Кенго Кума и архитектурата на XXI век - част I

От студентските си години не бях присъствала на „лекция“ в УАСГ (Университета по архитектура, строителство и геодезия). Нали помните какво е това: професорът си говори нещо на катедрата, може би чертае или показва снимки, а вие си шушнете с колегите до вас или в най-добрия случай водите кратки бележки, като внимавате да не ви посочат и да поискат да отговорите на някой въпрос, свързан с току-що казаното.

Photo Credit: Ирена Комитова

Едночасовата академична лекция на проф. арх. Кенго Кума беше (не само за мен, а и за цялата публика от над 800 души) абсолютно откровение! Никога не съм предполагала, че ще присъствам на подобно събитие, че българската публика жадно, без насищане ще поглъща думите му и образите на екрана! Аула Максима се пукаше по шевовете, всички места бяха заети, множество студенти и преподаватели бяха насядали по стъпалата на пътеките, а останалите гости стояха прави и следяха разказа и визуализацията му на екрана. Порази ме скромността на професора и елегантността на подбраните от него проекти, както и естественият начин, по който той споделяше с публиката своето верую.
В статията ще видите някои от забележителните проекти, които е създал, и какво ни разказа за тях.

"Винаги мисля за възможността на природата"

започна Кенго Кума. Да имате такава планина като Витоша е много важно за град София. Ние в Япония също имаме планини, сигурно знаете за Фуджи. От планините и горите основно идва дървеният материал. В Япония работим със софтуер на българската фирма Chaos Group, като те ни помагат да измислим и визуализираме моделите ни от чам и въже. През ХХ век хората ползваха бетон и армировка за своите строежи, докато чамът е много мек и геометрията – различна.

Photo Credit: Студио Кенго Кума

Китай - площадка близо до Китайската стена

Тази сграда следва контура на голямата стена. Тя не срязва пейзажа, силуетът  е по очертанията на терена. Използвахме местни материали, в случая бамбук. Формата е много проста, но комбинацията е необичайна. Можем да имаме вода, сенки и бамбук. Това е място, където хората биха дошли да проведат чаена церемония, трябва да им е уютно и приятно. Да чувстват същността на природата и на мястото.

Photo Credit: Студио Кенго Кума

Музей на изкуствата Хирошиге (Япония)

В този много важен музей се опитах да използвам дървесина от близката планина. Идеята ми беше да създадем „дупка“ в тялото на сградата, която да свързва града и планината – и ето какво се получи. До ХIХ век животът там е бил изцяло зависим от богатствата на планината – не е имало енергийна компания, всичко е идвало от планината. И хората построили храм, с който да изразят благодарността си към нея. Смисълът на този храм е да се пази планината завинаги, защото иначе няма да оцелеем самите ние. Но в ХХ век хората напълно забравиха важността на природата, разрушиха планината. Ето защо в различни детайли от музея ние се опитваме да покажем и самия материал. Формата на сградата е много проста, но материалът е толкова топъл, че създава особен уют. Опитваме се всички материали – и камъните, и дървото – да идват основно от планината. Геометрията на сградата също отразява това – с дълбочина, прозрачност, екрани.

Photo Credit: Студио Кенго Кума

Италия

Този малък павилион има интересна история. Идеята за него дойде от една играчка, чидоли. Чидоли означава 1000 птици. Идеята за 1000 птици идва от система, в която всяка единица е микроскопична, но малките неща могат да се сглобяват заедно. Японските дърводелци режат такива сглобки и ние изпратихме парчетата от Япония, а нашите студенти направиха и сглобиха този павилион за една седмица. (Българската инсталация от чам, която е във фоайето на Университета, бе направена за 3 дни, значи вие сте по-ефективни от нас.)
Когато се върнахме от Италия, решихме да приложим идеята и да изградим по-големи, постоянни сгради на базата на подобни сглобки. Направихме проба на джойнт системата – и така дойде окончателното решение за тази 10-метрова сграда, съставена от миниатюрна мрежова система. Размерите на всяко едно парченце са 6 х 6 см. Нищо друго, само тези мънички парченца, които сглобихме и използвахме за направата на сградата.

Photo Credit: Студио Кенго Кума

Токио

В самия център на Токио направихме туристическо бюро точно пред един стар храм. Това е сграда с 45 метра височина – не е малка, а искахме да постигнем интимност в нея. Всеки етаж има покрив и таван, така че хората да си мислят, че седят на земята. В многоетажните сгради хората не усещат, че седят на земята – тук усещането е различно. Ползвахме истинско дърво за подовете. Най- отгоре на сградата имахме големи тераси. Така че това е голям контраст с всички стоманобетонни сгради, построени през ХХ век. Нашата е сградата на бъдещето.

Photo Credit: Студио Кенго Кума

Къща за чай...

Преди 1945 г. традиционно имаше покриви на къщите от сено, след това сеното изчезна. И сега, за да намериш майстор, който знае какво да прави със сеното, е много трудно. Намерихме един човек, ама той беше над 70-годишен, въпреки това създаде прекрасен детайл. Ползването на сеното е много полезно за околната среда, а е и прекрасен материал за интериора, като може изцяло да го преобрази.

Photo Credit: Студио Кенго Кума

... и кафе (Starbucks)

Местоположението на това кафене е близо до Tenmangu shrine. И нашето предложение беше да използваме историята и наследството, за да подкрепим сградата. Нормалните кафета на Starbucks се изграждат за около 2 години, а на нас ни отне 3. Те непрекъснато се оплакваха, че се бавим със сроковете. Но след като го отвориха, това стана най-инстаграм сниманото кафене в света! И сега инвеститорите са истински щастливи.
След Starbucks адаптирахме идеята за 3-етажна сграда в Токио. С една неголяма кухня, с която искахме да имаме малка гора в големия град. И отново ползвахме тези дребни структурни елементи, които крепят сградата. Ние наричаме системата за подобно строителство hell joint, като името идва от силата на сглобката – тя така пасва, че никой не може да я разруши.

Photo Credit: Студио Кенго Кума

Мостове

Дори за големите структури се опитваме да ползваме дърво. За моста Ushuhara моята идея бе да използваме местни материали и производители за всяка една от частите.
Структурата трябваше да е сглобяема от парчета с размери до 30 см – защото местната фабрика можеше да произведе само с тези размери. А интериора на моста превърнахме в малък музей.

 

Вижте още:

Запознайте се с 87-годишния японец с награда за хуманна архитектура

Ако ти не отидеш при изкуството, то ще дойде при теб

Грац-градът в сянка