Акценти24.10.2019

Изкуството да снимаш вкусно

Илиан Илиев е трикратен носител на "Оскар" за кулинарна книга и фотография - Gourmand Best In The World.

Магдалена Гигова Магдалена Гигова
+14 снимкиИзкуството да снимаш вкусно

Може все още да няма българска лента, номинирана за „Оскар“, но наш сънародник за трети път печели еквивалента на прочутата филмова награда в областта на кулинарната фотография и книгоиздаването.
На Международния книжен панаир в Макао полиграфическото бижу „Магията на шоколада“ с рецептите на Елица Божинова и снимките на Илиан Илиев получи приза Gourmand Best in the World 2019.


Световната надпревара се организира от французи – наследниците на прочутия ликьор „Коантро“. Над 200 автори от цял свят предлагат книгите си, от които компетентна комисия пресява седем-осем. Сертификатът „Най-добър в света“ се връчва на първото място. С двама подгласници – точно като на конкурс за красота или във Формула 1. За 2019-а Gourmand Best in the World е българска, с вкус на шоколад!
Изглежда, че Илиан Илиев трайно си е резервирал титлата. Миналата година изданието със съвременна българска кулинария, авторски рецепти от най-добрите ни готвачи и отново негови снимки бе отличникът в категория „Професионалисти“. Изпреварва дори книга на френските шефове! Изданието му за българското сирене отпреди няколко години също е отличено.


„Последният приз ми е най-ценен, защото е за мен като фотограф. А това е мечтата на всеки в занаята. Гордея се, че с шоколатиерката Елица Божинова се справихме блестящо“, каза пред PREMIUM Lifestyle Илиан Илиев.
Всичките му книги, включително и наградената във Великобритания с рецепти с кисело мляко, са издадени първо на английски, а после на български, дори и на арабски. Новата, която подготвя, е свързана с пробиотиците и ще излезе и на японски.
От близо 20 години Илиан живее със семейството си във Великобритания, но негов дом е светът. У нас преподава в кулинарната академия HRC, прави мастер-класове по фотография и гурме-стайлинг и непрекъснато кръстосва континентите. В средата на август със Светлана Илиева бяха поканени от WSTC да организират фестивал на българската храна и вино и да сготвят „за целия китайски народ“ в град Янтай. Това е шега,
разбира се, но не е лесно да представяш родните гозби пред зоркото око на настъпателните гости и медии.


„Янтай е красиво място, точно срещу Корея. Доста прилича на нашия Слънчев бряг. Там имат много позитивно отношение към кулинарията. На всеки две седмици готвачи от дадена държава разказват за нея и поднасят характерни гозби. Преди България беше Доминикана, а след нас – Италия. Хубавото е, че в продължение на 14 дни се говори непрекъснато за България, и то само в положителен смисъл. Със Светлана поднесохме шопска салата, кюфтета, пълнени чушки с боб, печена тиква… – издаде част от менюто Илиан Илиев и добави: – Аз не съм професионален готвач, но готвя. Две от книгите ми са с мои рецепти, обаче смятам, че човек трябва да се изявява в полето, където е най-добър.“
Илиан за пета поредна година участва в Gourmand Awards. Не само с книги в конкурса, но е изнасял лекции, правил е и изложба. Наградите се провеждат из целия свят. Първото издание е било във Франкфурт.


По отношение на храната Илиан е „наследствено обременен“ – произхожда от семейство на ресторантьори. Дядо му и тримата му братя държали всички добри заведения в Монтана. „Не са ме приели в детската ясла, защото съм бил прекалено малък, и са ме слагали с бебешката количка в кухнята“, усмихва се Илиев, за когото се твърди, че е в Топ 10 на най-добрите кулинарни фотографи в света.

Как успявате да превърнете ястието в изкуство във време, когато всеки е фотограф на храна (съдейки по Instagram и Facebook)?
Да, в момента всеки е фотограф. Статистиката казва, че над 100 милиона (!) снимки се качват на ден в социалните мрежи. Аз уча студентите си: „Ако не харесваш онова, което си снимал, не го споделяй със света, защото е антиреклама. Допаднало ти е ястието – похвали се на приятели, но не разпространявай снимката. Защото тя носи информация не само за храната, а и за това кой е готвил, как го е поднесъл, как е съчетал цветовете… И най-прекрасната гозба може да изглежда ужасно, ако не е заснета добре. Аз съм започнал с рисуване. Кулинарната фотография е съвременен начин да създаваш картини, използвайки храна.

Струва ми се много трудно да снимаш шоколад. Той е просто… кафяв. А някои от вашите снимки в „Магията на шоколада“ по въздействие ми напомнят танц, балет.

Шоколадът е много капризен. Цветът се получава вследствие рефлексa на светлината върху даден обект. В зависимост от това каква светлина използваш, можеш да получиш хиляди нюанси на кафявото. Аз съм известен с това, че снимам с натурална светлина. Но шоколадът е една от храните, при които си позволявам да ползвам студийно осветление. Заради начина, по който шоколадът абсорбира светлината. Ако искаш да стане ефектно и красиво, няма как да я вземеш от прозореца. Но дори и в книгата „Магията на шоколада“ половината снимки са правени на естествена светлина. А що се отнася до внушението за танц, познахте. Последната ми работа като фотограф в България беше с балета на Националната опера. Снимал съм сценична фотография. Използвам този подход и при храната – да се получават силуети, да търся формата и структурата…


Случвало ли се е Елица да сътвори нещо, а вие да кажете: „Това не е подходящо за снимане, дай да го изядем?“
Че изяждаме всичко е факт. Не ми завиждайте. Поне два килограма отгоре ми струваше тази книга. Имало е случай не да откажа да снимам, а да започнем отначало. Не само с Елица, с много готвачи по света. Когато нещо не се получава на ниво, просто не го правим. На това уча и студентите си: „Първо ти трябва да харесаш снимката, за да можеш да ухажваш публиката с нея. Иначе не се получава“.

Ами ако храната изглежда добре, но не е вкусна?
Аз съм длъжен всяко едно ястие да привлича. Във фотографията на храна създаваш диалог, в който питаш:„Искаш ли да опиташ?“. По-сериозните ресторанти обръщат внимание и в какво сервират, не само като цветове, а и като структура.

Снимате ли за готвачи, които имат звезди Michelin? С тях по-трудно ли се сработва човек?
Не бих казал, че като имаш звезда Michelin, това те прави звезда. По света има страхотни таланти, които не чакат Michelin. Трудно се сработвам с хора, с които се разминаваме. Е, понякога и аз опитвам да наложа моето виждане. Например, не обичам да снимам в бели съдове. Много ресторанти сервират само в бели чинии, а клиентът трябва да види на снимката онова, което ще види и в чинията си. Напоследък дори не се използват чинии, а бели или черни плоскости. Все едно имаш ненаписан лист или платно за картина и започваш да рисуваш. За мен този подход е висш пилотаж – ти си свободен, нямаш ограничения във формата или странични цветове. В повечето случаи предпочитам самият готвач да направи нещата. Не са ме били още през ръцете, но понякога си позволявам да размествам, да давам идеи… Нормален творчески процес. Веднъж почти разплаках известен наш готвач. В продължение на час като монах той реди спирала от сусам – семенцата едно по едно върху парче сирене. Подпирах един рефлектор, стана течение, той падна и се залепи отгоре върху сиренето. Творението му бе съсипано и започнахме отначало.


А какво беше вашето начало в тази ниша от фотографията? Как я открихте?
Като потомък на ресторантьори, за мен храната е част от моята култура, почти религия. Удоволствието е пълно – съчетал съм хобито си с професията. Да, крайният продукт е за публиката, но не го правя, за да бъда оценен, а за удоволствие. Съдбовна и решаваща бе срещата ми в Англия с един от най-добрите рекламни фотографи в света – Джими Уормсър, която прерасна в приятелство. Наш общ работен проект бе в основата на преместването ми на Острова, както и контракт на съпругата ми в Манчестър. В България работех като фотожурналист. Отразявал съм и войната в Косово – период, който не искам да обсъждам. Както вече казах, в началото рисувах. През 80-те години на ХХ век открих, че фотографията ми е по-интересна. Първата ми изложба беше през 1983-та, колкото и далечно да звучи. И така, стъпка по стъпка – не се предадох. През 1999 г. започнах да работя с англичанина, който ми отвори очите за световната фотография – гореспоменатият Джими Уормсър. Той беше и причината да навляза в комерсиалната фотография, защото по онова време нямах много контакти във Великобритания. Видях възможност да съчетая любовта си към храната, готвенето и снимането, че и да изкарвам пари от този кеф. За мен е по-важно как е оценен трудът ми не толкова финансово, колкото да виждам, че хората се наслаждават. Не че не ми трябват пари. Просто не съм толкова комерсиално настроен към това, което правя. От три години живеем в Кеймбридж, но аз много пътувам. Само през месец юни имам 9 полета. Работя страшно много в България, преподавам в HRC – кулинарната академия. Бях във Франция, в Швеция, в Китай. Навсякъде снимаме, говорим, готвим, ядем…
А носите ли си работата вкъщи?
Ха! Веднъж едни световни производители дойдоха при мен в студиото в Манчестър за кампания на нови къп кейкове, които пускат. Аз се съгласих веднага и казах да ми изпратят мостри за снимките. Пристигнаха 44 кашона с къп кейкове по 48 парчета във всеки. Снимах ги, обаче трябваше и да ги ям. Не съм маниак, но съм религиозен и смятам, че е грях да хвърляш храна. След тази фотосесия всички колеги, приятели, клиенти бяха „наказани“ да си тръгват от нас с кашон къп кейкове. Имаше период, в който снимах за голяма фирма пръчици за зъби за кучета и котешка храна. Станах любимец на
собствениците на домашни питомци в квартала. Изобщо, храним съседите много редовно.


Да се върнем на шоколада. Обичате го или само снимате?
Готвя и сладки неща, но съм проклятието на сладкарите – само опитвам и толкоз. Виж, шоколадът е друго нещо! Влюбен съм в него. Това е единственото сладко нещо, което ям с удоволствие. Той помага за доброто настроение. Научих се и да пия коняк покрай шоколада. Попаднах на дегустация на коняк с една англичанка от Оксфорд – Мишел Брашет. Тази жена ми отвори очите не само за пиенето на коняк, ами и за шоколада. Тогава разбрах и каква е разликата между коняка и уискито – кое кога се пие. Едното те съсредоточава, а другото – разпуска.
Ако трябва да изобразите успеха като шоколад, как ще изглежда?
Успехът вероятно ще бъде тъмно-млечен шоколад с много ядки и сушени подове, разнообразен като структура и вкусове. Това е за мен успехът, щастието, бенгалският огън – симфония от вкусове! Ровя се и за забравени стари рецепти. Не само за шоколад. В новата книга за пробиотика, която предстои да излезе, ще откриете рецепта и за онова сладко кисело мляко от нашето детство – „Снежанка“. Намерих един доста възрастен мъж, който е бил технолог на млекоцентралата в Монтана и той извади тефтерите…


Значи откривате съкровища?
Трите ми деца са моите съкровища. Те са ми вдъхновението! Христо, единият от близнаците, които са на 24 г., съвсем скоро ще стане доктор в България. Петър завърши магистратура по химия в Единбург и замина за Ванкувър да пише докторска дисертация. Дъщеря ми Амели е на 15 и се увлича по стволови клетки. Аз съм много щастлив, че никой не хвана фотоапарата. Но и трите ми деца готвят прекрасно, дават ми съвети и са редактори на книгите ми. Обаче все по-рядко ми разрешават да готвя. Започвам да мисля за пенсия в кухнята…
Готвача може и да пенсионирате, но твореца у вас – не. Говорите като художник.
От човека, за когото ви говорих – Джими Уормсър, светла му памет, ми остана неговата чаша за кафе с надпис Old photographers never die, they just go out of focus. Смятам, че и аз никога няма да спра да създавам нещо зад камерата. Дали ще е свързано винаги с храна? Кой знае….

 

Вижте още:

Резервацията - невъзможна!

Най-добрите готвачи в света и техните емблематични ястия

Хапни го тук!






Свързано

Най-големите провали на най-успешните хора в историята - част I
Акценти12.11.2019
Най-големите провали на най-успешните хора в историята - част I

Колко криволичещ може да бъде пътят към успеха?  

Кристин Кръстева Кристин Кръстева
Няма нужда да обичате вино...
Акценти11.11.2019
Няма нужда да обичате вино...

...Но ако го обичате, животът става толкова по-шарен

Андреа Пунчева Андреа Пунчева
Почти документално
Акценти10.11.2019
Почти документално

Tри истории, които да си откраднете сами

Петя Бангьозова
Човешка клетка с големината на цял град
Акценти06.11.2019
Човешка клетка с големината на цял град

Работата на Дейвид Болински е феноменална - графиките и анимациите му са за илюстрация на жизнените процеси в нашето тяло и за работата на клетките ни променят изцяло съвременното обучение в природните науки.

Ирена Комитова
География на внезапния успех
Акценти05.11.2019
География на внезапния успех

Топ 3 на местата по света, превърнали неочаквания късмет в трайно постижение

Спайдърмен с турбийон
Акценти03.11.2019
Спайдърмен с турбийон

Последното часовникарско бижу на RJ е издръжливо като супергерой

Биляна Константинова Биляна Константинова
13 Мid-century стола за изискано усещане от 50-те
Акценти02.11.2019
13 Мid-century стола за изискано усещане от 50-те

Ретрото не излиза от мода

Наталия Иванова
На върха няма място за всички
Акценти01.11.2019
На върха няма място за всички

А ако има, това връх ли е всъщност?

Емилия Колева Емилия Колева
EmSculpt – след вторите две процедури
Акценти29.10.2019
EmSculpt – след вторите две процедури

Всички сме гледали множество футуристични филми, в които героите влизат в лековити капсули или басейни и излизат “чисто нови” - със заздравели рани, отстранени тумори, изгладени лица и с жизненост на 20-годишни младежи. 

Ирена Комитова