От броя19.07.2018

Грац-градът в сянка

Малко познатото австрийско бижу крие множество приятни изненади.

Цветелина Лилова
+4 снимкиГрац-градът в сянка

Обичам да пътувам. Много. И всъщност пътувам почти всеки ден. От дивана, от фотьойла, от леглото – вечер, малко преди заспиване. Така и така приятелите ми са ме нарочили, че имам пребогато въображение, поне да ми е полезно за нещо – да пътувам.

Обичам пътешествията и предпочитам те да бъдат с кола. Самолетът, разбира се, е много удобен начин за придвижване, но само ако бързаш…  а аз не обичам да бързам. Преди всяко действително пътуване, предприемам фотьойлното такова. Представям си как ще изглеждат улиците, сградите, ще има ли вода наблизо, в този сезон тревата какъв цвят ще е, а как ли пък ще са облечени хората там?

Преди години, когато учех в немска гимназия много исках да отида във Виена. По едно или друго стечение на обстоятелствата стигнах до там 2 десетилетия по-късно. През това време доста попътувах наистина, а с опита ми из други държави представите ми за Виена ставаха все по-идеалистични. И когато наистина щях да я посетя, малко се уплаших – толкова бях мечтала, желала, че се притесних очакванията ми да не се разминат драстично с реалността. Е, не се разминаха. Много добре се почувствах.

Тази година пътуването ми до Виена беше с кола и с няколко спирки до там и обратно. Вече тръгнали обратно към София, решихме да спрем в Грац и да останем една вечер. Сигурна съм, че ако има друг фотьойлен турист като мен, при задаването на дестинация Австрия асоциацията е Виена, евентуално Залцбург. Но чак пък Грац – едва ли.Преди истинските ми пътувания, предпочитам да не се подготвям много подробно. Особено ако ще съм за малко. И сега така – представях си имперски сгради, Виенски шницел, по немски (извинете, по австрийски) изглеждащи хора... Общо взето, нищо интересно. Без да знам, предстоеше ми да се убедя колко съм грешала в очакванията си.

Оказа се, че Грац всъщност е вторият по големина град в Австрия с над 200 000 жители. Изключително красив. С архитектурата си, с природата си, със събитията си, с многото млади хора. Грац е и университетски град, Европейска столица на културата, а старата част принадлежи към историческото и културно наследство на ЮНЕСКО.  

Тук има всичко за всеки. Ако искаш история – имаш я.

 

850-годишната сграда „Ландхаус“,

 

1

където се помещава Оръжейният музей с може би най-богатата в исторически аспект експозиция, дворецът Егенберг, старият град с часовниковата кула и всъщност повечето сгради в централната част. В „Оръжейния музей“ се намира прославеният от легенди рицар, който, се твърди, идвал от Източна Европа и нощем помагал на хората в беда.

4

Ако си любител на изкуството – има Музей на изкуството, който се помещава в изключително особена сграда: прилича на космически кораб, а вечер се осветява в различни цветове и надписи. През Грац тече река, в средата на която има изкуствен остров в стилистиката на Музея на изкуствата – там можеш да седнеш да изпиеш едно кафе или чаша вино...

Като казах вино, в Австрия през последните 10-15 години е засилена държавната грижа за селското стопанство и най-вече производството на дионисиевата течност. И ако във Франция има страхотни сортове за червено вино, то в Австрия се справят по-добре с белите вина. Досега фаворит ми беше ризлинг, но в Грац много се залюбихме с Weissburgunder – бяло бургундско. Вкусотия.

Ако обичаш да спортуваш, пак Грац е твоят град. Оказа се, че всяка година в началото на юни се провежда Грацатлон. По причудливо стечение на обстоятелствата – точно в деня, в който аз бях там. Гледаме опънати ленти за очертаване на трасе, мощни уредби, от които ечи надъхваща музика, казваме си – минава някакъв маратон. По едно време идват тичащи момчета,

 

ама кални, запъхтени,

 

3

след тях още тичащи – и те кални. А по улиците кал няма. Каква кал, то прах няма – за четири дни в Австрия веднъж не си избърсах обувките и не заради мързел. Грацатлон, както научих впоследствие, е трасе от 10 километра и 18 препятствия в рамките на града. Записването започвало месеци предварително. Може да се участва индивидуално, по двойки и като цял отбор. Наградите са абсолютно символични и явно не са цел на участниците. Част от препятствията са направени от сламени бали, наклонени стълби, дървени трупи, кален канал, а има и естествени препятствия – като 260-те стъпала до Замъка на хълма. Там участниците ги чака маса с чаши вода и младеж, който ги полива за разхлаждане. Не знам колко точно са били маратонците, но бяха наистина много – възрастни двойки, състезатели с балетни пачки, девойки с намазани лица като рейнджърите по филмите – изобщо голямо забавление.

5

Както вече отбелязах – Грац е наистина красив град. Централната част е пешеходна и само тук-там преминават трамваи. С изключение на замъка Егенберг, който е малко встрани от идеалния център, всички останали забележителности са на пешеходно разстояние. А който не иска да гледа история и изкуство, няма проблем, заведенията са едно до друго. В Грац можете да вечеряте в

 

супергурме ресторант

 

2

като „Ла Перла“ например, чийто главен готвач Фарук Незири е носител на много кулинарни отличия. Можете да пиете бира в пъб и изобщо имате огромен избор, и то само на стотина квадратни метра. Обслужването навсякъде е отлично. Силно препоръчвам заведението, на което ние попаднахме – Gasthaus Stainzerbauer. Там ни посрещна типично австрийска обстановка, но с модерна кухня. А като попитах сервитьорката дали не могат да ми сервират ребра, нищо че ги няма в менюто, тя каза – „Ще попитам.“ След 2 минути се върна с идея: „Защо не си поръчате джоланче – то също е с кокал?“. И познайте дали не направих точно това.

Горещо препоръчвам: ако сте с кола в Австрия, минете през Грац. Останете за една-две вечери – гарантирам, че няма да съжалявате. Поседнете или се подпрете на някоя маса, сложете си чаша вино в ръката и попивайте от местната атмосфера...

А и да не говорим, че от Грац за България минавате през Словения, а в Марибор каква изба с какви страхотни вина има... Но за това – друг път. Засега: Prost!

 






Свързано

Помитащият звук на искрящата Астана
Въздух, суша & море04.01.2019
Помитащият звук на искрящата Астана

Президентът Назърбаев нарисувал столицата на Казахстан на салфетка, която се пази в музея и до днес

Магдалена Гигова Магдалена Гигова
Удоволствие из Ориента
Въздух, суша & море17.12.2018
Удоволствие из Ориента

Връщаме се назад във времето, но сме повече от всякога в настоящия момент

Мартина Захариева
Новата мода: научна фантастика или бизнес?
Мода14.01.2019
Новата мода: научна фантастика или бизнес?

Технологиите и изкуственият интелект променят начина, по който се обличаме

Емил Христов Емил Христов
Гастрономическото съкровище на България
Гурме30.12.2018
Гастрономическото съкровище на България

На лов за сирена из Черни Вит и уикенд с аромат на лавандулов чай

Цветана Кулинска
Другата България
От броя28.12.2018
Другата България

Защото България не е само София. И слава Богу!   

В точното време на точното място
Животът02.01.2019
В точното време на точното място

7 уникални случая, чиято годишнина отбелязваме през декември и януари

Андреа Пунчева Андреа Пунчева
Спортни чудеса по Коледа
Животът26.12.2018
Спортни чудеса по Коледа

От мача край окопите до запотените мултимилионери

Цветан Баяслиев Цветан Баяслиев
Коледни размисли
От броя21.12.2018
Коледни размисли

На финансовата трапеза да заблестят истински стойностни неща... Но какво всъщност е стойността и кой я създава?

Виктор Папазов
Запознайте се с Н.Пр. Ирит Лилиан, посланик на Израел
От броя12.12.2018
Запознайте се с Н.Пр. Ирит Лилиан, посланик на Израел

В дебютното издание на новата ни рубрика се срещаме с духа на откривателството

Андреа Пунчева Андреа Пунчева