5-звездно „престъпление“

Дали не закъснявам? С този въпрос и лека паника отварям очи под звуците на будилника. Не, успокоявам се. За щастие не бързам, макар да е делничен ден. Причината и днес да ме събужда аларма е друга: кратко пътуване, малко бягство от всекидневието, и то – по средата на седмицата. Спонтанно решение, плод на подписана молба за отпуск и примамливи оферти в 5-звездния хотел, на които попаднах в правилния момент.

Тази сутрин трафикът в столицата не ме изнервя. Не е по-малко натоварен, но мислите ми са другаде,

далеч в полите на Пирин планина,

където гостуваме на Kempinski Hotel Grand Arena Bansko. Аз и двама приятели, всеки от нас въоръжен с малък куфар, се решаваме да избягаме (поне за малко) от дългия списък със задачи, които ни приковават в града.

Едно бързо кафе и 2 часа по-късно вече сме тук. Паркингът е безплатен, валето откарва колата, а за нас остава гледката към Пирин, която среща погледа ни, накъдето и да се обърнем. С любезното съдействие на персонала, който се грижи да не ни липсва нищо и задоволява всеки наш каприз, угризенията, че не съм зад бюрото, изчезват. 

Оставяме багажа в стаите, които с дървените елементи и дебелия килим напомнят повече на хижа в Алпите, отколкото на хотел, и отиваме на кратка разходка из Банско. Регионът е познат с гостоприемството си, радваме се и на красивите есенни листа, мотаещи се в краката ни.

Като комплимент към гостите е включена вечеря

в деня на пристигане в един от трите ресторанта на хотела. Това е завършекът на деня, на който се надявахме: вкусна и разнообразна храна в приятна компания, до отворената камина. 

Игра на билярд в лоби бара, направена по-бъбрива с помощта на едно-две отпускащи питиета, а после е време за сън. Заспиваме сгушени в меките завивки…

*****

Добро утро! С нетърпение слизаме на богатата закуска – друга такава наистина, ама наистина няма. Докато единият чете вестник, а другият плува в някой от 4-те басейна, аз съм на тайландски масаж: казвали са ми, че Kempinski е едно от малкото места, където го правят както трябва, затова се възползвам да проверя.

Настроението ми става по-добро, когато разбирам, че

ползвам и отстъпка за масажа.

През това време приятелите ми вече са в снежната стая на спа центъра, където боят със снежни топки е на път да прерасне във война. Присъединявам се с ентусиазъм, но скоро след това капитулирам, точно както когато бяхме деца… Боят със снежни топки ме кара да копнея за зимните дни, изпълнени с уют и топлина, с аромат на канела и джинджифил…

И като казах джинджифил, сякаш някой прочете мислите ми. Докато си бъбрим на по питие в лоби бара, разбирам, че специалитетът на декември ще бъде именно джинджифилово парфе с горски плодове.

Прекарваме остатъка от вечерта в планове за следващо такова бягство. Скоро откриват ски сезона, един от приятелите ми предлага още сега да се сдобием с ВИП карти, с които да имаме директен достъп до лифта. За другите не знам, но за мен това е достатъчно алиби да съм тук и през зимата.

Искате ли да дойдете и вие? Вижте това.