Акценти09.03.2020

При индианците ембера - машината на времето

От Панамския канал до племето разстоянието е по-малко от час и... повече от осем века.

Магдалена Гигова Магдалена Гигова
+19 снимкиПри индианците ембера - машината на времето

Пътуването по река Чагрес от езерото Гатун – преддверието на Панамския канал, е като да вземеш на автостоп машината на времето за 800 години назад. С издълбаните от цяло дърво лодки-пироги туристите от круизните кораби достигат до селото на индианците ембера.
В Панама живеят седем племена

– ембера, унан, гуайми (нгобе), бугле, куна, насо и брибри. Общуването с тях си е бая приключение. Споко! Канутата еднодръвки се носят плавно по река Чагрес. Управляват ги вещи индианци и човек дори забравя, че се е боял да не цопне при анакондата от едноименния филм с ранната Дженифър Лопес. Лодката се хлъзга през невъзмутима тропическа природа, сред цветна феерия и свежест с причудливи и леко плашещи звуци на животни и птици. Флотилията прекосява езерото Алахуела, където са открити първите признаци за човешко присъствие по тези земи отпреди 11 000 години.
Селото пък е връщане с осем века назад.

Сламените колиби са на нещо като два етажа. На горния кат спят стопаните, далеч от някои пълзящи гадини. (За хвърчащите прегради няма.) Пъстрите препаски на индианците са нахвърляни по парапетите, от което верандите приличат на сврачи гнезда. Цялото племе заспива със залеза на слънцето и се събужда в 4.30 сутринта с първите лъчи – нямат ток, а за телевизия, интернет и мобилни телефони са чували от учителя, който веднъж седмично идва да преподава испански на дечицата. Но все още не могат да проумеят защо бледоликите шепнат в някакви кутии.


С помощта на индиански водачи гостите опознават тайните на околната природа и дълбоката връзка на племето с нея. От знахарите научават за свойствата на местните билки. Допускат ги (чисто туристически, естествено) до някои от тайнствените си ритуали и искрено се забавляват от неумелите пръсти на белите хора, които напусто се стараят да постигнат изящните форми при плетенето на кошници и правенето на фигурки от листа и клонки. Първо доказват колко е трудно, а после заковават цена от 100 долара за престъпно красив, но напълно ненужен пахар от боядисана слама, изумителна кошница, дърворезба или дребни скулптурки от плодовете на дървото тагуа. Няма пречка срещу още 30 долара да нашарите телата си с боята от друго дърво – ягуа, също като индианците ембера, но малцина са куражлиите.


Не е чудно, че много пътешественици, попаднали в Панама, си тръгват с убеждението, че са се докоснали до тайна, която не знае нито един човек на планетата. Една посетителка от САЩ толкова се възторгнала, че останала да живее с племето ембера и дори се омъжила за индианец. Със спестяванията си купила хеликоптер и сега организира ВИП турове за състоятелни чужденци.


Когато не са „нападнати“ от туристи, мъжете и жените не носят дори скромни препаски – татуировките са единствените им одежди. Иначе прикриват ключовите зони с жълти или червени парчета плат, а дамите увисват върху гърдите си гердани от нанизи с „перли“ – мъниста от пясъчник. Понеже са направени от камък, често пъти колиетата тежат по 3 кг и индианките радостно се освобождават от тях, щом пришълците си заминат.
Макар правителството да е против ранните бракове, младежите от племената безпрепятствено се женят на 13–14 години, защото нямат навика да регистрират брака си пред властите. Само пред своите си богове. Понякога един мъж има няколко съпруги, не помни броя на децата си, но не се тревожи, защото така е открай време.

Според американски етнографи, изследвали племето, то не е променяло традициите си през последните 8 века. Важното е да има риба и пържени банани, увити в палмови листа, за всички. Така поне твърди старейшината, който е и най-възрастният – на „цели 47 години“. Когато човек се полюшва на лодките, същите както през XV век, когато първите испански конкистадори са акостирали на тукашния бряг, забравя, че на по-малко от 70 км е т.нар. цивилизация. Панама е причудлива смес от високотехнологично бъдеще и непроменено минало. Индианците, разбира се, знаят името на държавата, която обитават, но им е напълно все едно кой е президент, колко бруто регистър тона са преминали през Панамския канал и дали националният отбор по футбол ще се класира за световното. Затова, когато от селцето на ембера човек навлезе с 16-етажен кораб в шлюзовете на Канала, както свойски го наричат панамците, преживява истински времеви шок. Но що за чудо е съоръжението, което свързва Атлантическия и Тихия океан? То е дълго 80 км. От официалното му откриване на 15 август 1914 г. през трите му шлюза са преминали над един милион плавателни съда.

Чифтове електрически локомотиви (от 4 до 8) и силата на водното налягане издигат корабите на 26 метра над морското равнище, за да преминат през канала до езерото Гатун, което разделя двата океана и е нещо като „чакалня“ за плаващите грамади. Около 197 милиона литра прясна вода се използват при всяко преминаване през шлюзовете като двигателна сила. Локомотивите и вълните издигат корабите и усещането, че се катерят по нанагорнище, е напълно реално. А „портите“, през които го правят, са три – Гатун, Мирафлорес и Мигел. Десет държави „държат“ каргото, преминаващо през Панамския канал – САЩ, Китай, Япония, Чили, Южна Корея, Еквадор, Перу, Мексико, Колумбия, Канада.
Панамците съзнават, че каналът за тях значи живот.

А е можело изобщо да не извадят този късмет. Никарагуа водела с много точки пред Панама в състезанието за пряк път между двата океана. Пък и конкуренцията си имала естествени езера, а не изкуственото, прокопано с много усилия Гатун лейк. Но ден преди гласуването в Американския сенат някой изпратил на всички парламентаристи пощенска картичка с марка, на която се виждали... бълващите лава вулкани в Никарагуа. Така каналът се оказал в Панама. Гатун е най-голямото изкуствено езеро в света. Изгревът над тропическата гора е по-красив от всички пощенски картички, взети заедно. Лоцманските катери порят водата пред многотонните круизни кораби. В далечината се вижда шлюзът – гигантски високотехнологични порти, които могат да отключат ада, ако не се управляват правилно. Корабът навлиза бавно и внимателно в тясното пространство, а отегчени машинисти поемат дебелите колкото човешка ръка метални въжета, за да ги закачат за локомотивите. Най-малко четири от всяка страна. Странен гъдел е усещането за кораб, който върви... по баир. Но си е така! Водата от бавно отварящия се шлюз го повдига, локомотивите го изтеглят и металното чудовище се озовава в езерото Гатун. Оттам до индианците ембера разстоянието е по-малко от час и... повече от осем века.

 

Вижте още:

Непосилната красота на Австралия

Неподправената Африка

Виетнам, моя любов!






Свързано

Alberta Salotti – незаменима част от семейството на Selamore Design
Акценти12.03.2020
Alberta Salotti – незаменима част от семейството на Selamore Design

Мястото с най-голямо разнообразие на качествени италиански мебели.

София Павлова София Павлова
Timeout
Акценти10.03.2020
Timeout

Каква е стойността на една секунда? Попитайте шампионите.

Цветан Баяслиев Цветан Баяслиев
Натали - иконата!
Акценти07.03.2020
Натали - иконата!

За сакралната архитектура на тялото, дишането и всичко останало. Защото жената не е пол, а титла.

Соня Момчилова
Злато в небето
Акценти06.03.2020
Злато в небето

Десет вълшебни гледки към залеза.

София Павлова София Павлова
Новите седем
Акценти02.03.2020
Новите седем

Най-масовият вот в историята на човечеството показва, че легендите не са това, което бяха... или как над 100 милиона души гласуват за Великата китайска стена.

Ефектът Опра
Акценти01.03.2020
Ефектът Опра

Да бъдеш Опра Уинфри означава да направиш невъзможносто възможно. Не просто да извоюваш промяната, а да бъдеш тази промяна.

Мария Станчева
Непосилната красота на Австралия
Акценти29.02.2020
Непосилната красота на Австралия

Едно място, след което обичаш още повече живота си.

Даниела Савова
Неподправената Африка
Акценти28.02.2020
Неподправената Африка

Из дебрите на Черния континент - една жена, една камера и никаква пушка...

Магдалена Гигова Магдалена Гигова
Дом за милион
Акценти27.02.2020
Дом за милион

Холивудска класика или шпионска идилия.

София Павлова София Павлова