Акценти29.02.2020

Непосилната красота на Австралия

Едно място, след което обичаш още повече живота си.

Даниела Савова
+4 снимкиНепосилната красота на Австралия

Пътуванията са голямата истинска любов на моя живот. Винаги съм смятала, че те си струват всички жертви. В обичта си към пътешествията съм лоялна и постоянна, макар често да не съм такава в останалите прояви на любов.
Никога не съм мечтала да посетя Австралия. Винаги ми е изглеждала далечна, непозната, дори нереална. Допреди няколко години, когато гледах клипче от зарята над моста и операта в Сидни в новогодишната нощ. Тогава сърцето ми запрепуска с всичка сила, препъна се и падна по лице! Веднага включих Австралия в списъка ми с мечтани дестинации. И зачаках моментът сам да ме намери. Така и стана. Декември 2015 г. получих покана от приятелка, която живее в Мелбърн от 19 години – искаше да отида на гости. Потвърдих веднага.

По-бавно си избирам десерт в заведение,

но когато знам, че е било писано нещо да се случи, нищо не може да го спре. Преброих парите и си купих билет. Точно толкова просто беше.
На 17 март, с полет през Белград и Абу Даби, тръгнах към Мелбърн в добро здраве и настроение. За първи път пътувах сама някъде, а ме чакаха дълги часове във въздуха.

Операта в Сидни, pattyjansen, Pixabay
Стресът от летенето в самолет не е само на психическо равнище. Кожата преживява шок по време на всеки полет. Тя се дехидратира почти със скоростта на летене. И това е така поради факта, че процентът на влажност на въздуха в самолета е много нисък. Нивото на влажността в салона за пътници приближава 8%, при нормални стойности от около 50%. Когато слязох на летището в Абу Даби, бях прекарала вече общо около 7 часа в самолета, кожата на лицето ми беше суха като тебешир, а очите ме боляха, все едно някой ми е хвърлил шепа пясък. А тепърва ми предстоеше най-дългият полет, този от Абу Даби до Мелбърн – цели 15 часа! Но

всяка цена си заслужава Австралия,

повярвайте ми. Бих изтърпяла още сто пъти по толкова, за да вкуся отново от онзи рай. Краят на света и истинският Едем за мен! „Australia. It’s a bloody long way“. Това видях да пише на една чаша за сувенири няколко дни по-късно.
Но мога да ви уверя, с цялата категоричност на света, че Австралия, макар и много далеч от България, си струва да бъде видяна. Пак и пак. Това е страна на контрастите – огромните и охолни градове са разположени в близост до дивата природа. И въпреки всички неудобства бих минала този път отново, без да се замисля и за секунда.
Австралия безспорно представлява рай за туристите, предлагащ колекция от най-добрите творения на природата, достойни за преклонение девствени плажове, величествени планини и обширни паркове. Природата е смесена с модерната градска култура и
архитектура, представена от едно наистина дружелюбно и гостоприемно население. В Австралия можете да се насладите както на удобствата на мегаполисите, така и да се отдадете на приключенска обиколка сред природните красоти.
Още докато слизах от самолета, ми направи впечатление небето. Никога и никъде не съм виждала по-голямо,

по-синьо и по-близко небе.

Много е особено. И облаците са различни. Изгревите и залезите трудно се преживяват. По принцип всеки човек реагира добре на красотата, но мен ме смущаваше в началото. Не знаех какво да я правя. Да се възхищавам, да се радвам, да я снимам, да ме е страх, че залезът е червен като артериална кръв и може всеки момент да изригне като вулкан? В следващите седмици видях такива еликсири за сетивата, че категорията „красота“ се превърна в неизменна част от живота ми. Разглезих се прекалено много. След Австралия вече трудно мога да се впечатля от гледка или природа...

Мелбърн

Той е най-големият град на австралийския щат Виктория и вторият по големина в Австралия (след Сидни), с население от около 4 милиона души. Четири години е определян за най-добрия град за живеене в света. Макар и да е втори по значимост на континента, дълги години Мелбърн е бил най-богат от всички градове тук. Той става популярен с прословутата златна треска – именно там е открито най-голямото парче самородно злато, намирано някога.

Melbourne

Leading Out Teach Overseas, Flickr
Всъщност се оказва, че златото в недрата на щата Виктория е много по- малко, отколкото мислели всички. Друго подобно парче злато така и не било намерено, но то се оказало достатъчно, за да предизвика вълна от емигранти от Европа, жадни за бързо забогатяване.
Днес Мелбърн привлича с многобройните галерии, театри, ресторанти, магазини и с европейския дух, който носи. Градът е и много зелен – почти една трета от площта му е заета от паркове, градини и отворени пространства, в които се оказва, че има само по няколко човека и можеш да снимаш на спокойствие без непознати хора в кадъра.
С брегова линия от 50 000 километра и само 2.6 души на квадратен километър, Австралия се счита за една от най-слабо населените държави в света. Абсолютен антипод на неспокойната, шумна, мръсна, пръскаща се по шевовете Европа. Навсякъде тук имах чувството, че е някакъв национален празник и всички хора са заминали извън града. Дишах!
Още първия ден се разходихме по южния бряг на река Яра, който е пешеходна зона, опасана с кафенета, ресторанти, молове, казино. Направихме и обиколка на парковете и градините, обкръжаващи центъра на града. Любопитна подробност е, че след Атина Мелбърн е второто място с най-голям брой гръцко население в света.
Той е и градът с най-добре развитата трамвайна мрежа. Дори Лисабон, Виена и Будапеща не могат да се мерят с него. Освен с трамваите си Мелбърн прилича и по други неща на градовете от Европа. Едно от тях е, че ще откриете множество павирани малки улички с кокетни кафенета и заведения. Вероятно най-популярната сграда, носеща европейско очарование, е жп гарата Flinders Street Station, която е културната емблема на Мелбърн, често изобразявана на туристическите картички и сувенири. Часовникът на фасадата е популярно място за срещи.

Сидни

Там кацнах една дъждовна вечер. Посрещнаха ме. Помолих веднага да ме заведат при операта. Слязох от колата и една от най-красивите сгради на XX век, построена през 1960 г., с отлична акустика, 1000 помещения и покрив, тежащ 160 000 тона, стоеше там с царствена самоувереност, цялата окъпана в светлини. Душата ми стана прозрачна и се издигна два метра над земята. Стана ми лошо от емоция. Отстъпих няколко стъпки. Бях зашеметена. Започнах да плача, въпреки че ме лазеха весели тръпки по цялото тяло. Исках да я гледам, докато очите ми изтекат. Аз бях в Сидни! А сградата на операта беше съвършена. Като опакована с луксозна подаръчна хартия и поразяваща като ярка светкавица.

Пристанището в Сидни с изглед към операта
През нощта не мигнах. Загасих лампата, пъхнах едната си ръка под възглавницата и се втренчих в мрака. Цяла нощ не спря да вали, сутринта също. Беше 25 градуса и много, много влажно. Излязохме. Дъждът се засилваше. Стана буря. Истинско естетическо пиршество. Когато видях сърдития океан, помислих, че участвам в някакъв вид чудо. Някои неща човек знае със сърцето, а също и с въображението си. Ако не бяха те – сърцето и въображението, светът щеше да бъде пусто и безнадеждно място. А може би нямаше да го има. Това беше първата ми среща с океана. Тя не се забравя никога. Оставаш сам с тежките и сиви вълни. Разбираш много неща за себе си. Задаваш си въпроси. Всяка вълна се надигаше и напомняше кон, който се готви да прескочи страшно висока ограда. Това беше най-голямата свобода, която съм осъзнавала. Наблюдавах гневните изблици на океана и за първи път през живота ми си казах, че сигурно съм правила добри неща досега, щом
Господ ме награждава да изпитам това щастие. Имаше някаква ужасна грация в движението на вълните, която истински ме порази. Иначе Сидни е един сравнително спокоен град, чийто живот се развива в пристанището Darling Harbour – предпочитано място за отдих и развлечения на местното население. Возих се на ферибот и се насладих максимално на гледката към операта и моста на пристанището.

Photo credit: viaggiareonline.it
Три дни прекарах основно в района на операта. С чаша розе в бистрото под сградата на залез-слънце, придружено с най-вкусната пица с драперии от прошуто като фин дантелен воал, аз надменно се присмивах на всяка друга представа за добро прекарване.
Влюбих се в Австралия. Обичам живота си още повече. И цялото изобилие от цветове, което съпътстваше дните ми до края на престоя, не може да бъде описано на броени страници. То трябва да бъде преживяно. И всеки да открие своята магия.

 

Вижте още:

Съвършената театрална пиеса на Южна Африка

В търсене на преживявания в Западна Австралия

С пълна газ към непознатото






Свързано

Укротяване на голямото синьо
Акценти16.03.2020
Укротяване на голямото синьо

Hacker-Craft – безпогрешен усет към детайла

София Павлова София Павлова
Alberta Salotti – незаменима част от семейството на Selamore Design
Акценти12.03.2020
Alberta Salotti – незаменима част от семейството на Selamore Design

Мястото с най-голямо разнообразие на качествени италиански мебели.

София Павлова София Павлова
При индианците ембера - машината на времето
Акценти09.03.2020
При индианците ембера - машината на времето

От Панамския канал до племето разстоянието е по-малко от час и... повече от осем века.

Магдалена Гигова Магдалена Гигова
Timeout
Акценти10.03.2020
Timeout

Каква е стойността на една секунда? Попитайте шампионите.

Цветан Баяслиев Цветан Баяслиев
Натали - иконата!
Акценти07.03.2020
Натали - иконата!

За сакралната архитектура на тялото, дишането и всичко останало. Защото жената не е пол, а титла.

Злато в небето
Акценти06.03.2020
Злато в небето

Десет вълшебни гледки към залеза.

София Павлова София Павлова
Новите седем
Акценти02.03.2020
Новите седем

Най-масовият вот в историята на човечеството показва, че легендите не са това, което бяха... или как над 100 милиона души гласуват за Великата китайска стена.

Магдалена Гигова Магдалена Гигова
Ефектът Опра
Акценти01.03.2020
Ефектът Опра

Да бъдеш Опра Уинфри означава да направиш невъзможносто възможно. Не просто да извоюваш промяната, а да бъдеш тази промяна.

Мария Станчева
Неподправената Африка
Акценти28.02.2020
Неподправената Африка

Из дебрите на Черния континент - една жена, една камера и никаква пушка...

Магдалена Гигова Магдалена Гигова