Акценти21.09.2019

Килиманджаро - сияйният великан през погледа на спортния журналист

"Килиманджаро е покрит със сняг планински масив, висок 6 000 м, и минава за най-високата планина в Африка. Племето масаи нарича западния връх "Игае Нгай", което значи "Дом на Бога". Почти на самия връх лежи изсъхнал и замръзнал труп на леопард. Никой не може да обясни какво е търсил леопардът на такава височина."

Цветан Баяслиев Цветан Баяслиев
+6 снимкиКилиманджаро - сияйният великан през погледа на спортния журналист

Така Ърнест Хемингуей започва своя разказ „Снеговете на Килиманджаро“. Великият писател никога не е изкачвал планината, но избира да я превърне в красива метафора на смъртта. Историята се развива някъде долу, в саваната. Провален писател бавно гасне от гангрена по време на лов. В последните си мигове сънува, че е спасен със самолет. Машината обаче неочаквано се насочва към квадратния връх – „необятен като света, грамаден, висок и неимоверно бял на слънцето“.

Вдъхновението на Хемингуей е съвсем разбираемо. Килиманджаро се намира само на 300 километра южно от Екватора. Образувана е от три угаснали вулкана насред полетата на Африка, а ледената шапка е като сюрреалистичен мираж под жаркото слънце. Разказът е завършен през 1936 г. – едва половин век след първата успешна експедиция. Някога непристъпната и мистична планина постепенно се превръща в машина за пари. Днес тя привлича по 25 000 туристи годишно, които плащат средно по 1300 долара. Половината от тях прибира правителството, останалите са за агенциите. Общият годишен приход е в размер на 50 милиона долара. Разбира се, този процъфтяващ бизнес неизменно нанася щети върху величествената природа. Но далеч не колкото друг ефект от човешката дейност. Глобалното затопляне изяжда 80% от ледовете само през ХХ в., а специалистите прогнозират, че до 2024 г. шапката ще изчезне напълно. Това ще обезсмисли и името на древната планина, което на местния език означава „светеща от белота“. И за финал – нали помните замръзналия труп на леопард от разказа? Той не е измислица на Ърнест – през 1926 г. британски монах попада на останките. Хищникът вероятно е преследвал заблудена коза почти до самия връх. По някое време трупът изчезва. А Хемингуей го превръща в легенда. Емануел е енергичен млад мъж с излъчване по-скоро на банкер, отколкото на планински водач. Тонът му е приятелски, усмивката – сърдечна.

Пресметливите му очи обаче сканират педантично екипировката ни, подредена по конец в хотелските стаи. Непромокаеми дрехи. Топли обувки. Спален чувал. Таблетки за пречистване на водата. Челник с резервни батерии. Термос. Списъкът е внушителен, но някак сме успели да домъкнем цялото оборудване в туристическите си раници 5000 км, чак от България… Опитът ни в алпинизма клони към абсолютната нула. Единствената ни утеха е, че вече сме се сблъсквали с големите надморски височини, макар и при съвсем различни условия – в Андите. „Всичко ще бъде наред, приятели. Потегляме утре“, успокоява ни Емануел. И ни припомня да пием огромни количества вода – най-ефективното лекарство срещу височинната болест. Отправната ни точка е град Аруша. Там са базирани повечето агенции, които организират експедиции до първенеца на континента, и на тези хора ще поверим не само парите, но и живота си. На следващата сутрин бусът неумолимо ни доближава към чудовищния масив. Гледаме невярващо към белия му купол, забулен от облаците – там ли отиваме наистина?

Първият преход е буквално като разходка в парка -
4 приятни часа и 9 линейни километра, които ни изкачват от 1900 до 2700 метра над морското равнище. Пътеката се вие сред тропическа растителност, гората гъмжи от живот. Около нас скачат маймуни, прекосяваме стичащи се от върха потоци. Въпреки предупрежденията за неизбежен проливен дъжд не пада нито капка. Неусетно стигаме до хижа „Мандара“ – първа от общо трите по маршрута. Даваме си сметка за нещо изумително – носачите са стигнали много преди нас, въпреки че натовариха върху главите си (!) внушителния ни багаж, както и цялата храна и оборудване, необходими през следващите 5 дни.

А за нас остава да се глезим с малки раници, в които носим само дъждобран, слънцезащитен крем и вода... В столовата вече ни очаква обилна вечеря с типичното меню „Кили“ – супа от краставица, пилешко месо и – бляк! – оризова каша. Отдаваме се на сладки приказки с ентусиасти от цял свят, от 10-годишни деца до старци на преклонна възраст. Събуждат ни твърде рано и скоро крачим уверено към следващата хижа – „Хоромбо“. За целта преодоляваме денивелация от 1000 метра. Но пътеката отново не е никак стръмна и когато стигаме, имаме сили за още. „Поле, поле“, подвиква ни Емануел. Достатъчно дълго сме в Танзания и знаем какво значи това – бавно, полека. Следващият ден ни изглежда пропилян: спим втора нощ на 3700 метра, за да се адаптират телата ни към понижената концентрация на кислород. На върха тя е около 50% от стойността, на която
сме свикнали. Мъж и жена, атлет или бохем – пред височинната болест всички са равни. Всичко е до генетика и късмет, но ние се стараем да не мислим за симптомите. Най-напред главоболие и гадене, минава се през халюцинации, а накрая дебнат белодробен и мозъчен оток. Започне ли се веднъж, има само едно спасение – да слезеш надолу възможно най-бързо. Вече сме видели няколк безпомощни туристи,

проснати върху "такси Килиманджаро" - 
така наричат носилката с едно-единствено колело по средата. Статистиката е красноречива – всеки трети не успява да стигне до Ухуру и „хваща“ таксито. Ние обаче нямаме такова намерение и се отправяме към последната хижа, която любителите-алпинисти наричат базов лагер – „Кибо“. Тя е на 4700 метра, а пейзажът край нас се променя осезаемо. От гъстата гора няма и помен, изчезнали са и причудливите храсти – носим се из лунен пейзаж. И това не е единствената промяна. Разговаряме все по-рядко, задъхваме се на всяка крачка.

Настаняват ни в помещение с 6 двойни легла. Същински Ноев ковчег на човечеството – замаяни корейци, ухилен румънец, огромен като мечка руснак... Тук е невъзможно да се спи, но няма и смисъл – вече е късен следобед, а финалният щурм на върха започва в полунощ. След десетина метра до тоалетната се чувстваш като след 400-метров спринт. Това е моментът, който осмисля мъкненето на целия багаж. Няколко слоя специални материи трябва да ни предпазят от студа, който в определени нощи стига до -30 градуса. Включваме челниците и тръгваме. Следващите часове са адски трудни за описване. И не защото изобилстват от мисли и събития. А именно заради пълната им липса. Сякаш някой изтрива съзнанието ти с гигантска гъба. Поставяш левия крак пред десния. После обратно. Ето до това се свежда всичко. А когато вдигнеш поглед, главата ти се замайва – в индийска нишка напред и нагоре блещука рояк светулки. Осъзнаваш, че това са челниците на потеглилите по-рано групи. Настигаме някои от тях. Хора повръщат зад скалите. Други поемат надолу. Ние само сме задъхани и ни се спи. „Вие сте благословени. Такава нощ... Дори вятър няма“, сияе Емануел.

Скоро крачим по самия ледник, върху снеговете на Килиманджаро. Небето просветлява и ражда най-чудовищно красивия изгрев. Ослепителна ивица над цял един континент.

Сякаш Бог е запалил гигантска клечка кибрит,
за да ни разгледа по-добре Ето защо било всичко! Издигане в смисъл на извисяване. Такова, което се измерва не в линейни метри, а в красота и умиротворение. Слизането ни отнема само два дни. Планината си е същата, ние – не. Сбогуваме се с Емануел и останалите момчета, а те ни възнаграждават с песен. На тях оставяме бакшиши и дрехи. А на сияйния великан Килиманджаро – по малко от себе си.

 

Вижте още:

Майлс Хилтън-Барбър: Животът не е идеален, но може да бъде прекрасен

Кения: дивото зове

Перу – повече от магия






Свързано

Очите са на фокус
Акценти15.10.2019
Очите са на фокус

"Истинското откривателство се състои не в търсенето на нови гледки, а в това да гледаме с нови очи" Маршал Пруст

Теодора Георгиева Теодора Георгиева
До Галапагос в еко комфорт
Акценти14.10.2019
До Галапагос в еко комфорт

Или как да видите най-интересното от вулканичния архипелаг, без да съсипвате природата

Биляна Константинова Биляна Константинова
Новият календар на Lavazza се фокусира върху устойчивостта и бъдещето на планетата
Акценти10.10.2019
Новият календар на Lavazza се фокусира върху устойчивостта и бъдещето на планетата

За да преоткрием връзката ни с околната среда.

Кристин Кръстева Кристин Кръстева
7 бели ризи в памет на Карл Лагерфелд
Акценти05.10.2019
7 бели ризи в памет на Карл Лагерфелд

Проектът почита следата, която дизайнерът остави в световната модна индустрия

Биляна Константинова Биляна Константинова
Етикет, протокол, добри обноски – къде е мястото им в живота ни?
Акценти04.10.2019
Етикет, протокол, добри обноски – къде е мястото им в живота ни?

И защо в България няма традиции в обучението по етикет и протокол, докато в САЩ и Китай това е многомилионна индустрия?

Какво да посетим през месец октомври
Акценти03.10.2019
Какво да посетим през месец октомври

8 събития през месеца, обогатяващи културния ни мироглед

Кристин Кръстева Кристин Кръстева
Всичко, което ви трябва за пътуване до Исландия
Акценти02.10.2019
Всичко, което ви трябва за пътуване до Исландия

За да видите какво предлага страната, трябва да сте добре екипирани.

Биляна Константинова Биляна Константинова
Ulysse Nardin на гости в Монако
Акценти30.09.2019
Ulysse Nardin на гости в Монако

Как създаването на перфектния часовник не е просто надпревара с “времето”, а игра на здрави нерви, съчетана с майсторство

Стефан Пешев Стефан Пешев
Превод на пари по всяко време чрез приложението DSK mToken
Акценти27.09.2019
Превод на пари по всяко време чрез приложението DSK mToken

Сигурни преводи и подпис на онлайн документи без нужда от интернет.

Теодора Георгиева Теодора Георгиева