работа има толкова дълбочина и многообразие, че наистина е прекрасна възможност и за мен е абсолютна привилегия
да я изпълнявам.


Преди да дойдете в България бяхте наградена със званието „Служител на Ордена на Британската империя“ през 2014 г. за заслугите ви към спирането на сексуалното насилие в страни, засегнати от военни конфликти. Кажете ни повече за тази дейност – защо се включихте в нея?
Приех да работя по темата за изнасилванията във военни зони, защото бе много специална възможност. Имаше политически интерес в лицето на Уилям Хейг, министърът на външните работи. Имаше подкрепа от голяма звезда като Анджелина Джоли, която беше много активно въвлечена в кампанията. Капацитетът на британското правителство също бе включен – то бе предоставило условията и ресурсите, с които да подкрепи кампанията. Реалността в зоните на конфликт също повлия, защото истината е, че в повечето такива ситуации насилието срещу жени е извършвано абсолютно безнаказано. В 99.9% от случаите няма никакви последствия за мъж или войник, който изнасилва, и това просто не е редно. Кампанията беше за повишаване на информираността, за увеличаване на възможностите да се подвеждат под отговорност хора, които извършват такива престъпления. Но кампанията имаше и превантивна цел – да подобри възможността на миротворците да охраняват цивилните граждани, да направят така, че жени и деца да не са в ситуации на риск.
Също така трябваше да се създадат повече процедури и структури в сферата. Едно от основните неща в кампанията, с което се гордея, е това, че ръководех работна група в създаването на нов протокол, който инструктираше хората как да разследват случаи на изнасилване в ситуации с ограничени ресурси в държави, преживели конфликт. Той бе преведен на много езици по света и е използван в реални ситуации. Засяга събирането на доказателства, нуждата да не се травмират жертвите повторно чрез неколкократни разпити за нападението и значението на това да се подобри отчетността за едно от най-сериозните престъпления срещу човешките права.

Н.Пр. Ема Хопкинс с Деница Сачева (зам.министър на образованието)
Изминаха повече от четири години откакто станахте посланик на Обединеното кралство в България – каква беше първата ви мисъл, когато разбрахте, че следващата ви дестинация ще е София?
Всъщност аз кандидатствах да бъда посланик в България. Смятах, че това е много интересна възможност. България е страна, за която знаех малко от работата ми по борбата с трафика на хора. Но не беше само това. Бях работила и по присъединяването на България и Румъния към Европейския съюз, когато Обединеното кралство отвори пазарa на труда си за български и румънски работници. Великобритания беше една от първите държави в ЕС, приели румънски и български работници. Знаех малко за страната, но тя звучеше и като интересно и разнообразно място за работа и, всъщност, реалността се оказа точно такава. България се оказа изключително вълнуващо място и освен това неочаквано открих такава красива част от Европа.


Какво се промени откакто пристигнахте у нас?
През четирите години и половина откакто съм тук видях как София се развива като столица. Виждах как към България има все по-голямо доверие за лидерството й в региона чрез работата й в Западните Балкани. Бях тук по време на председателството на Съвета на ЕС, когато европейските лидери бяха в София, за да обсъдят важните теми на деня. Но видях и някои неща, които не са толкова положителни, като например влошаването на свободата на медиите. Също така продължаващите опасения на българите, както по отношение на икономическите им перспективи, така и за способността им да се развиват в собствената си държава. Към това може да се добави и нарастващата тенденция към емиграция на българите и демографските последици за страната, което е много сериозен проблем.


Засягате важни теми, но целта на нашия разговор е по-различна. В рамките на темата на настоящия ни брой безспорно успешният сериал „Имението Даунтън“ вдъхнови филм, базиран на него, който вече излезе. Фен ли сте на сериала и защо?
Фен съм на „Имението Даунтън“. Сериалът е най-успешният някога правен във Великобритания. Гледан е в много държави по целия свят.


Защо смятате, че той стана толкова популярен и очаквате ли и филмът да го последва?
Смятам, че това е защото изглежда красиво, сниман е във величествени имения във Великобритания. Костюмите са страхотни. Вниманието към детайлите е нещо, с което Великобритания е известна, когато става въпрос за исторически продукции. Но също така, това е толкова добра чисто човешка история, защото става дума най-вече за живота на хората: за техните любовни трепети, за предизвикателствата пред тях на фона на световните войни, за промените в културата и епохите. Мисля, че сериалът е привлекателен на много нива и затова толкова много хора му се наслаждават.


Кой е вашият любим персонаж и защо?
Определено това е героинята на Маги Смит, Вайълет Кроли. Тя има най-добрите реплики в сериала. Винаги умее да използва иронията и сарказма си, за да подчертае много сериозни теми. Освен това тя прави възрастта си добродетел, така че да й позволява да коментира случващото се и никой да не спори с нейните понякога доста остри забележки. Тя е фантастична актриса и изключително обичан герой във Великобритания.

Диана Митева (банка ДСК), Н.Пр. Тамара Лилуашвили (Грузия), Н.Пр. Наргиз Гурбанова (Азърбайджан), Н.Пр. Доника Ходжа (Албания), Н.Пр. Ема Хопкинс, Н.Пр. Сри Астари Расджид (Индонезия), Ирена Комитова (PREMIUM Lifestyle)

Да се върнем на професията Ви – дипломацията толкова ли е важна в живота, както и в политиката и международните отношения?
Мисля, че да, защото дипломацията в същността си представлява комуникация и опира до това как да предадем послания, така че те да бъдат разбрани по начин, който да намери своя отзвук в културния контекст, в който работим. В живота общуването е също толкова важно, независимо дали е със семейството ви, с приятелите ви или на работното ви място – и това наистина е в основата на дипломацията. Тя не опира до празна реторика. За мен най-важното е да кажеш какво имаш предвид, но по начин, който ще бъде разбран, а след това да направиш това, което си казал, че ще направиш, и да имаш практическата основа като подкрепа на думите си. Ако нямате този навик, ако не правите това, което проповядвате, тогава дипломацията е празна дисциплина.


Как успява посланик, съпруга и майка да балансира професионалния и личния живот?
Краткият отговор е: много трудно. Нещото, за което никога не остава време, е времето за теб. Това е предизвикателство. Трябва да сте доста издръжливи, за да бъдете посланик, защото винаги внимавате какво казвате и правите – и как ще се тълкува. Това понякога може да бъде много уморително. В същото време аз се гордея, че съм работеща майка и че давам този модел за подражание на децата си. Когато те се оплакват, че няма да присъствам на нещо, въпреки че се опитвам да бъда с тях колкото мога повече, казвам: „Мама трябва да работи. Трябва да спечеля пари, за да можем да ядем и да живеем”, и това сякаш ги успокоява доста бързо. Мисля, че за тях е важно да разберат, че жените и мъжете работят и че всички ние трябва да го правим, за да се издържаме – такъв е животът. Но като цяло, мисля, че за мен лично тази работа е много положително преживяване и голям късмет, както и да имам семейство, деца и личен живот.

 

Вижте още:

Н.Пp. Стефано Балди, посланик на Италия

Н.Пр. Ирит Лилиан, посланик на Израел

Н.Пр. Сри Астари Расджид, посланик на Индонезия






Свързано

Най-големите провали на най-успешните хора в историята - част I
Акценти12.11.2019
Най-големите провали на най-успешните хора в историята - част I

Колко криволичещ може да бъде пътят към успеха?  

Кристин Кръстева Кристин Кръстева
Няма нужда да обичате вино...
Акценти11.11.2019
Няма нужда да обичате вино...

...Но ако го обичате, животът става толкова по-шарен

Андреа Пунчева Андреа Пунчева
Почти документално
Акценти10.11.2019
Почти документално

Tри истории, които да си откраднете сами

Петя Бангьозова
Човешка клетка с големината на цял град
Акценти06.11.2019
Човешка клетка с големината на цял град

Работата на Дейвид Болински е феноменална - графиките и анимациите му са за илюстрация на жизнените процеси в нашето тяло и за работата на клетките ни променят изцяло съвременното обучение в природните науки.

Ирена Комитова
География на внезапния успех
Акценти05.11.2019
География на внезапния успех

Топ 3 на местата по света, превърнали неочаквания късмет в трайно постижение

Спайдърмен с турбийон
Акценти03.11.2019
Спайдърмен с турбийон

Последното часовникарско бижу на RJ е издръжливо като супергерой

Биляна Константинова Биляна Константинова
13 Мid-century стола за изискано усещане от 50-те
Акценти02.11.2019
13 Мid-century стола за изискано усещане от 50-те

Ретрото не излиза от мода

Наталия Иванова
На върха няма място за всички
Акценти01.11.2019
На върха няма място за всички

А ако има, това връх ли е всъщност?

Емилия Колева Емилия Колева
EmSculpt – след вторите две процедури
Акценти29.10.2019
EmSculpt – след вторите две процедури

Всички сме гледали множество футуристични филми, в които героите влизат в лековити капсули или басейни и излизат “чисто нови” - със заздравели рани, отстранени тумори, изгладени лица и с жизненост на 20-годишни младежи. 

Ирена Комитова