На територията на японския национален парк Сайкай е разположен архипелагът Куюкушима. Името му буквално се превежда като „99-те острова“, въпреки че броят им реално е над 200. Красотата му се простира далеч навътре в морето и дълбоко под водната повърхност, защото това е едно от най-благодатните места за култивиране на прочутите перли Акоя.
Японската бижутерна къща Tasaki поддържа ферма вече повече от 70 години.
Всяка година тук се отглеждат около 1 милион миди Акоя.
Със среден диаметър 7-8 мм, те са прочути със своя почти невъзможен бял цвят и съвършено кръгла форма. Тези изящни „войници“ – с еднакъв размер, форма, цвят и блясък – се получават благодарение на строгия контрол над целия производствен процес.
А той започва всяка година
през февруари със „засяването“ на мидите.
Те прекарват около три месеца в специални инкубатори, след което са готови за живот в морето. Мидите се чувстват най-добре при температури между 10 и 30 градуса, но постигането на това не е трудно. Чистотата на водата е по-важна.
Прочетете и: Суши с перли? Да, моля!

„В естествена среда мидите обитават дъното на океана. Ние обаче ги отглеждаме далеч от дъното, защото средата може много лесно да ги замърси. Затова ни отнема много време и огромни усилия да ги запазим чисти и бели“, разказва 65-годишният Масато Ямашита. Той е главният технолог във фермата на Tasaki.
Перлите се „раждат“, когато в тях попадне външен агент –
песъчинка или костен фрагмент. Ако не успее да го изхвърли, мидата започва да секретира седеф, който обвива „нарушителя“ пласт след пласт и в крайна сметка се получава твърда перла.
Вижте най-голямата перла на света
В края на XIX век Кокичи Микимото, син на собственик на магазин за фиде, произвежда първите култивирани перли, като имитира условията, в които те се формират в природата. Идеята му била по изкуствен начин да вмъкне външен дразнител и по този начин да предизвика процеса на образуване на перла. Жени гмуркачки, известни като ама, се гмуркали на дъното на морето да събират миди и след това отново, за да ги върнат, след като бъдещите перли били „посети“.
Микимото патентова откритието си през 1896 г.
и въпреки че днес мидите се отглеждат близо до водната повърхност, а не на дъното, методът му продължава да се използва.
Tasaki отглеждат мидите около година и половина, преди да сложат в тях „ядрото“. Други производители изчакват две години, но Масато Ямашита казва, че по-младите миди произвеждат перли с по-високо качество.
Вкусете и: Cognac de Luze - перлата в короната на коняка

За да бъдат подготвени, мидите се поставят в състояние на дълбок сън. За целта се ползва специално вещество, наречено нигари – същото, което се ползва и при производството на тофу.
„Намаляваме стреса, който изпитват. Намаляваме приема на храна и ги приспиваме в спокойна среда. Изпадат в състояние, което наподобява зимния сън“, обяснява Масаюки Кондо, старши отговорник във фермата на Tasaki.
Едва след това се преминава към „посяването“.
След като бъдат „посети“, мидите се слагат в специални кошници в морето, където да се възстановят и да се следи дали няма да отхвърлят чуждите тела.
„Подобно на хората след операция. Няма как да станете и да тичате
на следващия ден“, подчертава той.
„Прибирането на реколтата“ се случва през декември и преминава изключително тържествено – с празненства и молитви на благодарност.
„Перлите са живи. Морето също е живо. Ако ги отглеждаме в щастлива среда и се грижим за тях постоянно и независимо от времето, мидите ще ни се отблагодарят. За мен това е най-красивият и най-радостният момент от целия процес, от цялата култура на отглеждане на перли“, споделя Ямашита.
Вижте перлите и в друга светлина: Камъче в джоба
Биляна Константинова




Емилия Колева






Росица Доровска


