Чух тази бунтарска реплика пак на 22 март 2018 г. от сцената на Aldwych Theater в Лондон на премиерата на TINA, The Tina Turner Musical. Как успях да се сдобия с VIP билети за това фантастично шоу, за което всичко е продадено до края на годината ли? (Само да поясня – VIP билетите предполагат отделен Royal Suite за до 8 души, консиерж на разположение още от влизането ви в театъра, 8 малки бутилки шампанско и две кутии шоколадови бонбони с неподражаем вкус! О, да, и сладолед по време на антракта. Посрещат ви 30 минути преди началото на шоуто, водят ви директно в определения за вас салон и три минути преди началото ви съпровождат до местата ви; същата процедура се повтаря и през антракта – от местата до „апартамента“ и обратно. Освен това Royal Suite има и директен изход към улицата след края на представлението. Вероятно коронованите особи на Англия точно така са удостоявали с присъствието си представленията в миналото. Е, за този мюзикъл и ние се посипахме със звезден прах.)
Заслугата за всички мои привилегии е на екипа на TINA, които поканиха феновете й от цял свят – а аз от години съм един от тях, още 10 месеца преди да заявяват подкрепата си за проекта и да станат съпричастни на творческото му развитие. Това ми позволи наистина да съм сред първите, които видяха новия феноменален спектакъл.
„Работихме върху проекта повече от 3 години – казва самата Тина. – В това време много хора ме питаха защо искам да направя мюзикъл.
Малко ми беше трудно да намеря верния отговор, защото аз... всъщност не исках. Животът ме е благословил с великолепна кариера, повече от 50 години съм била на сцената, аз просто нямах нужда от още едно шоу... Но след като започнахме да обсъждаме идеята, получих толкова много картички и писма! Все още се изумявам как хората помнят изпълненията ми! Казват ми, че им давам надежда, че знача толкова много за тях. И затова чувствам, че трябва да предам нататък своя заряд и тези емоции. Вярвам, че новият мюзикъл ще носи на зрителите точно онова, от което те се нуждаят, като спомен за моята работа. Да открия една нова Тина (става дума за актрисата Ейдриън Уорън, която се превъплъщава в певицата), да работя с нея – беше много специално преживяване. Оттук нататък сте вие, зрителите.“
Еуфорията в залата, нестихващите овации и това, че всички бяхме на крака и пяхме на финала You’re Simply the Best!, бяха наелектризиращи, зареждащи, неповторими... Седяхме на първите редове в залата и дори не усетихме как се превъплътихме в малкото, леко дебеличко и тромаво момиченце с изключителен глас, което след изнурителния ден в памучните плантации е пеело на баба си, за да я развесели.
Катори Хол, автор на сценария за мюзикъла, споделя: „Натбуш, Тенеси, този ужасен град от Юга, стана световноизвестен благодарение на едно момиче, наречено Анна Мей Бълок (бел. ред. – истинското име на Тина). Основното му шосе Highway 19 днес се нарича Tina Turner Highway в чест на най-прославената му дъщеря. А пътят от памучните плантации на американския Юг до стотиците разпродадени концертни зали по цял свят е път, който само една-единствена жена на света е успяла да измине! Знаете ли, Тенеси по някакъв свой си начин поглъща и погребва мечтите на малките черни момиченца. Някои казват, че това е така, защото почвата тук е толкова плодородна.
Израстваш и съзряваш в това място, оковано от расисткото минало, а то няма как да те насърчи да мечтаеш – казват ти да стоиш „здраво стъпила с крака на земята“ и че мечтите са за през нощта, но никога няма да бъдат огрени от деня. За щастие, имах към кого да гледам, към Тина Търнър – тази жива, дишаща, непреходна жена, този жив пример, че някои черни момичета успяват да стигнат дори звездите.“
И продължава:
„Този глас. Този дух. Тези крака, които успяха да пробягат разстоянието от миналото към бъдещето, и продължават и днес. Тина Търнър – жената-воин, която прие наравно своя сексапил и своите рани, своите грешки и своите успехи – тя беше всичко, което аз някога се надявах да бъда. Смела и без да се извинява, Тина научи мен и толкова много други жени по света как да прегърнем своя огън. И може би, най-важно от всичко, тя показа на света, че ранимостта може да бъде твоето най-силно оръжие. В нашия дом Тина означаваше да нарушиш всички правила, да разклатиш всички очаквания, да се изправиш от пепелта и дори да докоснеш слънцето“.
Целият този заряд от емоции е така изкусно вплетен в музикалния разказ за живота на Тина, че всички в залата го преживяхме – на един дъх, с опиянение – от мига, в който по случайност тя замества отсъстваща певица, от първоначалните успехи на сцената заедно с Айк Търнър, през изнурителните турнета, където дори и бременна Тина трябва да пее, до последвалите трудни години с раждането и отглеждането на двамата й синове, кошмара от побоите и наркотичните истерии на съпруга й. Раздялата, разводът, липсата на пари, десетките откази.
Като осъдителна присъда в представлението звучеше саркастичната и нетърпяща възражение подигравателна реплика на един от онези музикални продуценти: „Искаш от мен какво? Да наема 40-годишна черна певица? Господи, какъв проблем ще създам на маркетинг отдела ни!“ От мюзикъла научихме неща за Тина, които човек обикновено споделя единствено със себе си и с Господ. Разкървавеният й нос. Пречупените мечти. Потта. Сълзите. Молитвите, изречени шепнешком, когато лежи пребита върху мокрия под на банята. Ужасната истина, че никой не я иска. А после – главозамайващите висини, когато вече споделя микрофона с боговете на рокендрола!
Безспорно възхищение и заслужени горещи аплодисменти заслужава младата Ейдриън Уорън, която вероятно години наред ще бъде “ТINA” (защото този мюзикъл ще се играе мнооого, много дълго). Мисля, че тя е успяла до съвършенство да се превъплъти в кумира си – дрехите, стъпките, перуките, извивките на гласа, характерните подскоци, езикът на тялото... Съчетала физическата издръжливост на Тина, бравурното й самочувствие и нескончаемото желание да е изключително добра и непостижима, Ейдриън изнася представление, което само най-уверените и харизматични певици дръзват да направят. Накрая всички с възторг съпреживяваме историята на Тина, която ни звучи точно като съвременната приказка за Пепеляшка. Но аз си мисля, че приказката за Тина сега започва, с този мюзикъл.
Разказана чрез музиката й и танците й, защото Тина е музика и танц. Simply the Best!
За край ще си призная, че въпреки забраната извадих телефона си и снимах финала на този мюзикъл; никой не ме видя и не ме изгониха, защото еуфорията беше завладяла всички, всички, всички.
Снимка: Manuel Harlan
Елена Николова
Емилия Колева
