Последното кралство на Полинезия

Знаменитият британски изследовател капитан Джеймс Кук ги нарекъл „Приятелските острови“, когато акостирал тук при първата от трите си експедиции
в периода 1773–1777 г. Той останал възхитен от гостоприемството и любезността на местните, които организирали пищно тържество за посрещането на чуждоземците. Но това било всъщност камуфлаж – истинската цел на вожда Финау от остров Хаапаи била да бъдат нападнати, ограбени и... може би
изядени? Както и да е – злокобният план се провалил и хората на Кук успели да отърват кожите. Хубавото прозвище обаче останало и то все още продава архипелага като туристически продукт.

Тонга е последната монархия на Полинезия и е разпръснала из Тихия океан своите 171 острова, сред които само 45 са обитаеми. Размерите на държавата, която е уникален микс от рядка местна култура, примамливо морско синьо, бели като пудра захар безкрайни плажове и достъпни коралови рифове, са сходни с тези на Япония, но реалната суша е едва 748 квадратни километра. Върху нея живеят към 105 хиляди души и поне още толкова се
предполага, че са потърсили по-добри условия в недалечните високоразвити Австралия и Нова Зеландия. Последните са първи по принос в местната икономика, а следващите пера са земеделието и туризмът.

Мерки и теглилки

Островите са обитавани три хилядолетия, като първи били австронезийците от племето лапита, останали в историята с изработването на красиви керамични съдове. Сега абсолютното мнозинство от населението се самоопределят като тонганци с полинезийски корени. Техни роднини наоколо живеят на островите Самоа и Тувалу, а по-далечните връзки водят към маорите и коренното население на Хаваите.

Първият крал на Тонга – Ахоеиту, дошъл на власт в средата на Х век и линията му продължили повече от 40 владетели. Страната се гордее, че е единствената в Южния Пасифик, която формално не е била колонизирана и се изтъква историческата 1875 година, когато се обявява за конституционна монархия. Британският протекторат е бил по-скоро представителен, а след 1970 г. Тонга официално се води за независима държава, обвързана в британската Общност на нациите.

Анга факатонга е тонганският начин на живот и мислене, където възрастните и висшестоящите се уважават и се съхраняват традициите на разказваните притчи и истории и на старите занаяти. Двата официални езика са местният и английският, а в тонганския има различна бройна система за различните обекти – примерно, по един начин се броят кокосовите орехи и по друг – рибите.

Екзотичното безвремие

От самолета се виждат различни нюанси на искрящо морскосиньо, а слънцето се оглежда в разтопеното сребро на безбрежната водна шир. Главният остров Тонгатапу, където е столицата Нукуалофа и живеят две трети от населението на страната, е тучно зелен, ограден с лагуни и живописни варовикови скали. На него са кралският дворец и няколко курорта; плантации за банани, кокос, ванилия и базисни за изхранването на островитяните кореноплодни като ямс, таро, касава; хлебно дърво, царевица, папая и манго, дини и ананаси. Селскостопанската продукция, както и рибата, представляват 80 на сто от износа на страната. Екзотичният архипелаг се стреми да се развива и като туристическа дестинация, а основните забележителности са свързани с „откриването“ на островите и модерната история и култура.

Международната Линия за смяна на датата е мислената линия на времето, която пресича символично един от по-луксозните хотели в столицата. Типичното е, че по цялата си географска дължина тя не следва сляпо меридиана, а криволичи, за да заобикаля държавни територии и острови, които е удобно да останат в една часова зона.

Потопени в местния живот

Пазарите са магнит: обичахме да обикаляме сергиите или да си купуваме тропически плодове направо пред градините. Тонганците се хранят сутрин и вечер с гювечи от ямс, сладки картофи, листа от таро, малко риба или свинско. На празници си пекат прасенце и си личи, че фамилиите са много сплотени. В града ползват маси, столове и прибори, докато в селските райони още си се хранят традиционно върху плетените рогозки и с пръсти. Яденето и пиенето прави е напълно неприемливо.

Не пропускаме да опитаме отаика – нещо като перуанското севиче (прясно филе от риба, мариновано тук в лимонов сок и кокосово мляко), както и лупулу (прилича на големи сарми от няколко листа таро, в които са увити говеждо на конци и лук на ситно, полети с кокосова сметана). На тонганските празници над 30 блюда присъстват върху пòла – дълъг поднос върху рогозките, съчленен от пригладени бананови листа. Поднасят се задушена риба, много тропически плодове, морски дарове и типичните кореноплодни.

Традиционната напитка и тук, а и из други острови на Полинезия е мътната и горчива кава, която вечер събира мъжете по кръчмите (кава кулупу). На стрития корен от растението Piper methysticum, разтворен във вода, се приписват успокояващи и халюциногенни свойства в зависимост от приетото количество. Церемониалното пиене на кава от кокосова черупка бързо отпуска тялото и кара езика и устните да изтръпнат. Дойде ли ви много, сенчестият хамак на плажа никога не е далеч.

Хармония без предразсъдъци

Първите европейци, които стигнали дотук, били холандците през 1616 г. В началото на XIX век пристигнали и методистките мисионери, които сварили канибализъм и островитянки с открита гръд. Очевидци на тези времена описвали свободните отношения между половете в Тонга и съпоставяли със строгия морал, набора от норми и предразсъдъци и патриархалното общество на Викторианската епоха. Те се изненадвали от непринуденото поведение на тонганските жени във времена, когато цивилизованият свят потискал сексуалността, отлъчвал извънбрачно родените от обществото и налагал лицемерието и расовото превъзходство на белия колонизатор.

Сега вече са възприети западните норми в облеклото и обикновено то е скромно и консервативно: блуза, пола или панталон, но отгоре специално жените носят плетени стилизирани полички таовала като отличителен национален знак. Незаконно е и за мъжете, и за жените да са на обществено място с открита горна част на тялото. Наложени са правила на благоприличие и няма да видите младеж и девойка да общуват самостоятелно, без надзора на възрастните. Дори годишният конкурс за красота „Мис Тонга“ не включва дефиле по бански.

Християнизацията започнала след 1830 г. и днес почти изцяло населението се идентифицира с тази религия. 60 на сто от тонганците се декларират за последователи на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни (или както по-популярно ги наричаме в Западния свят – мормони). Разбираемо първият приел вярата бил владетелят и сега ще видите, че черквите са живи и пълни с хора. Строго се съблюдава неделята като ден за Бога и църквата, семейството и почивката и дори спортните занимания и къщната работа се считат за неприлични.

Прикритият островен матриархат

На място научаваме, че модерното тонганско общество се разделя според социалния си статус на краля и неговите приближени; на знатни граждани и на простолюдие. В далечното кралство сред Пасифика командват мъжете, а чужденците не могат да притежават земя (както и жените). Въпреки това
последните не трябва и да я обработват, което ги отличава от жените в други полинезийски държави. Те си стоят по домовете да готвят, шият, тъкат и да се грижат за децата. Но са и предприемчиви: продават тропическите плодове на пазара и плетат специалните декорации от екзотични цветя; кошници и ветрила от лико. И изобщо не им личи да се чувстват неравни с мъжете или както е казала някога обичаната кралица Салоте: „На света няма друго малко кралство като Тонга – толкова мирно, доволно и щастливо“. Тя управлявала архипелага от 1918 до 1965 г. и била получила образованието си в Нова Зеландия. 

Оказва се също, че кралската линия на Тонга се предава през жените, а не мъжете. И макар че уж мъжете командват парада, казват ни, че жените наистина са на почит. Вековна е традицията възрастна жена, известна като мехекитанга или леля, да е равнопоставен старейшина във фамилията заедно с брат си. Лелята предвожда сватбите, погребенията и рождените дни. Който иска да се жени, иска нейното разрешение – и каквото леля каже, това става.

 

Децата в Тонга са уникални сладури

Някои са с теменужено сини очи, грейнали в усмивки, доброжелателни. Виждаме ги по маршрутките и улиците, когато излизат от училище – всички до един с униформи. Образованието в Тонга е безплатно и задължително от 6 до 14 години, което обяснява защо нивото на грамотност в страната е над 95 на сто. С навършване на 15-годишна възраст вече една трета отпадат и това до голяма степен е въпрос на финансови възможности, а не на пол. Гимназия посещават почти 70 на сто от момичетата и едва 54 на сто от момчетата, които оставали да помагат в семейното стопанство или бизнес. Кралица Салоте е била твърд привърженик на образованието на девойките, плащайки таксите им. Сега тези, които имат възможност, продължават образованието си в колеж извън страната. 

„Бъди позитивен и си брой благословиите“

На тихоокеанския архипелаг властва спокойното, бавно живеене – никой не бърза за никъде, отлагането за утре е като на Карибите и при другите благословени с топъл климат нации. Тонганците са сигурни, че „каквото може да се направи днес, може да се направи утре“ и са благодарни за всяко хубаво нещо, което имат или им се случва. Това не се счита за мързел, а просто за лежерно отношение към света.

Те живеят в днешния ден и не мислят много-много за бъдещето. Очакват времето, което ще изкарат пълноценно с многочислените си фамилии и с приятелите си и забелязваме, че са невероятно гостоприемни, щедри и намират припряността в ежедневието за грубост. Любимата им поговорка е

„Оua lau e kafo kae lau e lava“ – „Бъди позитивен и си брой благословиите“.

Музиката и танците и тяхната символика са неизменни и в делник, и в празник. Традициите се отстояват, за да се запази културната идентичност на островитяните и да се съхрани Тонга като една от най- автентичните туристически дестинации в Южния Пасифик.