Ама как така не?!

Ако попитате някоя майка кое е едно от най-досадните неща, с които се сблъсквала докато отглежда детето си, е много вероятно да ви каже, че това е било „не“ фазата. Сладки и невръстни, децата се ползват от своите привилегии и имат склонността да заявяват ясно и категорично „не“ на всичко, независимо какъв въпрос или предложение им е отправено.

Искаш ли сладолед? Не.

Хайде отидем на разходка – не.

Облечи се, защото ще настинеш – не!

Разбира се, тази фаза търпи развитие – детето ясно осъзнава, че понякога казвайки „не“,  се поставя в губеща позиция и отказва шанса да вечеря с палачинки или да гледа анимационно филмче преди да заспи.

Парадоксално, преминавайки през различните етапи, това дете се превръща във

възрастен, който не може да каже „не“.

Вярно е, че сме социални животни и като такива понякога се налага да правим компромиси, за да можем да съществуваме адекватно в обществото. Но трябва да знаем къде да поставим границата между доброто ни възпитание и собствения ни душевен комфорт.

Да се съгласим да работим нещо, което не само не ни харесва, но и ни натоварва до степен, в която мразим и себе си, и работата си; да излезем с приятел, когато сме тотално изцедени и омаломощени; да отидем на онова парти или събитие, за да не обидим домакина …

да се превърнем в “yes man”,

автоматизирано отговоряйки с „да, разбира се“ не е в наша полза, а точно обратното. Това кара останалите да загубят част от уважението си към нас.

Постоянният стремеж другите да ни харесват може да направи така, че да пренебрегнем собствените си нужди и желания.

Винаги можем да си намерим по-добра работа, стига да имаме желание да се учим. А добрият приятел ще ни разбере, когато му кажем, че днес имаме нужда от време за себе си и се радваме много, че детето му има рожден ден, но ще му изпратим подаръка по пощата, защото детският рожден ден не влиза в плановете ни за единствения ни почивен ден.

Странно е, как от малки ни възпитават да бъдем учтиви и любезни, но никой не ни учи как да отклоняваме предложения без да бъдем груби и в същото време да останем верни на себе си.

Вижте какъв е животът точно по мярка.