Емилия Колева
Какво е нужно, за да накараш някого да се почувства специален? Важен? Ценен? Не са нито скъпите подаръци, нито грандиозните жестове. Вниманието – искрена, неподправена грижа дали си добре. Не просто служебно зададеният въпрос „Как си?“, а нуждата да чуеш отговора…
Кацам късно вечерта в Женева и научавам, че багажът ми е останал на летището във Франкфурт. Ще пристигне на следващия ден – чак след обяд. Вкисвам се ужасно – на сутринта ми предстои нещо вълнуващо, а нямам дори четка за зъби. Дават ми, заедно с още няколко неща от първа необходимост, но това не променя факта, че нямам с какво да сменя дрехите, с които съм пътувала. Пристигам в хотела – прекрасен спа комплекс на брега на Женевското езеро. Посрещат ме любезно на рецепцията: „Очаквахме ви! Приготвили сме ви пакет, за да не се притеснявате – има основното, което ви е нужно“. Благодаря и се отправям към стаята.
Скъпа Емилия,
За нас е удоволствие да ви посрещнем в Женева за посещение
в манифактурата на Chopard. Нямаме търпение да прекараме
време заедно и се надяваме да се насладите на великолепното
преживяване, което предстои.
Екипът на Chopard
Чета писмото, грижливо оставено на масичката в стаята, и се удивявам на късмета си. Да бъда поканена да посетя лично ателиетата, където се случва магията на бижутерийното и часовникарското изкуство – това е мечта и привилегия за всеки, изкушен от великолепието на този необикновен свят, в който блясък, творчество и фантазия се преплитат по неподражаем начин. И аз ще попадна в него – с вчерашните си дрехи и без грим… Решавам да се наспя и да приема съдбата си с благодарност.
Точно в 8:00 сутринта съм в лобито, където Летисия и Уолтър от екипа на Chopard ме посрещат с усмивки и бързат да ме попитат: „Как си? Успя ли да се наспиш? Жалко за багажа… Нали ще ти го донесат днес?“. Отговарям набързо и гледам да сменя темата – не искам да го превръщам в голяма драма. Приключението започва, вълнувам се – като дете, на което му предстои да отиде в Дисниленд. Пътуваме около час и половина до Fleurier. Пътят се суче измежду зелените хълмове, които есента вече е започнала да оцветява в топлите си краски. Пейзажът е като нарисуван – нереално е да е толкова неподправено красиво. Пристигаме, а ефирното лого върху стъклената фасада подсказва, че ще попаднем в особено специален свят.
Добре дошли в манифактурата на Chopard!
Прекрачвам прага с трепет, очаква ме бадж с името ми и бяла престилка. Местата, на които се изработват фините и сложни часовникови механизми се избират неслучайно. Чистотата на въздуха, спокойствието, пейзажът – всичко това е от ключово значение, за да се получи магията. Разбира се, всички помещения са оборудвани със специални системи за пречистване от фини прахови частици, целта е да не се допусне дори и минимален достъп на прах в механизмите. Процесът е стриктно подреден и разделен на отделни етапи. И най-малкията елемент се изработва на място в манифактурата и макар машините да помагат значително, човешката ръка участва във всяка стъпка. Всеки служител има своята работна маса с всевъзможни инструменти, множество увеличителни лещи и микроскопи, защото някои от детайлите са по-тънки от косъм. Дори те обаче изискват безкомпромисна прецизност. Спираме се на станцията, на която частичка с големината на бебе бълха трябва да бъде изпилена до абсолютно идеално овална форма чрез специален уред. „Някой иска ли да опита?“ Казвам си – сега или никога – и смело сядам на стола. Ама къде е детайлът? Аз изобщо не го виждам, дори през микроскопа. Помагат ми, намествам го с помощта да две клечки за зъби и решавам да го приближа към уреда за изпилване. Катастрофа – вместо овал направих ромб! Може ли да опитам пак, питам плахо. Подават ми следващото „бебе бълха“ и съм решена този път да не се изложа. Не дишам, но се получава, предлагат ми да остана на стаж – на шега, разбира се. Обръщам се към момичето, на чийто стол съм седнала, и я питам: „И вие правите това по цял ден?“, а тя с най-широката си усмивка ми казва: „Ами да, с времето става много по-лесно“.
Удивителни са спокойствието и отдадеността,
с които работят всички. Навсякъде е тихо, никой не бърза, никой не е намръщен. Всеки е готов да отговори дори на най-досадния въпрос или да помогне на колега. Повечето от служителите са в компанията от десетилетия, а когато наближи време да се оттеглят, предават щафетата на следващото поколение. Особено специален е този процес при майсторите, които прилагат сложни занаятчийски техники – гравиране, маркетри, работа с оцветен емайл. Запознаваме се с Кристоф, на когото скоро предстои да се пенсионира. На бюрото му е пълно с красиви рисунки на часовници
– някои вече изработени от него, а други в процес. Изключително трудно се намират специалисти като него – творци, но и умели майстори, които владеят до съвършенство традиционни техники за декорация и обработка на повърхности. Виждаме множество детайли от механизми, изкусно гравирани и украсени. Обясняват ни, че тези елементи всъщност остават скрити.
"Дори нещо да не се вижда, ние трябва да го направим по най-добрият начин" - казва ни с лекота един от колегите на Кристоф. – Може вие да не го забелязвате, но ние знаем, че е там.“ Мисля си колко дълбочина има в тази философия. Да се отнасяш към работата си (а и към живота изобщо) с вярването, че е важно да дадеш всичко от себе си, не за да търсиш одобрение или нечия чужда оценка, а за собствената си вътрешна удовлетвореност, че си направил най-доброто, на което си способен. Именно тук е и разликата между посредствеността и ювелирното изпълнение. Разбирам и как една семейна компания успява да бъде лидер в своя бранш в продължение на десетилетия.
Пътят на златото
През 1978 Карл Шойфеле III решава да инвестира в създаването на собствена леярна. Неговата визия е да постигне максимална вертикална интеграция в производството, като сведе до минимум дейностите, които се възлагат на външни доставчици и изпълнители. И до днес Chopard е сред малкото компании в часовникарството и бижутерията, които композират златото по собствена рецепта и го обработват изцяло в своята манифактура. Още по-впечатляващо е, че от 2018 г. марката използва 100% етично добито злато във всички часовници и бижута. Да видиш с очите си как се топи истинско злато е омагьосващо усещане. А пътят му до великолепните творения, които знаменитости и ценители на изящното от цял свят носят, е забележителен.
По време на разходката из отделните ателиета станахме свидетели как се сглобяват различни верижки, как се полират и преминават към следващия етап, преди да достигнат бутиците на марката по света. Десетки ръце и очи се грижат за това всеки детайл да е проверен и изпипан до съвършенство. Изумително е какво огромно количество ръчен труд стои зад всяко произведено бижу и часовник – хиляди часове и стриктни протоколи за работа,
за да бъде процесът максимално оптимизиран. За служителите, които наблюдавахме как извършват всяко движение с лекота и рутина, това е ежедневие. Но отстрани погледнато, изглежда като напълно съвършен часовников механизъм, при който всеки елемент е на мястото си, за да осигури прецизност и отлично представяне. Магия, която ще остане в съзнанието ми като вдъхновяващ пример за отдаденост и безапелационно чувство за отговорност.
Семейство Шойфеле - историята и наследството на Chopard
Историята на изящните, украсени със скъпоценни камъни часовници Chopard е приказка за иновация, майсторство и творчески устрем, преплетен с наследството на семейство Шойфеле. Основана през 1860 г. от Луи-Юлис Шопар, марката винаги е била сред водещите в изкуството на часовникарството, като с времето развива и усъвършенства уменията в създаването на часовници-бижута.
Междувременно в германския град Пфорцхайм – исторически център на часовникарството и бижутерството – семейство Шойфеле постепенно изгражда своята философия, основана на прецизност и творчество. През 1904 г. Карл Шойфеле I създава собствена манифактура – Eszeha, специализирана в деликатно украсени фини часовници и луксозни изделия от злато и платина, което му носи прозвището Майстора на часовниците-бижута. Естетиката на Belle Epoque – с деликатните трансформиращи се дизайни и използването на платина – силно влияе върху неговите творения. През 1912 г. той създава иновативна закопчалка, позволяваща джобен часовник да се носи на китката – елегантен предшественик на съвременния ръчен часовник. През 20-те години на миналия век Eszeha възприема духа на Art Deco в своите смели геометрични часовници с платинени корпуси и
стилизирани диамантени инкрустации.
След Първата световна война Карл Шойфеле I се фокусира изцяло върху часовниците, като използва швейцарски механизми в своите изящни корпуси. Наследеното майсторство продължава чрез сина му, Карл Шойфеле II, който подготвя компанията за развитие.
През 1958 г., едва 20-годишен, Карл Шойфеле III поема управлението заедно със съпругата си Карин. Решен да разшири хоризонтите, той търси възможност да придобие швейцарска часовникарска компания – амбиция, която реализира през 1963 г. с покупката на Chopard. Наследникът на Луи-Юлис Шопар бързо разпознава сходството във визията и ценностите им и поверява бъдещето на марката в ръцете на семейство Шойфеле.
Така започва нова ера на творчески подем и техническо съвършенство. Часовниците бижута стават сърцето на идентичността на Chopard, в което диамантите оживяват в ослепителни композиции. До края на 60-те години къщата печели международно признание и 15 награди „Златна роза на Баден-Баден“ – еквивалент на „Оскар“ в света на бижутата.
През 70-те години Chopard въвежда смели дизайнерски решения – циферблати, пищно украсени с камъни, ярки цветове и скулптурирани верижки. Тези техники, усъвършенствани от Шойфеле, се превръщат в емблема на марката. В същото десетилетие се появява и колекцията Belle Epoque, която интерпретира цветните заоблени мотиви от началото на XX век и ги претворява за съвременната публика.
През 1997 г. Chopard създава най-ценния часовник в света – Chopardissimo, изработен за 2000 часа и инкрустиран с 874 диаманта с общо тегло 163 карата. През 2012 г. стартира колекцията L’Heure du Diamant, която утвърждава философията на марката – „бижута, които показват времето“.
Каролин Шойфеле - "малките диаманти правят нещата велики"
Тя е творческата душа на къщата. Родена в семейство на часовникари, дъщеря на Карл Шойфеле III, Каролин проектира първия си часовник още като дете – от парчета алуминиево фолио. В тийнейджърските си години създава скица на прословутата висулка във формата на клоун с танцуващи диаманти в корема, а баща и` тайно възлага на майсторите да го произведат. Именно този клоун се превръща в първото бижу на Chopard. Весел и игрив, той бързо става любим подарък от бащите към техните специални дъщери и поставя началото на невероятното развитие на марката в бижутерийното изкуство.
Каролин и до днес не спира да твори, да разчупва стереотипи и да отмества границите на човешкото въображение. Притежава великолепна цветна градина, произвежда парфюми, непрекъснато създава нови впечатляващи дизайни и завладява околните с енергията и присъствието си.
Карл Фридрих Шойфеле
Той е по-големият брат в семейството, с изявена страст към ретро автомобилите и сложните часовникови механизми. Състезава се лично в надпреварата Mille Miglia и притежава колекция от великолепни винтидж коли. Държи лично да провери всеки един часовник с минутен репетир, който компанията произвежда – напълно обсебен от съвършения звук, който „камбанката“ произвежда, за да отброи часовете и минутите. Специално място в сърцето му има нишовият бранд Ferdinand Berthoud, собственост на групата. Часовниците се произвеждат във Fleurier, в манифактурата на Chopard – не повече от 70-80 бройки годишно. Сложни и изпипани до съвършенство, те са продадени преди изобщо да бъдат изработени.
Chopard Forum
Един от най-специалните моменти в цялото преживяване беше посещението на Chopard Forum в близост до манифактурата във Fleurier. Това е старинен имот, реставриран от семейство Шойфеле, в който самите те отсядат и посрещат свои важни гости. Сградата е построена през XVIII век, a семейството я придобива през 2005 г. Реновацията отнема цели пет години, като днес мястото запазва автентичния си дух в съчетание с модерен дизайн, за да се превърне в отличен пример за изконните ценности на Chopard – почит към наследството и традициите с поглед към съвремието и устрем към бъдещето. Да бъдеш посрещнат като гост в Chopard Forum сред отлично запазените огромни огнища на няколкостотин години и великолепно изкуство на автори като Деймиън Хърст и Банкси, да опиташ виното от собствена изба на Chopard, да надникнеш във вътрешния свят на семейство Шойфеле и да си тръгнеш с бурканче мед като символ на приемствеността и връзката с основателя на Chopard – Луи-Юлис Шопар, който избрал пчелната пита за първото лого на своята компания – е привилегия, безценно изживяване и емоция, която те кара да настръхнеш.
Усещането за семейност, наследство и традиции витае във въздуха както в манифактурата във Fleurier, фокусирана основно върху часовниковите механизми, така и в тази в Мейрин в Женева, където се извършват всички останали производствени дейности. Специално място във Fleurier е музеят L.U.CEUM, който представлява своеобразно пътуване във времето на часовникарското изкуство. Тук могат да бъдат видени древни експонати от началото на XVIII век, изящни джобни и стенни часовници, както и старинни инструменти, украсяващи домовете на аристократи от миналото. В централата в Мейрин пък е обособено специално пространство, пазещо някои от най-емблематичните произведения на Chopard от създаването на
компанията до днес – фотографии, инструменти, работни маси с множество миниатюрни чекмедженца, великолепни модели, оставили траен отпечатък в развитието на часовникарската индустрия изобщо.
Пътуването през историята, ценностите, философията и наследството на Chopard е преживяване, което променя мирогледа. Възможността да се докоснеш до този магичен свят, да попаднеш в биещото сърце на един от стълбовете на луксозната бижутерийна и часовникарска индустрия е подарък, за който винаги ще благодаря. Защото начинът, по който бе поднесен, ме накара да се почувствам специална – заради вниманието, грижата,
отношението и отворените врати, с които бях посрещната. Заради искреното очакване на отговора на въпроса „Как си?“, без значение дали това ще бъде оценено или забелязано. А просто защото „дори и нещо да не се вижда, ние все пак трябва да го направим по най-добрия начин“.
Биляна Константинова
Росица Доровска
