+8 снимкиСреднощни стомаси, газирани пещери и още от широкия шарен свят

От броя18.05.2018

Среднощни стомаси, газирани пещери и още от широкия шарен свят

Безкрайната палитра от аромати, вкусове, емоции и спомени, които само пътуванията могат да ни доставят

Магдалена Гигова Магдалена Гигова

Светът е толкова пъстър, колкото са шарени мечтите ти. А ако бляновете ти са свързани предимно с пътешествия (както моите), постигането им се родее с цветна вакханалия. Тя засмуква въображението и го превръща в реалност, из която искам да ви разходя.

 

Газирано гмуркане в пещера на полуостров Юкатан

Полуостров Юкатан е блажено парче суша, което отделя Мексиканския залив от Карибско море. Климатът е тропически, плажовете – ласкави, а растителността – толкова буйна, че ако зарежете градината си за няколко месеца, ще заварите непроходима джунгла. Като прибавим историческите забележителности Чичен Ица (каменен комплекс на маите, обявен чрез гласуване по интернет за едно от Новите седем чудеса на света), Укшмал и Тулум, разбираме защо Канкун и Ривиера Мая са се превърнали в световни курорти.

Карстовите пещери сенотес, диво красиви естествени резервоари за дъждовна вода, добавят щипка грапав чар към усещането за блаженство. Разбира се, местната туристическа индустрия щедро се възползва от всички дарове на природата и на историята. Под земята на полуостров Юкатан се крие пещерен свят, който образува сложна система. Формирането на естествените кладенци започвало, когато рухвал таванът на пещерите. На езика на маите думата dzonot означава свещено място с вода, а тук жреците извършвали своите обреди. От началото на 80-те години на ХХ век на Юкатан са открити над 160 км подземни преходи и пещери и повече от 90 сенотес. Те са и любимо място за пещерно гмуркане.

Почти отвесно прави стени. Кръгла дупка в земята, дълбока най-малко 50–60 метра, водопад от зелени лиани и водни пръски.... И бездна! Безброй каменни стъпала, издълбани в скалата, водят към подземното езеро, а водата е като газирана. Смелчаци правят салта от издатина, наподобяваща естествен трамплин. Ако забравиш колко е дълбоко, ти идва да скочиш и ти. Е, може би не толкова художествено: дават ти спасителна жилетка и се прежалваш. В съседната пещера пък любители на екстремното проучват дълбокото с акваланг и мощен прожектор…

 

„Никшъ“ – стомахът на Тайпе

За повечето хора Тайван е далечен остров с евтина електроника и унищожителни тайфуни и земетръси. Столицата Тайпе пък е известна с едноименния си небостъргач, който „Бурж Халифа“ детронира като най-високата сграда в света. В мегаполиса, където спазването на правилата граничи с дресировка, има едно място, където хиляди семейства идват да вечерят на (относителна) хладина под открито небе, да се видят с познати, да си купят гозби за вкъщи, а младежите – и да пофлиртуват над купичките със странни манджи или смучейки гигантски шейкове от екзотични плодове. Въпреки гмежта, тук никой не крещи, не се блъска – просто следват пътя на тълпата и ако искат да видят нещо, се отбиват. Това е нощният пазар „Никшъ“, наречен „Стомахът на Тайпе“.

Стряскащо количество храна, смутита, традиционният за Тайван чай с перли от тапиока… Това последното се оказа, че човек може да го опита и в София във верига био магазини, но напитката е създадена през 80-те години на ХХ век в Тайпе. Фина чаена пяна изплува на повърхността при разклащането на чашата със зелен или черен чай с плодова захар, лед или мляко. В „Никшъ“ питието се допълва от най-различни сокове, йогурт и т.нар. балончета – тапиока перли, богати на желязо, калций и витамин С.

Забравете за хирургическата хигиена – ако сте боязливи, няма как да се отдадете на изобилието от пържени наденички, палачинки със стриди, планини от смрадливо тофу, несметни количества още мърдащи морски дарове и камари знайни и незнайни плодове…

Честно казано, не успях да разбера защо палачинката със стриди се смята за икона на тайванската кухня. В „Никшъ“ сместа от тесто и яйца се пържи с шепа малки стриди и се сервира с малко салата и сладък сос. Лее се тайванска бира, намигват бутилки с местна скоросмъртница… Въпросната напитка понякога се сервира в коктейл с прясна змийска кръв.

С наслада пред ококорения поглед на туриста направо на сергията отсичат главата на влечугото и източват кръвта му в чаша с нещо като тайванска ракия с „висок волтаж“. Месото нарязват и го пускат във вряща супа. Безотпадна технология! Питието било толкова здравословно, че направо забравяш за всички болежки, а мръвката от змия била мммммм!

На съседния ъгъл се вие опашка от хихикащи се пубери. Само момчета. Приближавайки, съзирам повода за нервния им смях. Вещи сладкари изсипват тесто в нещо като съд за гофрети, вадят хрупкавия сладкиш и по желание го сервират с шоколад или с конфитюр. Кикотът щеше да е напълно необоснован, ако гофретите нямаха детайлните форми на фалоси. Спускам се да ги снимам и смехът придобива гигантски размери. Дори получавам овации. Признавам, не си купих само заради неудобството да вървя из пазара, захапала мъжко достойнство.

 

Във водния театър във Виетнам движат куклите „на сляпо“

Това може да се види единствено във Виетнам, а театърът е вписан в нематериалната съкровищница на ЮНЕСКО. Плюшените кресла в салона „Златен дракон“ всяка вечер се пълнят до отказ. На повечето зрители спектакълът им се струва твърде наивен, докато се сетят, че сюжетите са отпреди векове и е нормално едновремешните хора да са се вълнували от преследването на едра риба, оран или бой с дракони.

Атракцията е изпипана: красиви момичета в традиционни виетнамски одежди посрещат гостите. Дългите рокли с цепки са така скроени, че придават допълнителна доза грация. Настаняваме се по местата и оркестърът започва да вдига такъв старателен шум, че направо се чудя дали наистина го правят два пъти дневно с едни и същи мелодии. Ентусиазмът им е заразителен.

В малкото басейнче с вода иззад плюшената пурпурна завеса изскачат смешни дървени фигурки, които започват да се преследват, бият, тълпят и скандалничат в 17 минипиески с танцуващи лъвове и подскачащи жаби, с лисици, преследващи патици, и прочие анималистични сюжети. Дървените и покрити с лак марионетки се движат от кукловоди, потопени до кръста във вода. Те изкусно въртят дългите бамбукови пръчки, към които са прикрепени персонажите. Традицията на виетнамския воден куклен театър идва от XI век.

Фигурите, които се използват, нямат аналог по светa, изработени са на ръка и тежат около 15 кг всяка. Боядисани са в ярки цветове, за да изпъкват дори сред пръските вода и леката мараня. В края на всяко представление осмината актьори излизат мокри да се поклонят пред публиката.

Първоначално водният куклен театър не е бил само за забавление – чрез него се съхранявал духът на селото, осмивали недостатъците на някои жители, критикували управниците.

Тайната как се движат куклите във водата още не е разкрита. Артистите имат свой собствен жаргон и по този начин пречат на наблюдателите да копират сложната техника на игра. Интересното е, че кукловодите движат фигурките на сляпо, без да ги виждат. Голямо умение се изисква да се избягват предметите и другите кукли и да се координират движенията с тези на останалите участници в представлението. Музикантите, които виждат какво се случва в басейна, с интонациите си помагат на актьорите и използват ключови думи и звуци, за да ги насочват и да ги предупреждават, ако персонажите им не са там, където трябва.






Свързано

A-Z WISH LIST 2019 (Част II)
От броя06.12.2018
A-Z WISH LIST 2019 (Част II)

Вижте втора част на задължителния списък на Дядо Коледа

Екип PREMIUM Lifestyle Екип PREMIUM Lifestyle
A-Z WISH LIST 2019 (Част I)
От броя30.11.2018
A-Z WISH LIST 2019 (Част I)

Представяме ви нашия списък с вдъхновяващи идеи, които можете да подарите на себе си или на ваши близки

Дизайн на свободното време с Katarzyna
Гурме12.11.2018
Дизайн на свободното време с Katarzyna

Украсете масата си с течен букет от топлите склонове на Южна България

Андреа Пунчева Андреа Пунчева
На ъгъла на Бродуей и Гурко
Дизайн и култура24.10.2018
На ъгъла на Бродуей и Гурко

Американският режисьор Уест Хайлър пред PREMIUM Lifestyle за недостатъчния блясък на червения килим и удоволствието да обикаляш света по работа

Андреа Пунчева Андреа Пунчева
Малкият голям Амиен
От броя22.10.2018
Малкият голям Амиен

Когато общността прави града още по-красив

Обясни ми го с часовник
Дизайн и култура05.11.2018
Обясни ми го с часовник

Само така не бяха преподавали дизайн

Андреа Пунчева Андреа Пунчева
Футболният Франкенщайн
От броя26.10.2018
Футболният Франкенщайн

Мозъкът на Иниеста, торсът на Роналдо, левият крак на Меси - как би изглеждал идеалният играч и колко би струвал?

Цветан Баяслиев Цветан Баяслиев
На Helvetica с любов
Дизайн и култура13.10.2018
На Helvetica с любов

Говори арт директорът, който не обича да го наричат така  

Андреа Пунчева Андреа Пунчева
Момчето, което мечтаеше да е Супермен
От броя03.10.2018
Момчето, което мечтаеше да е Супермен

Лиор Сушард за играта на ума, четенето на мисли и смисъла на живота преди шоуто му в София на 19 и 20 декември

Георги Тошев Георги Тошев