Андреа Пунчева
През 2019 г. светът отбелязва 500 години от кончината на Леонардо да Винчи. Това е първият повод да поканим за гост на рубриката ни „Дипломатите“ посланика на Италия Стефано Балди. Втора причина, ако ни трябва такава, е интересната му личност: започнал кариерата си в Дар ес-Салам и прекарал 30 години в дипломацията, той е един от най-опитните хора в своята сфера. През 2018 г. беше и лектор на TEDxVitosha, като видеото от лекцията му, озаглавена „За да откриете щастието, пребройте благословиите си“, събра чудесни отзиви от цял свят.
Ваше превъзходителство, на първо място Ви напомням за личност, оставила ярка следа по света, Леонардо да Винчи – фактът, че отбелязваме 500 години от кончината му, сигурно вълнува всеки италианец?
Благодаря, да, вълнуващо е. Знаете ли, Леонардо е често описван като гений, но според мен това е ограничаващо. Мислим си за гениите като хора, много отдалечени от нас. Ако си обикновен човек, не се чувстваш свързан с него, а му се възхищаваш. Бях чел преди за Леонардо и сега покрай подготовката за отбелязването на тази годишнина си припомних, че той е не само гений, но и човек, с всичките ограничения, които тази дума носи. Но важното е, че там, където е имал недостатъци, ги е впрегнал да работят в негова полза.
Как Посолството на Италия отбелязва годишнината в България?
Като посланици имахме различни варианти, подготвени от властите в Италия, с които да отпразнуваме 500-годишнината, но повечето от тях бяха много мащабни за сравнително малко посолство като нашето в България. Затова на мен ми хрумна друго: подготвих своя собствена изложба. Исках да направя проект, подходящ за младите хора и конкретно за децата в училищата тук с изучаване на италиански. Това беше първоначалната ми цел, затова и текстовете са на италиански и на български, а изложбата представлява серия от банери със снимки и информация за живота на Да Винчи, има по-познати и по-малко познати факти за него. Лично аз се занимавах с подготовката и ще споделя, че процесът по подбор беше особено интересен. Има толкова много, от което да избереш! Търсих факти и снимки, които са поне донякъде оригинални, за да не се повтаря с всичко, което вече сме чували.
Например?
Понеже съм почитател на филателията, потърсих пощенски марки за Леонардо и открих около 120 вида от цял свят, включително и от България. Събрах възможно най-много от тези марки – е, на снимки, разбира се, и ги сложих всички на един банер, за да илюстрирам колко популярен и влиятелен е той във всички крайчета на света: от Руанда и Корея до Европа, естествено, до Арабския свят. Навсякъде.
Къде можем да видим изложбата, как тя стига до хората?
Изложбата обикаля по училищата, стои там по 2-3 седмици, беше в Националната библиотека до 5 юли, сега е в Пловдивската библиотека. Много е лесно за транспорт, защото това са банери. И оттам се роди следващата идея: да бъде споделена изложбата с целия свят. Моите колеги, посланиците на Италия в различни държави, където мисиите са средни или малки, прегърнаха идеята и я направиха своя. Предложих им я, изпратих им файловете, те само трябва да сменят логата и да преведат текстовете на езика на страната, където са. Признавам, че беше много добре прието. Много ми е приятно, когато ми кажат, че изложбата е представена в Молдова, Узбекистан, Виетнам, Мианмар, Бразилия...
Мислим за картините му, за изобретенията му – но какво научихте за личността му?
Кръстих изложбата „Леонардо, благородният гений“ и за мен това е показателно. Когато говоря в училища – защото това е идеята на проекта, разказвам и за неговата същност. Той е бил разпилян между различни дейности. Правил е толкова много неща едновременно, че рядко е успявал да се концентрира само върху едно от тях... понякога се сещам за това и се чувствам по-близо до него. Не защото се имам за гений, разбира се, а просто защото ми се струпват толкова неща на главата! В бележките му виждаме, че на една и съща страница рисува идеалния град и после до него пише бележки по литература. Някъде е полетът на птицата, който е изучавал, а до него – математически изчисления. Това в същността си е много модерно. Това го правят стартъпите, ако се загледате: мултидисциплинарен подход.
Което сега, през XXI век, би звучало съвсем на място в CV например. Има ли специален ден на Леонардо в годината?
Не, няма един официален конкретен международен ден, посветен на него, но все пак една дата изпъква: 2 май, когато той е починал. Но през цялата 2019 г. има събития, вдъхновени от 500-годишнината.
Нека се върнем към началото на дипломатическата Ви кариера. Вие сте кариерен дипломат, как влязохте в тези среди?
Бях на 28, когато започнах. Първо бях във външното ни министерство, а после отидох в Дар ес-Салам, в Танзания. Нямах си и идея в какво се забърквам, Африка я бях виждал само на снимка. Тогава бях млад, бях заместник-посланик, посолството беше малко, бяхме на друг континент, а цялото преживяване беше чудесно и в немалка степен бе така, защото имах късмета първият ми посланик да бъде много добър ментор.
В колко страни сте били?
Не толкова много. Аз предпочитам да пътувам и да се установя някъде – да пътуваш и да видиш 5 места за 5 дни, само и само да си ги отбележиш, че си бил, не е моето. Аз обичам да опознавам града и държавата, в която съм. По работа съм живял Дар ес-Салам, после в Женева, после обратно в Рим. След това в Ню Йорк, Брюксел, пак Рим и сега тук. На всяко място съм бил по 4 години и ето ги 30 години кариера...
Какво дава дипломацията и какво взима?
Отговорът и на двете зависи от всеки човек и от подхода му. Променяш се много и на личностно ниво, а естествено – и на професионално. Когато си в чужбина, никога не си просто човек. Винаги хората гледат на теб като на държавата. Трябва да влезеш в тази роля и да я овладееш. Не казвам, че се преструваш, не. Но трябва да го имаш предвид. Особено се усеща тази отговорност в социалните мрежи: ако аз днес от личния си профил напиша нещо, то се приема като позицията на Италия до някаква степен. Редно е да си даваш сметка и това значи да действаш естествено, но с едно наум.
Би ли било недипломатично да попитам в коя държава Ви хареса най-много?
Не, разбира се. Много зависи кого питате, но моят отговор не е особено оригинален. От гледна точка на условията ми на живот, но и на работата, която вършех тогава, много ми хареса Ню Йорк. Да работиш в ООН и да живееш в Манхатън е изключително преживяване и съм щастлив, че съм го имал. Не е лесно, но е вълнуващо. Ако почнеш да сравняваш обаче, рискуваш да пропуснеш най-хубавото от дестинацията и работата. Навсякъде има нещо хубаво.
Как изглежда животът Ви в София?
Сигурно ще се изненадате, но никога не съм имал толкова активен културен живот, колкото имам сега в София. Странно е, но е така, дори и сравнено с Ню Йорк, където можеш да преживееш всичко и то, на най-високото ниво. Ако харесваш танци, отиваш на танци, ако искаш концерти, всички минават оттам, ако искаш театър, има Бродуей... В Рим също е пълно с културни възможности, затова въпросът не в наличността, а в достъпността – и не говорим само за пари. По-труднодостъпни са Ню Йорк и Рим, да кажем, като се вземат предвид фактори като билети, резервации с месеци напред, транспорт и т.н. В София обикновено успявам да отида на почти всички културни мероприятия, които ме интересуват, дори и в последния момент. Придвижването е по- лесно от едно място до друго, така че за една вечер мога да отида на две, понякога на три събития. В Ню Йорк би било немислимо да отида на повече от едно, а и там го има момента, че който и да си, в този град си никой. Винаги има някой по-голям, по-известен, по-важен, по-богат от теб – просто такъв е мащабът, там трябва да свикнеш, че си един от многото... но и да си дадеш сметка, че си късметлия, че можеш да си позволиш да отидеш да гледаш нещо и да живееш на хубаво място.
Какви са наблюденията Ви върху връзката между Италия и България?
Тази година е много емблематична за отношенията между двете държави. Отбелязваме 140 години дипломатически отношения и ако проследите линията им, ще видите, че почти постоянно връзката е била добра, дори и през тежките години. Днес ние се разбираме чудесно и това важи за различни сфери: икономически, политически, културно, имаме добър обмен на туристи. Това значи, че повече италианци идват тук, а вече по- голямата част от българите познават Италия добре. Остава ни да поддържаме тази топла връзка и да я подхранваме. Работим за това да се знае повече за съвременните италиански творци, за да не се свързва представата за нас само с Ренесанса. Има чудесни модерни художници, дизайнери – които, между другото, се облягат на онова, което е постигнал Леонардо да Винчи.
Как бихте описали България на италианец, който не знае нищо за страната ни?
Тя е скрито съкровище. Което не идва да каже, че няма и други такива съкровища, разликата е единствено, че страната ви е много близо до нас. Не знам, може и във Вануату да е чудесно, но просто не съм бил и е много далеч. А тук е на 2 часа полет и е близко и до съзнанието ни, има конкретни неща, които са общи за целия регион. Имаме дълбоки връзки между двете страни. Съвсем наскоро разбрах, че последният голям римски генерал, Ецио Флавио, който е победил Атила, е роден... в Силистра! Това не го знаех, казаха ми го хората от града, които ме поканиха на събитие там. В света, а и в отношенията между Италия и България има толкова много за откриване, което тепърва ни очаква.
Вижте още:
Запознайте се с Н.Пр. Ирит Лилиан, посланик на Израел
Запознайте се с Н.Пр. Сри Астари Расджид, посланик на Индонезия
Теодора Георгиева
Емилия Колева
