Виктор Големинов
Предварително знам как ще протекат първите часове от сутринта ми: в 8:35 ще хвана автобуса на Flixbus от Виена за Бърно, където ще пристигна до няколко часа. Само че, без да искам (понеже спазвам правилото, че човек трябва по-рано да си хваща автобуса), се озовавам на централната автогара в 7:35. Сещам се за чешките автобуси RegioJet и, след бърз преглед на разписанието, виждам, че следващият потегля в 7:45. Бодрата ми сутрешна крачка бързо преминава в гладко бягане, след като виждам паркирания на спирката автобус и шофьорът, продаващ билети. За мой късмет успявам да се настаня в автобуса 2 минути преди да потегли – графикът тук се спазва до точност.
Сънят не е сред любимите ми занимания по време на път - предпочитам да гледам сменящия се пейзаж. В този случай обаче равнината успява да ми предложи само безкрайно еднообразие и вниманието ми се премества към смартфона. Когато минаваме границата между Виена и Прага се сещам за Желязната завеса, която ги е разделяла – невероятно е, как днес можем да осъществим едно такова пътуване, което в миналото е било немислимо.
Бърно е втория по големина град в Чехия
с население от почти 400 000 жители. Прави ми впечатление, че в града се намират Конституционният съд, Върховният съд и Висшата прокуратура на Чехия – все институции, които очакваме да намерим в столицата.
Вижда се, че водещ отрасъл на града е машиностроенето, което било водещо и в бивша Чехословакия - прави впечатление, че тук хората масово карат „Шкода“. А освен с автомобилите, Бърно успява да стигне до сърцето на много хора по цял свят, любители на бирата, със свое собствено пиво - „Старобърно“.
Градусите вече се повишават, а часовникът показва едва 10. Отдалеч виждам и първата си цел - замъкът Шпилберк, намиращ се на хълма в другия край на стария град. Предстои ми приятна разходка, мисля си, вземайки предвид напичащото слънце и тежащата поне 5 кг раница на гърба ми.
Не минава много време и се озовавам пред една от портите на замъка, която се оказва затворена. Искрено се ядосвам на Google – бях проверил предварително и, според проучването ми, трябваше да е отворено.
Наблизо виждам няколко човека от местното население и решавам да питам на какво се дължат затворените врати. Хората само ми се усмихват и ми показват пътека, която води до другия край на крепостта.
Втори поглед ми разкрива огромна табела, на която се посочва входа, но изглежда жегата е оказала своето влияние.
Замъкът Шпилберк е завършен през 13 век,
и първоначално е имал отбранителна фукнция. Затворът в крепостта още носи славата си на изключително сурово и страшно място по времето на Австро-Унгария, тъй като там са пращали най-закоравелите престъпници от империята. Нацистите също допринасят към мрачната му история – по времето на нацистка Германия, то се превръща в място за разпределение на евреи по концентрационните лагери.
Макар подземните тунели и килии да са превърнати в туристическа атракция, зловещата история на мястото успява да те хване за гърлото.
След подземията решавам да посетя най-високата точка на Шпилберк – камбанарията, от която се разкрива и най-красивата панорамна гледка към Бърно. Предварително съм се подготвил за случая – за компания имам кенче „Старобърно“, с което да си правя снимки в различните части на града.
Времето започва да се разваля и, когато чувам първите гръмотевици, бързам да стигна до стария град.
След дългото ходене е редно да си дам и почивка – намирам си автентично чешко заведение, което само с обзавеждането, стила и любезния персонал, успява да ми отвари апетита. Поръчвам си типично чешко ястие – свинско със зеле, кнедли и уникално вкусен, мек хляб.
След обяда обикалям още града – широки, красиви булеварди разкриват цветната архитектура на приятни заведения и кафенета.
В Бърно намирам и прочутата Вила Тугендхат – една от първите сгради, построена в стила на модернизма и дело на немския архитект Лудвиг Мис ван дер Рое.
След приятната културно-историческа и кулинарна обиколка, вече е време да се запътвам към гарата. Имам някакви крони на монети и се чудя как да ги оползотворя. Сещам се за закрития пазар, който видях съвсем случайно. Когато пристигам там се оказва, че в него продават всякакви, ама наистина всякакви, неща. За мой огромен късмет намирам декоративна лъжичка за кафе, която струва точно толкова, колкото имам, и ,най-хубавото - е ръчна изработка на момичето, което я продава. Купувам я и съм изключително доволен, защото с тази покупка успявам да си взема истинско късче от местността - красив спомен от Бърно.
Вижте още:
Елена Николова
Емилия Колева
