Скритата символика в бижутата

Символите изпълняват важна роля в „украсяването“ още от времето, когато първите пещерни хора решават да закачат на шиите си парче кост или скала с интересна и причудлива форма. Какъв по-подходящ начин да се предпазим, да представим на света своите убеждения и принадлежността си към дадена общност или да проектираме сила и власт от едно символично бижу?

Коса

Косата като олицетворение на любовта става елемент от накитите в края на XVII век. Тя започва да се вгражда във всевъзможни бижута, чиято конструкция им позволява да „подслонят“ подобно съкровище. Те, разбира се, имат изключително сантиментална стойност, защото са знак на обич (тайна или явна), често разменян при по-дълга раздяла. Изработването на такива украшения се превръща в изключително добър бизнес във Викторианска Англия. Тъй като майсторите ювелири искали за това разумна цена, това се оказва масово достъпен дар, разменян както между роднини и приятели, така и между влюбени.

photo credit: smithsonianmag.com

Memento Mori & символи на смъртта

Символите, свързани със смъртта, присъстват в цялата история на човечеството, но стават особено популярни през XVII и XVIII век. Целта им е да напомнят на този, който ги носи, че всички сме смъртни и всеки от нас в крайна сметка трябва да си отиде от този свят. Всички образи – от черепи до скелети, по правило са придружени с тематично послание, което да поддържа идеята за крайността на човешкото съществуване.

През XVIII и XIX век траурът е бил приеман много сериозно и е изисквал отделяне от социалния живот за известно време, носене на определен тип дрехи и цветове, както и траурни бижута - черните накити били изключително важни. Зърната за молитвените броеници, кръстовете и останалите траурни символи били изработвани от материали като абанос, черно стъкло и черен оникс. Скъпоценностите като медальони, часовници, пръстени и гривни, в които е заключен кичур от косата на починалия, били повече от задължителни.

photo credit: zitouniatis

Цветя

В началото на XIX век във Викторианска Англия идва на мода правилото „кажи го с цветя“ и почти всеки цветен вид получава символично значение. Корените на този нов език, водят началото си от Древна Гърция.

Червената роза все още продължава да бъде символ на открито изразената любов, червеното лале се ползва като признание в любов, детелината приканва „мисли за мен“, калата е израз на възхита към „великолепна красота“, а нарцисът се подарява в знак на почит. Цветята се превръщат в съвсем нов език, който, разбира се, се пренася и върху бижутата - през целия XIX век накитите дискретно предават романтични послания между мъжете и жените. Стига се дотам, че се създават и наръчници, които описват тайното значение на всяко цвете и се развиват нови техники за изработка на бижута с флорални елементи.

Мотиви от ежедневието

photo credit: weddbook.com

Хората от Викторианската епоха били обсебени с общуването посредством кодиран език - те започват да влагат скрит смисъл във всичко, включително в мотиви от ежедневието, и да ползват бижутата като носители на тази завоалирана комуникация. Така кучето се превръща в символ на вярна служба, ключът е израз на власт, дъбовите листа и жълъди – на сила, котвата – на надежда. Цифрата 8, но завъртяна на 90 градуса, става символ на вечността и изключително ценено признание във вечна любов. Скъпоценните камъни, аранжирани в красив накит, вече не носят просто естетическа наслада - първите букви на всеки от тях, подредени една до друга в съответния зададен в бижуто ред, образуват цели думи.