+15 снимкиДелфини в Босфора

От редакторите15.05.2018

Делфини в Босфора

Колко удоволствия можем да изброим за 60 часа в Истанбул?

Андреа Пунчева

Мерхаба, бир баклава, бир чай, тешекюр едерим, шерефе. Речникът ми на турски може и да е доста ограничен, но ми позволява основните удоволствия и дори съдържа елементи на възпитание – „привет“, „благодаря“, „наздраве“… А в Истанбул удоволствията са приблизително колкото и населението – всеки дава различно предположение, но около 18, а може би дори над 20 милиона. И докато радости като пазарлък сутрин още с отварянето на сергиите на Капалъ Чарши и несметни количества черен турски чай повтарям при всяко посещение до града на два континента, то на това поредно пътуване за едва 2 дена и половина прибавих към списъка и нови.

В 10:30 сутринта опашките пред Hagia Sophia вече са внушителни и наказателно дълги. Това удоволствие го оставям за следващия път.

Разбира се, как без Капалъ! Обърнете внимание на детекторите за метал на всеки от входовете - това го нямаше доскоро. А от няколко години насам все си представям Джеймс Бонд в отварящата сцена на Skyfall, който гонеше злодея с мотор по покрива на големия пазар

На Капалъ най-доброто време да дойдете е с отварянето му сутрин, малко след 9 ч. Сергиите са склонни на по-големи отстъпки, а и нищо не те събужда така добре като успешния пазарлък.

"Бир баклава, бир чай. Тешекюр!"

 

Разходка из мечтите на младите

Ако попиташ градската младеж на юг от България как определя успеха, много вероятно е да чуеш две неща. Първо е образованието – в Турция това остава основна мерна единица за човека в обществото и  демографската група, която ги определя, е именно дипломата им. Например, висшист би търсил партньор почти и само с поне университетско ниво. Второто нещо е мечтата да живеят в затворен комплекс. В България такива места също са показателни за успеха на живущите там, но докато у нас са населени обикновено с хора с повече опит и над 50 г., в Истанбул младежите се стремят към тях, защото те са новото модерно. Не им липсват градският живот, шумът, купоните и удобствата, защото тък имат всичко. Затворените комплекси са като малки собствени градове, населени от хора със сходни виждания, на близка възраст и с подобни интереси.

"Разходка" из макета на Koza Park. Обърнете внимание на отворените пространства и досега с природата.

 

Ето го Koza Park и на живо.

 

Концепцията съчетава елементи, които сме свикнали да принадлежат на двата отделни свята – оживлението на градския апартамент и спокойствието на къщата в покрайнините. Разходката ни из Koza Park беше показателна – строителната компания довършва изграждането на огромен комплекс в многомилионния град със 7 жилищни сгради от по 40-50 етажа, като те имат около 1000 апартамента всяка.  Причината тези места да привличат млади професионалисти, а не по-улегнали хора, е, че щом излезеш от сградата си, на 100-200 метра имаш голям отворен мол (без „климатизирания дъх“ на моловете у нас) с търговска улица от първокласни брандове, кина, химическо чистене и каквото друго ви хрумне, а и голямо езеро, приканващо към водни спортове. Разбира се, мястото далеч не е за всеки, но реалността е, че напливът на истанбулци към такива комплекси от нов тип, насочени към 30-и-нещо-годишните професионалисти с добра работа, не е уникален или специален. Такъв интерес вече има и у нас. Питаме и ни разказват, че първият комплекс от двата, които Garanti Koza строи в София, е почти изкупен. Предвид близостта му до Бизнес парка, едва ли се чудим защо или от кого.

Макетите оставят впечатление за размах и мащаб. Ако приемем, че проектът и на живо се усеща толкова голям, то би следвало животът в тези комплекси да носи дъх на иновативност и качество, а не на изкуствено създадена среда. В София сградите все пак ще бъдат малко по-ниски от големите им братя в Истанбул, но идеята остава същата. И в крайна сметка на всички е ясно, че гледката от 4-ия етаж не същата като тази от 34-ия. 

 

Хипстанбул

Грехота е да идеш до Истанбул и да останеш само в Европа – все пак тук получаваме 2 континента „на цената“ на един… За същите 2 лв., с които в София се возим с нощен транспорт, тук взимаме билет за Азия под формата на воден бус, който прекосява Босфора за четвърт час. Това е стандартният транспорт, избран и от местните, но, разбира се, ще видите и чужденци, чиито селфита на секундата издават за краткия им престой в града.

Цветни чадъри - най-яркият признак, че тук хипстърията е дошла.

 

Азиатската част допреди няколко години беше видимо по-неугледна, но субкултурните влияния сега й придават ароматен чар и се превръщат в задължителна причина да изпитате от първа ръка случващото се на изток от Босфора. Макар и да е визуално по-сподавена от европейската част, която е лесно разпознаваема със силуетите на Синята джамия и Ая София (Света София), азиатската половина на Истанбул е по-автентична, а напоследък – и много цветна. Безброй кафенета с неизмазани тухли, книжарници, арт магазини и такива за вехтошарски прахосъбиралки ви посрещат на вашата разходка.

Това беше и причината след час в ума ми да се избистри каламбурът „Хипстанбул“. Кадъкьой е новият квартал на хипстърите, които искат да избягат от туристическия наплив на левия бряг и търсят оригинално място за изява. Не същите, които избират да живеят в затворени комплекси, естествено – тук говорим за политически и граждански активните, с лека носталгия по романтиката на отминалите времена.

Туристи в Азия има в пъти по-малко, но иначе населението на града е почти равно разделено между двата бряга. Както разбираме няколко часа по-късно, бивш Константинопол е 120 км широк от изток на запад и 42 км висок от север на юг. 20-ина милиона население с всевъзможни култури, живеещи мирно... с малки, но винаги влизащи в новините, изключения. Виждаме града спокоен, но кипящ от живот. Дори и там, където не очакваш да намериш такъв...

 

Босфорът: дом на делфини и на две противоположни течения

В такива дни е ужасно лесно да кажа, че си обичам работата. Но я обичам и в 4 през нощта, преди краен срок и когато е пълно с напрежение и във въздуха, и в мейлите. А понякога си мисля, че дните от първия тип ми се спускат свише като награда за дните от втория.

7-степенна вечеря на яхта по Босфора.

Колкото и пъти да си го кажа, все звучи божествено. И независимо че прясно уловените морски изкушения в чиниите ни бяха именно такива, плаването през вълните ще остане като един от най-скъпите ми спомени изобщо. 

Босфорът, нижещ се като течен конец по шева между Европа и Азия, е напълно способен да ти изкара въздуха, ей така, за „Здравей“. Просто „полегнал“ между континентите, нищо неправещ, но безупречно красив.

Тук си на ничия земя, но всевишен, извисен. Протокът наистина не се води част от Турция, а международните води априори обричат всеки да бъде единствено техен гост, но никога господар.

От нашия гид научаваме безкрайно много любопитни детайли за града. Например Ая София, изписвана Hagia Sophia, всъщност неточно бива преведена като „Света София“. От гръцки правилното й тълкувание е Божествената мъдрост.

Тук на островче във водата се намира Кулата на девицата. Вече много поколения разказват легендата за двама млади влюбени – той живял на брега и се влюбил в нея, но били разделени от протока, където живяла тя.

Кулата на девицата

 

Всяка нощ той плувал до острова, а тя запалвала фар, за да го насочва светлината. Любовта им пламнала през лятото, а смяната на сезоните донесла със себе си буря, в чиито вълни момъкът се опитал да стигне до любимата. По средата на пътя му силният вятър изгасил фара на кулата, и той трагично се удавил. Погълната от мъката си, тя се хвърлила във вълните и последвала съдбата му…

Понякога яхтата гладко се плъзга по водата, а понякога вълните я надигат и си играят с нас – но ако това е игра, не ми се иска да изпитвам лошото настроение на Босфора. Нашият гид е толкова опитен, че често пъти предвижда кога отново ще има течения – тъкмо навреме, за да вдигнем чашите си с вино от масите, за да не се разлеят, и да ги вземем в ръка. В протока има две противоположни течения: понеже Черно море е с 45 см по-високо от Мраморно, водата „пада“ от север на юг, същевременно Мраморно е по-солено и затова солта се „разтваря“ от юг на север към по-сладкото Черно. Тези две течения са едно върху друго и постоянното движение на водата я пази толкова чиста. Хем изумрудена на цвят, хем ярка, хем прозрачна.

Висш пилотаж безгрижие.

 

Докато гидовете биха имали причина да доукрасяват истината за чистотата на водата, живото доказателство за твърденията им скочи грациозно на метри от нас. Делфини. Видяхме ги два пъти в един ден: докато се возихме във водния бус между Европа и Азия и докато плавахме с яхтата. Светлината вече се изплъзваше от деня, напевните звуци на вечерната молитва украсяваха залеза и неочаквано видяхме гръбче на делфин да излиза от водите. И после още едно, и още едно.

Може би Босфорът не е съвсем ничия земя. Може би все пак е дом на делфини. И на някои от най-хубавите ни спомени.

 






Свързано

Забързаното ежедневие на креативната личност
От редакторите13.06.2018
Забързаното ежедневие на креативната личност

Клишетата, които не помагат да си по-добър професионалист

Евелин Цанева
Най-скъпоценният елемент на Земята?
От редакторите19.06.2018
Най-скъпоценният елемент на Земята?

Как водата се превърна от основен продукт във форма на лукс и какво можете да направите по въпроса

Александра Трайкова
Живот като на снимка
Мода04.06.2018
Живот като на снимка

Няма значение, че черно-белите фотографии изглеждат по-добре

Андреа Пунчева
Вторник е охрено жълт
От броя05.06.2018
Вторник е охрено жълт

Открих, че имам синестезия, на 18 г. Някои от вас ще го разберат сега

Андреа Пунчева
Предлагането определя търсенето
Животът17.05.2018
Предлагането определя търсенето

Какво можем да научим от „баба Пенка“ за хазарта и медиите?

Безобразният Ню Йорк
От броя30.05.2018
Безобразният Ню Йорк

Всичко, което чувате за него, е вярно

Андреа Пунчева
Студът е моят топъл приятел
От броя17.05.2018
Студът е моят топъл приятел

Колко трябва да ви платят, за да влезете в басейн с леденостудена вода за… две минути? Е, в случая ние платихме за студоволствието.

Ирена Комитова
Тя НЕ е луда
От броя08.05.2018
Тя НЕ е луда

Или поне така твърди първата жена, преминала по 4500-километровата китайска стена. Пеша.

Емилия Колева
Дигитален пост
От редакторите02.04.2018
Дигитален пост
Биляна Константинова