От броя05.08.2015

Непознатият Китай

Един разказ от първо лице за някои от най-любопитните и не толкова популярни кътчета в Китай. Панди, мили хора, красиви гледки и най-вече прекрасни спомени.

+4 снимкиНепознатият Китай
Таня Бояджиева

Възможно ли е да прекарате половин час в заведение, наслаждавайки се на питието, което сте си поръчали, а когато накрая поискате сметката, сервитьорката усмихнато да ви каже, че не дължите пари? На нас това ни се случи. При това не веднъж, а два пъти! В град Дуджиагиан, провинция Съчуан в Китай.

Макар че за мен и съпруга ми това беше първо пътуване в Китай, искахме да посетим някои по-малко познати места. Особено ни привличаше „районът на пандите” – провинция Съчуан и нейната столица Чънду. Много сме щастливи, че намерихме туристическа агенция, която се съобрази с искането ни за по-нестандартен, индивидуално изготвен маршрут. Момичетата от Инфинити травъл бяха не само изключително любезни, но и много професионално и компетентно организираха пътуването ни. Предложиха ни различни опции за хотели и самолетни полети, а във всеки от градовете в маршрута имахме персонални екскурзовод и шофьор. През цялото пътешествие организацията се оказа безупречна, без нито едно закъснение или недоразумение. Хотелите ни също бяха изключително красиви и комфортни, с отлично обслужване.

Провинция Съчуан

Провинция Съчуан е в югозападната част на Китай, в тропичния пояс, с топъл и влажен климат. Бяхме привлечени да я посетим най-вече от разказите за богатото й биоразнообразие. Искахме да видим някои уникални за света растения и животни като известната черно-бяла панда и не толкова познатата червена панда. Все пак това, което най-много се запечата в главите ни от посещението ни в Съчуан, са хората там – невероятно дружелюбни, приятелски настроени и щедри! Пътували сме много по света и често сме срещали гостоприемни хора. Но да останем с впечатление, че всички в даден район, без изключение, са благи, добронамерени, щедри и усмихнати – това не ни се е случвало никъде другаде!

Хората в Чънду

И в Шанхай, и в Нанджин екскурзоводите ни бяха казали, че на жителите в Чънду им се носи славата на хора на живота, които не са стресирани, комерсиализирани и отдадени на печеленето на пари (за разлика от тези в Шанхай и Пекин). Още първата вечер, като тръгнахме на разходка по уличките наоколо, усетихме този дух на наслада от живота. Навсякъде виждахме заведения с маси на открито, където големи компании се веселяха и смееха от сърце. Парковете на Чънду - пълни с хора. Млади и стари се събират на групи, играят карти или китайски шах майонг, танцуват или пеят караоке заедно, спортуват или си пийват в чайните. Коментирахме това с екскурзовода ни Уинг в Чънду. Той се усмихна и каза: „Ние сме като нашите панди - обичаме да си хапваме, да се забавляваме и да си поспиваме добре”. Много се смяхме на това сравнение. Покрай работата ми като консултант по управление на хора съм запозната с научните изследвания, според които колкото е по-стресиран човек, толкова е по-егоистично настроен и враждебен към другите. И обратното съответно. Хората в Чънду са жива илюстрация на тази научна теория. Явно през деня работят по офиси и фабрики, но вечерите и през уикендите успяват изцяло да неутрализират натрупания стрес и така да запазват добротата и щедростта си.

Пандите

Другите незабравими спомени от Чънду са свързани с резервата за панди и най-вече с бебетата панди. Тях можехме да гледаме с часове – толкова бяха забавни. Имаше и кът с червени панди, за които не знаехме почти нищо. Те са доста по-малки и по-скоро приличат на лисици - тихи и срамежливи. Живеят сред клоните на високи дървета и е по-трудно да ги види човек, но ние все пак успяхме да зърнем две. Другата забележителност е гигантският Буда в Люшан, на около 200 км на юг от Чънду. Това е най-голямата каменна статуя на Буда, висока над 70 м. Извисява се точно срещу място, където се сливат три реки. Изсечена е в скалите още през 600 г. по идея на един монах.

Шанхай

На летището в Шанхай ни посрещна усмихнатата екскурзоводка Вики. Повечето местни, които общуват с чужденци, си измислят западни имена, защото китайските са трудно разбираеми. Аз специално питах Вики за истинското й име, но беше трудно за произнасяне и не можах да го запомня. Само разбрах, че значи „нефритена кобила”. По пътя към хотела Вики ни обясни, че Шанхай е най-големият град в Китай с 25 милиона души, живеещи на площ от около 6 000 кв. км. Трудно е дори да си го представи човек. В хотела ни се натъкнахме на голяма изненада. В минибара ни очакваха две малки кофички с кисело мляко – с надпис върху тях MOMCHILOVTSI и картинка на девойка в родопска носия. Кисело мляко от Момчиловци в Родопите! В Шанхай! После от интернет разбрах, че това кисело мляко се произвежда от третата по големина китайска фирма за преработка на мляко с българска закваска. Каква прекрасна масова реклама за страната ни! Парадоксално, макар Шанхай да е сред най-модерните градове в света, със сгради-небостъргачи и луксозни молове, същевременно е запазил в сърцето си стара част с парк и сгради, непокътнати отпреди 700 години. През първия ден от пътешествието се разхождахме по уличките на тази стара част, сред къщите с характерно извити ъгли на покривите, сергиите и магазинчетата на базара, старинните храмове и парка „Ю Юан“. Ще пропусна запознанството ни с модерната част на Шанхай и ще кажа няколко думи за „водния град” Джуджаджао. Нарича се „воден”, защото е бил изграден покрай т.н. “Велик канал“, свързващ Пекин с района на Шанхай. Почти всички са чували за Великата китайска стена, но много малко хора знаят за другото невероятно инженерно съоръжение - най-дългият изкуствено прокопан воден канал в света. Простира се на 1800 км, с широчина от 100 до 300 м в различните си части. Започнат е около 500 г. пр.н.е и е строен в продължение на няколко императорски династии. Има 24 шлюза и 60 моста. Наистина забележително постижение, като се има предвид, че е копан на ръка. Предполага се, че около 5 милиона човека са били въвлечени в строежа му. За онова време е бил своеобразна магистрала, свързваща севера с юга. Джуджаджао е много романтичен и чаровен с малки улички и пазарчета, със старинни на вид ресторантчета и кафенета, накацали покрай водния канал. „Перлата” на градовете покрай канала е старата столица Суджоу, на около 200 км от Шанхай. За щастие успяхме да посетим и нея. Наричат Суджоу „Китайската Венеция” заради множеството му улички-канали, които са разклонения на основния канал. Голямата му слава идва и от над стоте изключително красиви паркове и градини. За съжаление всичката тази прелест не може да се опише с думи – трябва да се види.

Нанджин

В Нанджин посетихме храма на Конфуциий с впечатляващи релефни пластики, пресъздаващи сцени от живота му. Бяха направени от различни материали - камък, нефрит, ахат. Поразиха ни с детайлната си и прецизна изработка, но най-много ни хареса градският музей. Джао ни каза, че той е един от четирите най-добри музеи. Уникална се оказа и галерията, пресъздаваща живота в Китай по времето на т.н. Първа република – от второто десетилетие на миналия век. На доста голяма площ – може би около 3-4 декара, имаше цели сгради и улици със старинни автомобили по тях. Уличните лампи и табели бяха също автентични. Все едно че попаднахме сред декорите на филм, но всичко изглеждаше много истинско и най-важното – функциониращо. В така наречения „Народен парк“ в Нанджин успяхме да минем и през „ъгъла за сватосване”. Такива ъгли има в някои от парковете и там през уикенда ходят родители, окачащи на въженца нещо, подобно на автобиография на своето дете – къде е учило, какво работи, каква заплата получава и други детайли. Има още много места и интересни елементи в Китай, за които може да се разказва – многото зеленина и цветя навсякъде в градовете, вкусната храна, акробатичното шоу и съчуанската опера, още интересни музеи, паркове, забележителности и атракции. Но мисля да спра дотук с разказа си. Ще се радвам, ако той вдъхнови повече хора да посетят Китай и най-вече дружелюбната му провинция Съчуан.

Това пътуване бе осъществено от Infinity Travel.





Свързано

Новите седем
Акценти02.03.2020
Новите седем

Най-масовият вот в историята на човечеството показва, че легендите не са това, което бяха... или как над 100 милиона души гласуват за Великата китайска стена.

Магдалена Гигова Магдалена Гигова
Виетнам, моя любов!
Акценти24.02.2020
Виетнам, моя любов!

Признавам си, че Азия никога не ме е привличала. Въпрос на вътрешно усещане. Когато обаче една от най-добрите ми приятелки ме покани да се присъединя към малка група, заминаваща за Виетнам, в съзнанието ми изплуваха спомени от детството и аз веднага казах... Да!

Любка Качакова
Кенго Кума и архитектурата на XXI век - част II
Акценти07.01.2020
Кенго Кума и архитектурата на XXI век - част II

Разказ за търсенето на уют, човечност и връзка с природата.

Ирена Комитова
Резиденция "Калина" - уют и безбрежност
Акценти06.01.2020
Резиденция "Калина" - уют и безбрежност

или как се изгражда общност, ценяща спокойствието и общуването с природата.

Ирена Комитова
Каквото и да кажем за Индия, обратното също е вярно
Акценти03.01.2020
Каквото и да кажем за Индия, обратното също е вярно

За многообразието на една от най-пъстрите и древни култури, за топлите връзки между българи и индийци, за Георги Раковски и Рилския манастир си говорим с Н.Пр. Пуджа Капур, посланик на Индия в България.

Три неочаквани адреса на Hygge
Акценти29.12.2019
Три неочаквани адреса на Hygge

Уют и топлота върху глетчер, на религиозен ритуал и... на плаж.

Магдалена Гигова Магдалена Гигова
Sweet child O'Wine
Акценти28.12.2019
Sweet child O'Wine

География и климат, химия, кулинария, лингвистика, изкуство, политика, право, история, анатомия, културология - всички те присъстват в чашата на празничната ви трапеза.

Андреа Пунчева Андреа Пунчева
Коледни истории
Акценти25.12.2019
Коледни истории

с които да успокоим духа в празничната суматоха.

Десислава Димова
Кенго Кума и архитектурата на XXI век - част I
Акценти04.01.2020
Кенго Кума и архитектурата на XXI век - част I

Разказ за търсенето на уют, човечност и връзка с природата.

Ирена Комитова