Салар де Уюни, където космическите спътници калибрират уредите си

Салар де Уюни не е в Космоса, въпреки че пейзажите са като от непозната планета. Това не е и най-голямото огледало в света, макар през дъждовния сезон небето така да се оглежда в земята, че представите се размиват и човек сякаш ходи по облаци. Там няма нищо и има всичко, защото Салар де Уюни е най-голямата солена пустиня в света. Бяло безумие на 3656 метра надморска височина, заело повече от десет хиляди квадратни километра от територията на Боливия. Сухите цифри няма как да предадат психологическия ефект от срещата с тази безкрайна плоска бездна. Човешкият мозък буквално дава на късо, опитвайки се да обработи липсата на визуални подсказки. Никакви VR очила не могат да създадат такъв ефект на пълно пренасяне в друга реалност.

Прашното градче Уюни, откъдето тръгват всички експедиции до солената равнина, е заспало място с часовникова кула от колониални времена, магазинчета за сувенири и ресторанти, в които предлагат балкантуристки гозби от лама. Контрастът между тази скучна обстановка и космическия пейзаж на няколко часа път с кола създава усещането за прескачане на цели епохи.

Пустинята Салар не се е образувала за една нощ 

Преди четиридесет хиляди години тук са се плискали водите на езерото Минчин, резултат от топенето на ледниците. Данните от Земната обсерватория на НАСА показват, че преди около 15 000 години езерото Таука – последният воден басейн преди появата на солените равнини, значително е намалявало. В крайна сметка водата тук напълно се е изпарила, оставяйки след себе си само огромни находища на халит и сол. А под десетметровата твърда покривка се крие подземно езеро, съдържащо четири вида хлорид, един от които е безценен. 70 процента от световните залежи на литий се намират точно тук.

 

 

А над тях поразяваща е невероятно равната повърхност. Денивелацията на цялото пространство е не повече от 40 сантиметра. Природата е създала нещо, което хората с техните уж напреднали технологии не могат да възпроизведат.

Температурните разлики може да бъдат стряскащи: +25 градуса през деня до -15 през нощта. Причината? Голямата надморска височина, отсъствието на влага, отразяващата способност на солта. Затова и батериите на камерите и телефоните падат два пъти по-бързо. Като четете всичко това, сигурно си мислите: „Защо да си го причинявам?“. Заради всепоглъщащата, вдъхновяваща и вълнуваща красота. Уж е безкрайна бяла равнина,

сякаш божествена ръка е изсписала тонове пресято брашно, 

а във всеки миг пейзажът е различен. И еднакъв. Дотолкова, че човек се чуди как шофьорите на джиповете не се губят в пустинята. В един миг в далечината изникват призрачно сини планини, обрасли не с растителност, а с легенда. Момъкът Куску и девойката Тунупа се обикнали и оженили. Родил им се син. Но междувременно съпругът се влюбил в друга на име Косиниа и изоставил жена си и бебето. Докато кърмела детето зарязаната майка горко плачела. От нейните сълзи и от кърмата й се образувала Салар де Уюни. Планината Тунупа всъщност е вулкан, което е още едно доказателство как може да изригне женският гняв.

След няколко километра дрифт по напълно отсъстващите пътища срещаме група събирачки на сол. Запасите в пустинята са над десет милиарда тона, така че местните ще имат поминък за векове напред. Те трупат белите кристали, както са го правили прабабите им – на еднакво високи спретнати конуси. Камионите на някоя от 80-те фабрики за преработка на сол ще минат да ги съберат, в завода съпрузите им ще стрият ситно природния продукт, ще го йодират и ще оставят туристите сами да си го сипят в сувенирни торбички. А останалото ще изнесат в чужбина.

 

 

Валчестите женици, натрупали безброй фусти под плисираните си поли, поклащат в неясна посока смешните си черни бомбета, а ние продължаваме към

Cristal Samana, единствения хотел в Боливия, проектиран според принципите на Фън Шуй.

Той е с формата на листа кока, което отразява енергията и баланса. Но не това е необичайното. Просто цялата сграда е сътворена от сол. Само баните и покривът са от друг материал. Но дори керемидите са групирани така, че отвисоко да напомнят „пчелните пити“ или т.нар магически шестоъгълници, които се образуват в солената пустош.

 

 

 

Дизайнът на Cristal Samana е предизвикателство към въображението и досегашните познания. Цялото внушение сякаш е насочено към незначителността на човека пред магическия спектакъл на Салар де Уюни. Това придава на конструкцията биоенергийна характеристика.

Хотелът е замислен така, че да е в хармония с пейзажа. Той е базиран на формата на трите големи листа кока и на златното число: Фи. То е приблизително равно на 1,618. Известно е още като златно сечение или божествена пропорция. Дефинира се като съотношение, при което по-голямата част на една отсечка се отнася към по-малката, така както цялата отсечка се отнася към по-голямата част. Златното число има уникални математически
свойства и се проявява в природата, изкуството и архитектурата.

Проектът и на интериора на хотела е внимателно планиран, така че да се поддържа хармонията на пропорциите: съотношението между дължина, ширина и височина, размерите на вратите и прозорците и общата архитектура на сградата. По този начин космическата енергия тече свободно като движение на вълни от канута и „залива“ всички пространства.

29-те спални са украсени с арки, издълбани върху тухлите от каменна сол, и с гравюри от астрологията на племето аймара с голямо влияние върху човешкото същество.

Имах късмета да нощувам в този хотел, където наистина всичко бе от сол, дори параклисът! Първият въпрос, който обикновено ми задават, е: „Не се ли топи през дъждовния сезон?“. Не, понеже след него солта така се спича, че наистина става твърда като гранит. С големи усилия са изрязали каменните блокове, от които е изградена странноприемницата.

От сол са стаите, коридорите, леглата, диваните на остъклената веранда, 

от която да наблюдаваш зрелищния залез, барелефите по стените, камината, масичките за кафе, дори бюрото на рецепционистката в изцяло соленото фоайе.

Признавам, че първоначално носът ми се запуши, но след това дишах дълбоко както никога досега. И използвах доста добрия интернет, за да науча повече за вярванията на народа аймара, чиято митология е залегнала в декорациите на хотела. Тя се основава на цикъла на природните явления, смяната на сезоните, историческите събития и митологичните концепции, като например времето на слънцето. Любопитното е, че аймара смятат бъдещето за минало. В тяхната въображаема пространствено-времева скала бъдещето остава зад гърба им, а миналото тепърва предстои да се види. Концепцията за времето и свързаните с нея идеи може да са уникални и да се различават от общоприетите, но нямат научна основа, твърдят експерти. А като се има предвид, че представители на народа са 25% от всички боливийци, специалистите имат богати възможности за проучване. Но за целта ще трябва да научат езика им – аймара, който лингвистите смятат за нечовешки. Според някои той е създаден от древна, високоразвита цивилизация, добре запозната с висшата математика. А според други – направо от извънземни.

В Салар де Уюни има още едно място, свързано с този мистичен народ. И то е не по-малко загадъчно. Първо, защото се нарича остров. И второ, понеже е Островът на рибарите. И всичко това насред пустинята.

Инкауаси е оазис, покрит с гигантски кактуси,

високи по 12 метра, а точно този вид расте с по 1 см на година. Опитайте се да изчислите на каква възраст са бодливите забележителности. Покрай тях се вият каменисти пътеки, които водят до билото. Като се има предвид, че възвишението е не повече от 200 метра, трудно може да се говори за връх, но очевидно жреците на аймара са имали нещо предвид, защото най-горе е имало олтар за жертвоприношения. Така поне пише на малка табелка. Доказан е вулканичният произход на острова, но не се притеснявайте – бил е активен преди 40 хиляди години. Ако се наведете тенденциозно, задължително ще намерите парченце корал, молюска или фосил. Невероятно е усещането да стоиш върху вкаменелите същества, които са живели тук преди векове. Никой няма да ви провери, но не си взимайте за спомен.

Дъждовният сезон, който продължава от ноември до януари, превръща Салар де Уюни в най-голямото огледало в света. Физиката на процеса е елементарна, но ефектът е зашеметяващ – гладка повърхност с висока концентрация на сол във водата създава перфектно отражение на небето.

Технически детайл: водата трябва да е с дълбочина 2-3 см, не повече. При по-плитка ефектът е непълен. Ако е по-дълбока, става мътна. Идеалните условия понякога траят само няколко часа след дъжд, което прави това явление вълнуващо постижение за пътешествениците, стичащи се от всички краища на света.

И докато се дивят на „гигантското огледало“, едва ли се сещат, че съставките му се намират във всяка кухня. Салар де Уюни е обширна пустиня от гипс, халит и обикновена готварска сол.

Но въпреки това с право носи титлата „Най-голямото огледало“. За да проверят твърдението, учени решили да наблюдават равнината от Космоса. По време на дъждовните сезони обаче визуалната оценка на отражателната способност е невъзможна. Затова за събиране на данни използвали спътниците Sentinel-3 на ESA, които работят в радиодиапазон. Идеята била да оценят отражателната способност на повърхността, като измерят силата на отразения радарен сигнал. Изследването се основава на 390 000 радарни измервания, направени между 2016 и 2024 г. В разгара на дъждовния сезон изследователите посетили Салар, за да проведат полеви тестове и да калибрират сателитните данни с помощта на оптични инструменти и дронове. Покрай изследванията учените неочаквано открили, че вятърът не нарушава огледалния ефект, макар че по водната повърхност би трябвало да се появят вълнички. Но това е тема за по-нататъшно проучване.

 

 

Тези дълбокомислени изводи едва ли вълнуват посетителите, които използват равната повърхност за хитри снимки. Само една пластмасова фигурка е достатъчна, за да имитирате как ви гони динозавър. Може да се окажете „качен“ върху бутилка боливийско вино или да изглеждате, сякаш правите йога в облаците. Ненапразно в Салар де Уюни е сниман епизодът от „Междузвездни войни: Последните джедаи“.