От броя19.07.2018

Грац-градът в сянка

Малко познатото австрийско бижу крие множество приятни изненади.

Цветелина Лилова
+4 снимкиГрац-градът в сянка

Обичам да пътувам. Много. И всъщност пътувам почти всеки ден. От дивана, от фотьойла, от леглото – вечер, малко преди заспиване. Така и така приятелите ми са ме нарочили, че имам пребогато въображение, поне да ми е полезно за нещо – да пътувам.

Обичам пътешествията и предпочитам те да бъдат с кола. Самолетът, разбира се, е много удобен начин за придвижване, но само ако бързаш…  а аз не обичам да бързам. Преди всяко действително пътуване, предприемам фотьойлното такова. Представям си как ще изглеждат улиците, сградите, ще има ли вода наблизо, в този сезон тревата какъв цвят ще е, а как ли пък ще са облечени хората там?

Преди години, когато учех в немска гимназия много исках да отида във Виена. По едно или друго стечение на обстоятелствата стигнах до там 2 десетилетия по-късно. През това време доста попътувах наистина, а с опита ми из други държави представите ми за Виена ставаха все по-идеалистични. И когато наистина щях да я посетя, малко се уплаших – толкова бях мечтала, желала, че се притесних очакванията ми да не се разминат драстично с реалността. Е, не се разминаха. Много добре се почувствах.

Тази година пътуването ми до Виена беше с кола и с няколко спирки до там и обратно. Вече тръгнали обратно към София, решихме да спрем в Грац и да останем една вечер. Сигурна съм, че ако има друг фотьойлен турист като мен, при задаването на дестинация Австрия асоциацията е Виена, евентуално Залцбург. Но чак пък Грац – едва ли.Преди истинските ми пътувания, предпочитам да не се подготвям много подробно. Особено ако ще съм за малко. И сега така – представях си имперски сгради, Виенски шницел, по немски (извинете, по австрийски) изглеждащи хора... Общо взето, нищо интересно. Без да знам, предстоеше ми да се убедя колко съм грешала в очакванията си.

Оказа се, че Грац всъщност е вторият по големина град в Австрия с над 200 000 жители. Изключително красив. С архитектурата си, с природата си, със събитията си, с многото млади хора. Грац е и университетски град, Европейска столица на културата, а старата част принадлежи към историческото и културно наследство на ЮНЕСКО.  

Тук има всичко за всеки. Ако искаш история – имаш я.

 

850-годишната сграда „Ландхаус“,

 

1

където се помещава Оръжейният музей с може би най-богатата в исторически аспект експозиция, дворецът Егенберг, старият град с часовниковата кула и всъщност повечето сгради в централната част. В „Оръжейния музей“ се намира прославеният от легенди рицар, който, се твърди, идвал от Източна Европа и нощем помагал на хората в беда.

4

Ако си любител на изкуството – има Музей на изкуството, който се помещава в изключително особена сграда: прилича на космически кораб, а вечер се осветява в различни цветове и надписи. През Грац тече река, в средата на която има изкуствен остров в стилистиката на Музея на изкуствата – там можеш да седнеш да изпиеш едно кафе или чаша вино...

Като казах вино, в Австрия през последните 10-15 години е засилена държавната грижа за селското стопанство и най-вече производството на дионисиевата течност. И ако във Франция има страхотни сортове за червено вино, то в Австрия се справят по-добре с белите вина. Досега фаворит ми беше ризлинг, но в Грац много се залюбихме с Weissburgunder – бяло бургундско. Вкусотия.

Ако обичаш да спортуваш, пак Грац е твоят град. Оказа се, че всяка година в началото на юни се провежда Грацатлон. По причудливо стечение на обстоятелствата – точно в деня, в който аз бях там. Гледаме опънати ленти за очертаване на трасе, мощни уредби, от които ечи надъхваща музика, казваме си – минава някакъв маратон. По едно време идват тичащи момчета,

 

ама кални, запъхтени,

 

3

след тях още тичащи – и те кални. А по улиците кал няма. Каква кал, то прах няма – за четири дни в Австрия веднъж не си избърсах обувките и не заради мързел. Грацатлон, както научих впоследствие, е трасе от 10 километра и 18 препятствия в рамките на града. Записването започвало месеци предварително. Може да се участва индивидуално, по двойки и като цял отбор. Наградите са абсолютно символични и явно не са цел на участниците. Част от препятствията са направени от сламени бали, наклонени стълби, дървени трупи, кален канал, а има и естествени препятствия – като 260-те стъпала до Замъка на хълма. Там участниците ги чака маса с чаши вода и младеж, който ги полива за разхлаждане. Не знам колко точно са били маратонците, но бяха наистина много – възрастни двойки, състезатели с балетни пачки, девойки с намазани лица като рейнджърите по филмите – изобщо голямо забавление.

5

Както вече отбелязах – Грац е наистина красив град. Централната част е пешеходна и само тук-там преминават трамваи. С изключение на замъка Егенберг, който е малко встрани от идеалния център, всички останали забележителности са на пешеходно разстояние. А който не иска да гледа история и изкуство, няма проблем, заведенията са едно до друго. В Грац можете да вечеряте в

 

супергурме ресторант

 

2

като „Ла Перла“ например, чийто главен готвач Фарук Незири е носител на много кулинарни отличия. Можете да пиете бира в пъб и изобщо имате огромен избор, и то само на стотина квадратни метра. Обслужването навсякъде е отлично. Силно препоръчвам заведението, на което ние попаднахме – Gasthaus Stainzerbauer. Там ни посрещна типично австрийска обстановка, но с модерна кухня. А като попитах сервитьорката дали не могат да ми сервират ребра, нищо че ги няма в менюто, тя каза – „Ще попитам.“ След 2 минути се върна с идея: „Защо не си поръчате джоланче – то също е с кокал?“. И познайте дали не направих точно това.

Горещо препоръчвам: ако сте с кола в Австрия, минете през Грац. Останете за една-две вечери – гарантирам, че няма да съжалявате. Поседнете или се подпрете на някоя маса, сложете си чаша вино в ръката и попивайте от местната атмосфера...

А и да не говорим, че от Грац за България минавате през Словения, а в Марибор каква изба с какви страхотни вина има... Но за това – друг път. Засега: Prost!

 






Свързано

A-Z WISH LIST 2019 (Част II)
От броя06.12.2018
A-Z WISH LIST 2019 (Част II)

Вижте втора част на задължителния списък на Дядо Коледа

Екип PREMIUM Lifestyle Екип PREMIUM Lifestyle
A-Z WISH LIST 2019 (Част I)
От броя30.11.2018
A-Z WISH LIST 2019 (Част I)

Представяме ви нашия списък с вдъхновяващи идеи, които можете да подарите на себе си или на ваши близки

Дизайн на свободното време с Katarzyna
Гурме12.11.2018
Дизайн на свободното време с Katarzyna

Украсете масата си с течен букет от топлите склонове на Южна България

Андреа Пунчева Андреа Пунчева
На ъгъла на Бродуей и Гурко
Дизайн и култура24.10.2018
На ъгъла на Бродуей и Гурко

Американският режисьор Уест Хайлър пред PREMIUM Lifestyle за недостатъчния блясък на червения килим и удоволствието да обикаляш света по работа

Андреа Пунчева Андреа Пунчева
Малкият голям Амиен
От броя22.10.2018
Малкият голям Амиен

Когато общността прави града още по-красив

Обясни ми го с часовник
Дизайн и култура05.11.2018
Обясни ми го с часовник

Само така не бяха преподавали дизайн

Андреа Пунчева Андреа Пунчева
Футболният Франкенщайн
От броя26.10.2018
Футболният Франкенщайн

Мозъкът на Иниеста, торсът на Роналдо, левият крак на Меси - как би изглеждал идеалният играч и колко би струвал?

Цветан Баяслиев Цветан Баяслиев
На Helvetica с любов
Дизайн и култура13.10.2018
На Helvetica с любов

Говори арт директорът, който не обича да го наричат така  

Андреа Пунчева Андреа Пунчева
Момчето, което мечтаеше да е Супермен
От броя03.10.2018
Момчето, което мечтаеше да е Супермен

Лиор Сушард за играта на ума, четенето на мисли и смисъла на живота преди шоуто му в София на 19 и 20 декември

Георги Тошев Георги Тошев