Мода12.07.2018

Облечени за антиутопия

Униформата стана социален протест, а костюмните дизайнери – хора с влияние.

Емил Христов
+5 снимкиОблечени за антиутопия

Когато дизайнерката Ан Крабтрий получава предложение да създаде костюмите за сериала The Handmaid’s Tale, тя се хвърля в начинанието с главата напред, както е правила винаги досега в работата си. Крабтрий е работохоличка и перфекционистка, а подписът й стои под гардеробите на популярни телевизионни продукции като първия сезон на Westworld, The Sopranos, амбициозните Pan Am, Masters оf Sex, Rectify и много други.

В тях американката вече се е сблъсквала със сложната задача чрез дрехи да участва в изграждането на характери, атмосфера, топографии и исторически периоди – от Дивия запад, през Америка от 60-те до роботизирания свят на близкото бъдеще. Никой от проектите й досега обаче не я подготвя напълно за предизвикателствата, пред които ще я изправи антиутопията от романа на канадската писателка Маргарет Атууд. Нито пък за отзвука и влиянието, което червените наметала и белите бонета на героините от мрачния свят на Гилеад ще предизвикват месеци наред след началото на сериала.

1

За тях, разбира се, има много причини. Най-съществената обаче като че ли е навременността. The Handmaid’s Tale се появи в годините на #TimesUp и #MeToo, Доналд Тръмп, мигрантска криза, засилващо се усещане за диктатура в различни краища на света, национализъм, борба за репродуктивни права в уж напредничави държави... И макар да е трудно да правим прогнози каква би била съдбата на сериала в друго време и при други изборни резултати в САЩ, струва си да отбележим, че романът на Атууд е от 1985 г. и оттогава не е преставал да вълнува и да звучи някак застрашително познат.

Откакто The Handmaid’s Tale дебютира през миналата година, сериалът вдъхновява

 

своеобразна протестна естетика.

 

Или може би напротив – антиестетика. Тя сякаш говори универсален език, щом хиляди жени от Дъблин до Охайо и Тексас избират точно тези червени наметала и бели бонета като представителен символ на борбата за женски и най-вече за репродуктивни права. Видяхме ги и на Златните глобуси, където „холивудски прислужници“ от различни нива на киноиндустрията протестираха срещу двойните стандарти и маргинализацията на жените в нея.

Поемайки ангажимента по сериала, Ан Крабтрий точно приключва работа по първия сезон на Westworld, друг полуфантастичен-полуреален свят от близкото бъдеще. И двете продукции са мащабни и изискват от костюмния дизайнер продължителни и много задълбочени предварителни проучвания, голям екип и използването едновременно на супермодерни технологии като 3D принтиране на текстил, но и архаични като например ръчното тъкане на платовете за някои от историческите костюми – всичко в името на реализма и достоверността. Подходът й към двата проекта обаче е съвсем различен.

The Handmaid’s Tale разказва за антиутопията Гилеад, където в съвсем недалечното бъдеще, във време на безплодие, радикално ултраконсервативно движение завзема властта в Америка и лишава жените от всичките им права, като подчинява малцината със съхранени репродуктивни способности да раждат бебета за страната и семействата на командирите си. Всичко това, след като са били ритуално забременени в ужасяваща церемония на легитимирано изнасилване. Мрачният сюжет оживява в сериите на Hulu по изключително красив и увлекателен начин. Огромна роля за това изиграват всички зад камерата и в много голяма степен заслугата е на костюмния отдел. Тази антиутопия има собствена палитра и силуети, които изграждат света й и го правят толкова плашещо познат.

Цветовете, както самата Крабтрий споделя, я обсебват. В опростения свят на Гилеад всички хора са разделени на контролирани групи в зависимост от ролята, която изпълняват. Всяка каста се нуждае от униформа, чрез която да бъде лишена от индивидуалност, и цветовата схема е най-органичният начин да бъде постигнато това внушение.

2

Дизайнерката облича командирите в черно – „мистериозен не-цвят, който поглъща всички други цветове“. „Прислужниците“, които се използват като детеродни машини, са облечени в червено, униформите им са вдъхновени от плетени рокли от 80-те, които дизайнерката помни от училищните си години. Костюмите на съпругите на командирите пък препращат към 30-те, 40-те, към жените на Ваймарската република, годините преди Втората световна война. „Лелите“, които превъзпитават и контролират фертилните жени, са облечени в униформи, вдъхновени от тези на армията на Мао Дзедун и нацистите.

3

На работните табла на Ан Крабтрий за сериала има снимки на амиши и ортодоксални евреи от началото на миналия век,

 

на холандски селяни, на холивудски звезди

 

от Златните години, на руски работнички от колхозите. Тя открива творчество в много различни десетилетия и манипулира повече от познати силуети и цветове, като ги рафинира точно толкова, че да изглеждат, сякаш принадлежат на някаква реалност от близкото бъдеще, без да са по никакъв начин фантастични. Затова героите, облечени в тези дрехи, успяват с лекота да ни накарат да им вярваме и да заживеем с историите им, докато същевременно имаме постоянното натрапчиво чувство, че тази измислена реалност не е съвсем измислена.

В телевизионни продукции рядко имаш лукса на дълги или многократни проби с актьорите, затова Крабтрий често пробва дрехите върху себе си. Опитва всякакви варианти, докато стигне до правилната форма и големина на характерните бонета на „прислужниците“ – повлияни от ренесансови картини, от традиционни костюми, от кучешки постоперативни яки...

4

Бонетата я поставят пред различни трудности – те трябва едновременно да създават усещането за анонимност, да крият, но и да ни дават възможност да виждаме лицата на героините, после идват и банални кинематографски въпроси като как да събереш повече от три бонета в близък план или как актрисите да водят диалог, ако изобщо не се виждат в определени ракурси.

Предварителната работа и създаването на дизайна за костюмите обаче са по-леката работа за Крабтрий и екипа й. Телевизионните сериали се снимат със съвсем различно темпо oт филмите за голям екран и понякога за подготовката на епизод имаш буквално дни. Като добавиш сцени с масовки, в които трябва да облечеш понякога стотици актьори, работата се умножава многократно, а ние, зрителите, да си признаем, от любимите си сериали всяка седмица

 

очакваме епизоди с качество на кинопродукция.

 

The Handmaid’s Tale и дизайнерският му екип не разочароват и вече втори сезон ни дават точно това.

Телевизионните сериали и бюджетите им все повече започват да приличат на голямото кино. Дори и тези от нас, които отдавна сме се отказали от телевизорите си, се хващаме да поглъщаме накуп цели сезони. Интернет промени телевизията, а с това и начина, по който потребяваме истории. В осем или десет епизода можеш да разкажеш много повече, отколкото във филм от час и половина, а в природата ни на хора най-естественото нещо е да искаме да знаем повече. Същевременно дължината на епизодите е по-неангажираща спрямо киното и ни позволява да контролираме по-добре темпото, с което следим историята.

5

Така постепенно започнахме да свикваме да виждаме в сериали холивудски лица като Антъни Хопкинс, Ед Харис, Джесика Ланг, Дрю Баримор, но и да научаваме имената на хората от другата страна на камерата. Включително и на някои от невъзпетите герои на телевизионната продукция като костюмните дизайнери, на които в случая на The Handmaid’s Tale дължим голямата част от удоволствието от гледането. Огромната аудитория пък превърна Ан Крабтрий в дизайнер с влияние. Освен награда на гилдията на костюмните дизайнери и номинация за Emmy за костюми, тази видимост даде на нея и на останалите професионалисти зад кулисите достатъчно самочувствие най-накрая да попитат защо на същите тези награди Emmy призовете за костюми са „втора категория“ и се връчват седмица предварително извън официалната церемония.

 

6

Модата на бонетата

Светът на модата, разбира се, не остава безразличен към неприветливата мрачна красота на The Handmaid’s Tale. Референции към червените наметала, бонетата, паравоенните униформи и антиутопичната палитра на Гилеад виждаме в колекциите за пролет-лято на Preen by Thornton Bregazzi, Vera Wang, Paul and Joe, Emilia Wickstead.

Вера Уанг залага на по-тъмна цветова гама, но приликите в силуетите са очевидни. Дизайнерката признава, че е била напълно погълната от книгата, когато я прочита за първи път, и изглежда сериала наведнъж.

„Загубата на всякаква лична свобода, страхът от възмездие, жестокостта да принуждаваш жените да бъдат стратифицирани и категоризирани, да заличаваш миналото и идентичността им, са неща, които дълбоко тревожат и изглеждат твърде познати“, казва Уанг за вдъхновението зад колекцията си.

Според Джъстин Тортън от Preen пък живеем в анархично време, в което „жените трябва да деконструират собствената си женственост и да я построят отново такава, че да бъдат каквито те самите желаят“.






Свързано

Зеброви шарки срещу райе
Дизайн и култура15.06.2018
Зеброви шарки срещу райе

Роберто Кавали ни съветва да не се страхуваме да бъдем различни и дръзки дори в обзавеждането на дома си.

Биляна Константинова
Живот като на снимка
Мода04.06.2018
Живот като на снимка

Няма значение, че черно-белите фотографии изглеждат по-добре

Андреа Пунчева
Чантата също има нужда от дъждобран
Мода20.04.2018
Чантата също има нужда от дъждобран

Или защо вече не е фатално, ако сте пропуснали да погледнете прогнозата за времето.

Биляна Константинова
Изкуство или мода
Мода23.03.2018
Изкуство или мода

Пътешествие във вълшебния свят на Маноло Бланик на изложбата му в Museo Nacional De Artes Decorativas в Мадрид

Гергана Василева
Haute Soudure
Мода12.03.2018
Haute Soudure

Нежната страна на метала.

Вечеря, изложба и още нещо в Gucci Garden
Мода19.01.2018
Вечеря, изложба и още нещо в Gucci Garden

История и съвремие с марката Gucci се срещат по нетрадиционен начин на историческия площад „Синьория“ във Флоренция.

Биляна Константинова
В обувките на краля
Мода12.01.2018
В обувките на краля

Christian Louboutin откри вдъхновение в английския кралски двор на XVIII век за пролетната си колекция.

Биляна Константинова
Louis Vuitton и Джеф Кунс
Мода19.10.2017
Louis Vuitton и Джеф Кунс

За дамската чанта като комбинация от произведение на изкуството и лично „скривалище“.

Биляна Константинова
SJP превзе Западния бряг
Мода30.08.2017
SJP превзе Западния бряг

Обувките на Сара Джесика Паркър вече се продават и в Лас Вегас.

Биляна Константинова