Емилия Колева
С откриването на новия бутик на Rolex в София започва и следващата глава в грижата за часовниците на марката. Официалният сервиз на марката се намира в непосредствена близост до бутика на ул. „Съборна“ 9 и впечатлява с модерни инструменти и съоръжения за безкомпромисно обслужване на всички модели на швейцарския бранд. Разговаряме с Димитрис Геронтопулос – сертифициран международен инструктор в областта на часовникарското майсторство и технически консултант в новия сервиз.
Г-н Геронтопулос, как започна пътят ви в света на часовникарството?
Кариерата ми започна с дълбоко очарование от прецизността и изкуството зад часовникарството. Като дете бях запленен от движенията на часовниците и от красотата, скрита в най-дребните им детайли. Това, което истински вдъхнови професионалния ми път обаче, беше близък семеен приятел, на когото и до днес съм дълбоко благодарен. Неговото влияние превърна моята страст в призвание за цял живот.
Наскоро се присъединихте към официалния сервиз на Rolex в България – каква е вашата роля в него?
За мен беше огромна чест да бъда поканен в екипа на „Беша“, официалния представител на Rolex в България. Като външен сътрудник изпълнявам ролята на технически директор и консултант – отговарям за организацията и надграждането на новия сервизен отдел, както и за продължаващото обучение на часовникарите според взискателните стандарти на Rolex.
Какъв беше първият урок, който научихте, когато започнахте да работите върху часовници Rolex?
Това беше осъзнаването, че макар часовникът да е неодушевен предмет, Rolex е конструиран с такава изтънченост и баланс, че сякаш „живее“ свой живот. Всеки компонент носи философията, дисциплината и наследството на хората, които са го проектирали. Да работиш върху часовник Rolex означава да поддържаш традиция на прецизност и надеждност. Много рано разбрах, че всяко действие – дори най-дребното – влияе върху „живота“ на механизма. Това осъзнаване оформи цялата ми кариера: часовникарството не е просто техническа задача, а диалог между човешко майсторство и механично съвършенство. Дори след 24 години работа с механизми Rolex и 12 години преподаване на часовникарство все още ме удивява безапелационното внимание към детайла във всеки елемент от конструкцията. Като инструктор най-голямото предизвикателство, а и най-голямото удовлетворение е да помогна на обучаващите се да виждат механизма не като сбор от части, а като жива структура, определена от прецизност и уважение.
Rolex е известен със своите безкомпромисни стандарти. Коя част от занаята продължава да ви удивлява, дори след толкова години в професията?
Дори след 24 години работа с механизми Rolex и 12 години преподаване на часовникарство все още ме удивява безапелационното внимание към детайла във всеки елемент от конструкцията. Всеки компонент, колкото и малък да е, е проектиран да работи в съвършена хармония с останалите. Като преподавател, предаването на тази философия е едновременно най-голямото предизвикателство и най-удовлетворяващата част от обучението – да помогнеш на курсистите да възприемат механизма не като сбор от части, а като жива структура, водена от прецизност и уважение. Това усещане за механично съвършенство никога не губи силата си.
Има ли конкретен компонент или механизъм в един Rolex, за който обичате да преподавате – нещо, което усещате като „сърцето“ на часовника?
Системата, за която най-много обичам да говоря и да преподавам, е анкерният механизъм (escapement) и целият регулиращ орган. За мен това е същността на часовникарството – моментът, в който съхранената енергия се превръща в контролирано, измеримо движение. Анкерният механизъм е мястото, където часовникът „диша“, като прецизно освобождава и разпределя енергията към регулиращия орган. А истинското сърце на механизма, разбира се, е балансът. Неговото осцилиране задава ритъма на времето, превръщайки чистата механика в нещо почти артистично. Заедно анкерният механизъм и балансът формират душата на часовника.
В нашия все по-дигитален свят хората продължават да се вълнуват от механичните часовници. Как си го обяснявате?
Смарт часовниците носят удобства и нови дигитални възможности, но те не заменят вечната стойност на механичните, a я допълват. Механичният часовник олицетворява човешко умение, традиция и майсторство в миниатюра. Той не е устройство, което показва времето, а наследство, което може да се предава през поколения. В свят, управляван от скорост и софтуерни ъпдейти, механичното часовникарство ни напомня за непреходната красота на прецизността, занаятчийството и човешкия допир.
Какви качества правят човек подходящ за кариера в часовникарството днес – търпение, технически умения или нещо повече?
Търпението и техническите умения са основни, но истинското майсторство изисква повече. Прецизност, дисциплина и истинска страст към занаята са ключови. Часовникарството изисква концентрация и постоянна готовност за усъвършенстване, тъй като техниките и стандартите се развиват. Също толкова важно е и онова финo „усещане“ за механизма – способността да разпознаваш дали работи добре само чрез звук и допир. Тази тактилна интуиция, развита с годините, е това, което отличава добрия часовникар. Съвременното часовникарство изисква значителна финансова и лична инвестиция в обучение, но дългосрочните ползи си струват. Професията предлага стабилни перспективи, непрекъснато учене и дълбоко удовлетворение. Отвъд практическите аспекти часовникарството остава занаят с душа. Всеки часовник носи история, а часовникарят е този, който я запазва или възстановява.
