Акценти22.09.2019

You may say I'm a dreamer

Макар че никога не стана политик, мечтателят Джон Ленън винаги изразяваше политическата си позиция.

Ивайло "Нойзи" Цветков
+4 снимкиYou may say I'm a dreamer

Политическите му аспирации (или подозрението за такива) са любима тема както за феновете, така и за любителите на теориите на конспирацията, свързани с живота и ранната смърт на иконата. Една теория особено завладява сърцата на фанатиците отвъд океана, а именно, че Ленън самосиндикално е спрял войната във Виетнам. И макар че музиката на ливърпулския гений завинаги ще бъде най-важното му наследство, изследването на обществената му позиция разкрива поредния слой в светоусещането на една от най-важните попкултурни икони в историята.

В ранните години на Beatles никой не би описал Ленън като политически ангажиран мечтател. И макар че самият той често се хвали, че родителите му са от работническата класа и че е бил изключван от всяко училище, в което е стъпвал – и дори записва безсмъртния химн Working Class Hero, – в началото това е по- скоро имидж, отколкото личностно убеждение. Истината е, че в детството си Ленън живее добре и никога не е изключван от нито една образователна институция. Ленън искрено вярва, че е радикал, че се бори срещу системата, и видимо получава удоволствие от това да създава хаос. В началото дава името и парите си за различни каузи, но нито една от тях откровено политическа. Според хората, които го познават добре, Ленън е раздавал пари на познати и на непознати, често почти без причина. Сред музикалните журналисти в САЩ още се разнася историята за случая, когато един от тях, прекарвал време в къщата на легендата, става свидетел на следната ситуация: на вратата се звъни, Ленън отваря и срещу него няколко съмнителни типове започват дълга сърцераздирателна история за техен приятел, който има проблеми и нужда от пари.

Ленън им дава сто паунда с лека усмивка,
абсолютно наясно, че най-вероятно току-що е бил преметнат. Човешкото въображение винаги е пленявало „мечтателя“ от Ливърпул. И въпреки тези широкоизвестни факти през годините определени групи от хора не се отказват да приписват на Ленън политическа кариера с основополагащи за човешката история заслуги. И, да, определен анализ на живота и музиката на Джон – особено в периода след Beatles, поставен в много тесен контекст – показва един съвсем различен артист. В САЩ специално мнозина са истински убедени, че именно Ленън е отговорен за краха на Ричард Никсън и извеждането на американските войски от Виетнам. Тази тенденция започва през 1966-а, когато музикантът за първи път запалва сърцата на фанатиците, казвайки, че Beatles са по- известни от Иисус Христос (нещо, което през 1966 година, особено в определени региони на света, е абсолютен факт), но и през следващите 10 години; в умовете на малка група радикали аферата на Ленън с американското общество се превръща в страстна история, родееща се с повечето легендарни революционери. Кулминацията на тази афера е през 1976 г., когато той получава „зелена карта“ и става постоянен член на това общество (което за радикалите означава само едно – новият лидер вече е тук). Американското правителство май е наплашено от влиянието на Ленън – оттам и конспиративните теории, че Марк Чапмън е тяхна маша.

Агенти на ФБР посещават концертите
и записват текстовете от песните на Ленън, за да проверяват дали не подтикват към подривна дейност. На пръв поглед това е смешно, но става сериозно, когато агенти започват да следят Ленън и да подслушват телефона му. Джей Едгар Хувър, прословутият тогавашен шеф на ФБР, започва публични тиради срещу него. Още тогава самият Джон твърди в интервюта, че ФБР го преследва, но малцина му вярват. Тогава това звучи безумно, но днес, след като вече имаме много по-подробна информация за лудостите на администрацията на Никсън, следенето на Ленън звучи напълно възможно. Правителството е толкова уплашено, че Джон притежава всички качества да стане политически лидер, че е готово на всичко да спре това в зародиш. Междувременно войната във Виетнам превръща Ленън в реална политическа заплаха.

Песента Give Peace A Chance, присъствието му на демонстрации и фактът, че подкрепя множество радикални групи, създават усещане, че той е лидер на движението срещу войната. Самият Гор Видал описва колко уплашени са обикновените политизирани американци, слушайки Give Peace a Chance, защото досега са свикнали да чуват единствено The Battle Hymn of the Republic. Видал описва ситуацията в типичния си осъдителен тон:

"Джон Ленън е животът. Никсън и Буш са смъртта."
Именно войната във Виетнам превръща Ленън в обществено- политически ангажирана фигура. И макар никога да не се занимава с партийни дебати, той се посвещава на каузата на пацифистите. Част от по-известните му демонстрации (например в леглото с Йоко в името на мира) са заяждане – шеговито по замисъл, но напълно целенасочено в изпълнение и покритие. Йоко и Джон се подиграват със себе си, но резултатът е сериозен и реален. В крайна сметка ФБР намира причина да изгони музиканта – в Англия е хванат с канабис, което е незначителна криминална простъпка. Ленън наема адвокат, започва четиригодишна битка и тя завършва със „зелената карта“ на Джон (а може би не трябваше?).

През призмата на времето ролята на ливърпулския гений изглежда още по-важна и категорична, отчасти заради легендата, отчасти заради честото „възпоменаване“ на политическия му героизъм сред различни радикални среди. Особено в Щатите тази тенденция вече следва определен образец – особено когато имате недолюбван президент, който започва безсмислени военни действия на хиляди километри от дома. Легендата за „политическото животно“ Ленън се събужда с пълна сила по време на конфликта в Персийския залив през 1991, а след това и при войната в Ирак през 2003-та. И макар радикалите да продължават да боготворят Ленън, те бързо го превръщат в пример за политически ангажирана поп икона, която може да промени света. И безмилостно търсят нова такава за всяка малка или голяма кауза, която атакуват. Но Джон Ленън, извинете, е един. Социалната му ангажираност, особено в соло албумите му, остава в друга епоха, но ехото е валидно и днес. А радикалите нямат друг артист, когото да издигнат на нов пиедестал. И точно както в музиката, Ленън няма равен и в попкултурния аспект на политиката. За разлика от по- младите рок-политически животни като Боно, Ленън неохотно се превръща в лидер на движение, което нито е създал, нито е търсил. Той просто неуморно отстоява принципите си, или поне тези принципи, които прегърна в последните години на живота си – дори и това да поражда известен когнитивен дисонанс в онези фенове, които боготворят момчето от Ливърпул през всички музикални аспекти на краткия му живот. Именно тези мегафенове веднага правят връзката между новата „политическа“ плоскост на Ленън и

влиянието на омразната Йоко Оно.
Самата тя подкрепя този аспект от легендата му и работи неуморно да я развие. Но най-удивителното е, че влиянието на Ленън расте през годините. През 1970-а Beatles се разпадат и всички смятат, че това е краят на Ленън. В следващото десетилетие той вече не е основна част от публичното съзнание. Но през декември 1980 г. нещата коренно се променят. Ужасът от смъртта на Джон бързо прерасва в масова истерия по всичко Beatles и Ленън и към днешна дата истерията не е притихнала. Всяка седмица в някоя точка на света днес има конференции, посветени на Beatles. Безброй университети преподават Beatles в различни дисциплини. Къщата на музиканта в Ливърпул е защитена от National Trust в Англия. В Токио има музей, посветен на Джон, а в Хавана – статуя.

В крайна сметка освен музиката във времето останаха и незабравимите сентенции на Ленън. А някои от тези фрази може да бъдат използвани за всяка една кауза на света. Толкова велики, че е просто въпрос на контекст. А ние и до днес се насълзяваме, слушайки например Across The Universe или Imagine, защото Ленън си остава най-великият попкултурен мечтател на всички времена.

 

Още от същия автор:

11-те coolest songs ever и как са създадени

Man in black

 

 






Свързано

Очите са на фокус
Акценти15.10.2019
Очите са на фокус

"Истинското откривателство се състои не в търсенето на нови гледки, а в това да гледаме с нови очи" Маршал Пруст

Теодора Георгиева Теодора Георгиева
До Галапагос в еко комфорт
Акценти14.10.2019
До Галапагос в еко комфорт

Или как да видите най-интересното от вулканичния архипелаг, без да съсипвате природата

Биляна Константинова Биляна Константинова
Новият календар на Lavazza се фокусира върху устойчивостта и бъдещето на планетата
Акценти10.10.2019
Новият календар на Lavazza се фокусира върху устойчивостта и бъдещето на планетата

За да преоткрием връзката ни с околната среда.

Кристин Кръстева Кристин Кръстева
7 бели ризи в памет на Карл Лагерфелд
Акценти05.10.2019
7 бели ризи в памет на Карл Лагерфелд

Проектът почита следата, която дизайнерът остави в световната модна индустрия

Биляна Константинова Биляна Константинова
Етикет, протокол, добри обноски – къде е мястото им в живота ни?
Акценти04.10.2019
Етикет, протокол, добри обноски – къде е мястото им в живота ни?

И защо в България няма традиции в обучението по етикет и протокол, докато в САЩ и Китай това е многомилионна индустрия?

Какво да посетим през месец октомври
Акценти03.10.2019
Какво да посетим през месец октомври

8 събития през месеца, обогатяващи културния ни мироглед

Кристин Кръстева Кристин Кръстева
Всичко, което ви трябва за пътуване до Исландия
Акценти02.10.2019
Всичко, което ви трябва за пътуване до Исландия

За да видите какво предлага страната, трябва да сте добре екипирани.

Биляна Константинова Биляна Константинова
Ulysse Nardin на гости в Монако
Акценти30.09.2019
Ulysse Nardin на гости в Монако

Как създаването на перфектния часовник не е просто надпревара с “времето”, а игра на здрави нерви, съчетана с майсторство

Стефан Пешев Стефан Пешев
Превод на пари по всяко време чрез приложението DSK mToken
Акценти27.09.2019
Превод на пари по всяко време чрез приложението DSK mToken

Сигурни преводи и подпис на онлайн документи без нужда от интернет.

Теодора Георгиева Теодора Георгиева