Пари26.11.2018

(Не)сигурното бъдеще на безкешовите магазини

И наистина ли опашките са толкова лошо нещо?

Биляна Константинова Биляна Константинова
+4 снимки(Не)сигурното бъдеще на безкешовите магазини

Клиентът се регистрира на влизане в магазина – чрез приложение или като помаха пред камера с лицево разпознаване. След това минава между рафтовете, взима, каквото му е необходимо, и излиза. Изкуственият интелект, на който се основава системата, проследява всяко негово движение, идентифицира покупките и количеството и автоматично изтегля съответната сума от сметката му.

Така може би изглежда бъдещето на пазаруването ни – без каси, без касиери, без опашки, без чакане, без изнервяне.  

Засега то е плах опит за реалност в бета версия и с ограничен обхват. Едва пет компании в света имат безкешови магазини: Amazon, Alibaba, Sam’s Club, JD и от няколко седмици Lenovo, но само в Китай. Това обаче не пречи в публичното пространство да се раздвижи логичният при такива драстични технологични нововъведения въпрос „какво ще стане сега“. И още – какво ще стане с нас и като потребители, и като участници в пазара на труда, ако безкешовото пазаруване премине успешно тестовия период и стане масово.

Преди да търсим отговорите, трябва да се върнем в началото, в причината подобна разработка изобщо да се появи. Тя не е никак изненадваща. Просто

никой не обича да чака на опашка в магазина.

Търговците на дребно, от своя страна, не обичат да виждат опашки в магазините си. Касите са едно от най-проблемните звена навсякъде по света и казус, за който периодично се появяват възможни „решения“. Нито едно до този момент обаче не е успяло да ги замени, защото за да бъде успешно подобно нововъведение, полза от него трябва да имат и двете страни – и клиентите, и търговците. Инвестицията е скъпа и трябва да доведе до реален резултат, т.е. намаляване на разходите за персонал и увеличаване на приходите, с което да компенсира своята цена, след което логично да се стигне и до по-висока печалба.

На този етап анализаторите са по-скоро скептични: макар и недоволни и изнервени от чакането на опашка, клиентите често не харесват високотехнологичните новости.

Касите на самообслужване, които са реалност вече близо 20 години, са добро доказателство в тази посока. Прегърнати ентусиазирано в държави, където цената на труда е висока (Великобритания) или пък пространството е ограничено (Холандия), високите разходи по инсталирането и поддръжката им далеч не оправдават инвестицията. Статистиката показва, че от 2000 до 2014 г. броят им в големите магазини за хранителни стоки се е увеличил 10 пъти, но това изобщо

не води до намаляване на персонала и разходите,

а клиентите ги ползват, само когато опашката е наистина голяма. Една от причините е, че с тях намесата на касиер не се елиминира напълно, което хората смятат за неудобно. При покупка на алкохол например клиентите трябва да докажат пълнолетие пред служител, понякога се налага физическа проверка на продуктите в плика, разходите за охрана и охранителна техника се увеличават, за да се избегнат кражбите.   

По подобен начин впрочем стои и въпросът с банкоматите. Те са въведени с цел именно да се намали броят на служителите и гишетата в клоновете. Реалността обаче е друга – във времето броят на работещите се увеличава, защото същността на банковите клонове се променя и те се превръщат в места, където се продават финансови продукти.

Т.е. на този етап казус за ефекта върху трудовата заетост не стои.  

Разговорът за безкешовите магазини има и друг аспект. За да се превърне една нова технология в нормална практика, тя трябва да надскочи ограничения кръг на потребителите новатори (обикновено между 10 и 15%) и да бъде харесана от по-инертното и скептично настроено мнозинство.

Това поставя поне две основни изисквания –

новото да бъде удобно и да бъде сигурно.

Ако удобството е въпрос на технологично доизкусуряване, сигурността не е. При такъв начин на разплащане, с проследяване на всяко движение на територията на магазина и достъп до банковите сметки, клиентите трябва да са спокойни, че няма да бъдат ограбени, че личното им пространство няма да бъде нарушено и с личните им данни няма да бъде злоупотребено. Живеем във време, в което сме нащрек именно за личната си информация, защото тя е обект на престъпления с внушителен ефект върху живота ни, и внимаваме повече от всякога каква част от нея, на кого и защо предоставяме. Стараем се да я защитим с всички възможни средства, включително чрез най-различни технологии. Затова убеждаването, че при безкешовото пазаруване „няма страшно“, може да отнеме години и пак да не доведе до желаните резултати. Дори сега, на съвсем ранен етап от развитието на безкешовите магазини, сериозен процент от потребителите определя този начин на пазаруване и разплащане, с всичките му реквизити, като

нахлуване в личното пространство.

Това означава, че за масовост на подобни търговски обекти е твърде рано да се говори. По-скоро е необходимо изключително прецизно насочване, към което се добавя още едно условие: обществото и пазарът да са високотехнологични.

Психолозите отчитат и друг фактор – безкешовото пазаруване може да се превърне във

финансово бедствие за обикновения човек

заради липсата на физическо взаимодействие с парите. Изследвания са доказали, че плащането в брой предизвиква болезнено усещане, защото виждаме непосредствено как парите, които сме изкарали с труд и пот на челото, си отиват от нас. С банковите карти и мобилните плащания това „препятствие“ изчезна, затова и с тях хората харчат повече, по-лесно и по-недисциплинирано, но все пак с мярка, защото елементът на взаимодействие все още съществува – въвеждане на код, получаване на насрещен фискален документ и т.н. Безкешовото пазаруване премахва и тази пречка, но води и до реална загуба на ориентация и всякаква възможност за водене на нормална отчетност на похарченото. Масовият потребител обаче не разполага с доходи, които да му позволят да пазарува, без да се замисля и да си прави сметката.

Анализът не би бил пълен и без споменаване на човешкия елемент: къде отива общуването? Защото липсата на досег с каси, разбира се, значи, че

няма как да се поздравим с касиерите,

с които се познаваме по физиономия от кварталния хипермаркет. Това означава повече изолация, а може би и повече самота.

Така, ако се върнем към големия въпрос, „какво ще стане сега“, разумният и аргументиран отговор на този етап е „засега нищо“. За бъдещето… бъдещето ще покаже.

 






Свързано

Новият "кредитен портал" на банка ДСК
Акценти18.10.2019
Новият "кредитен портал" на банка ДСК

Вече можете бързо и удобно да проследявате статуса и параметрите на офертата или искането си за кредит.

Превод на пари по всяко време чрез приложението DSK mToken
Акценти27.09.2019
Превод на пари по всяко време чрез приложението DSK mToken

Сигурни преводи и подпис на онлайн документи без нужда от интернет.

Теодора Георгиева Теодора Георгиева
Иконата на Дубай, обвита в злато
Дизайн и култура19.09.2019
Иконата на Дубай, обвита в злато

Burj Al Arab Jumeirah е изграден от най-редките материали в света и струва 1 млрд. долара

Биляна Константинова Биляна Константинова
Как да научите децата на отношение към парите
Деца09.08.2019
Как да научите децата на отношение към парите

Това е един от постаментите в живота- не оставяйте тази задача на случайни хора!

Биляна Константинова Биляна Константинова
На Вашите услуги: Mastercard Affluent Concierge от Банка ДСК
Пари25.06.2019
На Вашите услуги: Mastercard Affluent Concierge от Банка ДСК
Ще се увеличи ли цената на Bitcoin-а след 18-и юни?
Акценти11.06.2019
Ще се увеличи ли цената на Bitcoin-а след 18-и юни?

Facebook навлиза на пазара на криптовалутите и това може да промени всичко. Или нищо.

Кристин Кръстева Кристин Кръстева
Какво става, когато магазините масово затворят
Пари24.04.2019
Какво става, когато магазините масово затворят

И една положителна тенденция за България

Биляна Константинова Биляна Константинова
6 нужди и 2 страха — истинските двигатели на бизнеса
От редакторите22.04.2019
6 нужди и 2 страха — истинските двигатели на бизнеса

В един квартал има два големи хранителни магазина, но единият е три пъти по-посещаван от другия. Ето защо

Кристин Кръстева Кристин Кръстева
Имот в чужбина... но къде?
Пари01.04.2019
Имот в чужбина... но къде?

Вижте кои са най-подходящите дестинации за покупка на имот и защо 

Биляна Константинова Биляна Константинова