Акценти29.02.2020

Непосилната красота на Австралия

Едно място, след което обичаш още повече живота си.

Даниела Савова
+4 снимкиНепосилната красота на Австралия

Пътуванията са голямата истинска любов на моя живот. Винаги съм смятала, че те си струват всички жертви. В обичта си към пътешествията съм лоялна и постоянна, макар често да не съм такава в останалите прояви на любов.
Никога не съм мечтала да посетя Австралия. Винаги ми е изглеждала далечна, непозната, дори нереална. Допреди няколко години, когато гледах клипче от зарята над моста и операта в Сидни в новогодишната нощ. Тогава сърцето ми запрепуска с всичка сила, препъна се и падна по лице! Веднага включих Австралия в списъка ми с мечтани дестинации. И зачаках моментът сам да ме намери. Така и стана. Декември 2015 г. получих покана от приятелка, която живее в Мелбърн от 19 години – искаше да отида на гости. Потвърдих веднага.

По-бавно си избирам десерт в заведение,

но когато знам, че е било писано нещо да се случи, нищо не може да го спре. Преброих парите и си купих билет. Точно толкова просто беше.
На 17 март, с полет през Белград и Абу Даби, тръгнах към Мелбърн в добро здраве и настроение. За първи път пътувах сама някъде, а ме чакаха дълги часове във въздуха.

Операта в Сидни, pattyjansen, Pixabay
Стресът от летенето в самолет не е само на психическо равнище. Кожата преживява шок по време на всеки полет. Тя се дехидратира почти със скоростта на летене. И това е така поради факта, че процентът на влажност на въздуха в самолета е много нисък. Нивото на влажността в салона за пътници приближава 8%, при нормални стойности от около 50%. Когато слязох на летището в Абу Даби, бях прекарала вече общо около 7 часа в самолета, кожата на лицето ми беше суха като тебешир, а очите ме боляха, все едно някой ми е хвърлил шепа пясък. А тепърва ми предстоеше най-дългият полет, този от Абу Даби до Мелбърн – цели 15 часа! Но

всяка цена си заслужава Австралия,

повярвайте ми. Бих изтърпяла още сто пъти по толкова, за да вкуся отново от онзи рай. Краят на света и истинският Едем за мен! „Australia. It’s a bloody long way“. Това видях да пише на една чаша за сувенири няколко дни по-късно.
Но мога да ви уверя, с цялата категоричност на света, че Австралия, макар и много далеч от България, си струва да бъде видяна. Пак и пак. Това е страна на контрастите – огромните и охолни градове са разположени в близост до дивата природа. И въпреки всички неудобства бих минала този път отново, без да се замисля и за секунда.
Австралия безспорно представлява рай за туристите, предлагащ колекция от най-добрите творения на природата, достойни за преклонение девствени плажове, величествени планини и обширни паркове. Природата е смесена с модерната градска култура и
архитектура, представена от едно наистина дружелюбно и гостоприемно население. В Австралия можете да се насладите както на удобствата на мегаполисите, така и да се отдадете на приключенска обиколка сред природните красоти.
Още докато слизах от самолета, ми направи впечатление небето. Никога и никъде не съм виждала по-голямо,

по-синьо и по-близко небе.

Много е особено. И облаците са различни. Изгревите и залезите трудно се преживяват. По принцип всеки човек реагира добре на красотата, но мен ме смущаваше в началото. Не знаех какво да я правя. Да се възхищавам, да се радвам, да я снимам, да ме е страх, че залезът е червен като артериална кръв и може всеки момент да изригне като вулкан? В следващите седмици видях такива еликсири за сетивата, че категорията „красота“ се превърна в неизменна част от живота ми. Разглезих се прекалено много. След Австралия вече трудно мога да се впечатля от гледка или природа...

Мелбърн

Той е най-големият град на австралийския щат Виктория и вторият по големина в Австралия (след Сидни), с население от около 4 милиона души. Четири години е определян за най-добрия град за живеене в света. Макар и да е втори по значимост на континента, дълги години Мелбърн е бил най-богат от всички градове тук. Той става популярен с прословутата златна треска – именно там е открито най-голямото парче самородно злато, намирано някога.

Melbourne

Leading Out Teach Overseas, Flickr
Всъщност се оказва, че златото в недрата на щата Виктория е много по- малко, отколкото мислели всички. Друго подобно парче злато така и не било намерено, но то се оказало достатъчно, за да предизвика вълна от емигранти от Европа, жадни за бързо забогатяване.
Днес Мелбърн привлича с многобройните галерии, театри, ресторанти, магазини и с европейския дух, който носи. Градът е и много зелен – почти една трета от площта му е заета от паркове, градини и отворени пространства, в които се оказва, че има само по няколко човека и можеш да снимаш на спокойствие без непознати хора в кадъра.
С брегова линия от 50 000 километра и само 2.6 души на квадратен километър, Австралия се счита за една от най-слабо населените държави в света. Абсолютен антипод на неспокойната, шумна, мръсна, пръскаща се по шевовете Европа. Навсякъде тук имах чувството, че е някакъв национален празник и всички хора са заминали извън града. Дишах!
Още първия ден се разходихме по южния бряг на река Яра, който е пешеходна зона, опасана с кафенета, ресторанти, молове, казино. Направихме и обиколка на парковете и градините, обкръжаващи центъра на града. Любопитна подробност е, че след Атина Мелбърн е второто място с най-голям брой гръцко население в света.
Той е и градът с най-добре развитата трамвайна мрежа. Дори Лисабон, Виена и Будапеща не могат да се мерят с него. Освен с трамваите си Мелбърн прилича и по други неща на градовете от Европа. Едно от тях е, че ще откриете множество павирани малки улички с кокетни кафенета и заведения. Вероятно най-популярната сграда, носеща европейско очарование, е жп гарата Flinders Street Station, която е културната емблема на Мелбърн, често изобразявана на туристическите картички и сувенири. Часовникът на фасадата е популярно място за срещи.

Сидни

Там кацнах една дъждовна вечер. Посрещнаха ме. Помолих веднага да ме заведат при операта. Слязох от колата и една от най-красивите сгради на XX век, построена през 1960 г., с отлична акустика, 1000 помещения и покрив, тежащ 160 000 тона, стоеше там с царствена самоувереност, цялата окъпана в светлини. Душата ми стана прозрачна и се издигна два метра над земята. Стана ми лошо от емоция. Отстъпих няколко стъпки. Бях зашеметена. Започнах да плача, въпреки че ме лазеха весели тръпки по цялото тяло. Исках да я гледам, докато очите ми изтекат. Аз бях в Сидни! А сградата на операта беше съвършена. Като опакована с луксозна подаръчна хартия и поразяваща като ярка светкавица.

Пристанището в Сидни с изглед към операта
През нощта не мигнах. Загасих лампата, пъхнах едната си ръка под възглавницата и се втренчих в мрака. Цяла нощ не спря да вали, сутринта също. Беше 25 градуса и много, много влажно. Излязохме. Дъждът се засилваше. Стана буря. Истинско естетическо пиршество. Когато видях сърдития океан, помислих, че участвам в някакъв вид чудо. Някои неща човек знае със сърцето, а също и с въображението си. Ако не бяха те – сърцето и въображението, светът щеше да бъде пусто и безнадеждно място. А може би нямаше да го има. Това беше първата ми среща с океана. Тя не се забравя никога. Оставаш сам с тежките и сиви вълни. Разбираш много неща за себе си. Задаваш си въпроси. Всяка вълна се надигаше и напомняше кон, който се готви да прескочи страшно висока ограда. Това беше най-голямата свобода, която съм осъзнавала. Наблюдавах гневните изблици на океана и за първи път през живота ми си казах, че сигурно съм правила добри неща досега, щом
Господ ме награждава да изпитам това щастие. Имаше някаква ужасна грация в движението на вълните, която истински ме порази. Иначе Сидни е един сравнително спокоен град, чийто живот се развива в пристанището Darling Harbour – предпочитано място за отдих и развлечения на местното население. Возих се на ферибот и се насладих максимално на гледката към операта и моста на пристанището.

Photo credit: viaggiareonline.it
Три дни прекарах основно в района на операта. С чаша розе в бистрото под сградата на залез-слънце, придружено с най-вкусната пица с драперии от прошуто като фин дантелен воал, аз надменно се присмивах на всяка друга представа за добро прекарване.
Влюбих се в Австралия. Обичам живота си още повече. И цялото изобилие от цветове, което съпътстваше дните ми до края на престоя, не може да бъде описано на броени страници. То трябва да бъде преживяно. И всеки да открие своята магия.

 

Вижте още:

Съвършената театрална пиеса на Южна Африка

В търсене на преживявания в Западна Австралия

С пълна газ към непознатото






Свързано

The future in motion
Акценти07.12.2021
The future in motion

A New Momentum for Human Mobility

Ирена Комитова
Въпрос на стил: Dieci
Акценти16.03.2022
Въпрос на стил: Dieci

Kъдето идваш като гост, а си тръгваш като приятел  

Ирена Комитова
Monaco Yacht Show
Акценти16.03.2022
Monaco Yacht Show

Независимо дали се интересувате от потенциална покупка на яхта, взимане под наем, дизайн или мениджмънт, това е събитието на годината

Божена Панделиева
Замръзналото езеро
Акценти10.01.2022
Замръзналото езеро

Зимни емоции в Сейнт Мориц

Мартина Захариева
Как да живеем елегантно според Графиня Мари Дьо Тили
Акценти15.03.2022
Как да живеем елегантно според Графиня Мари Дьо Тили

Антонина Стоянова, Богдана Карадочева и Нели Беширова създадоха средище за изискани познания.  

Почит към традицията: модел 911 Targa 4S Heritage Design
Акценти23.12.2020
Почит към традицията: модел 911 Targa 4S Heritage Design
Дръзка, луксозна и етична парфюмерия от Maison de Parfums
Акценти09.12.2020
Дръзка, луксозна и етична парфюмерия от Maison de Parfums

Страст към съвършенство от 1860 г. с Chopard.

Свят отвъд границите
Акценти11.11.2020
Свят отвъд границите

PHILIPP PLEIN NO LIMIT$

София Павлова София Павлова
IWC Schaffhausen и Том Брейди: 4 минути, които ще искате да си подарите
Акценти10.07.2020
IWC Schaffhausen и Том Брейди: 4 минути, които ще искате да си подарите

Born of a Dream: A boy from San Mateo е късометражен филм за мечтите и правилния тайминг

София Павлова София Павлова