Акценти22.09.2019

You may say I'm a dreamer

Макар че никога не стана политик, мечтателят Джон Ленън винаги изразяваше политическата си позиция.

Ивайло "Нойзи" Цветков
+4 снимкиYou may say I'm a dreamer

Политическите му аспирации (или подозрението за такива) са любима тема както за феновете, така и за любителите на теориите на конспирацията, свързани с живота и ранната смърт на иконата. Една теория особено завладява сърцата на фанатиците отвъд океана, а именно, че Ленън самосиндикално е спрял войната във Виетнам. И макар че музиката на ливърпулския гений завинаги ще бъде най-важното му наследство, изследването на обществената му позиция разкрива поредния слой в светоусещането на една от най-важните попкултурни икони в историята.

В ранните години на Beatles никой не би описал Ленън като политически ангажиран мечтател. И макар че самият той често се хвали, че родителите му са от работническата класа и че е бил изключван от всяко училище, в което е стъпвал – и дори записва безсмъртния химн Working Class Hero, – в началото това е по- скоро имидж, отколкото личностно убеждение. Истината е, че в детството си Ленън живее добре и никога не е изключван от нито една образователна институция. Ленън искрено вярва, че е радикал, че се бори срещу системата, и видимо получава удоволствие от това да създава хаос. В началото дава името и парите си за различни каузи, но нито една от тях откровено политическа. Според хората, които го познават добре, Ленън е раздавал пари на познати и на непознати, често почти без причина. Сред музикалните журналисти в САЩ още се разнася историята за случая, когато един от тях, прекарвал време в къщата на легендата, става свидетел на следната ситуация: на вратата се звъни, Ленън отваря и срещу него няколко съмнителни типове започват дълга сърцераздирателна история за техен приятел, който има проблеми и нужда от пари.

Ленън им дава сто паунда с лека усмивка,
абсолютно наясно, че най-вероятно току-що е бил преметнат. Човешкото въображение винаги е пленявало „мечтателя“ от Ливърпул. И въпреки тези широкоизвестни факти през годините определени групи от хора не се отказват да приписват на Ленън политическа кариера с основополагащи за човешката история заслуги. И, да, определен анализ на живота и музиката на Джон – особено в периода след Beatles, поставен в много тесен контекст – показва един съвсем различен артист. В САЩ специално мнозина са истински убедени, че именно Ленън е отговорен за краха на Ричард Никсън и извеждането на американските войски от Виетнам. Тази тенденция започва през 1966-а, когато музикантът за първи път запалва сърцата на фанатиците, казвайки, че Beatles са по- известни от Иисус Христос (нещо, което през 1966 година, особено в определени региони на света, е абсолютен факт), но и през следващите 10 години; в умовете на малка група радикали аферата на Ленън с американското общество се превръща в страстна история, родееща се с повечето легендарни революционери. Кулминацията на тази афера е през 1976 г., когато той получава „зелена карта“ и става постоянен член на това общество (което за радикалите означава само едно – новият лидер вече е тук). Американското правителство май е наплашено от влиянието на Ленън – оттам и конспиративните теории, че Марк Чапмън е тяхна маша.

Агенти на ФБР посещават концертите
и записват текстовете от песните на Ленън, за да проверяват дали не подтикват към подривна дейност. На пръв поглед това е смешно, но става сериозно, когато агенти започват да следят Ленън и да подслушват телефона му. Джей Едгар Хувър, прословутият тогавашен шеф на ФБР, започва публични тиради срещу него. Още тогава самият Джон твърди в интервюта, че ФБР го преследва, но малцина му вярват. Тогава това звучи безумно, но днес, след като вече имаме много по-подробна информация за лудостите на администрацията на Никсън, следенето на Ленън звучи напълно възможно. Правителството е толкова уплашено, че Джон притежава всички качества да стане политически лидер, че е готово на всичко да спре това в зародиш. Междувременно войната във Виетнам превръща Ленън в реална политическа заплаха.

Песента Give Peace A Chance, присъствието му на демонстрации и фактът, че подкрепя множество радикални групи, създават усещане, че той е лидер на движението срещу войната. Самият Гор Видал описва колко уплашени са обикновените политизирани американци, слушайки Give Peace a Chance, защото досега са свикнали да чуват единствено The Battle Hymn of the Republic. Видал описва ситуацията в типичния си осъдителен тон:

"Джон Ленън е животът. Никсън и Буш са смъртта."
Именно войната във Виетнам превръща Ленън в обществено- политически ангажирана фигура. И макар никога да не се занимава с партийни дебати, той се посвещава на каузата на пацифистите. Част от по-известните му демонстрации (например в леглото с Йоко в името на мира) са заяждане – шеговито по замисъл, но напълно целенасочено в изпълнение и покритие. Йоко и Джон се подиграват със себе си, но резултатът е сериозен и реален. В крайна сметка ФБР намира причина да изгони музиканта – в Англия е хванат с канабис, което е незначителна криминална простъпка. Ленън наема адвокат, започва четиригодишна битка и тя завършва със „зелената карта“ на Джон (а може би не трябваше?).

През призмата на времето ролята на ливърпулския гений изглежда още по-важна и категорична, отчасти заради легендата, отчасти заради честото „възпоменаване“ на политическия му героизъм сред различни радикални среди. Особено в Щатите тази тенденция вече следва определен образец – особено когато имате недолюбван президент, който започва безсмислени военни действия на хиляди километри от дома. Легендата за „политическото животно“ Ленън се събужда с пълна сила по време на конфликта в Персийския залив през 1991, а след това и при войната в Ирак през 2003-та. И макар радикалите да продължават да боготворят Ленън, те бързо го превръщат в пример за политически ангажирана поп икона, която може да промени света. И безмилостно търсят нова такава за всяка малка или голяма кауза, която атакуват. Но Джон Ленън, извинете, е един. Социалната му ангажираност, особено в соло албумите му, остава в друга епоха, но ехото е валидно и днес. А радикалите нямат друг артист, когото да издигнат на нов пиедестал. И точно както в музиката, Ленън няма равен и в попкултурния аспект на политиката. За разлика от по- младите рок-политически животни като Боно, Ленън неохотно се превръща в лидер на движение, което нито е създал, нито е търсил. Той просто неуморно отстоява принципите си, или поне тези принципи, които прегърна в последните години на живота си – дори и това да поражда известен когнитивен дисонанс в онези фенове, които боготворят момчето от Ливърпул през всички музикални аспекти на краткия му живот. Именно тези мегафенове веднага правят връзката между новата „политическа“ плоскост на Ленън и

влиянието на омразната Йоко Оно.
Самата тя подкрепя този аспект от легендата му и работи неуморно да я развие. Но най-удивителното е, че влиянието на Ленън расте през годините. През 1970-а Beatles се разпадат и всички смятат, че това е краят на Ленън. В следващото десетилетие той вече не е основна част от публичното съзнание. Но през декември 1980 г. нещата коренно се променят. Ужасът от смъртта на Джон бързо прерасва в масова истерия по всичко Beatles и Ленън и към днешна дата истерията не е притихнала. Всяка седмица в някоя точка на света днес има конференции, посветени на Beatles. Безброй университети преподават Beatles в различни дисциплини. Къщата на музиканта в Ливърпул е защитена от National Trust в Англия. В Токио има музей, посветен на Джон, а в Хавана – статуя.

В крайна сметка освен музиката във времето останаха и незабравимите сентенции на Ленън. А някои от тези фрази може да бъдат използвани за всяка една кауза на света. Толкова велики, че е просто въпрос на контекст. А ние и до днес се насълзяваме, слушайки например Across The Universe или Imagine, защото Ленън си остава най-великият попкултурен мечтател на всички времена.

 

Още от същия автор:

11-те coolest songs ever и как са създадени

Man in black

 

 






Свързано

FT BUSINESS OF LUXURY SUMMIT 2022 В УИНДЗОР
Акценти07.07.2022
FT BUSINESS OF LUXURY SUMMIT 2022 В УИНДЗОР

Близо до замъка на кралицата, с разходка по Long Walk в разкошния парк и в компанията на водещи брандове в луксозния бизнес. Част 2

FT BUSINESS OF LUXURY SUMMIT 2022 В УИНДЗОР
Акценти05.07.2022
FT BUSINESS OF LUXURY SUMMIT 2022 В УИНДЗОР

Близо до замъка на кралицата, с разходка по Long Walk в разкошния парк и в компанията на водещи брандове в луксозния бизнес. Част 1

Ирена Комитова
Юлиан Костов пред камерата и зад завесата
Акценти05.07.2022
Юлиан Костов пред камерата и зад завесата

За филмите на екрана и в живота, успеха отвъд очевидното и...

Елена Николова Елена Николова
Watches & Wonders
Акценти05.05.2022
Watches & Wonders

Чудесата на часовникарското изкуство за 2022

Емилия Колева Емилия Колева
Тиери Мюглер извън въображението
Акценти27.04.2022
Тиери Мюглер извън въображението

Ексцентричен, различен и изключително креативен, френският гений на модата трансформира жените в богини чрез пищни и възбуждащи въображението тоалети

Семенцето на магията 
Акценти17.12.2021
Семенцето на магията 

Емилия Колева Емилия Колева
The future in motion
Акценти07.12.2021
The future in motion

A New Momentum for Human Mobility

Ирена Комитова
Въпрос на стил: Dieci
Акценти16.03.2022
Въпрос на стил: Dieci

Kъдето идваш като гост, а си тръгваш като приятел  

Ирена Комитова
Monaco Yacht Show
Акценти16.03.2022
Monaco Yacht Show

Независимо дали се интересувате от потенциална покупка на яхта, взимане под наем, дизайн или мениджмънт, това е събитието на годината

Божена Панделиева