От броя05.07.2018

Team Spirit! 

В разгара на световното първенство си припомняме няколко вдъхновяващи истории от футболните мондиали 

Методи Шуманов
+4 снимкиTeam Spirit! 
Каква е границата на човешките възможности? Ще дойде ли момент, в който потенциалът ни ще достигне тавана си, или силата на духа ни ще продължи да ни тласка отвъд собствените ни граници? 
На Олимпиадата в Берлин през 1936 г. светът гледа със затаен дъх как пред погледа на Адолф Хитлер тъмнокожият американски лекоатлет Джеси Оуенс спира хронометрите в спринта на 100 метра на 10.3 секунди. Седем десетилетия по-късно Юсейн Болт става най-бързият човек в историята, записвайки време от 9.58 секунди в същата дисциплина на Световното първенство по лека атлетика, което по ирония на съдбата също се провежда в Берлин. Психологическата и физическата граница от 9.60 секунди е преодоляна. 
 
 
Спортът винаги е бил най-емоционалното олицетворение на човешкия дух и възможности. А футболът – като негов най-известен посланик – изобилства от вдъхновяващи истории, особено на мондиали. Представяме ви три от тях...
 
Презокеанска авантюра
 
Идеята за създаването на мондиала принадлежи на президента на ФИФА Жул Риме, който използва за образец футболните турнири, провеждащи се в рамките на летните олимпийски игри. За домакин на дебютния форум през 1930 г. е избран Уругвай, чиято селекция току-що е спечелила втората си олимпийска титла по футбол. Формалният повод е стогодишният юбилей от извоюване на независимостта на страната. Пътуването с кораб до Южна Америка обаче се струва твърде екстравагантна идея на представителите на Швеция, Испания, Италия и Холандия, които отказват да участват.
Така на първото световно играят страните, чиито футболни ръководители демонстрират най-авантюристичен дух. Такъв определено притежава румънският крал Карол II, който селектира лично футболистите в националния отбор на своята родина и убеждава работодателите им да им пазят местата, макар че ще отсъстват цели три месеца...
1
На 21 юни 1930 г. румънският тим отплава за Уругвай от пристанището в Генуа. По пътя си корабът „Конте Верде“, който е построен в Глазгоу, а през Втората световна война ще спаси хиляди бежанци от нацистката окупация, спира във Франция, за да качи френската селекция, трима съдии и президента на ФИФА Жул Риме. Последният носи световната купа в куфарчето си. Впоследствие корабът акостира и в Барселона, за да може белгийският отбор също да се присъедини към пътуването до Монтевидео, което продължава две седмици. През тях всички футболисти се готвят за форума, като... тичат по палубата всекидневно.
Единственият представител на Африка – Египет, трябва да отплава с круизен кораб от Марсилия, но докато пътува към френското пристанище, тимът е сполетян от буря и се налага да прекрати воаяжа. Така първото световно се провежда с 13 отбора. Във финала домакините от Уругвай побеждават Аржентина с 4:2, а след мача всеки един от шампионите получава къща като подарък за успеха.
 
 
За отборите от Европа предстои ново епично пътуване с кораб, по време на което румънецът Алфред Ферару се разболява от пневмония. При завръщането на делегациите в Генуа играчът е настанен в местна болница, за да се лекува. Съотборниците му отпътуват за Букурещ без него и когато пристигат в румънската столица, сред тълпата от очакващи ги фенове плъзва слух, че Ферару е починал в Южна Америка. Покрусена, майка му организира погребението му, но точно в същия ден Алфред се завръща у дома. При вида на сина си горката жена припада. 
Така първото световно първенство остава в историята, белязано от редица куриозни случки с участието на шепа авантюристи, заразени с младежки ентусиазъм.
 
Чудото от Берн
 
Когато Унгария и Западна Германия се срещат във финала на Световното първенство през 1954 г. в Берн, Швейцария, малцина са тези, които вярват в успеха на бундестима. И как да е иначе, след като само две седмици по-рано двата отбора са се изправили един срещу друг в мач от груповата фаза на турнира, който маджарите печелят със смазващото 8:3. Легендата гласи, че селекционерът на маншафта Сеп Хербергер пуска нарочно резерви, за да заблуди великия Ференц Пушкаш и съотборниците му за истинския потенциал на германския отбор. Тази версия обаче изглежда малко вероятна. Просто унгарците са твърде добри – между юни 1950 и началото на мондиала през 1954 г. те изиграват общо 30 мача и не губят нито един от тях.
Германия е на обратния полюс.
Страната все още се възстановява от ужасите на Втората световна война, живеейки с изгарящото чувство за вина. За капитана на бундестима Фритц Валтер самият факт, че е между живите, е същинско чудо. След капитулацията на Германия той е пленен от руската армия и изпратен в Сибир заедно с още 40 хил. свои сънародници. По пътя към лагерите Валтер нощува в затворнически лагер в Украйна. Германецът наблюдава мач между надзирателите и когато топката случайно отива към него, я връща с такава забележителна техника, че е поканен да се включи.
2
Един от надзирателите го разпознава от приятелска среща на бундестима, която самият той е наблюдавал в Будапеща през 1942 г., и на следващия ден Валтер е изпратен обратно за родината си.
Във финала на Мондиал ’54 унгарците повеждат с 2:0 до осмата минута и по всичко личи, че ще постигнат нова разгромна победа. В оставащото време обаче се случва немислимото – силата на несломимия германски дух позволява на бундестима да стигне до пълен обрат от 3:2 и да спечели титлата. След този исторически мач, наричан и до днес Чудото от Берн, се ражда новата германска нация. „За всички нас, които израснахме в мизерията на следвоенните години, триумфът в Берн бе най-голямото ни вдъхновение. Изведнъж Германия отново възвърна идентичността си“, категоричен е легендарният Франц Бекенбауер.
 
„Неукротимите лъвове“ и Марадона
 
„Ненавиждаме въпросите на европейските журналисти дали ядем маймуни и колко магьосници и вещери пътуват с нас на мондиала.“ Тези думи принадлежат на Франсоа Омам-Биик, чието попадение току-що е донесло шокиращата победа на Камерун с 1:0 над действащия световен шампион Аржентина в първи мач от груповата фаза на световните финали през 1990 г. Преди началото на турнира селекционерът на южноамериканците Карлос Билардо изобщо не брои камерунците за съперник. „Няма да имаме никакви проблеми срещу тях“, високомерно отсича Билардо.
Начело на Камерун е руснакът Валери Непомнящий, който не знае думичка френски или английски. За негов преводач по време на световното е ангажиран шофьорът на камерунското посолство в Москва, който пък си няма и понятие от футбол... 
4
И макар че са сред аутсайдерите на турнира, чиито шансове за титла са оценени от букмейкърите с 500 към 1, камерунците са безкрайно мотивирани от болезнените предразсъдъци и обидни подмятания по техен адрес в пресата и в лагерите на съперниците. „Този гол е не само за моята родина, но и за целия африкански континент. Днес показахме на света, че ние, африканците, също може да играем футбол, и то срещу Диего Марадона и съотборниците му“, споделя щастливият Омам-Биик след мача. След завръщането си от мондиала Неукротимите лъвове, както е прякорът на камерунския национален отбор, са посрещнати в родината си като национални герои от хиляди свои сънародници. Местното правителство обявява деня за национален празник, за да може всички да се радват на тържествата.
След неочакваната загуба на аржентинския селекционер Билардо съвсем не му е до празнуване. Още в съблекалнята го чака разговор с президента на страната Карлос Менем, който му дава тактически съвети за следващия мач. „Това беше най-лошият ден в кариерата ми – спомня си Билардо. – Наложи се да говоря последователно с президента, двама негови предшественици на поста, както и с опозиционния лидер. Всички те ми казваха как да играем в турнира занапред.“





Свързано

Свеж дух за свежо лято
Красота11.07.2018
Свеж дух за свежо лято

Ще промените представата си за летен отдих, докато лекувате тялото и съзнанието си с йога

Теодора Георгиева
5 идеи за вдъхновяващо начало
От броя16.07.2018
5 идеи за вдъхновяващо начало

Ето защо денят се познава по сутринта

Борислава Костова
Една нощ… зад бара
Гурме20.07.2018
Една нощ… зад бара

Посветен на всеки, помислил си поне веднъж  „Защо пък да не си отворя заведение?“

Андреа Пунчева
Един ден... зад кулисите
Дизайн и култура17.07.2018
Един ден... зад кулисите

Най-буквалното тълкувание на рубриката Backstage гостува на кукления театър за възрастни „Авеню Q“

Андреа Пунчева
Супер Марио
Въздух, суша & море29.06.2018
Супер Марио

Птица ли е, самолет ли е? Почти! Разговаряме с най-популярния пилот на България.

По-силен от смъртта
От броя09.07.2018
По-силен от смъртта

„След гибелта на толкова хора, след като самият той –  не веднъж, а три пъти – бе обявен за мъртъв, нравствената сила на този човек се извисяваше над всичко познато… Той бе преживял ужаса, без да загуби и частица от остроумието и човечността си.”   Дейвид Брашиърс

Стогодишни майстори на времето
Гурме28.06.2018
Стогодишни майстори на времето

Един ден от онези, които ни се случват веднъж или два пъти в живота… ако имаме късмет.  Един ден в дестилерията на 100-годишния коняк Louis XIII

Андреа Пунчева
Редакторска му работа
Акценти02.07.2018
Редакторска му работа

Събрали се на една маса "Жената днес", "Твоят бизнес", GoGuide и PREMIUM Lifestyle...За какво си говорят журналистите у нас, докато пият коктейли?

Андреа Пунчева
Забраненото е позволено в духа на времето
Дизайн и култура28.06.2018
Забраненото е позволено в духа на времето

Руският фотограф Сергей Борисов с първа самостоятелна изложба у нас в "Квадрат 500"

Евелин Цанева