От броя11.08.2019

Южна Америка, уловена в 4 срещи

Колумбия, Перу и Чили.

Петър Пунчев
+17 снимкиЮжна Америка, уловена в 4 срещи

Колумбия: магията на „Комуна 13“

Приятна изненада се оказа Колумбия: по-богата, отколкото очаквах, но не толкова богата, че да ти е скучно. Има и беднотия, но и тя не е толкова страшна, колкото я очакваш. Доста по-умерени са контрастите в сравнение с Бразилия, например.

Изненадващо добра е масовата архитектура на жилищните сгради в Меделин – втория по големина град след Богота: модерни и елегантни, с открити декоративни тухли. Безупречни улици и тротоари, нови маркировки, модерни търговски площи и добре поддържани затревени пространства. При това, навсякъде! И много чисто! Дори и във фавелите. „Комуна 13“ е една от тях. Най-известната и вероятно е най-емоционалното нещо, което можете да видите в този исторически противоречив град. „Комуна 13“ звучи някак архаично левичарски.

Но това е просто една от 18-те общини на Меделин. Заселването ­ започва с индустриалния бум през миналия век и тя заема особено място в историята на града на Пабло Ескобар. В началото на това столетие в яростни сблъсъци с полицията и паравоенни организации обитателите на фавелата дават десетки жертви и стотици ранени. В последните години Федерико Гутиерес, амбициозният кмет на Меделин, обяви война на името и паметта на Пабло Ескобар и посвети дейността си на изгубени на пръв поглед каузи – като тази да направи от злощастната „Комуна 13“ притегателен културен и туристически център.

Напук на очакванията Гутиерес и държавата Колумбия промениха съществено това място. Улиците на комуната са толкова стръмни, че до неотдавна някои от обитателите ­ са преодолявали всеки ден височината на 28-етажна сграда. Днес фавелата е свързана с града с модерна система от въжени линии и поредица от ескалатори.

Достъпът до това някога опасно място е открит, жителите му не ограбват и не убиват пришълците, а ги хранят, поят и развличат. Срещу пари, разбира се. Някога престъпно свърталище, днешният Меделин бе наречен – заедно с Ню Йорк и Тел Авив – „един от най- иновативните градове в света“ заради намаляването на въглеродните емисии със 175 000 тона годишно и заради решителното преборване с престъпността. И заради това, че, някак магически, се превърна в новото лице на цяла една държава.

 

Перу: живот на остров Такиле и шарените плетки на любовта

На перуанския остров Такиле, на брега на езерото Титикака, живее племе, което не познава водата като средство за лична хигиена. Но от тези чудни хора се носи красив свян и неочаквана свежест, каквито трудно се срещат и на някои европейски ширини. Обитателите смилат загадъчни треви и почистват дрехите си с тях. Всеки ден – чиста дрешка. Бяла риза и пояс, сплетен от косите на съпругата, скрит зад елегантни плетки...

Впрочем плетенето на остров Такиле е мъжка работа. Като ти поникнат мустаци, бързаш да се жениш. А като се зажениш, плетеш на избраницата шапка. Трябва да е плътна и здрава, вода да не пропуска, като я напълниш. И грешки в шарките да няма, и бримки случайни да не я развалят. И шарките ­ да са такива, че дъха да спират.

Когато я завършиш, отиваш при родителите на избраницата. И чакаш присъдата си. На тази шапка сам си си написал всичко, сам си си предрешил съдбата. По тази шапка съдят дали си кандидат сериозен и отговорен, работлив и търпелив, какъвто те очакват в семейството на булката. Случвало се е, казват местните, да развалят годежа, ако представиш работа за четворка. А двойкаджиите и до днес се скитат по острова самотни и отритнати. Видях ги с очите си.

 

Перу: Мария от Титикака

Нека да ви я представя: това е Мария. Има двама синове. И много интересна мисъл и поглед върху света, които пренася върху десетките покривки, възглавници и амулети, които прави.

Една калъфка за възглавница ще ми напомня за Мария. Но ако авиокомпаниите позволяваха волности с багажите, щях да се върна с цял контейнер. Мария живее на остров. Но не такъв, създаден от Бога, а дело на човека.

А как се прави остров? Как се прави плаващ остров като „нашия“ тук, в Пуно, Перу? Взимаш 4 оформени отвесно коренни тръстикови системи и ги привързваш една към друга. Повтаряш това стотици хиляди пъти. После застилаш с няколко пласта тръстика. Така получения остров завързваш за околните острови с дълги въжета, които понякога достигат стотици метри.

Така островът се превръща в архипелаг. И заживяваш там, с мисъл за поколения напред. Във всичко това очакваш помощ от перуанската си държава. Не я получаваш. Затова слагаш къщичка от тръстика на входа откъм града и започваш да събираш пари от билети. И от обществения интерес, и от произведенията на живеещите на острова занаятчии. Правиш си и медицински пункт, кръщаваш го поликлиника. И всичко вършиш на острова. Не! Не всичко... Извозваш нечистотиите си с лодки далеч оттук. Всеки ден, с постоянството на мравка в житата.

 

Чили: най-сочните плодове растат в чуждите градини

Валпараисо, вторият по големина град в Чили, важно пристанище и извор на удоволствия върху 19 плажни ивици. В програмата ми е и къщата на Пабло Неруда. Поетът я купува през 1959 г., прави от нея уникално, макар и кичозно, културно свърталище.

пабло неруда южна америка

Днешното поколение си няма понятие от Неруда, от името му и поезията му – дори и Google не ми подсказва фамилното му име, докато пиша „Пабло“. А беше голяма работа! Беше опозиционер на диктатора Пиночет. Взе Нобел за литература с лекотата, с която някои си вдигат шапката на излизане. Помня го, идваше на писателските срещи в София, предизвикваше оживление и сервилни гримаси у Любомир Левчев и неговото обкръжение, докато чакаха заедно Людмила.

Спомени от Неруда ме накараха да прибегна до куфара със спомени за Чили изобщо: дори не съм предполагал, че страната е толкова широко застъпена в житейските ми уроци. Ще започна с дреболиите: през февруари 1969 година, едва 13-годишен, за пръв път видях Бейрут. Цъфтящ и богат. На неговия фон дори съседният Дамаск, с новото си за мен ориенталско изобилие, изглеждаше оскъден, а София си беше направо Тирана... В малко магазинче в центъра забелязах чудото: кошничка с огромни яркочервени, окъпани в роса ягоди. Ягоди през февруари!

Днес това не значи нищо, но в централизираната социалистическа икономика, в която растяхме, не можеше да бъде дори и сън! „От Чили идват“ – каза бакалинът, а това ме хвърли в друг сън: от седмици точех слюнки по едно фино, източено смугло момиче от горните класове. Беше чилийка, разхождаше из лицея една почти символична минипола, имаше си голям приятел, с истинска брада, и естествено, и през ум не ­ минаваше да погледне към мен. По-късно някой каза злобно, че си е отворила проблеми с родителите си и с лицея, защото е забременяла и лее сълзи някъде в чилийска болница. А за мен остана поуката: най-сочните плодове зреят в чужди градини и падат винаги в чужди уста.

 

Вижте още:

Ко Ронг - перлата в короната на кралство Камбоджа

5 плажа в Черна гора, които ви очакват това лято

Тоскана, каквато я няма в пътеводителите

Страната на мореплавателите, виното и добрата музика

5 места, които искате да посетите в Румъния






Свързано

Успешни решения за добрите идеи (част 2)
От броя21.05.2021
Успешни решения за добрите идеи (част 2)
Успешни решения за добрите идеи (част 1)
От броя21.05.2021
Успешни решения за добрите идеи (част 1)
Предизвикани да успяват
От броя21.05.2021
Предизвикани да успяват
Арх. Весела Мирянова: Обсъдихме идеи за сътрудничество с Ричард Брансън още преди три години
Дизайн и култура15.12.2020
Арх. Весела Мирянова: Обсъдихме идеи за сътрудничество с Ричард Брансън още преди три години

Световноизвестният бизнесмен се е запознал с вариантите за партньорство с Артекс в проектите им Диамант 1, Диамант 2 и Диамант 3

Да споделяме мисли, емоции, красота, храна и вино е винаги обогатяващо
Дизайн и култура01.12.2020
Да споделяме мисли, емоции, красота, храна и вино е винаги обогатяващо

Никой не може да го каже по-добре от един италианец

При индианците ембера - машината на времето
Акценти09.03.2020
При индианците ембера - машината на времето

От Панамския канал до племето разстоянието е по-малко от час и... повече от осем века.

Магдалена Гигова Магдалена Гигова
Timeout
Акценти10.03.2020
Timeout

Каква е стойността на една секунда? Попитайте шампионите.

Цветан Баяслиев Цветан Баяслиев
Натали - иконата!
Акценти07.03.2020
Натали - иконата!

За сакралната архитектура на тялото, дишането и всичко останало. Защото жената не е пол, а титла.

Соня Момчилова
Новите седем
Акценти02.03.2020
Новите седем

Най-масовият вот в историята на човечеството показва, че легендите не са това, което бяха... или как над 100 милиона души гласуват за Великата китайска стена.

Магдалена Гигова Магдалена Гигова