От броя12.12.2018

Запознайте се с Н.Пр. Ирит Лилиан, посланик на Израел

В дебютното издание на новата ни рубрика се срещаме с духа на откривателството

Андреа Пунчева Андреа Пунчева
+1 снимкиЗапознайте се с Н.Пр. Ирит Лилиан, посланик на Израел

Лесно е да си представим дипломатите като химерна, невидима, тиха сила, която посредничи между континентите и обединява държави на противоположните краища на планетата, буквално или преносно. Днес обаче виждам много реалната страна от живота на един дипломат – така се случва, че срещам първия гост на новата ни рубрика в турбулентен ден.

Н. Пр. Ирит Лилиан е посланик на Израел в България и в сутринта преди срещата ни прочетох следното заглавие на сайта на BBC: „Смъртоносен огън в ивицата Газа“. Ако обаче не бях чела заглавието, не бих предположила, че има проблем: посланикът изглежда спокойна и ме посреща с усмивка.

Ваше Превъзходителство, явно е, че днес ще бъде зает и вероятно труден ден. Колко често конфликтът в Газа засяга Вашата работа?

Всеки ден е натоварен ден. Е, мисля, че това е част от всекидневието ни – да отразяваме по някакъв начин ситуацията в Израел. Работим в две измерения: едното е политическото, а другото са хората. Моите задължения включват работа с институции, с медиите, но и с хора. Някои казват, че ние от Израел живеем на ръба на оцеляването, защото съществува постоянният риск от нападение, но не мога напълно да се съглася.

Всъщност Израел понастоящем се нарежда на 11-о място в индекса на щастието. Това звучи парадоксално предвид конфликта, но не и като да бъдеш на ръба на оцеляването. Дали „щастие“ би бил Вашият избор на дума, когато описвате родината си?

Бих казала, че имаме пълен, щастлив и жизнерадостен живот, макар да сме напълно наясно със ситуацията. Да, молили са ме да обясня защо сме толкова нависоко в индекса на щастието – защото звучи неконвенционално. Има много начини да го обясня, но смятам, че има нещо в природата на израелтяните, което вижда отвъд политическата действителност. Ние сме стъпка напред, народът е иновативен и силен, културният живот е толкова цветен, ние сме суперсила и в света на изкуството. Винаги се опитваме да си направим лимонада от лимони.

Предвид атаките е неизбежно да поговорим за политиката за секунда – макар че списанието ни има друг фокус. Какво е Вашето решение на израелско-палестинския конфликт?

Мисля, че в крайна сметка единственото решение е да има две отделни държави. Как да го постигнем? Чрез истински диалог. Трябва да се върнем на масата за преговори. Има хора и от двете страни на тази маса, които биха казали: „Не сме готови“ или „Това няма да се случи в рамките на нашия живот“. Опасявам се, че ще ме нарекат наивна или дори безнадежден оптимист, но мисля, че ще го доживеем. Ако не ние, то тогава нашите деца, следващото поколение лидери. Ако не сме откровени, конфликтът никога няма да спре. Надявам се палестинците да изберат миролюбиви лидери, защото насилието определено не е приемливо средство за постигане на политическа амбиция. Регионът ни може да предложи много на света и ме натъжава, че още не сме постигнали този етап. Просто се моля лидерите и от двете страни да бъдат достатъчно смели, за да кажат: „Стига толкова, дотук!“.

Мисля, че „Стига толкова“ обобщава ситуацията добре. Ами Йерусалим – ясно е, че това ще е основният препъни- камък?

Не казвам, че не е сложно, но той е столица на Израел. Казвайки това, не искам да омаловажавам амбициите на палестинците, но през годините са предлагани много решения... За да се приеме което и да било от тях, в крайна сметка трябва да се върнем на масата за преговори. В противен случай просто оставаме в сферата на мечтите – няма нищо лошо в тях, разбира се, и народ без мечти не може да оцелее, но те обикновено се разминават с реалността. Ще цитирам един от най-известните ни израелски писатели, Амос Оз, който сравнява конфликта в Газа с болен пациент в операционната: той е готов да му ампутират крайника, защото знае, че това е единственият начин да оцелее, но докторите се страхуват. Знаем, че регионът ни е болен, и искаме да го излекуваме. Компромисът и диалогът са от ключово значение.

Да си знаете границите, буквално и преносно, изглежда, че най-важното умение за един дипломат. Какво става обаче, ако посланикът и управляващите, които представлява, са на различно мнение? Къде е границата, ако не са съгласни?

Винаги си мисля за дипломатите като за актьори на сцената: Отело не убива Дездемона наистина и актьорите не трябва да са съгласни с героя, за да го изиграят. Понеже посланици стават хора от всякакви области, няма универсално правило: някои са много съгласни с линията на поведение на правителството си, други изобщо не са. Това е нормално. Но да си дипломат, означава да представляваш позицията на управляващите в твоята страна, а не да говориш, само когато си съгласен, или да знаеш кога да си мълчиш – можеш да кажеш всичко, стига да намериш подходящия начин да го кажеш. Мисля, че Каски Стинет отбелязва, че дипломатът е личност, която може да те прати по дяволите по такъв начин, че да те накара да очакваш пътуването с нетърпение. Като посланици работим много с думите и езика, затова, от една страна, трябва да представляваш държавата си, но от друга – имаш много пространство, в което да наместиш себе си, личността и интересите си.

Как се стигна до мандата Ви в България – как се вписа той в интересите Ви?

Вашата страна винаги ми е била много любопитна, защото имам много приятели от български произход в Израел, знаех за историята ви, за спасяването на евреите, бях пробвала от вашата кухня, преди дори да дойда тук. Мисля, че най-близка се усетих до България след атентата в Бургас. По онова време работех в МВнР в Израел и бях отговорна за отношенията с държавите в Южна Европа, включително и България, така че ме изпратиха тук веднага след нападението. Тогава наистина усетих, че хората от двете вери се обединяват. През 2015 г. ми предоставиха списък от три държави, където мога да стана посланик, и България беше сред тях. Когато я видях, тя беше първият ми избор.

Какви бяха другите два варианта?

Можех да отида в Кипър или в Испания.

Били сме в много добра компания!

Да, това беше примамливо, но аз чувствах връзка тук.

Фотограф: Юлиян Донов

Основното нещо, което ми идва на ум, когато обсъждаме връзката между двата народа, е спасението на българските евреи. Дали това е нещо, което е известно в родината Ви?

Да, знае се, но трябва да се знае много повече. Разбира се, за Холокоста се говори и се учи обстойно и ако попитате някого на улицата кои държави са спасили евреите си през Втората световна война, някои ще се сетят за Дания, а други – за България.

Израел наскоро отбеляза 70-ия си рожден ден. Какво е постигнато за това време и в кои аспекти тепърва ще пораствате?

Една държава на 70 години е млада, но все пак не е тийнейджър. Все още имаме да изминем дълъг път и се надявам да го направим в мир и стабилност. Населението е много разнообразно, в Израел са се събрали евреи от четирите краища на света и всеки идва със своята култура, навици и разбирания. Винаги е имало предизвикателства за преодоляване, така че е трябвало да бъдем иновативни. Фактът, че имаме толкова много Нобелови лауреати, ме кара да се гордея, но също толкова горда съм със сплотеното ни общество и силната ни икономика. Изпитвам гордост и от израелските иновации, които промениха света: от USB устройствата до системи за автономните автомобили. Тази безкрайна изобретателност винаги ме е интригувала, особено в сферата на изкуствата и културата.

Говорите за изкуство и творчество, искам да ви попитам за менталиста Лиор Сушард. Той е от Израел и идва в София много скоро, на 19 и 20 декември. Не е много популярен в България, но знам, че Вие го познавате добре. Какво да очакваме от шоуто му?

О, мисля, че българската публика е изпуснала много! Но имат шанс да наваксат онези, които не са го гледали. По-възрастните помнят Юри Гелър, който е нещо като прародител на израелските менталисти, той зашемети света с уменията си. Но Лиор е много по-добър. Той сякаш поставя огледало пред всеки от нас. Не всяко изкуство е лесно смилаемо, но идеята е, че изкуството предизвиква зрителя да проведе разговор със самия себе си – и Лиор също ви води по този път. Много по-сложно е от „кое число си намислих току-що?“.

Предизвикателно е, кара ни да се чудим:„Наистина ли може да прочете мислите ни“. Този тип въпроси нямат нужда от превод и са общовалидни във всяка култура. Затова толкова се вълнувам и се гордея, че Лиор Сушард идва тук. Надявам се, че много хора ще дойдат на шоуто и ще имат възможност да се срещнат с него лично. Подозирам, че това ще е началото на едно чудесно приятелство между него и България и че ще се връща пак и пак!

Радвам се, че ще го видите на българската сцена – при това в Народния театър, защото напускате страната ни след половин година. Какво ще вземете със себе си?

Едно нещо, което със сигурност ще отнеса със себе си, е посланието за спасението, особено в контекста на днешните времена. Също така ще нося и чувството, че може би трябваше да направим повече, за да помогнем на България да проумее сложността на историята със спасението. Ще помня много от времето си тук: красотата на страната ви, някои много вкусни рецепти и, разбира се, добри приятелства. Също така винаги ще помня и скромността ви, в Израел хората са различни, по- директни. От друга страна, и двата народа споделят огромна любов и привързаност към своята родина, независимо къде по света се намират. Тази обща черта вероятно ще я нося със себе си винаги… както и невероятния вкус на вашите домати.






Свързано

Помитащият звук на искрящата Астана
Въздух, суша & море04.01.2019
Помитащият звук на искрящата Астана

Президентът Назърбаев нарисувал столицата на Казахстан на салфетка, която се пази в музея и до днес

Магдалена Гигова Магдалена Гигова
Удоволствие из Ориента
Въздух, суша & море17.12.2018
Удоволствие из Ориента

Връщаме се назад във времето, но сме повече от всякога в настоящия момент

Мартина Захариева
Новата мода: научна фантастика или бизнес?
Мода14.01.2019
Новата мода: научна фантастика или бизнес?

Технологиите и изкуственият интелект променят начина, по който се обличаме

Емил Христов Емил Христов
Гастрономическото съкровище на България
Гурме30.12.2018
Гастрономическото съкровище на България

На лов за сирена из Черни Вит и уикенд с аромат на лавандулов чай

Цветана Кулинска
Другата България
От броя28.12.2018
Другата България

Защото България не е само София. И слава Богу!   

В точното време на точното място
Животът02.01.2019
В точното време на точното място

7 уникални случая, чиято годишнина отбелязваме през декември и януари

Андреа Пунчева Андреа Пунчева
Спортни чудеса по Коледа
Животът26.12.2018
Спортни чудеса по Коледа

От мача край окопите до запотените мултимилионери

Цветан Баяслиев Цветан Баяслиев
Коледни размисли
От броя21.12.2018
Коледни размисли

На финансовата трапеза да заблестят истински стойностни неща... Но какво всъщност е стойността и кой я създава?

Виктор Папазов
Разговаряй с непознати
От броя10.12.2018
Разговаряй с непознати

Обръщение от редактора на PREMIUM Lifestyle за The YOUnique Issue – декември/януари 2019

Андреа Пунчева Андреа Пунчева