Пари26.11.2018

(Не)сигурното бъдеще на безкешовите магазини

И наистина ли опашките са толкова лошо нещо?

Биляна Константинова Биляна Константинова
+4 снимки(Не)сигурното бъдеще на безкешовите магазини

Клиентът се регистрира на влизане в магазина – чрез приложение или като помаха пред камера с лицево разпознаване. След това минава между рафтовете, взима, каквото му е необходимо, и излиза. Изкуственият интелект, на който се основава системата, проследява всяко негово движение, идентифицира покупките и количеството и автоматично изтегля съответната сума от сметката му.

Така може би изглежда бъдещето на пазаруването ни – без каси, без касиери, без опашки, без чакане, без изнервяне.  

Засега то е плах опит за реалност в бета версия и с ограничен обхват. Едва пет компании в света имат безкешови магазини: Amazon, Alibaba, Sam’s Club, JD и от няколко седмици Lenovo, но само в Китай. Това обаче не пречи в публичното пространство да се раздвижи логичният при такива драстични технологични нововъведения въпрос „какво ще стане сега“. И още – какво ще стане с нас и като потребители, и като участници в пазара на труда, ако безкешовото пазаруване премине успешно тестовия период и стане масово.

Преди да търсим отговорите, трябва да се върнем в началото, в причината подобна разработка изобщо да се появи. Тя не е никак изненадваща. Просто

никой не обича да чака на опашка в магазина.

Търговците на дребно, от своя страна, не обичат да виждат опашки в магазините си. Касите са едно от най-проблемните звена навсякъде по света и казус, за който периодично се появяват възможни „решения“. Нито едно до този момент обаче не е успяло да ги замени, защото за да бъде успешно подобно нововъведение, полза от него трябва да имат и двете страни – и клиентите, и търговците. Инвестицията е скъпа и трябва да доведе до реален резултат, т.е. намаляване на разходите за персонал и увеличаване на приходите, с което да компенсира своята цена, след което логично да се стигне и до по-висока печалба.

На този етап анализаторите са по-скоро скептични: макар и недоволни и изнервени от чакането на опашка, клиентите често не харесват високотехнологичните новости.

Касите на самообслужване, които са реалност вече близо 20 години, са добро доказателство в тази посока. Прегърнати ентусиазирано в държави, където цената на труда е висока (Великобритания) или пък пространството е ограничено (Холандия), високите разходи по инсталирането и поддръжката им далеч не оправдават инвестицията. Статистиката показва, че от 2000 до 2014 г. броят им в големите магазини за хранителни стоки се е увеличил 10 пъти, но това изобщо

не води до намаляване на персонала и разходите,

а клиентите ги ползват, само когато опашката е наистина голяма. Една от причините е, че с тях намесата на касиер не се елиминира напълно, което хората смятат за неудобно. При покупка на алкохол например клиентите трябва да докажат пълнолетие пред служител, понякога се налага физическа проверка на продуктите в плика, разходите за охрана и охранителна техника се увеличават, за да се избегнат кражбите.   

По подобен начин впрочем стои и въпросът с банкоматите. Те са въведени с цел именно да се намали броят на служителите и гишетата в клоновете. Реалността обаче е друга – във времето броят на работещите се увеличава, защото същността на банковите клонове се променя и те се превръщат в места, където се продават финансови продукти.

Т.е. на този етап казус за ефекта върху трудовата заетост не стои.  

Разговорът за безкешовите магазини има и друг аспект. За да се превърне една нова технология в нормална практика, тя трябва да надскочи ограничения кръг на потребителите новатори (обикновено между 10 и 15%) и да бъде харесана от по-инертното и скептично настроено мнозинство.

Това поставя поне две основни изисквания –

новото да бъде удобно и да бъде сигурно.

Ако удобството е въпрос на технологично доизкусуряване, сигурността не е. При такъв начин на разплащане, с проследяване на всяко движение на територията на магазина и достъп до банковите сметки, клиентите трябва да са спокойни, че няма да бъдат ограбени, че личното им пространство няма да бъде нарушено и с личните им данни няма да бъде злоупотребено. Живеем във време, в което сме нащрек именно за личната си информация, защото тя е обект на престъпления с внушителен ефект върху живота ни, и внимаваме повече от всякога каква част от нея, на кого и защо предоставяме. Стараем се да я защитим с всички възможни средства, включително чрез най-различни технологии. Затова убеждаването, че при безкешовото пазаруване „няма страшно“, може да отнеме години и пак да не доведе до желаните резултати. Дори сега, на съвсем ранен етап от развитието на безкешовите магазини, сериозен процент от потребителите определя този начин на пазаруване и разплащане, с всичките му реквизити, като

нахлуване в личното пространство.

Това означава, че за масовост на подобни търговски обекти е твърде рано да се говори. По-скоро е необходимо изключително прецизно насочване, към което се добавя още едно условие: обществото и пазарът да са високотехнологични.

Психолозите отчитат и друг фактор – безкешовото пазаруване може да се превърне във

финансово бедствие за обикновения човек

заради липсата на физическо взаимодействие с парите. Изследвания са доказали, че плащането в брой предизвиква болезнено усещане, защото виждаме непосредствено как парите, които сме изкарали с труд и пот на челото, си отиват от нас. С банковите карти и мобилните плащания това „препятствие“ изчезна, затова и с тях хората харчат повече, по-лесно и по-недисциплинирано, но все пак с мярка, защото елементът на взаимодействие все още съществува – въвеждане на код, получаване на насрещен фискален документ и т.н. Безкешовото пазаруване премахва и тази пречка, но води и до реална загуба на ориентация и всякаква възможност за водене на нормална отчетност на похарченото. Масовият потребител обаче не разполага с доходи, които да му позволят да пазарува, без да се замисля и да си прави сметката.

Анализът не би бил пълен и без споменаване на човешкия елемент: къде отива общуването? Защото липсата на досег с каси, разбира се, значи, че

няма как да се поздравим с касиерите,

с които се познаваме по физиономия от кварталния хипермаркет. Това означава повече изолация, а може би и повече самота.

Така, ако се върнем към големия въпрос, „какво ще стане сега“, разумният и аргументиран отговор на този етап е „засега нищо“. За бъдещето… бъдещето ще покаже.

 






Свързано

Уеб платформата на Банка ДСК с награда от "Сайт на годината"
Пари17.10.2018
Уеб платформата на Банка ДСК с награда от "Сайт на годината"

Банката спечели второ място в категорията „Фирмен сайт“

Часът и мястото на службата са неизвестни
Акценти27.09.2018
Часът и мястото на службата са неизвестни

Комуникационният специалист Любомир Аламанов за офиса на гръцките плажове

Андреа Пунчева Андреа Пунчева
Какво ни е страх да си кажем за българската бизнес среда
От редакторите26.09.2018
Какво ни е страх да си кажем за българската бизнес среда

Всички прилики с действителни лица и събития са реални. За съжаление.

Андреа Пунчева Андреа Пунчева
Всички премиум оферти от Visa са тук
Пари17.09.2018
Всички премиум оферти от Visa са тук

Специална платформа събира ексклузивните предложения на едно място

Теодора Георгиева Теодора Георгиева
Да растеш с уважение към парите
Деца29.08.2018
Да растеш с уважение към парите

Дебитните карти за деца и младежи от Банка ДСК създават финансова култура и у най-малките

По-добре късно лято
Пари10.08.2018
По-добре късно лято

Пътувайте и печелете с кредитна карта от Банка ДСК и Wizz Air

Теодора Георгиева Теодора Георгиева
Личното отношение - първа стъпка към доверието
Пари18.07.2018
Личното отношение - първа стъпка към доверието

Няколко важни размисли за управлението на финансите ни

Теодора Георгиева Теодора Георгиева
Новата кредитна карта на Банка ДСК и Wizz Air
Пари22.06.2018
Новата кредитна карта на Банка ДСК и Wizz Air

С нея не само пътувате с отстъпка от самолетните билети, но и може да се възползвате от допълнителни услуги.

Антония Стоилова Антония Стоилова
Най-скъпоценният елемент на Земята?
От редакторите19.06.2018
Най-скъпоценният елемент на Земята?

Как водата се превърна от основен продукт във форма на лукс и какво можете да направите по въпроса

Александра Трайкова Александра Трайкова