Първите ми впечатления от тази далечна страна са от минутите след пристигането. Кацнахме вечерта на международното летище Нарита и се отправихме към централната част на Токио, където щяхме да нощуваме. Бяхме пътували над 20 часа и имахме нужда от вкусна храна и удобно легло. Сравнително бързо се озовахме в Уено, културния център на столицата. Слизайки на метростанцията, имахме „челен сблъсък“ с пословичната японска услужливост. След известно лутане в търсене на местно ресторантче решихме да експериментираме и да проверим дали всичко, което бяхме чували за японската любезност, отговаря на истината...
Спряхме добре изглеждаща забързана млада японка на светофара и помолихме да ни препоръча добър ресторант наоколо. Бяхме с няколко големи куфара, възглавничките от пътуването все още висяха от раниците... сигурно сме изглеждали доста забавно. След като разбра, че току-що кацаме и не познаваме града, дамата ни хвана за ръка и лично ни заведе до района със заведения за хранене, като през цялото време (5–10 минути) си говореше с нас и видимо беше доволна, че ни помага. Така започна нашето японско пътешествие. Следващите дни вещаеха не по-малко емоции и впечатления, но бяхме решени да ги приемем. Нужни са много повече от няколко дни, за да се запознаеш с цялото многообразие от културни, кулинарни, дигитални и шопинг предизвикателства, които този космополитен град предлага. Ето някои от основните забележителности на Токио, които оставиха трайни спомени в съзнанието ни:
Императорският дворец,
сгушен дълбоко в пленителни градини – лабиринт от алеи, осеяни с много зеленина, езера, цветя в най-различни нюанси, които те поглъщат и не можеш да отделиш поглед от тях. Интересно е да се види как този остров на спокойствие и традиции граничи в противопоставящ се синхрон с модерните стъклени небостъргачи.
Кметството на Токио определено разкрива една от най- впечатляващите панорами към града и планината Фуджи. Избрахме тази опция пред Tokyo Sky Tree, за да си спестим няколкочасовото чакане на опашка. Качването до 45-ия етаж отне едва 55 секунди, а панорамната гледка от 202 м беше запомняща се. Откри се и величественият Фуджи в далечината. Рибният пазар е преживяване сред тесни криволичещи улички, натрапчива миризма на прясна риба и стимулиращи засилено слюноотделяне снимки и миризми от многобройните суши ресторанти наоколо, които се бореха за вниманието на прииждащите тълпи. Избрахме си един от ресторантите и се наредихме на опашка. Както вече споменах, тук навсякъде се чака на опашки. Търпението ни беше възнаградено и след около половин час вече си избирахме поредната чинийка със суши от въртящия се плот пред нас. Цветът, блясъкът и свежестта на рибата не могат да се опишат – те просто трябва да се усетят. Не успяхме да отидем за ранните търгове (часовата разлика си каза думата), но затова пък разнообразието от морски видове и автентичният вид на търговците е нещо, което трябва да се види.
Музеят на дигиталното изкуство
предлага изключително изживяване. За прекараните там 4–5 часа се върнахме отново в детството. Това е свят без граници, свят на въображението и фантазията. В момента, в който прекрачиш прага, се гмурваш в интерактивно триизмерно пространство, където няма карта или вярна посока – всичко се движи, променя се постоянно и форми, цветове и звуци се преливат едни в други, сякаш си комуникират на някакъв техен език... не си сигурен дали си посетил всичките 18 зали, или си прекосил някоя от тях многократно – те непрестанно се променят.
Затова се оставихме на инстинкта и се забавлявахме. Разбира се, посетихме и някои от най-известните и стари храмове в Токио и Киото. Все пак сме в Япония. Освен впечатляващата архитектура, която всички сме виждали по снимките, храмовете са много интересни и отвътре. Замъкът „Ни Джо“ в Киото най-много ни спечели: той е бил резиденция на първия шогун на династия Токугава. Залите – главни или второстепенни, приемни или лични, не се различаваха по нищо друго освен по размера. Това, което прави впечатление, са простотата и изчистеният интериор. В залите нямаше мебели, накити или други аксесоари. Само картини по стените и постелки по земята. Нищо повече или по-малко. Каква противоположност на нашите западни представи за дворец! Семпло, изчистено и някак възвишено просто…
Другият храм, който завинаги остана в сърцата ни, беше „Фушими Инари“, посветен на Инари – бога на плодородието, ориза и лисиците, построен през 794 г. в Киото.
Храмът е известен с многобройните оранжеви врати, наредени една след друга така, че да образуват пътеки до върха на хълма, откъдето се открива невероятна гледка към района. „Фушими Инари“ е използван за декор във филма „Мемоарите на една гейша“ и се е превърнал в една от най-посещаваните забележителности в района.
В края на престоя си в Япония разнообразихме градските пейзажи с няколко природни забележителности. Бамбуковата гора Арашияма и паркът с елените в Нара бяха две от най- интересните и запомнящи се места. Величественото спокойствие и безвремието, което навява бамбукът, ни плениха завинаги. А паркът с елените спечели сърцата на децата в групата. Над 1800 свободно разхождащи се елени, които нямаха нищо напротив да ги галим, храним и снимаме. Какво повече му трябва на човек, за да се върне в детството? Япония не може да се опише. Тя трябва да се усети и да се
преживее!
П.П. и две думи… за тоалетните.
Тоалетните са на почит в Япония. Още на летището ни посрещна огромен билборд с №1 системи за тоалетните чинии…
След това подобни реклами срещахме навсякъде. Дори обществените тоалетни са изключително чисти и предлагат допълнителни екстри като затопляне на седалката, измиване, музика. Всичко това, придружено с много инструкции и копчета. Истинско преживяване!
Вижте още:
8 важни факта преди да заминете за Япония за първи път
В Япония магията, наречена сакура, продължава от края на март чак до май
Елена Николова
Емилия Колева
