От броя11.08.2019

Южна Америка, уловена в 4 срещи

Колумбия, Перу и Чили.

Петър Пунчев
+17 снимкиЮжна Америка, уловена в 4 срещи

Колумбия: магията на „Комуна 13“

Приятна изненада се оказа Колумбия: по-богата, отколкото очаквах, но не толкова богата, че да ти е скучно. Има и беднотия, но и тя не е толкова страшна, колкото я очакваш. Доста по-умерени са контрастите в сравнение с Бразилия, например.

Изненадващо добра е масовата архитектура на жилищните сгради в Меделин – втория по големина град след Богота: модерни и елегантни, с открити декоративни тухли. Безупречни улици и тротоари, нови маркировки, модерни търговски площи и добре поддържани затревени пространства. При това, навсякъде! И много чисто! Дори и във фавелите. „Комуна 13“ е една от тях. Най-известната и вероятно е най-емоционалното нещо, което можете да видите в този исторически противоречив град. „Комуна 13“ звучи някак архаично левичарски.

Но това е просто една от 18-те общини на Меделин. Заселването ­ започва с индустриалния бум през миналия век и тя заема особено място в историята на града на Пабло Ескобар. В началото на това столетие в яростни сблъсъци с полицията и паравоенни организации обитателите на фавелата дават десетки жертви и стотици ранени. В последните години Федерико Гутиерес, амбициозният кмет на Меделин, обяви война на името и паметта на Пабло Ескобар и посвети дейността си на изгубени на пръв поглед каузи – като тази да направи от злощастната „Комуна 13“ притегателен културен и туристически център.

Напук на очакванията Гутиерес и държавата Колумбия промениха съществено това място. Улиците на комуната са толкова стръмни, че до неотдавна някои от обитателите ­ са преодолявали всеки ден височината на 28-етажна сграда. Днес фавелата е свързана с града с модерна система от въжени линии и поредица от ескалатори.

Достъпът до това някога опасно място е открит, жителите му не ограбват и не убиват пришълците, а ги хранят, поят и развличат. Срещу пари, разбира се. Някога престъпно свърталище, днешният Меделин бе наречен – заедно с Ню Йорк и Тел Авив – „един от най- иновативните градове в света“ заради намаляването на въглеродните емисии със 175 000 тона годишно и заради решителното преборване с престъпността. И заради това, че, някак магически, се превърна в новото лице на цяла една държава.

 

Перу: живот на остров Такиле и шарените плетки на любовта

На перуанския остров Такиле, на брега на езерото Титикака, живее племе, което не познава водата като средство за лична хигиена. Но от тези чудни хора се носи красив свян и неочаквана свежест, каквито трудно се срещат и на някои европейски ширини. Обитателите смилат загадъчни треви и почистват дрехите си с тях. Всеки ден – чиста дрешка. Бяла риза и пояс, сплетен от косите на съпругата, скрит зад елегантни плетки...

Впрочем плетенето на остров Такиле е мъжка работа. Като ти поникнат мустаци, бързаш да се жениш. А като се зажениш, плетеш на избраницата шапка. Трябва да е плътна и здрава, вода да не пропуска, като я напълниш. И грешки в шарките да няма, и бримки случайни да не я развалят. И шарките ­ да са такива, че дъха да спират.

Когато я завършиш, отиваш при родителите на избраницата. И чакаш присъдата си. На тази шапка сам си си написал всичко, сам си си предрешил съдбата. По тази шапка съдят дали си кандидат сериозен и отговорен, работлив и търпелив, какъвто те очакват в семейството на булката. Случвало се е, казват местните, да развалят годежа, ако представиш работа за четворка. А двойкаджиите и до днес се скитат по острова самотни и отритнати. Видях ги с очите си.

 

Перу: Мария от Титикака

Нека да ви я представя: това е Мария. Има двама синове. И много интересна мисъл и поглед върху света, които пренася върху десетките покривки, възглавници и амулети, които прави.

Една калъфка за възглавница ще ми напомня за Мария. Но ако авиокомпаниите позволяваха волности с багажите, щях да се върна с цял контейнер. Мария живее на остров. Но не такъв, създаден от Бога, а дело на човека.

А как се прави остров? Как се прави плаващ остров като „нашия“ тук, в Пуно, Перу? Взимаш 4 оформени отвесно коренни тръстикови системи и ги привързваш една към друга. Повтаряш това стотици хиляди пъти. После застилаш с няколко пласта тръстика. Така получения остров завързваш за околните острови с дълги въжета, които понякога достигат стотици метри.

Така островът се превръща в архипелаг. И заживяваш там, с мисъл за поколения напред. Във всичко това очакваш помощ от перуанската си държава. Не я получаваш. Затова слагаш къщичка от тръстика на входа откъм града и започваш да събираш пари от билети. И от обществения интерес, и от произведенията на живеещите на острова занаятчии. Правиш си и медицински пункт, кръщаваш го поликлиника. И всичко вършиш на острова. Не! Не всичко... Извозваш нечистотиите си с лодки далеч оттук. Всеки ден, с постоянството на мравка в житата.

 

Чили: най-сочните плодове растат в чуждите градини

Валпараисо, вторият по големина град в Чили, важно пристанище и извор на удоволствия върху 19 плажни ивици. В програмата ми е и къщата на Пабло Неруда. Поетът я купува през 1959 г., прави от нея уникално, макар и кичозно, културно свърталище.

пабло неруда южна америка

Днешното поколение си няма понятие от Неруда, от името му и поезията му – дори и Google не ми подсказва фамилното му име, докато пиша „Пабло“. А беше голяма работа! Беше опозиционер на диктатора Пиночет. Взе Нобел за литература с лекотата, с която някои си вдигат шапката на излизане. Помня го, идваше на писателските срещи в София, предизвикваше оживление и сервилни гримаси у Любомир Левчев и неговото обкръжение, докато чакаха заедно Людмила.

Спомени от Неруда ме накараха да прибегна до куфара със спомени за Чили изобщо: дори не съм предполагал, че страната е толкова широко застъпена в житейските ми уроци. Ще започна с дреболиите: през февруари 1969 година, едва 13-годишен, за пръв път видях Бейрут. Цъфтящ и богат. На неговия фон дори съседният Дамаск, с новото си за мен ориенталско изобилие, изглеждаше оскъден, а София си беше направо Тирана... В малко магазинче в центъра забелязах чудото: кошничка с огромни яркочервени, окъпани в роса ягоди. Ягоди през февруари!

Днес това не значи нищо, но в централизираната социалистическа икономика, в която растяхме, не можеше да бъде дори и сън! „От Чили идват“ – каза бакалинът, а това ме хвърли в друг сън: от седмици точех слюнки по едно фино, източено смугло момиче от горните класове. Беше чилийка, разхождаше из лицея една почти символична минипола, имаше си голям приятел, с истинска брада, и естествено, и през ум не ­ минаваше да погледне към мен. По-късно някой каза злобно, че си е отворила проблеми с родителите си и с лицея, защото е забременяла и лее сълзи някъде в чилийска болница. А за мен остана поуката: най-сочните плодове зреят в чужди градини и падат винаги в чужди уста.

 

Вижте още:

Ко Ронг - перлата в короната на кралство Камбоджа

5 плажа в Черна гора, които ви очакват това лято

Тоскана, каквато я няма в пътеводителите

Страната на мореплавателите, виното и добрата музика

5 места, които искате да посетите в Румъния






Свързано

Звездите сигурно са полудели
Акценти03.08.2019
Звездите сигурно са полудели

Бинго, птици, сериали и фокуси – спортните знаменитости имат какви ли не налудничави хобита.

Методи Шуманов
#SAYNOTOPLASTIC: 4 екологични джаджи, за които искате да знаете
Акценти30.07.2019
#SAYNOTOPLASTIC: 4 екологични джаджи, за които искате да знаете

Днес повече от всякога е важно да живеем със съзнанието, че ние сме тук за малко, но от нас зависи много.

Веселина Караманджукова
Цветна треска
Дизайн и култура29.07.2019
Цветна треска

За Royal Chelsea Flower Show и приказния свят на цветята ни разказва изпълнителният директор за България на Raiffeisen Property Holding International

Адина Уелш
Сборен пункт: Барселона
Гурме28.07.2019
Сборен пункт: Барселона

За 48 часа в каталунската столица може да ви се случат толкова много неща.

Емилия Колева Емилия Колева
Панаир на суетата в Аскот
Акценти27.07.2019
Панаир на суетата в Аскот

Конни надбягвания, придружени от шармантни шапки, панталони с два различни цвята крачоли и храна, дело на шеф-готвачи с общо 8 звезди Michelin.

Man in black
Дизайн и култура26.07.2019
Man in black

Черното винаги е новото черно: в офисите и в музиката alike.

Ивайло "Нойзи" Цветков
Офис сред природата
Животът25.07.2019
Офис сред природата

Като отместя поглед от екрана на лаптопа в момента, виждам наситено зелена поляна, величествен планинки връх и кристалните води на алпийско езеро.

Мартина Захариева
Запознайте се с Н.Пp. Стефано Балди, посланик на Италия
От броя23.07.2019
Запознайте се с Н.Пp. Стефано Балди, посланик на Италия

Кариерата му започва от МВНР на Италия, минава през Женева и Ню Йорк, за да стигне до столицата с най-интензивен културен живот… София.

Андреа Пунчева Андреа Пунчева
Амитабх и дворецът на седмото изкуство
Акценти22.07.2019
Амитабх и дворецът на седмото изкуство

На български „да отидем на кино“ значи едно – но когато говорим с изпълнителния директор на международната верига кина Cine Grand, изразът придобива друго, вълшебно значение.

Андреа Пунчева Андреа Пунчева