Любена Фокс- горската нимфа на изящните изкуства

Изкуството винаги е съпътствало житейския път на хората и още от древни времена е било начин да се разкаже история, да се изрази емоция или просто да се предизвика въображението. Особено място в света на изобразителното изкуство заема ренесансовият град Флоренция- притегателен център за художници и скулптори от над 600 години.

Именно в красивата тосканска столица е учила и талантливата българска художничка Любена Фокс, която завършва академията за класически изящни изкуства „Ейнджъл“ при маестро Джон Ейнджъл и Джаред Возники. По-късно сбъдва и мечтата си да специализира при своя идол - известният художник Роберто Фери.

Любена с Роберто Фери

Творбите й привличат вниманието на хора от цял свят- наскоро успява да продаде картина на един от съветниците на бившия американски президент Барак Обама, а българският художник Светлин Русев дава своята благословия да продължава с творчеството си.

Разбираме се да се срещнем в нейното студио, където тя ще разкаже малко по-подробно за себе си. Атмосферата в студиото на артистката е типично творческа – рафтовете са изпълнени с всякакви интересни предмети като пясъчен часовник, препарирани животинки, връзка стари ключове, странни огледала, разтопени свещи и...череп!

Здравей, Любена! Откъде всъщност идва артистичният псевдоним, който си избрала – Фокс (fox – лисица от английски)?

Като малка много обичах басните и героите в тях. Бях забелязала, че лисицата винаги я представят в лоша светлина, но според мен тя е много красиво и елегантно животно, носещо в себе си духа на гората. Понеже ме вдъхновява, реших че Фокс много точно ме описва като човек.

С какво е свързано изкуството ти?

Живота е пълен с красиви моменти, гледки и емоции. Най-добрата дума, която описва моята творческа философия, е memento (от латински – спомен).

Стилът, в който рисувам, се нарича класически реализъм. При него използвам специална маслена боя, която се слага на по-дебели и по-тънки слоеве. Когато се наслагат няколко по-тънки слоя, се постига триизмерен ефект на картината - при излагане на слънчева светлина могат да се видят в детайл всички цветове. Техниката се използва през XVIII-XIX век от майсторите във Флоренция.

Какво планираш за следващите ти произведения?

Следващите ми картини ще бъдат натюрморти, т.е. те ще илюстрират човешко чувство чрез символизма на неодушевени предмети.

През Викторианската епоха много голяма част от цветята придобиват символичен смисъл, тъй като през тези години голяма част от идеите и чувствата са се изразявали по поетичен начин. Така с определено цвете започват да се правят асоциации за чувства и именно от този период жълтият карамфил остава символ на разочарование и тъга.

Какви са важните елементи, които съставляват процеса по създаването на една картина?

На първо място трябва да бъде опознат добре занаята, т.е. трябва да знаеш материалите и химичните процеси, така че картината да може да устои на времето. Произведението има нужда и от добър дизайн – чисто визуално цветовете трябва да са красиво съчетани и да създават приятно усещане за окото. На последно място, но не и по важност, е  символиката. Една картина следва да предизвика различни чувства в наблюдаващия я: спокойствие, удовлетворение, смирение. Спокойствието, което изобразявам в картините си, е моята персонална покана за забавяне на забързаното ни ежедневие.

Кое най-много те вдъхновява в България?

Най-много се вдъхновявам от природата и, по-конкретно, от гората. Когато погледна към Витоша, цялата покрита с облаци, въображението ми само започва да рисува картини.Изключително ме въодушевява и творчеството на Васил Горанов, когото имам щастието да познавам лично.

Какво обичаш да правиш докато рисуваш?

Като малка се занимавах с музика и тя все още е едно от любимите ми изкуства. Докато рисувам обичам да пея и танцувам или да слушам аудиокнига – това ми помага в процеса. Любима изпълнителка ми е Лана Дел Рей, която, може да се каже, е „саундтракът“ на моите картини.

Вече си сбъднала една от мечтите си- да учиш при маестро Фери. За какво друго си мечтаеш?

Бих искала да си построя една бяла къщичка в малко по-екстравагантен стил близо до гората, където да пия чай и да организирам чаени партита с местното население – катеричките и сърничките (смее се).

 

Още от автора:

Страната на мореплавателите, виното и добрата музика

5 места, които искате да посетите в Румъния