Световноизвестният испанец, който обича кьопоолу

„4000. Не, може би 3000. Не знам, много са.“

Дори и самият Луис Басат* – номиниран за най-влиятелен рекламист на XX в. и жива легенда в сферата – не знае колко кампании е правил. Срещам го в столичната галерия „Квадрат 500“, където до 15 януари може да бъде видяна частната му колекция от съвременно каталунско изкуство, която идва за първи път у нас. Всъщност тук е една малка част от около 3000 творби, които Луис и съпругата му Кармен събират вече 48 години. Тази му страст датира от горе-долу същото време, колкото и професионалния му път като един от гурутата в света на рекламата, включително в ролята на президент на компанията Ogilvy в Испания. Събеседникът ми е в София за няколко дни, за да представи и книгата си „Креативността“, да изнесе лекция по същата тема и да получи награда от МВнР. Има българска кръв, родът на дядо му е от Шумен.

Лекцията на Луис Басат в СУ "Св. Климент Охридски" по темата за креативността, както е заглавието и на книгата му, предизвика значителен интерес сред хора от различни възрасти

Луис, от всичките ви реклами, сигурно има такива, които изпъкват по една или друга причина?

Има, да. Любимата ми е една, която вместо да продава продукт, спасява човешки животи. Много е семпла. Виждаме съвсем обикновена празна чаша с няколко ледени кубчета. Бутилка, която налива някакъв алкохол върху им. Очакваш и газирана напитка да допълни питието, но не, вместо това се появява маркуч от бензиностанция, който налива вътре гориво. Камерата се отдалечава и става ясно, че чашата е поставена на надгробна плоча, а след секунда ръка слага в същата тази чаша цветя. Един глас казва: „Ако тази вечер смесиш алкохол с бензин, комбинацията може да е смъртоносна“.

Докато ми разказва, усещам тръпки по гърба си. И наистина след тази реклама – това доколкото мога да я нарека така – броят на инцидентите в петък и събота вечер, когато стават най-много катастрофи заради пияни шофьори, е намалял драстично, споделя Басат.

Казвате, че се гордеете от това, че имате българска кръв, защо?

Слушал съм за България цял живот, в дома си готвя българска храна. Преди два дни отидох в ресторант и видях чиния с пюре от патладжан (Кьопоолу - бел. ред.) и беше абсолютно същото като онова, което вкъщи правим с жена ми, а сега и с дъщерите ми!

Взели сме част от балканската кухня и съм ял повече такава, отколкото каталунска. Затова чувствам, че принадлежа на тази част от света.

Другата ми баба пък е от Гърция, баща ми е роден в Истанбул, така че моите корени са на Балканите.

Любимият ви град?

Имам няколко, в зависимост от момента. Ню Йорк е сред тях, бил съм там много, много пъти, по едно време ходех на всеки два месеца, и мисля, че това е градът, който познавам най-добре след Барселона. Обичам и Париж, повече ми допада от Лондон, където работих 2 години.

Преоткрих София. Да си кажа честно, не ме грабна много-много първия път, когато бях преди 10 години. Изкарах 5 дни, видях много социалистически сгради, а не харесвам тази архитектура. Преди година пак бях тук, но само за вечер. Сега обаче я откривам: страшно се изненадах от големия брой скулптури по улиците. През 50 метра виждам нова. Фантастично е! Никой друг град няма толкова много.

Какво ви провокира в тези картини, които са тук при нас в София? Не ги разбирам.

Това е нормално. Много мои приятели ми казват, че не разбират съвременното изкуство. Веднага ги питам: Добре, а разбираш ли парфюма си?

Да, повече го разбирам.

Като цяло повече харесваме парфюма си, отколкото го разбираме. Напръскваш се, харесваш го. Друг не ти допада. Същото е и с изкуството.  Няма нужда да знаеш защо, няма нужда да си експерт. Ела с мен.

И тук той ме хваща за ръка и ме повежда из галерията. Спираме пред платно на Алберт Рафолс-Касамада.

„Допада ми комбинацията от цветовете, това тук може да е горната част от чаша. Или не, знам ли! Има жълто, което е толкова светло, че е почти бяло, и някакво синьо. Харесва ми, че не е изцяло правилна откъм форми. Не мога повече от това да обясня обаче – просто вътрешно усещане.

Добре де, но сте се познавали с тези хора, имате истории с тях, дори и с един от най-известните, Хуан Миро. Не сте ли ги питали какво са имали предвид с картините си?

О, не. Винаги се отнасям с голямо уважение към процеса им и работата им.

Какво ще правите в бъдеще? 

Отделям много време на фондация, която основахме със съпругата ми Кармен преди 20-ина години, за да помагаме на деца в Африка и предимно в Мозамбик. Най-малкият ни син е лекар и живя 7 години там, специализира в лечението на малария. Чрез него постигаме много успехи с най-нуждаещите се деца: такива без родители, болни от СПИН или малария, те нямат нищо.

За да продължаваме да го правим, аз трябва да работя, тъй като вече съм пенсиониран. А трябва да мога от време на време да купувам и изкуство (смее се)… Затова изнасям речи и пиша книги. Моята асистентка се занимава с уреждането на тези ангажименти и ми става лошо като видя цените, които иска за реч. Наскоро разбрах, че Оливиеро Тоскани, например, иска 22 000 евро за 45 мин, а аз „струвам“ 30 000 евро. Но пък е за 1 час. (смее се)

Ужас.

Поглеждам си часовника театрално и както сладко ни върви приказката (записът тъкмо е минал 40 мин), осъзнавам, че съм го закъсала. А с миене на чинии няма да стане.

Няма проблем. (смее се) Но парите не отиват при мен, отиват директно към Африка и съм много доволен, че с уменията и опита, които съм натрупал в дългите си години на работа, мога да съм от полза на другите.

 

*Пълния разговор с Луис Басат четете в следващия брой на сп. PREMIUM Lifestyle.

 

Изложбата „Колекция Басат: Съвременно каталунско изкуство, 1950-1979“ се намира в „Квадрат 500“ (ул. „19-и февруари“ 1, на пл. „Св. Александър Невски“) до 15 януари.

 

Събитието се реализира с помощта на Министерство на културата, МВнР, Столична община, Ogilvy Group Bulgaria, Посолството на Испания, Институт „Сервантес“ и Консорциум "Музей на съвременното изкуство на Матаро“.