Биляна Константинова
Какво е красотата? На какво се базира съвременното разбиране за красота? Кой определя стандартите и не можем ли да живеем извън тях? Това са въпроси, които вълнуват всяко поколение.
Често се тревожим, че не покриваме изискванията и не сме достатъчно модерни, за да бъдем красиви. Ако погледнем назад във времето, ще видим, че тези притеснения са напълно излишни. Всяка епоха носи своите особености и понякога разликите са драстични. Нека заедно направим една историческа разходка в търсене на идеала.
Древен Египет: Перуки на плитки и дебела очна линия
Жените на Древен Египет често са изобразявани слаби, с висока талия и тесен ханш. Критерият за красота бил наличието на черна коса със синкави нюанси и златиста или „ярка“ кожа. Жените носели дълги, сплетени на плитки перуки - тъй като бръсненето на главата се приемало за нормална практика при представителите и на двата пола, перуките били нещо съвсем естествено. И мъжете, и жените слагали дебела очна линия, която не само била средство за разкрасяване, но и за защита от слънцето.
Photo credit: realmofhistory.com
Древна Гърция: Слети вежди и изрусени къдрици
Докато жените днес масово поддържат добре оформени вежди, в Древна Гърция на почит било точно обратното – плътни вежди, които се сливат в една. Ако веждите не били съединени по естествен начин, древните гърци използвали тъмен пигмент за постигането на този ефект. Перуките били популярни и при гърците, тъй като изрусяване на косите с оцет довеждало до тежък косопад. Дългата коса се считала за белег на особена красота и била позволена само на богатите жени.
Япония от епохата Хеян: Дълги коси и нарисувани вежди
В средновековна Япония дългите коси също били високо ценени и знатните дами полагали изключителни грижи за тях – често срещана гледка била стигащата до пода коса. Японките бръснели веждите си, които след това рисували по-високо на челото, почти до началото на косата. Красотата от епохата Хеян се изразявала и в бледа кожа, закръглени и розови страни, малки, добре оформени устни. Тъй като жените боядисвали лицата си в бяло, зъбите им изглеждали твърде жълти на този фон и заради това тях оцветявали в черно.
Photo credit: handluggageonly.co.uk
Ренесансова Италия: Високо чело и ягодово руса коса
Критерият за женска красота в Италия бил свързан с облика за целомъдрие и майчинство - пълната фигура със заоблен корем се считала за особено красива. Бледата кожа била знак за живот, който не е свързан с физически труд, а ягодово русите къдрици и високото чело се смятали за белег на очарование.
Франция от XVIII век: Двойна брадичка и бяла кожа
Овално лице, леко двойна брадичка, розови бузи с трапчинки и дълга, къдрава коса – така изглеждала съвършената жена във Франция през XVIII век. Косата било силно напудрена, за да изглежда бяла или сива, а бледата кожа се постигала с белила, в чийто състав често влизали и опасните съставки олово и живак. Белезите от едра шарка пък, които не били рядкост, се прикривани с изкуствени бенки.
Photo credit: ArtsyBee
Едуардианската епоха: Рошава коса и фигура като пясъчен часовник
След идеализираната слабост на викторианската жена, в края на XIX век красотата придобива малко по-пищен вид. Фигура като пясъчен часовник – с тънка талия и сочни ханш и бюст – била символ за съвършенство по времето на Едуард VII и за да се доближат до този идеал, жените се насилвали да носят стегнати корсети. За изключително секси се смятал голият дамски глезен, тъй като полите в този период стигали земята и гледката на гола плът била рядкост.
20-те години на ХХ век: Елегантен силует и прическа тип „боб“
Благодарение на суфражетското движение, жените в началото на ХХ век се радват на нова свобода и сила, което дава своето отражение и по въпроса за външния им вид. Младите дами през този период скъсили не само дължината на косата, но и на полата. Елегантният, момчешки силует също започва да се цени високо.
Photo credit: Agateka
50-те години: Безупречна кожа и секси извивки
Благодарение на електричеството животът става все по-светъл – буквално – и жените започват да стават все по-чувствителни по отношение състоянието на кожата, косата и зъбите си. През този период дори младите 14-15 годишни момичета започват да ползват козметични продукти. Корсетите са забравени отдавна, но жените продължават да носят стегнато, оформящо бельо – конусовидните сутиени също идват на мода.
60-те: Андрогинност и дълги мигли
Идеалите за красота, също както модата, са циклични. Затова не е изненадващо, че момчешкото излъчване се завръща на сцената в компанията на късите, пригладени коси. Дори бельото се променя така, че да отрази новите настроения. На мода стават големите, подчертани очи с дълги, гъсти мигли на фона на свежо лице с минимално количество грим, подчертаващ естествения цвят на кожата.
80-те: Да живеят многообразието и дългите коси… за всички
Доста дълго думата „красота“ в Америка се смята за синоним на човек с руса коса и сини очи. В края на 80-те години значението на термина се променя, и на пиедестал се издига драматичният тежък грим с обемна, дълга коса, която става предпочитана прическа както от жените, така и от мъжете.
Photo credit: Pexels
Днес
Определението за красота с годините придобива достатъчно широко понятие, за да можем днес да сме спокойни - живеем във времена, в които на различието не се гледа като на порок. Въпросът е: позволяваме ли си да бъдем „натурални“ или от миналото все още ни преследват критерии за „идеалната“ визия?
Вижте още:
Емилия Колева
Теодора Георгиева
Диана Иванчева
