Мода12.03.2018

Haute Soudure

Нежната страна на метала.

Андреа Пунчева
+8 снимкиHaute Soudure

Половин секунда след като го задавам, въпросът ми се струва ужасно смешен:

„Колко рокли имате до момента?“

Получателят му обаче невъзмутимо отговаря. „Около 70, може би 75“.

Живко Седларски е български скулптор, известен и ценен предимно зад граница. Съдба, присъща и на други наши таланти, неизбежно тук се сещам за Кристо. От близо 3 десетилетия живее във Франция.

„Шивач“ на метални рокли става, когато частен парк в Рен, където живее, му поръчва да изработи скулптура на рокля. „18 месеца я правих. 3.2 метра е, затова имаше много рисунки и макети, преди да стигна до крайния вариант. Месец ми отнеха само довършителните работи, но и не можех да се разпростирам още, защото имах краен срок. И мои приятели ме питаха: „А името?“. Тук прекъсва за минута разказа си, за да уточни, че

всяка от роклите си има име, история, характер.

Живко е точно какъвто го представя името му: жив, буден, смее се постоянно, но откривам и нещо много мъжкарско и сериозно в него. Придобивам чувството, че когато работи и си сложи ръкавиците, би излъчвал съсредоточеност, която те отказва от желанието да го прекъснеш.

Не просто е Живко, ами що се отнася до изреченията и историите му, е скакалец: спомените се борят в главата му и всичките искат да бъдат разказани, но не се изчакват един друг. И все пак... името на скулптурата, припомням му, за да се върнем към темата.

Rainbow in the Dark

 

„Една вечер се прибирам с колата и съм надънил великия Рони Джеймс Дио. Паркирам вече пред ателието, влизам вътре, музиката още звъни в главата ми и в този момент виждам роклята, която вече е полирана и почти готова. Тогава си помислих: „Ето го името“ – Rainbow in the dark (Дъга в тъмнината – англ.): тя направо свети, чупките и извивките отразяват на повърхността и най-малката светлина.“

„Kръстникът“ на роклята почива няколко месеца по-късно, но Живко изпраща плакат с нея на съпругата му. Макар и да не я познава, открива адрес в интернет и го изпраща с обяснение защо е посветена на него.

„И като ми хареса тази първа рокля! Казах си, дали ще направя по-хубава от нея?“ Страхотна е, потвърждавам, даже ми се струва, че е повече от тези 3.2 метра, а и явно се приема чудесно, защото през годините са поръчвали и нейни реплики. „Това е трагедията!“ – възкликва Живко и хем се смее, хем си личи, че не за първи път го казва.

„Аз 10 години се мъча да докажа, че

мога да направя и по-хубава

приятели все ме хвалят, когато извадя нов модел, но като стане дума за тази, все казват: „Ето, това е истината...“ Трагедията на артиста, мисля си.

Понеже творбите на Живко включват заваряване на метала, той се заиграва с haute couture, като използва думата за заваряване на френски. Така се ражда и haute soudure. „Много се интересувам от рокли, следя модния подиум, но не заради тенденциите, а за да открия вдъхновение. Доколкото имам любим дизайнер, мога да спомена Пако Рабан, с него много ни се доближават възгледите и го харесвам. Ив Сен Лоран, Диор... и Кристиан Лакроа, защото намирам цветовете му за вдъхновяващи. А по рокли на Крикор Жаботян направих серия рисунки и една скулптура.“

Robe Atome

 

Идеята за модно дефиле много се харесва на кмета на Рен, където Живко живее вече толкова време. „Той прегърна предложението и подготвихме ревю в катедралата на града. Разместихме пейките, които обикновено гледат към олтара, и ги наредихме така, че да бъдат перпендикулярно на него, а роклите да минават в центъра на храма. Децата от местното училище бутаха ниските поставки с колелца, върху които са роклите, а след това всяка заставаше на специален постамент. Стана страшно ефектно. Междувременно бяхме поканили и органист, който, виждайки роклята, импровизираше подходяща музика. И така за всички модели.“

Ревюто предизвиква фурор в 200 000-ния град в Бретания, а при Живко след това идват жени, които, на шега или не, отправят странен комплимент: искат да влязат в роклите и да ги носят

Защо живее в Рен, а не в Париж? Вярно, не си го представям в кафетата на Монмартр, но все трябва да му е минавало през ум? „Винаги, когато пътувам, се опитвам всячески да го избегна този град, защото влезеш ли в пътните му артерии, си свършен. Не ми харесват навалицата и шумът. И в Париж не мога, и в София не ми се стои. Затова, когато съм във Франция, съм в Рен, а в България сега си правя ателие на 70 км от столицата, за да имам по-приветливо място, където да остана, когато се връщам. Е, като малък се радвах, че съм софиянец. Тогава имаше жителство и тогава софиянците ни гледаха по-така. Като пораснах, пак помагаше – сваляхме жените по-лесно. Но със съпругата ми това не проработи – смее се, – тя също е от София.“

The Black Comet

 

Knight's Woman

 

Смята България за дом, но и Франция също. Има обаче има една важна разлика: във Франция водят децата в музей, още когато са в детската градина. „Идват с блокчета и с моливи, а на когото му харесва, може да рисува. От малки ги учат

да обичат изкуството

На първо място, то възпитава.“ Възпитава на естетика, но и на социално самосъзнание. Споделям му как Guernica, едва когато я видях на живо, с чудовищните си размери и присъствие ме накара да оценя Пикасо. Нищо красиво няма в това произведение, но трябва толкова ярко преживяване, за да проумеем като общество, че ролята на изкуството всъщност рядко е да краси нечий дом. „Да, има изкуство, което се бунтува, което протестира. Там нещата не са красиви, но то е много важно“, отбелязва Живко.

The Mystery

 

Малцина са успелите зад граница български творци, та не е далеч от ума да си представим, че колегията не е безразлична. Но не е с лошо, казва Живко. „Още от студентските си години съм доказал, че колеги могат да бъдат приятели. Не с всички сме близки, разбира се, няма как. Но дори и ателието ми тук в София го намерих чрез колеги. То ми е, за да имам къде да се скрия от семейството и да работя спокойно – че иначе все искаме да прекарваме време заедно. Тук съм по 14-15 часа, когато имам работа. Приятелите, щом ми дойдат на гости в ателието, казват „седни да си починеш“, но аз не съм се уморил, това е удоволствие. Работят хората по 8 часа в офис и вършат нещо, което не харесват. Моето е друго.“

Колко поучително. Да се чувстваш добре, темата на броя в ръцете ви, невинаги значи да почиваш. Защо ни е свободно време, ако няма „заето“ такова?






Свързано

Изкуство или мода
Мода23.03.2018
Изкуство или мода

Пътешествие във вълшебния свят на Маноло Бланик на изложбата му в Museo Nacional De Artes Decorativas в Мадрид

Гергана Василева
Вечеря, изложба и още нещо в Gucci Garden
Мода19.01.2018
Вечеря, изложба и още нещо в Gucci Garden

История и съвремие с марката Gucci се срещат по нетрадиционен начин на историческия площад „Синьория“ във Флоренция.

Биляна Константинова
В обувките на краля
Мода12.01.2018
В обувките на краля

Christian Louboutin откри вдъхновение в английския кралски двор на XVIII век за пролетната си колекция.

Биляна Константинова
Louis Vuitton и Джеф Кунс
Мода19.10.2017
Louis Vuitton и Джеф Кунс

За дамската чанта като комбинация от произведение на изкуството и лично „скривалище“.

Биляна Константинова
SJP превзе Западния бряг
Мода30.08.2017
SJP превзе Западния бряг

Обувките на Сара Джесика Паркър вече се продават и в Лас Вегас.

Модната сделка на годината
Мода23.08.2017
Модната сделка на годината

Michael Kors купува Jimmy Choo за 1,2 млрд. долара.

Биляна Константинова
Невъзможните обувки на Yves Saint Laurent
Мода22.08.2017
Невъзможните обувки на Yves Saint Laurent

Понякога модата може да бъде впечатляващо непрактична.

Красота във въздуха
Мода07.08.2017
Красота във въздуха

Вижте на кои авиокомпании пилотите и стюардесите са най-стилно облечени.

Биляна Константинова
Модата отесня на Карл Лагерфелд
Мода21.06.2017
Модата отесня на Карл Лагерфелд

Логото на Chanel вече е дори върху топки и ракети за тенис.

Биляна Константинова