Препоръчано02.09.2019

Да прегръщаш София

Витоша е един от символите на столицата ни, а да разполагаме с планина в близост до центъра на голям град е истинска привилегия, но знаем ли достатъчно за нея?

Виктор Големинов Виктор Големинов
+6 снимкиДа прегръщаш София

Колчем на юг из прозорец погледна -
Витоша там в кръгозора застава:
символ на снажност и мощ всепобедна,
царствена, горда, незиблема, права.

Смей ли се, облак ли лоба й завива,
румен ли вечер е той от зарите,
снежна ли мантия с бляск я залива -
се ме плени, приковава очите.

Около всичко дребнаво и тясно -
мисли и хора, делата, сърцата:
чувство на сила полъхва ме прясно
само от Витоша там в небесата.

Това е стихотворението на патриарха на българската литература Иван Вазов, посветено на любимата му планина. Витоша пленява сърцата на хиляди, като заема централно място в живота на много софиянци - тук е мястото, където хора от всякакви възрасти идват, за да си починат, да спортуват, да се вдъхновят или просто да си направят пикник сред природата.

Името Витоша според много учени означава „двувърха“ планина.

В древността тя била известна със своите стръмни склонове, заради които я наричали Скомиос, Сколиос или Скомброс, а като спомен от това време остава връх Скопарник.

От планината извират няколко реки, но единствената по-голяма и известна от тях е Струма, която се влива в Егейско море. Река Перловска, която преминава през Южния парк и Орлов мост, също извира от Витоша, но от северната й страна и е значително по-маловодна.

Първенецът на Витоша е известният Черни връх с височина 2290 м, но откъде идва страшното му име? В интернет пространството се споделят две главни предположения: някои смятат, че „чернотата“ на върха идва от там, че това е мястото, където слънцето прекарва най-малко време, а други залагат на факта че върхът е най-ветровитото място в страната. Без значение кое дава наименованието му, факт е, че на Черни връх времето може от ясно и слънчево да стане мъгливо и студено за минути.

Най-дългата и сложна пещерна система се намира тук.

Духлата e с разположение 18 км и дълбочина 53 м. Намираща се в южната страна на планината между село Боснек и Чуйпетльово, името си тя носи от звука на вятъра, който преминава през входа й.

Пещерата не приема туристи и нейният вход е затворен с решетка за всички ентусиасти - само специалисти в областта на спелеологията имат право да влизат там.

Планините винаги са заемали централно място в родната история и Витоша не прави изключение.

Планинските върхове са били места, по които манастирите процъфтявали заради прикритието, което предлагали на нуждаещите се. В красивите гори над кв. Драгалевци е разположен и китният Драгалевски манастир.

Основан през XIV в., манастирът бил част от групата „Софийска Света Гора“. През вековете Драгалевският манастир играел ролята на важно книжовно средище в района, а по време на националноосвободителните борби станал убежище на самия Васил Левски за периода 1871 – 1872 г., за което свидетелства и плочата вдясно от главния му вход.

124 години от първото масово изкачване на Черни връх

Барелефът на Щастливеца на върха напомня на всички посетители, че именно оттук започва организираното туристическо движение в България. През далечната 1889 г. Алеко Константинов заедно със своя другар, адвокат Никола Тантилов, тръгват на четиридневен поход през дивата Витоша, въоръжени само с руски военни топографски карти. Техният маршрут преминал от изток на запад, през Лозенска планина, село Железница, връх Скопарник, Черни връх и накрая завършил с похода във Владая.

Шест години по-късно, на 28 август 1895 г., решили да организират и първото групово изкачване на първенеца. Отначало Алеко проявил съмнение, че походът би предизвикал интерес, но останал приятно изненадан, когато видял тълпите, струпали се на най-високата точка на Витоша, а сред хората имало и известни за онова време личности, като народния поет и писател Иван Вазов. Няколко дни след събитието Алеко пише: „Невероятно, но факт, 300 души на Черни връх!“

Можем ли да си представим с каква готовност хората от миналото са се решили да изкачат върха? Можем навярно, знаейки, че днес всеки уикенд стотици туристи намират покой и уют в прегръдките на планината. Единственото, за което можем само да предполагаме, е колко щастлив би бил Алеко, ако знаеше, че неговите усилия са причина Витоша да се превърне в любима дестинация на толкова много хора.

 

Още от същия автор:

Бърно – градът на бирата

Страната на мореплавателите, виното и добрата музика

5 места, които искате да посетите в Румъния






Свързано