Dream, Design, Play

Трябва да си много смел и съзидателно луд, за да съчетаеш артефакти от кралската династия Чосон, останки от стара казарма, спортен стадион и градски парк във футуристична сграда. А Заха Хадид, първата жена, спечелила еквивалента на Нобеловата награда за архитектура – приза „Прицкер“, го е сторила в Сеул. Творбата и официално се нарича Dongdaemun Design Plaza, но зад абревиатурата DDP всъщност се крият думите Dream, design, play. 

Заха Хадид е убедена, че архитектурата непосредствено влияе върху съзнанието на човека. Според нея в градовете, където планът на улиците е на квадртно-гнездови принцип, а зданията имат кубични форми, жителите са праволинейни и безхитростни, неспособни на фантазия и съзидателност. Затова архитектката през цялата си кариера избягва ъглите. И във външния облик на DDP няма да откриете нито една права линия или равно пространство, а вътре такива са само подовете. Мястото е замислено като лаборатория по съвременен дизайн и цялата му архитектура сякаш е създадена да подтиква нестандартните идеи, да създава творческа атмосфера.

Снимка: Baiterek Media / iStock

Кралица на кривите линии и овалите, с неудържимото си въображение Хадид е превърнала в хармонично цяло част от древна крепостна стена, прожекторите на стадион отпреди Втората световна война, паркова среда и ултрамодерно пространство за мода и изкуство. Сякаш 

извънземен кораб е кацнал с мир насред Сеул.

Снимка: Baiterek Media / iStock

За любителите на статистиката ще спомена, че комплексът е построен за пет години и цената му е 451 милиона долара. Недалеч е едноименната метростанция, свързваща с три подземни линии DDP и околния квартал Dongdaemun, където в заострените небостъргачи изобилства от безмитни търговски центрове, отворени до 5:00 сутринта, и 24-часови пазари, където се търгува по цени на едро. Но кой ще иска да ходи по магазините, когато е 
застанал пред архитектурен шедьовър?!

На мен сградата ми прилича на сребриста полегнала сепия. За други наподобява разтичаща се капка роса, на трети напомня легнала на припек змия... изобщо предизвиква въображението. Нито един прозорец не нарушава целостта и. Но това е измамно. 

45 133 полирани метални плочи,

между които няма две еднакви, са увенчани с различен брой дупки. През тях се процежда светлина, влиза въздух, а вечер грейват безброй LED светлини. Затова е препоръчително да разгледате DDP поне два пъти – по светло и по тъмно. По безкрайните стълби и плавно извиващи се тунели дефилират авангардни модни ревюта. Дори пейките (с вълнисти елементи) и градинските столчета, в които по-смелите могат да се люлеят и въртят като пумпали, са дизайн на Заха Хадид. И са по 30 000 евро бройката. Стълбището само по себе си е произведение на изкуството от фибростъкло и смола! 

Комплексът и паркът са отворени 24 часа в денонощието. Входът за самата сграда е безплатен, с изключение на временните изложби. Предлагат се организирани платени обиколки, фокусирани върху архитектурата. Точно в такава се включи делегацията от Съюза на българските журналисти, от която бях част. 

Комплексът се състои от четири надземни и три подземни етажа. Забавен начин е да започнете обиколката си от най-горе: вървите по бял коридор, който сякаш се стича, вие се спираловидно около сградата. Докато стигнете до първия етаж, на който е многоизмерното стълбище. 

Снимка: Baiterek Media / iStock

Можете да посетите изложби и събития, да се отдадете на семейни и спортни забавления с виртуална реалност. Ако се натъкнете на симпатичен робот, не се втурвайте да го снимате, ами разгледайте гостоприемния му дисплей – от него можете да научите за всичко ново в сградата. 

На долните нива се помещават магазини, ресторанти, кафенета и вход за метрото. Там можете да видите останки от крепостна стена, разрушена в началото на ХХ век, а пространството отпред е 

апотеоз на нофутуризма!

Сложността на конструкцията дава отговор защо проектите на Заха Хадид някога са били отхвърляни и си оставали на хартия. Просто били смятани за неосъществими.

Озелененият парк на пръв поглед изглежда малък. Може би впечатлението произтича от намерението на архитектката крайбрежната алея да бъде свободна от каквито и да било доминиращи елементи. Според уебсайта на Zaha Hadid Architects целта на парка е да размие границите между външните и вътрешните пространства на комплекса. 

Запомнящ се акцент е приличащо на капка живак сребристо кълбо с линии като пръстов отпечатък. DDP – причудливото произведение на иракчанката, която дръзко промени мъжкия свят на архитектурата, оставя незабравима следа в съзнанието.