През 1991 г., когато частните адвокатски дружества в България все още са рядкост, проф. Иван Тодоров и неговият съдружник поставят имената си върху кантора, която 35 години по-късно продължава да бъде сред водещите в страната. Но в неговия разказ за успеха много по-често се срещат думите истина, отговорност, уважение и доверие, отколкото победи и престиж. Разговаряме за професионалното наследство, младите юристи, интуицията, AI и принципите, които технологиите няма да успеят да направят старомодни.
– Проф. Тодоров, когато една адвокатска кантора носи имената на своите партньори, какво всъщност стои зад това име?
За мен името никога не е било само въпрос на престиж. То е гаранция, че всеки документ, който излиза от кантората, носи отговорността на всички ни. Ако трябва да посоча най-важната част от името, бих избрал най-кратката – „и Ко“. В нея са всички колеги, които през последните 35 години са работили тук. Двама станаха съдии в Съда на ЕС и Общия съд на ЕС в Люксембург, един – министър на правосъдието, друг – главен секретар на Министерството на правосъдието, а шестима юристи, израснали при нас, днес ръководят свои водещи кантори. Името е изписано с две фамилии, но се поддържа от десетки подбрани юристи.
– Коя е най-важната ценност, която сте наследили от хората преди вас – и която никога не бихте позволили да се изгуби?
Готовността да приемеш истината, дори когато не е в твоя полза. Много по-лесно е да я назовеш, отколкото да я спазваш. Научих това от преподавателите си в Юридическия факултет, а после и от своя учител проф. Кино Лазаров. В адвокатската практика тази ценност се изпитва постоянно. Изкушението да видиш делото така, както клиентът иска да го видиш, е реално и не винаги съм му устоявал. Но когато шансовете са слаби, клиентът трябва да го чуе ясно и навреме, дори ако това означава, че дело няма да има. Не защото това винаги се отплаща, а защото иначе подвеждаш клиента.
– Има ли професионален принцип, който днес изглежда старомоден, но според вас ще бъде важен и след 50 години?
Уважението към колегата от другата страна. Днес, когато споровете често се водят и публично, може да звучи почти наивно да кажеш, че адвокатът на насрещната страна не ти е противник. Но е точно така. Съдят се клиентите, а адвокатите им оказват професионална помощ. Най-сложните спорове, особено международните арбитражи, често завършват най-добре със споразумение. А то се постига между хора, които се уважават и си вярват на думата. Технологиите ще променят почти всичко в професията, но не и факта, че правото в крайна сметка се упражнява между хора. И бих добавил още два „старомодни“ принципа – дадената дума и поетият срок. Те не остаряват.
– Какво бихте искали младият юрист, който днес започва в „Георгиев, Тодоров и Ко“, да научи преди всички закони, стратегии и техники?
Че зад всяка преписка стои човек. За младия юрист делото е интересен казус. За клиента то може да е бизнесът му, домът му, плодът на целия му професионален живот. Второто е смирението пред фактите и едновременно с него – борбеността за каузата. Най-елегантната правна конструкция рухва, ако е изградена върху неточно разбран факт. И третото – тази професия е по-скоро маратон, отколкото спринт. Затова казвам на младите колеги: пазете любопитството си. Докато ви е интересно, няма да прегорите.
– Какво е мястото на интуицията в професия, която по дефиниция изисква аргументи, доказателства и логика?
Интуицията е опит, който все още не е успял да се превърне в аргумент. Тя подсказва посоката, преди да си проверил всички пътища – подобно на шахматиста, който „вижда“ правилния ход, преди да го е изчислил. Европейският патент, който получих преди две години, започна от съвсем битово наблюдение – защо чорапите неизменно се смъкват. Интуицията подсказа решението, но след това бяха необходими физика, прецизно описание и две години и половина проверка за световна новост. Мисля, че това е добър модел и за правото: интуицията задава въпроса, дисциплината дава отговора.
– Изкуственият интелект променя начина, по който се работи с информация. Какво никога няма да може да бъде автоматизирано в отношенията между адвокат и клиент?
Отговорността. AI може да подготви чернова, да обобщи съдебна практика, да предложи аргумент. Но не може да поеме отговорност за съвета си. Не може да погледне клиента в очите и да му каже, че делото е губещо и не бива да се води. Не може да усети кога на масата за преговори е дошъл моментът за компромис, или да оправдае доверието, с което клиентът ти е поверил проблема си. Технологията ще се развива изключително бързо и ще облекчи кардинално работата ни. Но клиентът не идва при адвоката за информация – тя вече е навсякъде. Идва за крайната преценка и за човек, който да застане зад нея.
– Ако можехте да оставите само един принцип като свой професионален подпис, кой би бил той?
„Съветвай само онова, което си готов да защитиш пред съд, ако се наложи.“
В този принцип се събира всичко, в което вярвам като адвокат: честността към клиента, отговорността, която не се прехвърля на другиго, и знанието, без което няма нито добър съвет, нито добра защита.
– Какво 20-годишното ви Аз би намерило за най-изненадващо в живота ви днес?
През 1978 г., когато бях студент, частна адвокатска кантора, международен арбитраж или чуждестранен инвеститор, който търси правен съвет в София, бяха понятия от друг свят. Вероятно бих се изненадал, че един ден ще участвам в писането на кодекс, по който работят съдилищата, и на учебници, по които учат студентите. Но първата си крачка в административното право направих още тогава. На 22 години, като студент във втори курс, спечелих първото си административно дело. По онова време съществуваше утвърден списък с имена и общините отказваха да записват новородени с имена извън него. Мой съученик искаше да кръсти сина си Кристиан и не му разрешиха. Написах жалба до съда – и Кристиан получи името си.
А най-силно 20-годишният ми Аз вероятно би се засмял на това, че след четиридесет години в правото ще получи европейски патент. Животът има чувство за хумор – и е добре да го имаме и ние.
Днес обаче отправяме повече поглед напред - към следващите 35 години. AI поставя пред юристите предизвикателства от съвсем различен порядък. Ние не ги чакаме – подготвяме се за тях отдавна.
Емилия Колева
Теодора Георгиева
Магдалена Гигова
