Страната на мореплавателите, виното и добрата музика

Кацайки в горещата португалска столица, първото нещо, което приковава вниманието на току-що кацналите туристи, са дръвчетата с ярко лилави листа – Джакаранда. Тази гледка, допълнена от небрежния смугъл таксиджия и соления влажен повей от океана, веднага оформя представата ни, че сме попаднали в екзотичен град.

Лисабон е разположен на брега на Атлантическия океан и на естуара на най-дългата река на Пиренейския полуостров – река Тежу. Старият град е хаотично разхвърлян по хълмовете близо до брега и примамва със своите тесни и накичени с гирлянди улички. Затова и без много да се бавим, се шмугваме

из лабиринта от ресторантчета, кафенета и красиви гледки.

Изключваме Google Maps, изхвърляме картите, които ни дадоха от хотела, и с удоволствие се загубваме по стръмните калдъръмени улици.

Личи си, че португалците са последователи на философията joie de vivre (радост от живота). Фиестата и веселбата са в кръвта на столичаните – на всеки площад се пеят и свирят песни, хора танцуват. Разговорът с местните може да е на всякаква тематика, но за тях всеки е amigo.

След изморителното трамбоване из стръмните баири си почиваме на една от терасите с панорама към града.

Поръчваме си еспресо и любимия им десерт – Пащел де ната. След като сме презаредили батериите, отново започваме да напрягаме прасците по предизвикателните скатове. За наш късмет

чуваме силното тракане от приближаващия трамвай –

един от символите на града. Без да се колебаем, се качваме, за да ни отведе до още някой непознат площад.

Вечерите на Лисабон изпълват улиците в центъра – като типичен южен народ, местните предпочитат да водят нощен живот, заради прохладата на вечерта. Това е и перфектното време за по чаша Vinho Verde (зелено вино). Алкохолното питие се произвежда само в рамките на 3 до 6 месеца, след като гроздето е обрано, и затова под „зелено“ се има предвид младо на португалски език.

След Лисабон решаваме да усетим малко и от провинциалния живот на страната. Коркови и маслинови горички хвърлят приятна сянка върху тесния асфалтов път, който лъкатуши успоредно на Атлантическия океан.

Огромните вълни гордо се редят,

за да излеят своята енергия на огромните плажни ивици. С твърда решителност и смелост от тези брегове са тръгвали някои от най-големите пътешественици на света – Вашку да Гама, Фернандо Магелан, Бартоломеу Диаш…

Скоро пристигаме и в симпатичното рибарско градче Назаре, пълно с ресторанти с прясно уловени морски дарове. Но това, което го прави световно известен, са огромните вълни през зимата, причинени от подводен каньон в океана. Именно тук е поставен и

рекордът за сърфиране на най-голямата вълна в света –

24 метра (можете да направите справка в YouTube, за да добиете представа за геройския подвиг на сърфиста Гарет Макнамара). Фарът на носа на скалата е превърнат в музей на сърфа и предлага зашеметяващи гледки към района наоколо.

Продължавайки на юг, ще достигнем и най-западната точка не само на Европа, но и на цялата евразийска земна маса. Кабо да Рока е брулен от непрестанните вихри от Атлантика, затова е и добра идея да се носи връхна дреха. Маякът на съседната скала напомня за отминалите времена, в които е служел като предупреждение за мореплавателите да стоят далеч от този опасен бряг.

След силния охлаждащ ефект от поривите на вятъра е

време да се стоплим в Кашкайш.

Градът е само на 30 километра от столицата и е популярен сред жителите на Лисабон, които отиват там, за да прекарат време по топлите плажове до океана. Със сладолед в ръка е приятно да позяпаме ветроходните лодки и катамарани, които щапукат из спокойния залив. Съвсем наблизо се намира и казино Ещорил, откъдето Иън Флеминг черпи вдъхновение за написването на първия роман за Джеймс Бонд – „Казино Роял“.

С прекрасната природа, градчета и народ Португалия е страна, която си струва човек да посети, усети и изживее. Дали ще разглеждате замъците на Синтра, крепостта на Обидуш, улиците на Порто и Лисабон или просто ще се излежавате на някой от безкрайните плажове, усмивката и доброто настроение са гарантирани.