Дина Темелкова: пътят към "Мениджър" на годината

В динамичния свят на енергетиката и телекомуникациите лидерството може да бъде едновременно решително и вдъхновяващо. Изпълнителен директор на Telelink Infra Services и носител на отличието „Мениджър на годината“, Дина Темелкова излъчва увереността на човек, който създава правилата и определя посоката. Тя казва, че смелостта е избор, дисциплината – инструмент, а човечността – задължително условие за успех.

Разговаряме с нея за предизвикателствата на големите трансформации, за връзката между инженерството и изкуството, за приобщаващото образование и личната мисия да вдъхновява чрез действие.

– Г-жо Темелкова, отличието „Мениджър на годината“ ви поставя сред най-влиятелните лидери в страната. Какъв беше пътят до него?

Пътят беше дълъг, динамичен и многоцветен. Не съм лидер, който следва готов модел – аз изграждам моделите. В Telelink Infra трябваше да променим темпо, структура и амбиция. Приех тази трансформация като стратегическа мисия: да преминем от изпълнител към компания, която създава стойност на системно ниво.

Наградата е резултат от години работа: категорични решения, изграждане на силни екипи, поемане на отговорност в трудни моменти и смелост да навлизаме в нови енергийни вертикали, когато пазарът беше нестабилен. За мен това признание е валидиране, че дисциплината, любопитството и човешкият подход са работеща формула за устойчиво лидерство.

– Вашият стил на лидерство често е описван като комбинация от оперативна прецизност и творческа смелост. Как се събират тези два свята?

Напълно естествено. Работя в инфраструктура – свят на мегавати, батерии, телекомуникации и инженерни решения. Това изисква подредба, логика и постоянство. Но съм човек на цветовете, на визуалното мислене, на изкуството. „Къщата на София“ е моето пространство за идеи, текстури и хора – място, което живее на съвсем друга честота. Тази двойна динамика ме прави по-добър лидер. Техническият свят ме учи на дисциплина, а артистичният – на гъвкавост и емпатия. За да водиш големи промени, трябва да имаш и двете – стабилна рамка и смелост да излезеш извън нея.

– Как се трансформира Telelink Infra под ваше ръководство?

С много ясен фокус: от оперативен изпълнител към стратегически партньор. Развихме силни вертикали в енергетиката: микрогридове, системи за съхранение, интелигентни енергийни решения. Модернизираме телекомуникации, дигитализираме инфраструктура, предлагаме модели, които дават гъвкавост и сигурност в период на огромно напрежение върху енергийната система. Това, което ме радва най-много, е, че вече доставяме не просто проекти, а устойчиви решения, които имат дългосрочен ефект за бизнеса и за средата.

– Какво е най-голямото предизвикателство пред европейската енергийна структура днес?

Гъвкавостта. Европа произвежда все повече зелена енергия, но мрежата не е готова да я поеме. Инфраструктурата изостава – липсват балансиращи мощности, липсва капацитет за свързване, дигитализацията е бавна, а процесите са тромави. Това води до забавени проекти, блокирани инвестиции и чисто физически ограничения – в много региони просто „няма място“ в мрежата. В България проблемът е същият: огромен интерес към ВЕИ, но липса на реален достъп до електричество и до точки на присъединяване.

Тук идва нашият фокус. Децентрализираните решения – микрогридове, батерийни системи и интелигентни платформи – са начинът да направим системата по-бърза, по-модерна и по-гъвкава. Това е бъдещето и ние вече работим в него.

– Темата за приобщаващото образование е лична за вас. Какво виждате като най-голям проблем – и какво помага?

Най-големият проблем е, че голяма част от децата със специални образователни потребности формално са в системата, но реално остават извън нея. Не защото хората не искат да помагат, а защото няма капацитет. В много училища има по един ресурсен учител за десетки деца.

Учителите са претоварени, специалистите са малко, а индивидуалният подход остава недостижим. Родителите започват да компенсират с терапии и допълнителни занимания, но детето има нужда преди всичко от разбиране и приемане в собственото си темпо.

И тук изкуството играе изненадващо силна роля. В „Къщата на София“ виждам как децата – със и без СОП – се отварят, когато попаднат в пространство без оценки и сравнения. Изкуството е език, който отключва увереност, когато думите не стигат.

Приобщаването започва с простичко нещо: да видим детето в цветовете му, а не в ограниченията му. Тогава всичко останало се подрежда по-човешки.

– Какво място заема „Къщата на София“ във вашия живот?

Това е моята артистична реплика към света. Място, в което изкуството среща хората и където всеки може да бъде себе си. Място с емоция, ритъм и светлина.

„Къщата на София“ е балансът в живота ми – там работя не с инфраструктура и енергийни системи, а с истории, емоции и талант. Там различността е естествена, а цветността – сила.

– Какво бихте казали на някой, който мечтае за лидерска роля, но се страхува от първата крачка?

Да започне. Несигурността е нормална. Но лидерството е навик – изгражда се с действия, не с очаквания. Смелостта идва в движение, не предварително.

Бъдете автентични, бъдете любопитни, бъдете последователни.

Останете себе си, дори когато средата е шумна.

Това е най-силният лидерски капитал.