Новите седем

Доста дръзко е да решиш да прекрояваш идеята за седемте чудеса на света. И неслучайно инициативата добива планетарни размери: 100 милиона души изказват предпочитанията си по телефона или онлайн.
Швейцарската New Open World Corporation започва проекта с предварителен подбор от 200 световни обекта. А „победителите“ са Великата китайска стена, град Петра в Йордания, статуята на Христос в Рио де Жанейро, Мачу Пикчу в Перу, Чичен Ица в Мексико, Колизеумът в Рим, Тадж Махал в Агра. Българите също могат да бъдат горди – Белоградчишките скали са сред финалистите редом с египетските пирамиди, Ангкор Ват в Камбоджа, Акропола, Кремъл и др.

Великата китайска стена - най-безмисленото творение на човешкия гении

Photo credit: hitesh0141/ Pixabay

Първото от новите чудеса на света е единственото, създадено от човешка ръка, за което се твърди, че се вижда от Космоса. То е и най-безсмисленото творение на архитектурния гений. Великата китайска стена е започната през 221 г. пр. Хр. от първия император на династията Чин и завършена през 1644 г. от династията Минг, когато от защитните функции изобщо няма нужда. Замислена като надежден щит срещу варварските племена, каменната грамада в един момент се оказва по средата на разширилата се Поднебесна империя. Дълга е над 7000 км, широка – 10 метра, и върху нея могат да се разминават спокойно 6-има конници (и милиони туристи).

Photo credit: panayota / Pixabay
Поне в онази част, която е изградена от камък. Защото има далечни участъци, издигнати от кал и ракита, които отдавна са изтлели под

напора на времето. На 80 км от Пекин, частта от стената, наречена Бадалин, се извисява на 1200 метра над морското равнище. Изкачваш лютия наклон по над 100 „неравноделни“ стъпала. Едно от тях може да е изсечено с 50 см височина, друго – с 40, трето – с 60, което не помага на уморения турист да успокои ритъма и дъха си.

Петра - каменната дантела

Древният град Петра е като вкаменена приказка с цвят на прясно телешко. Това сравнение е измислено от Агата Кристи в „Смърт край Нил“. Каменният филигран, обявен от ЮНЕСКО за световно наследство, е скулптиран в скалите преди повече от 2000 години от набатейците – народ от каменоделци и търговци.

Photo credit: StockSnap/ Pixabay
Цели 16 века Петра била изгубена за човечеството, а бедуините, които я откриват, мислят, че е построена от фараоните, и затова нито едно наименование не е вярно. Съкровищницата всъщност е гробницата на набатейския крал Арета I. Но бедуините смятали, че там древните пазели златото си, и обстрелвали каменното кълбо на централния фронтон, убедени, че е пълно с богатства. Набатейците били вещи ваятели. Но тайнственото им появяване от нищото и изчезването им пак там навяват на мнозина убеждението, че всъщност са били извънземни. Върху изсечените в скалата фризове изпъкват 12 рози като 12-те месеца и други кодирани познания.
Най-импозантна е централната зала на кралската гробница – 17 х 18,9 м. Съкровищницата пък е най-известната сграда в Петра. Фасадата – 30 м широка и 43 м висока, е скулптирана през I век пр. Хр. По-пъстрите от картина на импресионист природни извайвания са от крехък камък и Петра жално умира пред очите ни…

Христос прегръща Рио де Жанейро

Photo credit: Pixabay

38-метровият Христос благославя Рио де Жанейро от върха на хълма Корковадо (710 м) над залива Гуанабара. Разперените му за прегръдка ръце са широки 28 метра. През 1922 г. архиепископът на Рио поръчва статуята на бразилския архитект Хектор да Силва Коста за 100-годишнината от
обявяването на бразилската независимост. Коста издига 1145-тонния паметник от варовик, покрит с бетон. За да устои на атмосферните условия, Спасителят е допълнително покрит с несмлян талк, от което отблизо изглежда грапав. Швейцарската железница, първата електрифицирана в
Бразилия, по която се стига до подножието на монумента, е построена доста преди него – през 1884 г. С нея до върха са стигали принцеса Даяна и папа Йоан-Павел II, който води тържествената меса на Корковадо през 1991 г.

Мачу Пикчу - перлата на Перу

Photo credit: Poswiecie/ Pixabay

Изгубеният град на инките, построен през XV век, е една от най- величествените гледки, достъпни за човешкия взор. На близо 2500 метра надморска височина в Андите се намира комплексът от дворци, храмове и къщи, където някога живели около 1200 души. Природата е величествена, а строителството – от плътно прилепнали плочи, продължава да изумява дори тренираното око на модерния човек.
Защо Мачу Пикчу в крайна сметка се обезлюдява, остава загадка. Според една от теориите причината е епидемия от едра шарка. Митовете за скрития град, където инките заравяли златото си, обаче вълнуват въображението на учените и неслучайно през 1911 г. младият историк и преподавател от Йейл Хиръм Бингъм се озовава в долината на река Урубамба. Изкачва се по хълма и открива най-невероятния град на инките абсолютно непокътнат и изоставен…

Photo credit: doit_viaggi/ Pixabay
Днес Мачу Пикчу е сред предпочитаните туристически дестинации. Традиционният маршрут е да кацнете в перуанската столица Лима, след което да хванете вътрешен полет за град Куско. Там вече настава истинското приключение – защото начинът да стигнете до подстъпите на Мачу Пикчу е посредством влакче. Но не туристическо! Очаквайте, ако изобщо успеете да седнете в него, върху главата ви да бъдат буквално стоварени бохчи с царевица и… живи кокошки. Местното индианско население се интересува предимно от своята прехрана, а не от вашата любознателност. Но предизвикателството си струва!

В Чичен Ица маите режели глави след победа на футбол

Photo credit: Walkerssk/ Pixabay

Защо пирамидата на маите в Чичен Ица стана едно от седемте чудеса на света, изпреварвайки пирамидите в Теотиуакан край Мексико сити? Не мащаба, а почти компютърната, астрологична точност на градежа стотици години преди Коперник и Кеплер избутват Чичен Ица напред.
Магичното място обхваща 10 квадратни километра. И това е оцелялата част. Ревностни католически свещеници или унищожавали „езическите“ светилища, или вграждали камъните им в църкви (като катедралата във Валядолид от ХVI век). Тръпки минават по кожата от барелефите с човешки черепи. Всъщност да те принесат в жертва, било голяма чест и щом свършела играта „пелота“, клъцвали главата на капитана от... победилия отбор. Като изключим 3-килограмовото каменно гюле, пелотата напомня днешния футбол – играе се на две врати от отбори по 11 души и участниците нямат право да пипат топката с ръце. Чичен Ица се е запазила непокътната в саваната на джунглата. Докато в края на ХІХ век един американец не купил имение за 5 долара и започнал при всяка копка да вади златни предмети от езерото за жертвоприношения.

Photo credit: VViktor/ Pixabay

В „кройката“ на главната пирамида в Чичен Ица са втъкани космически точни изчисления на годината от 365 дни, лятното и зимното слънцестоене. Постройката има девет части, които символизират деветте подземни свята, и се издига на височина 24 метра. На 22 март и 22 септември слънцето катери стълбите на храма, образувайки сянка като змия.

Колизеумът - лобно място на половин милион гладиатори

Photo credit: SungRae_Kim/ Pixabay

Построен през 72 г. сл.Хр., Колизеумът е най-големият амфитеатър в света. Той е бил дар от управниците за народа на Древен Рим. От една страна – въплъщение на максимата „Хляб и зрелища“, а от друга – възможност да покаже пред света мощта на империята.

Photo credit: smallbusinessassistanceor / Pixabay
Колизеумът, издигнат за 9 години от над 60 000 еврейски роби, побирал 50 000 зрители, имал 80 входа, но и аварийни изходи. Повече от 500 хиляди души и над милион диви зверове изгубили живота си в стремежа на управниците да отвличат вниманието на поданиците си от несгодите. Гражданите на Рим не само ползвали безплатен вход, ами получавали плодове и друга храна. Гладиаторските битки понякога продължавали до 100 дни.
В наши дни италианците пипат Колизеума всеки ден – образът му се намира върху монетата от 5 евроцента. В амфитеатъра са пели Елтън Джон, Били Джоел, Пол Маккартни и Рей Чарлс.

Тадж Махал - мавзолей на гузната съвест

Photo credit: wiganparky0 / Pixabay

Мавзолеят на любовта Тадж Махал е всъщност паметник на чувството за вина! Това, разбира се, е свободна трактовка. Шах Джахан (в превод „Господарят на света“) от династията на Могулите построява изумителната сграда в памет на любимата си Мумтаз (името означава „Възвишената в двореца“) преди 350 г. Когато се влюбват, двамата са по на 14 години, та се налага да чакат още 4, докато им разрешат да се оженят. За пред хората Джахан има харем, но нощем посещава само Мумтаз. Всичките му деца са от нея, тя пътува с него, участва активно в държавните дела.
Но любовта, която възвисява Мумтаз... я убива. За 19 години тя ражда 14 деца, преживява смъртта на седем от тях и умира от изтощение след износването на последното. На смъртното си ложе през 1629 г. Мумтаз заклева любимия си да няма деца от друга жена и да съгради паметник, какъвто не съществува никъде по света. На паметта (и на гузната си съвест) шах Джахан посвещава изумителната постройка. 22 000 работници се трудят 20 години по абсолютно симетричната сграда. Душата на Мумтаз е вградена в мавзолей с форма на квадрат със заоблени ъгли, всяка от страните му е дълга 56,6 м. Централният купол е висок 70 м и напомня огромна перла. Градината на комплекса символизира мюсюлманския рай. Безупречните пропорции са създадени от индийския архитект Уста Иса. Усещането за въздушна
лекота идва от безкрайните басейни пред мавзолея, който се отразява
в сините води. Тадж Махал е с четири снежнобели минарета във всеки ъгъл. Единственото нещо, което разваля пълната му симетрия... е саркофагът на самия шах Джихан – до този на любимата му Мумтаз.

 

Вижте още:

Тадж Махал

Перу – повече от магия

Непознатият Китай