Акценти23.09.2019

Азия - висока скорост за бавен живот

От единия до другия край на Япония с влака стрела Shinkansen се стига за час и половина. Една чаена церемония обаче може да отнеме до пет часа. Приоритети? Хората в Азия са усвоили до съвършенство умението да "стигат" бързо до бавния живот.

Божена Панделиева
+13 снимкиАзия - висока скорост за бавен живот

Осака, Япония
Откривам Осака в най-красивия период от годината, когато прекрасните вишневи дървета са достигнали пълен цъфтеж. Думите не са достатъчни да опишат пиршеството на цветове и ухания, което се носи из този сякаш докоснат от фея приказен розов град. Чудя се дали местните са привикнали със заобикалящата ги красота, или успяват да я преоткрият всяка година. Отговорът се крие още в езика – японците имат специална дума за съзерцаване и възхищение на изумителните дръвчета. Вечер след работа стотици японци се стичат в големите паркове в града и наблюдават заобикалящата ги красота.

Парковете са острови на спокойствие в забързания град, прераждаща се красота, която винаги ще се завръща. Култът към вишневото дръвче се наблюдава и в местните продукти. Имах удоволствието да изпробвам изделия с екстракт от череша като желиран сапун (който наистина прави кожата на лицето невероятно мека), етерично масло, сладолед и чай. Всичко надмина очакванията ми. Японците, които виждам – по улиците, в ресторанти, в метрото – са в отлична форма; няма нито един човек с наднормено тегло. Според Ясу, мой състудент, родом от Токио, тайната се крие в уважението към процеса на хранене и спокойствието, което го съпътства.

Замислям се колко често в Лондон, където живея, забелязвам в метрото забързани пътници да се тъпчат с парчета суши с ръце и да изсипват уасаби соса директно в устата си. Такава сцена би могла единствено да потресе един японец. Освен че храненето в метрото е забранено със закон и глобите са огромни, в Страната на изгряващото слънце храната е церемония – независимо дали е вкъщи или в изискан ресторант. Традиционната трапеза тук предлага изобилие от малки порции, които да задоволят сетивата с разнообразни вкусове, без да се допусне прекаляване. Подобно е отношението към алкохола – пие се бавно, с уважение и винаги умерено.

Киото, Япония
Между Осака и Киото се намира остров на покоя и хармонията, наречен Нара. Това е природен парк със сърни и елени, които се разхождат спокойно и всеки посетител може да прекара време с тях. Животът тук отново е на забавена скорост. Ако наблюдавате достатъчно дълго безметежното съществуване на нежните животни, суетата и бързането започват да изглеждат странно глупави. Елените са доверчиви – с радост хрупат бисквитите, щедро раздавани от стотиците посетители, и безстрашно се приближават до всеки около тях. Замислям се дали пък в това не се крие тайната на щастието, или то е валидно само в животинския свят – да оставяме с открито сърце околните да се доближават и да се радваме на всеки малък жест.


Киото е съзерцаване назад във времената на храбрите самураи и мистичните гейши. Архитектурата на града отпреди векове е напълно съхранена. Обмислям концепцията за бавното живеене на Изток, докато обличам пъстрото си кимоно – единственото налично, защото се оказва, че посетители с ръст 176 см са рядкост, и намирането на дреха, която да не е твърде къса, е истинско предизвикателство. Обута в традиционните за всяка истинска гейша чорапи и джапанки („гета“), бавното живеене буквално изкристализира пред мен – ходенето е възможно единствено на малки крачки, така че искам или не, ми се налага да забележа по- задълбочено от обикновено обкръжаващата ме среда. Дали пък това не е една от тайните на осъзнатия живот – докато всички тичат, ходенето бавно дава възможност да се забележат неща, които другите
подминават. Киото изумява с вълшебни храмове на всеки ъгъл. Приятелката ми Джесика, родом от Тайван, ме съветва да отидем в един от най- популярните храмове в Киото – Кийомидзу-дера, и да изтеглим късмет, чрез който боговете ще предскажат съдбата ни. Макар че съм далеч от даоизма и будизма, идеята да разбера съдбата си от лист хартия ми се струва леко плашеща.

Въпреки всичко се престрашавам и след изпълнение на цялата предшестваща церемония се осмелявам да видя какво ми е отредил Буда. Изненадващо, Буда ми казва, че трябва да се науча да бъда по-търпелива и да не искам всичко да се случи днес и сега. На късмета ми е написано, че пришпорвайки събитията, губя от красотата на днешния ден. Буда твърди, че съм здрава и успешна в това, което правя, но за истинската любов ще трябва да почакам малко повече, отколкото ми се иска. Угрижена дали това не е евфемизъм на стара мома, решавам да посетя и друг храм, посветен на бога на любовта.

За щастие се оказва, че любов ще има и за мен и даже срещу скромна сума мога да напиша името на избраника си, така че боговете да изпълнят желанието ми. След кратко колебание решавам да се оставя в ръцете на съдбата – нали именно това ме учи Буда, че красотата е в пътя, а не в крайната цел.
Тайпе, Тайван
Смирена и одухотворена от посещението си в приказната Япония, с интерес се насочвам към Тайван – страна с просперираща икономика и цени на имотите, надскачащи тези в Лондон. Дали икономическото развитие и бавното живеене са съвместими? Оказва се, че да. Ако трябва да опиша с една дума хората на Тайван, тя ще бъде „добри“. Тайванците са най-внимателните и мили хора, които съм срещала при всичките си пътувания по света. Не говорят английски, но ще използват преводача на Google, за да ме упътят. Ще ме помолят за снимка, защото съм висока и изглеждам по-различно от тях, след което искрено ще ме прегърнат. Тайванците са ведри хора с отворени сърца, които знаят как да се радват на живота. Природата тук е изумително красива и може да бъде съзерцавана в пълна мяра от някоя от заобикалящите столицата планини.

Джиуфен е приказно малко градче на час път от Тайпе, където ме завежда Хауърд – тайванец, съученик на приятелката ми Джесика, която споменах по-рано. Повечето тайванци имат местни и европейски имена, така че да е по-лесно на хората на Запад да ги произнасят. Джесика всъщност се казва Ча, а името Джесика  е дадено от учителката по английски. Замислям се, че въпреки вариациите на произнасянето на Божена в Англия не бих искала да се прекръстя на Джулия например; за тайванците обаче европейските имена са нещо напълно нормално.

Десетки магазинчета предлагат традиционни лакомства, а навсякъде се носи най-специфичната за Азия миризма – смесица между канела и други подправки, която допълва аромата на свежия влажен планински въздух. След обилни дози сладолед в оризова хартия и местна нуга халва е време да се отправяме обратно към Тайпе, защото ни предстои любимото вечерно забавление на местните – караоке. На паркинга обаче забелязваме, че чисто новата кола на Хауърд е одраскана. След кратък спор с охраната на паркинга и няколко телефонни разговора се отправяме към Тайпе. Хауърд ме информира, че първо ще трябва да оправим въпроса с колата, и точно когато мисля, че отиваме при застрахователя му, се оказва, че сме потеглили към храма на бога, най-подходящ за подобни случаи. Хауърд купува подаръци за бога и се моли за по-добър късмет на пътя.

След това е време за караоке. Аз все още съм без думи – това утилитарно упование във вярата ми се струва едновременно странно и мило. Иска ми се да взема със себе си частица от спокойствието и хармонията на Тайван, частица от тази непоколебима вяра в справедливостта и доброто. За жалост, успявам да пренеса само килограми вълшебен зелен чай, оризови кексчета и пикантно телешко – докато продължавам да търся вътрешен мир, мога да си подсигуря поне добро угощение.
Хонконг, Китай
Представям си Хонконг като смесица между Манхатън, Дубай и лондонския Канари Уорф с азиатски мотиви. Оказва се, че е много повече, отколкото съм допускала. Съчетанието на впечатляващ бизнес център, живописни планини и изключителни плажове прави града неповторим и различен от всеки друг световен мегаполис. Животът се движи бясно бързо в центъра на града и намалява скорост в унисон с криволичещите улички, които водят до приказните плажове. Repulse Bay е скритото съкровище на Хонконг и една от най- скъпите зони за живот.

Мисля си, че всяка цена е оправдана, стига да имаш разкошен плаж на минути от къщата, която пък се намира на планински склон и е недалеч от центъра на града. Партито на Repulse Bay е денонощно – шампанско се лее от сутрин до вечер; плажуващите се местят от казани с гореща минерална вода в морето и обратно. Прекрасно място за размисъл е и Victoria Peak. Планинският връх, от който се разкрива изумителна гледка към Хонконг, е популярна дестинация за местни и чужденци. Наблюдава се еклектика на реакциите и възприятията от страна на припрените туристи, най-вече от континентален Китай, които правят десетки опити за перфектното селфи. За местните пък гледката е на един ретро влак разстояние и те имат лукса да я приемат за даденост. Замислям се дали тази разлика във възприятията не е подобна на разликата между влюбването и обичта – при първата среща с величествения Хонконг от върха новопристигналите се влюбват в него и бързат да му се насладят максимално, докато редовните посетители са го обикнали, виждали са го хиляди пъти и могат спокойно да му се любуват, знаейки, че ще е винаги там за тях. Въпреки забързания ритъм на живот Хонконг носи усещане за безвремие и спокойствие.

В древен храм, будистки манастир, планински връх, живописен плаж, кораб по Южнокитайско море или бар на върха на небостъргач, жителите на Хонконг намират време да забавят темпото и да се насладят на живота в пълна мяра. Защото, както е казал прочутият китайски мислител Конфуций: „Покоят е благоденствие“. За Азия може да се разказва много, но тя се възприема истински само при лична среща. „Чух и забравих. Видях и запомних. Преживях и разбрах“ , казва още великият Конфуций.

 

Вижте още:

Япония, страна на контрастите

В облаците на Виетнам

Ко Ронг - перлата в короната на кралство Камбоджа






Свързано

Очите са на фокус
Акценти15.10.2019
Очите са на фокус

"Истинското откривателство се състои не в търсенето на нови гледки, а в това да гледаме с нови очи" Маршал Пруст

Теодора Георгиева Теодора Георгиева
До Галапагос в еко комфорт
Акценти14.10.2019
До Галапагос в еко комфорт

Или как да видите най-интересното от вулканичния архипелаг, без да съсипвате природата

Биляна Константинова Биляна Константинова
Новият календар на Lavazza се фокусира върху устойчивостта и бъдещето на планетата
Акценти10.10.2019
Новият календар на Lavazza се фокусира върху устойчивостта и бъдещето на планетата

За да преоткрием връзката ни с околната среда.

Кристин Кръстева Кристин Кръстева
7 бели ризи в памет на Карл Лагерфелд
Акценти05.10.2019
7 бели ризи в памет на Карл Лагерфелд

Проектът почита следата, която дизайнерът остави в световната модна индустрия

Биляна Константинова Биляна Константинова
Етикет, протокол, добри обноски – къде е мястото им в живота ни?
Акценти04.10.2019
Етикет, протокол, добри обноски – къде е мястото им в живота ни?

И защо в България няма традиции в обучението по етикет и протокол, докато в САЩ и Китай това е многомилионна индустрия?

Какво да посетим през месец октомври
Акценти03.10.2019
Какво да посетим през месец октомври

8 събития през месеца, обогатяващи културния ни мироглед

Кристин Кръстева Кристин Кръстева
Всичко, което ви трябва за пътуване до Исландия
Акценти02.10.2019
Всичко, което ви трябва за пътуване до Исландия

За да видите какво предлага страната, трябва да сте добре екипирани.

Биляна Константинова Биляна Константинова
Ulysse Nardin на гости в Монако
Акценти30.09.2019
Ulysse Nardin на гости в Монако

Как създаването на перфектния часовник не е просто надпревара с “времето”, а игра на здрави нерви, съчетана с майсторство

Стефан Пешев Стефан Пешев
Превод на пари по всяко време чрез приложението DSK mToken
Акценти27.09.2019
Превод на пари по всяко време чрез приложението DSK mToken

Сигурни преводи и подпис на онлайн документи без нужда от интернет.

Теодора Георгиева Теодора Георгиева