Чорлавият чар на Сейшелите

Ако става дума за Сейшелите, и трите отговора за верни. Ама не съвсем. Защото за разлика от бургазлии например, местните хора прекарват всеки свободен ден на плажа. Наистина дъхоспиращите гледки захласват главно туристите, но креолите се гордеят с тях както италианците с Микеланджело. А що се отнася до опазването, сейшелците могат да бъдат пример за съхраняване на природата.

Но не мислете, че винаги е било така. Допреди петдесетина години кораловите плантации са били източник на строителен материал, големите морски костенурки – любим деликатес, а орехите коко де мер, които се въдят само тук – предпочитана стока за контрабанда. Когато обаче осъзнават, че раят започва да им се изплъзва, местните управници взимат спешни мерки.

Днес 60 процента от цялата територия на Сейшелите е национален парк, не можете да си тръгнете с някой от безценните им орехи, ако няма номер и холограмен етикет, и нито една къща не бива да е по-висока от палмата. Е, намират се някои изключения, но те изглеждат нелепо на фона на рошавата и неподправена красота в столицата Виктория.

Впрочем тя също е в списъка с любопитни детайли, свързани със Сейшелите. На мен лично най-много ми допадна фактът, че там няма нито един хищник или отровно животно. Споменатата вече Виктория е най-малката столица в света и не е нужно да сте бързоходец, за да я обиколите за няколко часа, а броят на забележителностите и` спира, преди да посочите пръстите на двете си ръце.

Освен че вирее единствено на блажения архипелаг, палмата Коко де мер е растението с най-едър плод в света – ядката му достига до 33 кг, а по „размах“ на клоните си оспорва първото място с палмата рафия – листата и` са дълги до 10 метра и по 4 метра широки. Щом съм събудила интереса ви към това чудо на флората, ще ви разкажа малко за него, преди да преминем към крачещата забележителност – гигантските сейшелски костенурки.

Ако здравият разум ви възпре да си тръгнете от Сейшелите с плод на палмата коко де мер, няма начин да не придобиете сувенир с леко пикантната форма на задни дамски овали. Те са навсякъде. Дори върху печата, който поставят в паспорта ви на влизане в страната. Дърветата са от семейството двудомни палми: на едното растат мъжки съцветия, а на друго – женски. Уникалната палма и необикновените и` плодове са обвити в митове и легенди. Очевидното сходство на мъжките и женските ядки със съответстващите им еротични форми е породило следната история: по време на буря, в късна доба, когато на улицата няма никого, палмите се сливат една с друга и правят любов. Но който стане свидетел на техните ласки, или ослепява, или умира. Затова желаещи да воайорстват липсват.

В „истинския живот“ опрашването става или чрез птиците, или с помощта на малките гущерчета, или хората се организират „да помагат“. В резултат се появява най-тежката и скъпа ядка в света, която се продава на туристите на цена между 200 и 600 евро. И парите са напълно оправдани, защото за пълното съзряване на женския плод са необходими 5–6 години. После орехът пада на земята и прораства след шест месеца. За да започне да дава плодове, на палмата са и` необходими поне 15 години, но понякога дървото „се кандърдисва“ по половин век. Не е чак толкова много, като се има предвид, че живее до 200.

В колониалните времена коко де мер се смятали за лична собственост на краля и ако някой ги криел, рискувал да му отсекат ръцете. Съгласно друга легенда не ябълката, а това бил забраненият плод, който Ева предложила на Адам в райската градина. До този извод е стигнал британският генерал-майор Ч. Дж. Гордън, твърде вярващ човек, който посетил Сейшелите през 1881 г. и забелязал възбуждащите им форми. Вероятно тъкмо заради тях местните жители са убедени не само в лечебните свойства на ореха, ами и в качеството му на афродизиак. Всички тези неща ги научих в резервата „Вал де Ме“ на остров Прален (както го произнасят на креолски).

Освен голокраката сова, която се е смятала за изчезнала, но през 60-те години на ХХ век внезапно се появила, ендемични птици са сейшелският черен папагал и сейшелската пойна птичка. Стотици наблюдатели на пернати се взират в биноклите си, за да ги съзрат. Другото типично за островите животно няма как да не бъде забелязано с просто око. Най-тежката сухоземна костенурка, обитаваща дивата природа, гордо пристъпва със своите 304 килограма и сякаш се усмихва на името, което са й дали местните – Есмералда.

Гигантските сейшелски костенурки се оказват изключително дружелюбни. Те не само се радват на всяко подадено им клонче или плод, ами като истински домашни любимци предпочитат да ги галят по челото или по гушката. И ако лобът им е твърд и грапав, то под брадичката кожата е неочаквано мека. Ако сте виждали тези великани, подобни на праисторически животни, на Занзибар, Мавриций или Реюнион, знайте, че те са пренесени там от Сейшелите.

Един английски Робинзон нагледно показал как от няколко костенурки може да се развъди цяло стадо, а безлюден остров да се превърне в национален парк. Името му е Брендън Гримшоу. През 1962 година той си купил около 1 кв. км парче земя в Индийския океан за „зашеметяващата сума“ от 8 хиляди паунда. Преди да стане сейшелският г-н Крузо, бил редактор на вестник във Великобритания, пишел репортажи из цяла Африка. След това избрал доброволното отшелничество и до кончината си през 2012 година напускал остров Мойен само за да напълни тубата си с гориво за генератора.

Всъщност Брендън Гримшоу е свършил страхотна работа. Той еднолично обявил острова за резерват. С помощта на местния си приятел Рене Антоан Лафортюн посадил 16 хиляди дървета и изградил близо 5 км екопътеки. Инвестицията му в момента се оценява на 34 милиона евро. Британецът пожелал да бъде погребан на любимия си Мойен. Каменният му саркофаг е поставен редом с гробовете на двама незнайни пирати. На металните им табелки пише просто „Злощастен непознат“. При тази негова привързаност, разбирате защо е отказал на арабски шейх офертата от 50 милиона долара.

По пътеките към височините с най-красивите изгледи кротко се клатушкат гигантските домашни любимци на Гримшоу, които вече наброяват сто. Звездата е Джордж, който е доайенът със своите 150 години. Всяка костенурка си има номер на корубата. Него ще го разпознаете по цифрите 23 с бяла блажна боя.

Днес островът е част от природния резерват „Света Анна“, до който в лодка с прозрачно дъно се носите над феерични коралови плантации. Но благодарение на прозорливото завещание на Брендън има особен статут, чрез който се оказва „най-малкият национален парк в света“. В замяна на това има повече растителни видове на квадратен метър от което и да е друго място.

На пръв поглед историята на Мойен е екзотично изключение от всички правила, но всъщност подчертава най-важната цел на Сейшелите – да се пази природата.

Министерството на туризма насърчава политиката „един остров, един хотел“. Хотелиер може да кандидатства за ексклузивен достъп до малко кътче от остров, който иначе е отреден за природен резерват. Условието е да влага част от оборота си за възстановяване и подобряване на екологията там. В резултат хотелските вериги вече се конкурират, като финансират резервати за корали и екорейнджъри. Ендемичните видове се възвръщат постепенно като част от т.нар. проект „Ноев ковчег“.

И в това се крие крайъгълният камък на Сейшелите – те вече са накарали богатите да влагат доброволно във възстановяването на природата им. И да са щастливи от това.