Игри на волята

В началото на тази година целият свят стана свидетел на невиждан по рода си скандал, който много бързо прескочи чисто спортните си граници и се превърна в обществена тема номер едно от Белград до Мелбърн. Новак Джокович, един от тримата най-велики тенисисти, които историята на този аристократичен спорт познава, не беше допуснат до участие в любимия си турнир от Големия шлем – Откритото първенство на Австралия. Нещо повече – сърбинът бе депортиран от страната заради отказа си да се ваксинира срещу коронавирус и серията от съмнителни факти и недомлъвки, които изрече пред австралийските власти. Така Джокович, който години наред вдъхновяваше по-младите поколения с личната си история как първите му тренировки са били прекъсвани от сирените за бомбардировки над Белград, нанесе непоправими щети върху собствената си репутация. Сърбинът сам стана жертва на нарушения баланс между личния и професионалния си свят.

Джокович съвсем не е единственият, чиято кариера страда от липсата на хармония между обикновения човешки облик и звездния статус, съжителстващи във всеки знаменит спортист. Легендата Диего Марадона не успя да съхрани баланса между величието си на терена и славата, която го съпътстваше на всяка крачка извън него, и попадна в плен на наркотиците и неаполитанската мафия. Колоездачът Ланс Армстронг пък не съумя да намери баланс между честната битка и желанието да печели на всяка цена и се оказа, че е завоювал седемте си титли от „Тур дьо Франс“ след системна употреба на допинг.

В света на спорта обаче има и предостатъчно истории с обратен знак – за онези, които са загубили равновесие и са паднали само за да се изправят и да се завърнат по-силни от всякога. Онези, които чрез силата на волята успяват да възстановят вътрешния си баланс. Както само истинските шампиони го умеят. Именно за тях ще стане дума в следващите редове...

Меджик Джонсън: от смъртоносния вирус до магията на вярата

През 1991 г. Меджик Джонсън е на върха на славата си, след като вече е спечелил пет титли на NBA с отбора на Los Angeles Lakers. И в този момент съдбата му нанася тежък удар – оказва се, че един от най-известните баскетболисти в света е ХИВ позитивен. Шокът е огромен, а кариерата се срива пред очите му. Дори част от собствените му съотборници и противници го призовават да се оттегли, за да не ги излага на риск да се заразят с вируса (мотивът им е, че Джонсън може да получи отворена рана по време на игра, която да доведе до разпространение на заразата – сценарий, който е изключително малко вероятен). Поставен под огромен натиск, Меджик Джонсън решава да сложи преждевременно край на кариерата си, макар самият той да няма желанието да го прави.

През следващите няколко сезона, в които е далеч от залата, легендарният пойнтгард живее само с една мисъл – че баскетболът може да е приключил с него, но той самият не е приключил с баскетбола. Джонсън осъзнава, че трябва да се завърне под двата коша най-вече заради един човек – самия себе си. И го прави. Стъпва отново на баскетболното поле и паралелно с това основава фондация, която набира средства и ги дарява за борбата с ХИВ вируса. Днес Меджик Джонсън е на 62 и е убеден повече от всякога, че в този живот няма невъзможни неща.

Ники Лауда: от огнения ад до световната титла

През август 1976 г. феновете на Формула 1 по света гледат с ужас как болидът на Ferrari, управляван от австрийския пилот Ники Лауда, избухва в пламъци на германската писта „Нюрбургринг“. Част от лицето му е обгорено и въпреки че е в съзнание, докато го вадят от горящата машина, малко по късно Лауда изпада в кома. Все пак лекарите успяват да се преборят за живота му, но никой не си прави илюзии, че световният шампион някога ще се завърне на пистата. Самият Лауда обаче осъзнава, че ако се поддаде на страха си и не седне отново зад волана, никога няма да си го прости и вътрешната му хармония ще бъде изпепелена, сякаш погълната от пламъците на пистата. Ето защо австриецът не само се завръща, но и го прави едва шест седмици след инцидента, който едва не го е погубил. Раните му от катастрофата дори още не са зараснали, когато Лауда отново сяда в болида. Само година по-късно, през 1977 г., той печели световната титла, а през 1984 г. покорява върха още веднъж. Безспорно обаче най-голямата му победа си остава фактът, че надвива собствените си страхове и възстановява вътрешния си мир. Битката за душата му е спечелена.

Меандре Агаси: от бездната до върха

През 1995 г. Агаси има всичко, за което човек може да мечтае – намира се на първо място в световната ранглиста, любимец е на спонсорите в САЩ и има връзка с една от най-желаните красавици отвъд Океана – актрисата и модел Брук Шийлдс. През следващите две години обаче роденият в Лас Вегас тенисист губи всичко. Сгромолясва се до 140-о място в ранглистата, развежда се и посяга към наркотиците. Взира се в бездната на собствения си живот, която е готова да го погълне. Мнозина го отписват и казват, че с него е свършено. Точно в този момент Агаси решава, че е време за радикална промяна.

Някогашният номер едно спира с употребата на всякакви забранени вещества и започва да тренира по-здраво от когато и да било. Намерил смисъл и мотивация да продължи напред, Агаси възстановява баланса в живота си и резултатите не закъсняват. Четири от осемте му титли от Големия шлем идват именно след голямото му завръщане на корта. А критиците му са принудени да замълчат.