Силвия Дамяни: близките ме наричат вещица. Щом видя едно бижу, знам дали ще стане хит.

Силвия Дамяни бе специален гост при представянето в България на колекцията Masterpiece на легендарната фамилна компания Damiani, основана през 1924 г. Домакините от Giulian, ексклузивен представител на бранда за България, бяха поканили елегантната дама, която с усмивка моментално скъсява дистанцията. Тя вложи много чувство при срещата си с родните ценители на изящните накити: „Всяко наше бижу е разказ, изкован със страст, време и перфектни материали. Това не са аксесоари, а наследени емоции“.

Неизбежно занемяваме пред колекцията Masterpiece, в която всеки диамант, изумруд или сапфир е подбран с почти религиозна прецизност, а Силвия любезно ни подканваше да пробваме ювелирните шедьоври. „И дори не ни попита колко бързо можем да бягаме“, помислих си аз с обиците от бели и жълти диаманти на ушите от серията „Маргарита“.

Докато отпиваше от капучиното си, потомката на Damiani раздипли своята фамилна история, инкрустирана със злато и скъпоценни камъни. Семейството и` продължава да живее във Валенца, малкото градче в Пиемонте, където през 1924 г. дядо и` Енрико създава фамилната бижутерийна фирма, превърнала се в символ на безкомпромисно качество и иновация. Всеки модел носи отпечатъка на ръчно майсторство, а марката е удостоена с 18 награди Diamonds International Awards – оскарите на бижутерския свят.

„Наричаме мястото фабрика, но всъщност това е работилница на първия етаж от семейния ни дом. Пред мен никога не е стоял въпросът с какво ще се занимавам, когато порасна. Всеки ден след училище се отбивах при баща ми и наблюдавах как ювелирите обработват диамантите и превръщат златото в накити. Така неусетно попих любовта към тайните на професията. Оттогава е и влечението ми към перлите, макар фамилията ми да предпочита брилянти“, казва Силвия Дамяни.

Брат и` Гуидо казва: „Традициите, въплътени във всички наши бижута, са уникално наследство, изпълнено с любов и внимание към детайла. Гордеем се с него и бихме искали да го предадем на нашите деца. Това е философията, даваща живот на нашите творения, които и до днес се изработват ръчно в Италия“.

Родоначалникът Енрико Дамяни с неповторимото си въображение и сръчност бързо се превръща в златаря, към когото всички династии от началото на ХХ век се обръщат с поръчки на уникални бижута. Синът му Дамяно надгражда семейната репутация с нов подход. „Баща ми бе първият ювелир, който приложи масирана реклама на творенията си, предлагайки гарантирана цена и каталози с колекции. За времето си това е истинска революция. Дотолкова, че производителите на диаманти от De Beers го поощряват, като поемат половината от разходите за реклама. Но баща ми постига такъв успех, че мнозина смятат слогана им A Diamond is Forever за наш. Той много държал на качеството на камъните и търговците с ужас казвали: „Господин Дамяни идва!“. Когато завърших гимназия, татко ме помоли да не отивам веднага в университета, а да остана за една година в работилницата. Искаше да ми предаде знанията си, защото неговият баща починал рано и се наложило сам да разкрива тайните на занаята“, сподели Силвия.

През 1996 г. Дамяно Дамяни става жертва на инцидент и управлението на компанията, в която вече работят 200 души, преминава в ръцете на съпругата и трите му деца. Днес Силвия Дамяни е вицепрезидент заедно с брат си Джорджо. Тя се занимава с търсене и придобиване на перли и връзки с доставчици и клиенти. Брат и` Гуидо е президент. Преди да поеме семейната фирма, е работил в Тел Авив с най-големите доставчици на диаманти в света. Джорджо пък е поел развитието на износа. Damiani постепенно се трансформира от семеен бизнес в международна компания, а през 2007 г. навлиза на Миланската фондова борса, потвърждавайки статута си на една от най-престижните италиански фирми. „Животът ни беше специален, защото имахме късмета да научим професията от баща си, един много далновиден и талантлив човек“, казва Гуидо Дамяни.

Както вече стана дума, триумвиратът на фамилия Дамяни усвоява създаването на бижута и работата със скъпоценни камъни още от ранно детство. Като мъничко момиченце Силвия отивала в работилницата, където взимала „зеленото конче“ (както наричала брошката, изработена от злато, диаманти и изумруди). Закачала я на рокличката си и се любувала на отблясъците в огледалото. Дори когато ходели на семейна почивка, патронът на фамилията
избирал място, където може да напазарува скъпоценни камъни.

„За да разказваш и създаваш, трябва да знаеш как“, заявява убедено Силвия. А семейство Дамяни знае как – те успяват да поддържат високото качество на дизайна и ръчно изработените бижута, произвеждани само и единствено във фабриката във Валенца, и продължават да купуват диаманти, скъпоценни камъни и перли от синовете на доставчиците на баща си.

„Винаги ми е приятно да показвам фабриката, да обяснявам. Обожавам това място. Наричаме го фабрика. Но всъщност е ателиe, работилница за бижута. Не е точно, но така сме свикнали“, започна разговора ни Силвия.

Г-жо Дамяни, вие ли сте човекът, който взема крайните решения за дизайна?

Невинаги. Обаче мнението ми много се цени. Извинявам се за сравнението, но ме смятат малко за вещица. Добра вещица, разбира се. Виждаме всички дизайни и прототипи и решаваме какво да пуснем на пазара. Когато вярвам, че нещо ще е хит, казвам: това ще бъде най-доброто. Трябва да го пуснете. И то наистина става хит! Когато посоча нещо и кажа, че ще се продава с огромен успех, имам късмет. Основната ми работа е да се грижа за цялата комуникация и имиджа. Правим си поне една среща месечно с целия дизайнерски екип. Аз съм там, също и брат ми Гуидо, не само Джорджо, който винаги е на своя пост.

Може би имате по-добър вкус от останалите.

Вкус, да. Но понякога и добър поглед в бъдещето. Предвиждам успеха. Казвам: да инвестираме в това, то ще е. И се оказва правилно. В известен смисъл уважават мнението ми, но невинаги аз решавам. Колкото повече расте компанията, толкова повече свобода трябва да даваш на онези, които работят за теб. При нас има хора с много опит. Продуктовият мениджър знае най-точно. Аз съм много спонтанна, както виждате. Това е хубаво за някои неща, но една компания има нужда от структура.

Добре е, че давате свобода на дизайнерите.

Да, даваме свобода, но в рамките на определен стил... стилът на Damiani. Те са много свободни, когато правим уникални бижута. Когато създаваме висша бижутерия, имат повече възможност да се развихрят, защото са единични бройки. Но за колекциите подходът е различен. Преди имахме много повече модели, дизайни. През последните години, дори да е болезнено, осъзнахме, че трябва да се намалят колекциите, за да остане марката разпознаваема. Предпочитаме да създаваме „Светът на Мимоза“, „Светът на Маргарита“, колекцията Belle Epoque. Хората искат да видят бижу Damiani. Мога да проектирам каквото и да е, но понякога пазарът ти казва да се съсредоточиш върху определени колекции, защото те са емблематични за марката. А това е предизвикателство. Винаги правя сравнение с японска градина. Понякога те създават малки градини. Това не означава, че липсва креативност. Напротив, когато имаш ограничения, съзидателността е още по-голяма. Ако можеш да развихриш въображението си в рамките на ограничения, значи си още по-силен.

Кои са емблематичните бижута, с които най-много се гордеете? Mimosa, Margherita, Belle Epoque?

Обичам ги всичките. Трудно е да определя, защото са различни. Маргарита ми харесва, понеже е много свежа. Това е цвете, което за мен излъчва простота, но в добрия смисъл. Приятелско е. Мимоза ми позволява да създавам безкрайно. Възможностите с тази линия са неограничени. Начинът, по който съставяш тези малки цветя от диаманти, е много интригуващ. С Belle Epoque имам силна емоционална връзка. Особено кръстът от Belle Epoque – това е може би най-разпознаваемото бижу на Damiani по света. Дори на места, които нямат връзка с католицизма. Ние сме католици, както повечето италианци. Но продаваме този кръст много, особено в Далечния изток. Там го приемат като красиво изделие, не го свързват с религията. И се гордея, когато някой каже, че кръстът Belle Epoque е уникален. Няма друг толкова красив. В Япония и Корея Belle Epoque се харесва и от мъжете. Това е унисекс бижу.

Според светската хроника много известни личности избират вашите бижута за сватбени халки или подаръци. Кои са най-известните ви клиенти?

Трудно е да се каже. Но историята с Брад Пит и Дженифър Анистън е най-известна. Брад Пит искаше да бъде дизайнер на собствените си халки. Беше специално сътрудничество. Той искаше да участва във всеки етап от създаването. Проектирахме заедно годежния пръстен и после сватбените халки за Дженифър Анистън. Брад даде идеите. Сватбата им беше през 2000 г.

25 години по-късно това все още е един от най-продаваните ни продукти. И в известен смисъл създадохме нова тенденция – персонализиране на халките.

Преди това сватбената халка в Италия беше много проста – избираш злато, платина и толкова. Сега, ако се загледате, има внимание към дизайна. Всички марки, включително Damiani, предлагат различни стилове. Това е пръстен, който ще носиш цял живот. Красиво е да е персонализиран.

Сигурно имате много забавни истории със звездни клиенти?

Разбира се, но имам и красиви истории с нашите колекционери, които не са известни. Честно казано, винаги се вълнувам. Гордея се, че VIP клиенти избират Damiani, но се гордея и когато обикновени хора го правят. Особено когато някой каже: „Този пръстен на Damiani беше първият подарък от бъдещия ми съпруг. Нося го с радост, защото беше свързан с вълнуващ момент“. Баща ми казваше, че да си бижутер е една от най-красивите професии, защото ставаш част от живота на хората. И същевременно – носиш отговорност. Защото бижуто ще бъде свързано със спомен за важен момент.

Работили сте със София Лорен, Шарън Стоун... С кого още?

Пенелопе Крус, Гуинет Полтроу, Тилда Суинтън, Изабела Роселини, Катрин Деньов, Кяра Мастрояни, Настася Кински, Мила Йовович... Списъкът е дълъг. И с мъже, също. Работихме и с партньорите ни, стъкларите от Венеция Venini, за вазите в няколко филма на Педро Алмодовар, включително и в последния с Тилда Суинтън и Джулиан Мур „Съседната стая“. Две красиви вази – една червена и една жълта. Те са част от историята.

Имате ли в ума си бижу, което още не сте направили, но вече се е оформила идея?

Определено да. Имаше един израз на Енцо Ферари, когато го питаха коя е любимата му кола. Винаги отговаряше: „Следващата“. Следващият проект е най-важният. Това е начинът да продължиш с ентусиазъм.

А какво мислите за българските клиенти? Знаете ли какъв е вкусът им?

Мисля, че българите по характер са много подобни на италианците. В последните десетилетия се приближават към висшата бижутерия. Малко по-дискретни са от италианките. Италианките са свикнали да носят големи бижута.

Повярвайте, и българките също.

Така ли? Добре. Значи сме много подобни. Надявам се скоро да се върна в България. Работим с отличен партньор. Не го казвам, защото са тук, но сме доволни от сътрудничеството. Мисля, че Giulian се справят отлично. Колкото по-добре се справят, толкова повече поводи имам да се върна. Ако не – ще дойда на частно посещение, защото и съпругът ми, актьорът Томас Арана, има много приятели тук.

„Вярвам, че ключът към нашия успех е силен характер, перфектни занаятчийски умения, оригинален дизайн, и най-важното – голяма любов към работата“, обобщава философията на Damiani Гуидо Дамяни.

От компанията вярват, че са длъжници на природата. На това ги е научил баща им, който обичал да повтаря: „Природата ни дава красиви неща, нашата задача е да ги направим още по-красиви“. Ето защо семейство Дамяни създава международен проект за подпомагане на африканското население, като лично работи за оказване на конкретна помощ на хората, които живеят в близост до диамантени мини. Фамилията финансира изграждането на десетки кладенци чрез проекта „Чиста вода“, подкрепен от неправителствената организация „Drop in the Bucket“.

„Благодарение на Дамяни и линията бижута, наречена Maji, успяхме да изградим кладенци с питейна вода в африкански села и училища“, ангажира се с каузата една от известните им клиентки Шарън Стоун.

Силвия Дамяни ме прегръща на сбогуване и ме заклева, ако минавам наблизо до Валенца, непременно да се отбия. Много обичала да развежда гости из работилницата, която все още е на първия етаж във фамилния им дом. Как да не се отзове човек?!