Пътешествия13.07.2022

Последното кралство на Полинезия

Тонга заедно със Самоа и Кирибати първи посрещат новата година и първи се огряват от слънчевите лъчи на всеки нов ден. През столицата Нукуалофа минава международната линия за смяна на датата – меридианът, намиращ се на 180 градуса от гринуич или точно на обратната страна на земята.   Текст и снимки Бойка Велинова

+6 снимкиПоследното кралство на Полинезия

Знаменитият британски изследовател капитан Джеймс Кук ги нарекъл „Приятелските острови“, когато акостирал тук при първата от трите си експедиции
в периода 1773–1777 г. Той останал възхитен от гостоприемството и любезността на местните, които организирали пищно тържество за посрещането на чуждоземците. Но това било всъщност камуфлаж – истинската цел на вожда Финау от остров Хаапаи била да бъдат нападнати, ограбени и... може би
изядени? Както и да е – злокобният план се провалил и хората на Кук успели да отърват кожите. Хубавото прозвище обаче останало и то все още продава архипелага като туристически продукт.

Тонга е последната монархия на Полинезия и е разпръснала из Тихия океан своите 171 острова, сред които само 45 са обитаеми. Размерите на държавата, която е уникален микс от рядка местна култура, примамливо морско синьо, бели като пудра захар безкрайни плажове и достъпни коралови рифове, са сходни с тези на Япония, но реалната суша е едва 748 квадратни километра. Върху нея живеят към 105 хиляди души и поне още толкова се
предполага, че са потърсили по-добри условия в недалечните високоразвити Австралия и Нова Зеландия. Последните са първи по принос в местната икономика, а следващите пера са земеделието и туризмът.

Мерки и теглилки

Островите са обитавани три хилядолетия, като първи били австронезийците от племето лапита, останали в историята с изработването на красиви керамични съдове. Сега абсолютното мнозинство от населението се самоопределят като тонганци с полинезийски корени. Техни роднини наоколо живеят на островите Самоа и Тувалу, а по-далечните връзки водят към маорите и коренното население на Хаваите.

Първият крал на Тонга – Ахоеиту, дошъл на власт в средата на Х век и линията му продължили повече от 40 владетели. Страната се гордее, че е единствената в Южния Пасифик, която формално не е била колонизирана и се изтъква историческата 1875 година, когато се обявява за конституционна монархия. Британският протекторат е бил по-скоро представителен, а след 1970 г. Тонга официално се води за независима държава, обвързана в британската Общност на нациите.

Анга факатонга е тонганският начин на живот и мислене, където възрастните и висшестоящите се уважават и се съхраняват традициите на разказваните притчи и истории и на старите занаяти. Двата официални езика са местният и английският, а в тонганския има различна бройна система за различните обекти – примерно, по един начин се броят кокосовите орехи и по друг – рибите.

Екзотичното безвремие

От самолета се виждат различни нюанси на искрящо морскосиньо, а слънцето се оглежда в разтопеното сребро на безбрежната водна шир. Главният остров Тонгатапу, където е столицата Нукуалофа и живеят две трети от населението на страната, е тучно зелен, ограден с лагуни и живописни варовикови скали. На него са кралският дворец и няколко курорта; плантации за банани, кокос, ванилия и базисни за изхранването на островитяните кореноплодни като ямс, таро, касава; хлебно дърво, царевица, папая и манго, дини и ананаси. Селскостопанската продукция, както и рибата, представляват 80 на сто от износа на страната. Екзотичният архипелаг се стреми да се развива и като туристическа дестинация, а основните забележителности са свързани с „откриването“ на островите и модерната история и култура.

Международната Линия за смяна на датата е мислената линия на времето, която пресича символично един от по-луксозните хотели в столицата. Типичното е, че по цялата си географска дължина тя не следва сляпо меридиана, а криволичи, за да заобикаля държавни територии и острови, които е удобно да останат в една часова зона.

Потопени в местния живот

Пазарите са магнит: обичахме да обикаляме сергиите или да си купуваме тропически плодове направо пред градините. Тонганците се хранят сутрин и вечер с гювечи от ямс, сладки картофи, листа от таро, малко риба или свинско. На празници си пекат прасенце и си личи, че фамилиите са много сплотени. В града ползват маси, столове и прибори, докато в селските райони още си се хранят традиционно върху плетените рогозки и с пръсти. Яденето и пиенето прави е напълно неприемливо.

Не пропускаме да опитаме отаика – нещо като перуанското севиче (прясно филе от риба, мариновано тук в лимонов сок и кокосово мляко), както и лупулу (прилича на големи сарми от няколко листа таро, в които са увити говеждо на конци и лук на ситно, полети с кокосова сметана). На тонганските празници над 30 блюда присъстват върху пòла – дълъг поднос върху рогозките, съчленен от пригладени бананови листа. Поднасят се задушена риба, много тропически плодове, морски дарове и типичните кореноплодни.

Традиционната напитка и тук, а и из други острови на Полинезия е мътната и горчива кава, която вечер събира мъжете по кръчмите (кава кулупу). На стрития корен от растението Piper methysticum, разтворен във вода, се приписват успокояващи и халюциногенни свойства в зависимост от приетото количество. Церемониалното пиене на кава от кокосова черупка бързо отпуска тялото и кара езика и устните да изтръпнат. Дойде ли ви много, сенчестият хамак на плажа никога не е далеч.

Хармония без предразсъдъци

Първите европейци, които стигнали дотук, били холандците през 1616 г. В началото на XIX век пристигнали и методистките мисионери, които сварили канибализъм и островитянки с открита гръд. Очевидци на тези времена описвали свободните отношения между половете в Тонга и съпоставяли със строгия морал, набора от норми и предразсъдъци и патриархалното общество на Викторианската епоха. Те се изненадвали от непринуденото поведение на тонганските жени във времена, когато цивилизованият свят потискал сексуалността, отлъчвал извънбрачно родените от обществото и налагал лицемерието и расовото превъзходство на белия колонизатор.

Сега вече са възприети западните норми в облеклото и обикновено то е скромно и консервативно: блуза, пола или панталон, но отгоре специално жените носят плетени стилизирани полички таовала като отличителен национален знак. Незаконно е и за мъжете, и за жените да са на обществено място с открита горна част на тялото. Наложени са правила на благоприличие и няма да видите младеж и девойка да общуват самостоятелно, без надзора на възрастните. Дори годишният конкурс за красота „Мис Тонга“ не включва дефиле по бански.

Християнизацията започнала след 1830 г. и днес почти изцяло населението се идентифицира с тази религия. 60 на сто от тонганците се декларират за последователи на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни (или както по-популярно ги наричаме в Западния свят – мормони). Разбираемо първият приел вярата бил владетелят и сега ще видите, че черквите са живи и пълни с хора. Строго се съблюдава неделята като ден за Бога и църквата, семейството и почивката и дори спортните занимания и къщната работа се считат за неприлични.

Прикритият островен матриархат

На място научаваме, че модерното тонганско общество се разделя според социалния си статус на краля и неговите приближени; на знатни граждани и на простолюдие. В далечното кралство сред Пасифика командват мъжете, а чужденците не могат да притежават земя (както и жените). Въпреки това
последните не трябва и да я обработват, което ги отличава от жените в други полинезийски държави. Те си стоят по домовете да готвят, шият, тъкат и да се грижат за децата. Но са и предприемчиви: продават тропическите плодове на пазара и плетат специалните декорации от екзотични цветя; кошници и ветрила от лико. И изобщо не им личи да се чувстват неравни с мъжете или както е казала някога обичаната кралица Салоте: „На света няма друго малко кралство като Тонга – толкова мирно, доволно и щастливо“. Тя управлявала архипелага от 1918 до 1965 г. и била получила образованието си в Нова Зеландия. 

Оказва се също, че кралската линия на Тонга се предава през жените, а не мъжете. И макар че уж мъжете командват парада, казват ни, че жените наистина са на почит. Вековна е традицията възрастна жена, известна като мехекитанга или леля, да е равнопоставен старейшина във фамилията заедно с брат си. Лелята предвожда сватбите, погребенията и рождените дни. Който иска да се жени, иска нейното разрешение – и каквото леля каже, това става.

 

Децата в Тонга са уникални сладури

Някои са с теменужено сини очи, грейнали в усмивки, доброжелателни. Виждаме ги по маршрутките и улиците, когато излизат от училище – всички до един с униформи. Образованието в Тонга е безплатно и задължително от 6 до 14 години, което обяснява защо нивото на грамотност в страната е над 95 на сто. С навършване на 15-годишна възраст вече една трета отпадат и това до голяма степен е въпрос на финансови възможности, а не на пол. Гимназия посещават почти 70 на сто от момичетата и едва 54 на сто от момчетата, които оставали да помагат в семейното стопанство или бизнес. Кралица Салоте е била твърд привърженик на образованието на девойките, плащайки таксите им. Сега тези, които имат възможност, продължават образованието си в колеж извън страната. 

„Бъди позитивен и си брой благословиите“

На тихоокеанския архипелаг властва спокойното, бавно живеене – никой не бърза за никъде, отлагането за утре е като на Карибите и при другите благословени с топъл климат нации. Тонганците са сигурни, че „каквото може да се направи днес, може да се направи утре“ и са благодарни за всяко хубаво нещо, което имат или им се случва. Това не се счита за мързел, а просто за лежерно отношение към света.

Те живеят в днешния ден и не мислят много-много за бъдещето. Очакват времето, което ще изкарат пълноценно с многочислените си фамилии и с приятелите си и забелязваме, че са невероятно гостоприемни, щедри и намират припряността в ежедневието за грубост. Любимата им поговорка е

„Оua lau e kafo kae lau e lava“ – „Бъди позитивен и си брой благословиите“.

Музиката и танците и тяхната символика са неизменни и в делник, и в празник. Традициите се отстояват, за да се запази културната идентичност на островитяните и да се съхрани Тонга като една от най- автентичните туристически дестинации в Южния Пасифик.






Свързано

Замръзналото езеро
Акценти10.01.2022
Замръзналото езеро

Зимни емоции в Сейнт Мориц

Мартина Захариева
При индианците ембера - машината на времето
Акценти09.03.2020
При индианците ембера - машината на времето

От Панамския канал до племето разстоянието е по-малко от час и... повече от осем века.

Магдалена Гигова Магдалена Гигова
Злато в небето
Акценти06.03.2020
Злато в небето

Десет вълшебни гледки към залеза.

София Павлова София Павлова
Новите седем
Акценти02.03.2020
Новите седем

Най-масовият вот в историята на човечеството показва, че легендите не са това, което бяха... или как над 100 милиона души гласуват за Великата китайска стена.

Магдалена Гигова Магдалена Гигова
Непосилната красота на Австралия
Акценти29.02.2020
Непосилната красота на Австралия

Едно място, след което обичаш още повече живота си.

Неподправената Африка
Акценти28.02.2020
Неподправената Африка

Из дебрите на Черния континент - една жена, една камера и никаква пушка...

Магдалена Гигова Магдалена Гигова
Виетнам, моя любов!
Акценти24.02.2020
Виетнам, моя любов!

Признавам си, че Азия никога не ме е привличала. Въпрос на вътрешно усещане. Когато обаче една от най-добрите ми приятелки ме покани да се присъединя към малка група, заминаваща за Виетнам, в съзнанието ми изплуваха спомени от детството и аз веднага казах... Да!

Любка Качакова
На сафари със SkySafari
Акценти04.02.2020
На сафари със SkySafari

Не пилеете излишно време в пътуване, а се наслаждавате в пълнота на африканското приключение.

Биляна Константинова Биляна Константинова
5 дестинации в духа на Коледа
Акценти30.12.2019
5 дестинации в духа на Коледа

…само за ценители.

Екип PREMIUM Lifestyle Екип PREMIUM Lifestyle