Емилия Колева
Какво си представяте, когато чуете думата „разкош“? Изящна огърлица, обсипана с диаманти и скъпоценни камъни. Ултралуксозна яхта, частен самолет или лимузина, произведена по поръчка? Изискан френски ресторант с гурме меню, сервирано в порцеланови чинии, или колекционерска бутилка вино? Изкуство с непреходна стойност? Легендарни модни творения, приказни пътешествия, зашеметяващи дворци... Списъкът е безкраен.
Безкрайността всъщност е една от основните характеристики на разкоша
Когато няма ограничение в ресурса, а полетът на въображението преминава границите на разумното, се получава творение като Огледалната зала във Версайския дворец например. Знаете ли, че през XVII век, когато се изгражда Galerie des Glaces, огледалото е бил недостъпен за мнозина и много скъп продукт, тъй като изработката била сложна и много трудоемка? За Луи XIV обаче това били дребни детайли, а историята разказва, че Краля Слънце тайно привлякъл венециански майстори, които да се включат в изработката на 357-те огледала, разположени в залата, и по този начин всъщност нарушил монопола на Венеция в производството на огледала на Стария континент. Великолепната зала с дължина 73 метра свързвала покоите на краля с тези на кралицата. 17 огромни прозореца гледат към градината, а срещу тях точно 17 огледала със същата форма, съставени от отделни парчета, създават илюзия за безкрайност и увеличават усещането за простор, като дават възможност на светлината да се пречупва по особено магичен начин. Внушителните кристални полилеи, златните орнаменти и рамки, мраморните колони и величествените стенописи на Шарл Льобрюн, изобразяващи славата на Луи XIV и неговите военни победи, превръщат Огледалната зала в символ на изящество, пищност и великолепие, които и до днес ни оставят безмълвни.
Случайно или не, почти по същото време, по което Луи XIV се е вихрил във Версай, Шах Джахан, чието име ви е познато покрай легендарния Тадж Махал, създава Sheesh Mahal – Дворец на огледалата в Лахор. Тук десетки хиляди миниатюрни огледалца, ръчно шлифовани и инкрустирани в стените и таваните, създават неописуемо сияние при запалването на дори една-единствена свещ. Майсторите трябвало да изработват толкова фини орнаменти, че всяка плочка била оформяна и поставяна така, че да отразява светлината под конкретен ъгъл. Резултатът е зрелище, което съперничи на всяка съвременна технологична сензация.
Разкошът има цена само ако не си способен да я платиш.
Историята и архитектурата пазят не един и два примера за способността на човека да създава творения, които дори 2600 години по-късно продължават да ни карат да занемеем. Виждали ли сте 20 000 кюлчета злато, 5500 диаманта и 2300 рубина накуп? Ако не сте, значи не сте посещавали Пагодата Шведагон в столицата на Мианмар – Янгон. Да, Краля Слънце далеч не е най-ексцентричният любител на разточителната архитектура. Величественият будистки храм съдържа внушителните над 80 000 скъпоценни камъка, а само в горната част на фасадата са вложени десетки тонове чисто злато, като предположенията започват от 60 и стигат до извънземните 90 тона!
Проявленията на разкоша са неизброими – в природата ни е заложено да искаме повече, да надскачаме себе си, миналото, а понякога дори и бъдещето. И в това е красотата на творческия размах – когато „невъзможното“ не е опция, а цел и мотивация. Когато всички тези примери ни служат като отправна точка в начина, по който гледаме на света – без ограничения в ресурса, без етикет с цена – само с фантазия и вярата, че ние определяме докъде да стигнем.
Теодора Георгиева
