От броя04.03.2014

Интервю с проф. Данаил Данаилов

„Най-голямото достойнство на банковата система в България е, че в кризата тя оцеля“, казва проф. Данаилов в специално интервю за PREMIUM Lifestyle.

Интервю с проф. Данаил Данаилов
Проф. д.ик.н. Данаил Данаилов е дългогодишен преподавател в катедра „Международни икономически отношения и бизнес” към Университета за национално и световно стопанство в София (УНСС). Води лекционни курсове по „Международен финансов мениджмънт” и „Международни бизнес анализи”. През периода 1980 – 1987 г. е Ректор на УНСС (тогава ВИИ „Карл Маркс” – София). Притежава богат професионален опит в управлението на банковия сектор на България, като е заемал редица ръководни длъжности. Автор е на публикации, студии, доклади и статии, свързани с мениджмънта, дейността на търговските банки, бизнес анализите, сливанията и придобиванията, икономическото развитие на България и др.
 
Проф. Данаилов, два последователни мандата (в периода 1980 – 1987 г.) сте бил ректор на Университета за национално и световно стопанство в София (УНСС). През този период е построена сградата на УНСС, каквато я познаваме днес. Разкажете ни повече за това. Какви са предизвикателствата пред ректора на най-големия икономически университет в България?
УНСС е самостоятелно висше учебно заведение от 1951- ва година. Някъде към 75-а – 80-а година университетът беше на кръстопът да премине в ново качествено състояние.
Имаше доста варианти тогава. Взе се решение да се построи нова сграда на гол терен. Един много талантлив архитект от Института по архитектура (ВИАС) направи проекта, като той е копиран изцяло от проекта на университета в Оксфорд – с вътрешни дворове, с обособени кампуси. Няколко ректори строиха университета в течение на години, може би 12, но се гордея с това, че аз успях да построя около 68-70% от сградата на УНСС. По мое време се изградиха най-големите учебни корпуси, Аула „Максима”, най-хубавото творение  - библиотеката на 3 етажа с две подземни хранилища. След това и другите ректори вложиха своето. Проф. д-р Борислав Борисов, предходният ректор, намери средства и доста модернизира базата. Днес тя е един дворец на науката и образованието.
 
Колко години продължи строителството на университета?
Строителството продължи около 15 години, от копката до окончателното завършване, но основната част от сградата на УНСС беше финализирана по мое време. Преминаването в ново качествено състояние обаче не се свежда само до една сграда. През моите ректорски години аз създадох два големи научно-изследователски института. Единият е по структурната политика, а вторият е по механизмите за управление на икономиката към УНСС. Финансирането беше значително - по 1,5 млн лева/годишно за всеки от тях. Резултатите бяха чудесни. Създадоха се много публикации и най-важното, ние вкарахме голяма част от изследванията в практиката. Наши разработки създадоха структурната политика на държавата в бъдеще, управлението на икономиката, преминаването към икономизиране и т.н. Превърнахме се в университет, който управлява научноизследователски институти, което по времето на моето ректорство беше оценено като голямо постижение от колеги от останалите учебни заведения и от обществеността.
 
Разкажете ни за преподавателската си дейност.
Аз съм създал в България две дисциплини към специалност „Международни икономически отношения” (МИО) в УНСС - „Международен финансов мениджмънт” и „Международни бизнес анализи”. Насърчих и създаването на специалност „Международни икономически отношения” във Варненския свободен университет „Черноризец Храбър”, която съществува там и до днес.
 
С кои свои научни трудове най-много се гордеете?
Последните: „Международен финансов мениджмънт”, „Международни бизнес анализи” и „Сливанията, придобиванията и поглъщанията в международния бизнес – поуки, нови тенденции и предизвикателства”. С това се хвали един професор, с книгите, с трудовете си. В онези трудни ректорски времена на мен се падна честта да бъда ръководител на много силен състав от учени, който включваше академици и водещи руски и украински професори. С тях написахме „Икономически методи за управление”, издадена през 1988 г. на български, руски и украински език. Много се гордея с тази книга. Истинско признание за мен беше да бъда ръководител на авторския колектив от 12 утвърдени професионалисти. Друг любопитен факт е, че бях много млад, когато станах професор, и съм създал като рецензент 25 професори. На 2/3 от тях съм бил първи рецензент.
 
Какви отличия сте получавали през годините за заслуги в научната дейност?
За 50-ата си годишнина и като ректор на УНСС получих наградата „Народна република” I-ва степен, което беше едно от най-престижните държавни отличия навремето. Имам награда „Кольо Фичето” за специални заслуги в областта на архитектурата и строителството. Носител съм на всички награди на УНСС, включително на почетния знак.
 
Притежавате богат професионален опит в икономиката и в управлението на банковия сектор на страната. Разкажете повече за ръководните позиции, които сте заемал през годините извън рамките на университета.
След ректорството, в периода 1988 г. – 1993 г., бях председател на Съвета на директорите на държавния „Химимпорт”, който по това време имаше 3,5 млрд долара годишен оборот. В банковата система от 2004 г. до 2006 г. бях заместник-председател на Надзорния съвет на Централна кооперативна банка, а от 2006 г. съм консултант на Корпоративна търговска банка АД.
 
Има ли формула за успех в банковия сектор?
Има формула. Тя е професионализъм, поемане на умерени рискове и всеотдайност. Типичен пример в това отношение е Председателят на Надзорния съвет на КТБ АД Цветан Василев. Като ректор съм подписал 15 000 дипломи, но в съзнанието ми никога няма да избледнее споменът за имената на 4-ма елитни студенти, които днес са елитни банкери. Най-будният, най- ученолюбивият и най-добре изявеният студент беше Цветан Василев. Аз подреждам след него Светослав Гаврийски и Димитър Костов (БНБ), както и Чавдар Кънчев, който създаде гиганта Булбанк - изключителен студент. Преди години гледах една класация, според която от десетте най-богати хора в България, 5 или 6 бяха завършили специалност „МИО” в УНСС и са дипломирани от мен. Това е голямата ми гордост! Дипломите на министър председателите в последните две правителства - Марин Райков и Пламен Орешарски – също носят моя подпис.
 
Какви са според Вас предизвикателствата пред банковата система и банките в България в момента?
Най-голямото достойнство на банковата система в България е, че в кризата тя оцеля. Трите опорни пункта за нейното оцеляване са: ръст на активите, съхранен собствен капитал (11 милиарда лева е собственият капитал на банковата система) и изключително висока капиталова адекватност като доказателство за стабилност. Ние вече сме надхвърлили критериите на Базелския комитет в Европейския съюз, които предстоят да влязат в действие през 2016 г. И не на последно място – българската банкова система е печеливша, въпреки че печалбите намаляват. Това нещо не е характерно за другите страни. Стабилността на българската банкова система се дължи на всички, които са дали своя принос за управлението, за постигането на тази стабилност.
 
Председателят на Надзорния съвет на КТБ АД г-н Цветан Василев традиционно прави лично дарение за отличниците от специалност „Международни икономически отношения” на УНСС. Всяка година той ги награждава с преносими компютри. КТБ АД осигурява стажове и възможност за работа на отличили се студенти. Как оценявате ролята на КТБ АД и на г-н Василев за подобряване на взаимодействието между бизнеса и университетите в България?
Три много важни неща прави г-н Василев за УНСС. Първо, той е член на Настоятелството на УНСС и като такъв ежегодно дарява от личните си средства 100 000 лева за талантливи студенти. Той осигури компютри и съвременна материална база за специалността „МИО”. Трето, той е може би единственият, изявен от банкерите и от бизнесмените, който дългосрочно подпомага обучението на студенти в България. Г-н Василев присъства на връчването на дипломи в УНСС, награждава с персонални компютри изявени студенти, подпомага ги със стипендии, кани ги на работа в Корпоративна търговска банка АД, с което дава шанс за реализацията на най-
добрите сред тях. По този начин той подпомага нашите усилия да свържем обучението с практиката. Корпоративна търговска банка АД присъства във всичките ми последни книги като добър пример. В това отношение няма никакви съмнения. Аз се възхищавам на г-н Василев.
 
Да се върнем отново към Вашата личност. Бил сте заместник-председател на Националната агенция за акредитация и оценяване при Министерски съвет на Република България. Разкажете повече за дейността си там?
От 2008 г. съм заместник-председател. Първият успех е, че Агенцията стана член на Европейската асоциация за осигуряване на качеството на висшето образование (ЕNQA) на страните членки на Европейския съюз. Разработихме нова, различна оценъчна система, защото съществуващата до този момент имаше сериозни недостатъци. В началото на 2013 г. Националната агенция за оценяване и акредитация (НАОА) беше домакин на заседание на Управителния борд на Европейската асоциация за осигуряване на качеството на висшето образование (ENQA) и се оцени високо създадената от нас цялостна нова критериална система – институционална,
програмна, за докторати.
 
Какви са проблемите във висшето образование в България, пречупени през Вашия опит?
Проблемите са различни. Висшите училища са много на брой, като голяма част от тях са „слаби”. Приемът не е съобразен с потребностите на практиката. Вече почти няма инженери, а други специалности са пренаситени. Финансирането на висшето образование е все още на калпак, количествено. Имаме 10 – 12 университета, които са много близо до европейското равнище. Те са значително над средното ниво. Ако вземем за пример УНСС в София, той е на 13-о място в Европа и на 31-во място в света в класацията на 1000 бизнес училища на Висшия консорциум на 126 изследователски центрове и институти към Министерството на образованието на Испания. Миналата година УНСС получи отново най-високата оценка сред всички висши училища в България. Налице е както международно, така и вътрешно признание.
 
Кои бяха най-важните уроци, които научихте, и от кого?
Аз постъпих в УНСС като голобрадо момче през 1962 г. Това беше първото ми работно място. Имах много бързо израстване. През 1962 г. станах асистент в университета, а през 1979 г. вече бях професор. През 1977 г. станах доктор по икономика, а на 40 години (1980 г.) ме избраха за ректор. Това, което съм научил от живота в УНСС, в „Химимпорт“, в банките, в Националната агенция по оценяване и акредитация е, че от мен винаги са очаквали върхови и безгрешни решения. Това е много трудно, а грешките струват много. Аз оставих университета със 109 професори, 1 академик и 1 член-кореспондент. Разбира се, че е трябвало да вземам трудни решения, но не се оплаквам – аз съм бил галено дете на УНСС и съм обичан в УНСС. Избран съм за ректор от 325 души, първият път само с 6 гласа „не”, а вторият - само с 3 гласа „не”. Смятам, че това е показателно и говори само по себе си.





Свързано

Предизвикани да успяват
От броя21.05.2021
Предизвикани да успяват
Арх. Весела Мирянова: Обсъдихме идеи за сътрудничество с Ричард Брансън още преди три години
Дизайн и култура15.12.2020
Арх. Весела Мирянова: Обсъдихме идеи за сътрудничество с Ричард Брансън още преди три години

Световноизвестният бизнесмен се е запознал с вариантите за партньорство с Артекс в проектите им Диамант 1, Диамант 2 и Диамант 3

Да споделяме мисли, емоции, красота, храна и вино е винаги обогатяващо
Дизайн и култура01.12.2020
Да споделяме мисли, емоции, красота, храна и вино е винаги обогатяващо

Никой не може да го каже по-добре от един италианец

Анна Мария Попова
При индианците ембера - машината на времето
Акценти09.03.2020
При индианците ембера - машината на времето

От Панамския канал до племето разстоянието е по-малко от час и... повече от осем века.

Магдалена Гигова Магдалена Гигова
Timeout
Акценти10.03.2020
Timeout

Каква е стойността на една секунда? Попитайте шампионите.

Натали - иконата!
Акценти07.03.2020
Натали - иконата!

За сакралната архитектура на тялото, дишането и всичко останало. Защото жената не е пол, а титла.

Соня Момчилова
Новите седем
Акценти02.03.2020
Новите седем

Най-масовият вот в историята на човечеството показва, че легендите не са това, което бяха... или как над 100 милиона души гласуват за Великата китайска стена.

Магдалена Гигова Магдалена Гигова
Виетнам, моя любов!
Акценти24.02.2020
Виетнам, моя любов!

Признавам си, че Азия никога не ме е привличала. Въпрос на вътрешно усещане. Когато обаче една от най-добрите ми приятелки ме покани да се присъединя към малка група, заминаваща за Виетнам, в съзнанието ми изплуваха спомени от детството и аз веднага казах... Да!

Любка Качакова
Кенго Кума и архитектурата на XXI век - част II
Акценти07.01.2020
Кенго Кума и архитектурата на XXI век - част II

Разказ за търсенето на уют, човечност и връзка с природата.

Ирена Комитова