За какво си мечтаят децата?

2 часа на ден. Всеки ден, цяло лято. Толкова ме караше баба ми да чета, възпитавайки – на теория, поне – любов към написаната дума. Не съм сигурна дали подходът й беше успешен: от една страна нежеланието ми да чета за удоволствие продължи години, от друга – очевидно имам огромно уважение към думите, щом работата ми е да пиша.

За добро или не, децата и днес прекарват почти цялата лятна ваканция вътре. Четат книгите от задължителния списък от училище, стоят пред екраните и ги гледат баба и дядо, докато не дойде време за семейното море – 1-2 седмици почивка за всички, след това – пак всичко отначало.

Денят на бащата напомни, че има и друг начин.

Представете си дечурлиги от разни възрасти, накачулени върху столчета и по маса, претрупана с парчета листа, флумастри, бои... в пози, които за възрастен биха били непосилни. Рисуват. Въображението и същевременно концентрацията им са толкова осезаеми, че не смея да приближа на повече от метър, макар че ми е любопитно да видя какво творят. Вече готовите произведения пък гордо са окичили въже, под което сутринта човек можете да мине прав, а сега е натежало и стига до раменете.

Мястото е Националният военноисторически музей на столичната Черковна, а денят е 16 юни – световен Ден на бащата. Редица български и международни компании са се събрали в името на инициативата, всяка със свой жанд за забавление на дечурлигите. Някои се катерят по танковете или влизат в отворения хеликоптер, а други усещат авиацията през очите и ръцете си, какъвто е случаят с рисунките. Щандът на Lufthansa e сред най-популярните от 20-ината днес, защото освен че оцветяват самолети и рисуват мечти,

децата опознават света и през VR очила.

Опашка се извива за тях. Очилата показват не луксозната първа класа на самолетите на германската авиолиния или елегантните униформи на екипажа – които сами по себе си биха накарали всеки да помечтае за ваканция, а разхождат „зрителя“ от пустинята на Дубай и цъфналите вишневи дървета на Япония до небостъргачите на Ню Йорк и плажовете на Рио де Жанейро.

За повечето малчугани в слънчевия юнски ден ваканцията тъкмо е започнала и на тях им предстои лято с вкусни емоции, но малцина от тях ще видят скоро някое от тези места по друг начин освен през очилата. След като ги свалят, се вижда истинската еуфория: започват, чисто по детски, да изстрелват по 15 въпроса в минута към родителите си: къде се намират тези картинки, които току-що са видели, колко голям е самолетът, който лети до там, как изглеждат децата на това място и дали биха искали да си играят заедно, същата ли е храната там като нашата или имат някакви странни буболечки за ядене? А там има ли море? И може ли там да ходим на море?

Пътува ви се и на вас?

Вътрешно хваля организаторите за мащабната идея да поканят толкова много разнични компании в името на усмихнат съботен ден за цялото семейство. Наблизо виждам и подскачащи върху матрак малчугани, сякаш е батут, а други дъвчат желирани бонбони от трети щанд. Пътешественикът в мен обаче най-много се заразява от авиационните приключения. Разбира се, няма как през очилата да видим всички 300 дестинации на Lufthansa, но дори и днес разноообразието е голямо.

Но най-важното е, че разходката е мечта в чиста форма.

А когато идва време за разказа на най-известния български пилот Марио Бакалов (специалното интервю с него очаквайте скоро), който лети на борда на най-големия пътнически самолет Airbus A380, няма място в залата.

Възрастните и те по детски задават въпроси, а след презентацията със снимки и видеа от живота му като пилот сигурно поне един час мечтатели от всякакви възрасти се снимат с него.

Добре, бабо, склонна съм на компромис. Ще чета даже по три часа всеки ден, но става ли да е на борда на самолет, който пътува до другия край на света?

Знаете ли коя е първата 5-звездна авиокомпания на Европа (и защо!)?