+6 снимкиФелисити Астън: Любопитство oт Южния до Северния полюс

От броя23.04.2019

Фелисити Астън: Любопитство oт Южния до Северния полюс

Отнема ѝ 59 дни да прекоси Антарктика сама, поставяйки рекорд на Гинес като първата жена в света, която го прави без помощни средства

Андреа Пунчева Андреа Пунчева

Когато книгата ми излезе, имаше малко критика: „О, ама ти през цялото време разказваш как плачеш!“. След което говорих с известния британски изследовател Ранулф Файнс (братовчед на актьора Ралф Файнс – бел.ред.), който дойде при мен и ми каза: „И аз плаках много – само че не го бях разказвал“.

Фелисити е англичанка, омъжена за исландец. Тя е изследовател, а през 2012 г. става носител на рекорд на Гинес.

Още пътувания до Южния полюс: HER Planet Earth - една различна женска мисия до Антарктида

Фелисити бе в София по покана на EY (Ernst & Young) България. Интересната дама е била и на двата полюса и напук на целия студ, мен горещо ме гложди един въпрос, който взема превес над всички останали.

Фелисити, на обикновените хора и двата полюса звучат като голямо, бяло, ужасно студено, равно пространство с много лед. Каква всъщност е разликата между тях?

Толкова се радвам, че ме питате! Истината е, че разликата е огромна. Да, и двата са много студени и са равни и бели, макар че Антарктика всъщност е като много голямо полукълбо: по бреговете е на нивото на водата, но колкото повече приближавате центъра на континента, толкова повече се увеличава надморската височина и достига до 4000 м. Това е и по-студеният от двата полюса, но не се усеща толкова, защото е сухо. Тя е неподвижна маса лед, докато Северният полюс представлява плаващи големи късове по средата на Арктическия океан. Влажно е, така че студът ти влиза в костите. Но пък там животът може да се окаже навсякъде около теб – има полярни лисици или пък във водата може да се появи някоя рибка. На Антарктика си абсолютно сам. Мисля си, че ако ме спуснат със завързани очи на някое студено място, веднага бих познала кой от полюсите е.

Също по покана на EY в България беше: Майлс Хилтън-Барбър, незрящият приключенец

фелисити астън, полюс, експедиция, EY

Винаги ли е студът, който ви влече?

По-скоро е въпрос на любопитство, търся места, които са непознати, в нищото. Била съм и на топли места като Амазония например, но важното е да е ново място. Виждам на картата Курилските острови или Камчатка и си казвам: „А там какво ли има?“

А там какво имаше, когато стъпихте на Антарктика в началото на 59-дневната експедиция?

Нищо. Любопитно е: бях ходила на спортен психолог с идеята да се подготвя, доколкото е възможно, за психологическите промени и преживявания. Мислех, че съм готова за самотата, която предстои, но от първата си минута на Антарктика осъзнах, че съм абсолютно неподготвена. А имайте предвид, че това не беше първият ми път на Южния полюс – там бях прекарала приблизително 3 години веднага след завършване на университета. Знаех добре какво представлява континентът. Но не говорим тук само за самота в смисъл, че ти липсват близките. Това е един цял нов вид самота и тя е абсолютна. Даваш си сметка, че в близките няколкостотин километра – на каквото разстояние се намираше от мен базата на учените – не просто няма други хора, ами няма животни, на тези температури не оцеляват дори и бактериите. Страшното е не само, че ти липсват близките – с това някак се справих, но осъзнаването, че си напълно и тотално отговорен за съдбата и благосъстоянието си, вероятно за първи път в живота си.

Срещнете се и с: Бек Уедърс, по-силен от смъртта

На теория имах сигурността от сателитния телефон, който ползвах веднъж дневно, за да им давам местоположението си, но реалността беше, че ако сега се нараня и им се обадя веднага за помощ, пак щяха да минат много часове, преди някой да се притече на помощ.

фелисити астън, полюс, експедиция, EY

Как ви се отрази това с напредването на времето?

Преминавах през много настроения. Дойде момент, в който си дадох сметка, че единствената ми компания е слънцето. То е над главата ти през цялото време и имаше моменти, когато започвах да му говоря. Както се шегувахме по-късно с приятели, не е толкова страшно, ако ти говориш на него, по-лошо е, ако то започва да ти отговаря... Един ден явно бях ходила до по-късно и позицията на слънцето се е била променила, защото в един момент с периферното си зрение хванах движение. Стреснах се. Ясно ми беше, че е невъзможно да е животно, погледнах и осъзнах, че това е сянката ми. Стана ми приятно, приех я като един вид другар, затова от онзи момент нататък съзнателно тръгвах по-късно и ходех до по-късно с идеята да виждам сянката си. На теория можех да се обадя на когото поискам по сателитния телефон, но дори и едното задължително обаждане в края на деня, с което известявах местоположението си, ми беше в повече. Операторът от другата страна винаги беше разговорлив, сигурно си е мислел: „Милата, за нея това е единственият човешки глас, който чува за цял ден“, но не можех да го издържа.

фелисити астън, полюс, експедиция, EY

Затова бях много лаконична, казвах: „Фелисити съм, намирам се еди-къде си, до утре“. После му се извиних, ако съм била груба, но нямах капацитета да си говоря за дреболии. Същото и с близките ми – ако се бях обадила на майка си, щеше да трябва да затворя телефона, и нямаше да мога да се събера след това. Каквато и да е емоционална стабилност би изчезнала, това беше моят начин да се предпазя. Цялото начинание така или иначе беше огромна емоционална въртележка, нямаше начин обаждането вкъщи да действа стабилизиращо.

Какво донесе краят на експедицията – радост, облекчение, тъга?

Знаете ли, не усетих нищо. Нямаше го чувството на триумф и после си дадох сметка, че това е, защото няма с кого да споделиш момента – някой, който да те потупа по гърба в този миг и да ти каже: „Браво!“. Обадих се по сателитния телефон и съобщих, че съм приключила, дадох им координатите си, за да ме вземат, а мой приятел, който отговаряше за цялата логистика, ми каза: „Фелисити, тук има топъл душ и червено вино“.

Какво беше чувството, когато разбрахте, че сте влезли в Книгата на Гинес с нов рекорд?

Не го правех заради рекорда, моята лична мотивация беше да разбера дали мога. Ще ми се да кажа, че рекордът няма значение, но тези експедиции са ужасно скъпи. И освен ако не идваш от много заможно семейство, единственият начин е със  спонсорство от големи компании. За тях пък е важно да се асоциират с успешни, смислени проекти.

фелисити астън, полюс, експедиция, EY

Така че дори и моята лична мотивация да не е бил рекордът, той беше един вид връщане на инвестицията за спонсорите и изигра централна роля около планирането на експедицията. А и освен това впечатлява племенниците ми, за които „Леля Фелисити отиде до Южния полюс“ изобщо не е важно, не им мигва окото. Но като им кажеш: „Леля ви има рекорд на Гинес“... трябва да видите как им изскачат очите.

В дигиталната ера, в която имаме сателитни снимки на планетата, направени от Космоса, какво остава за вас, изследователите, да откриете?

От чисто информационна гледна точка – нищо. Наясно сме къде е всичко, но има много кътчета, за които не знаем какво има там, защото човек никога не е стъпвал. Още през XIX в., в ерата на Просвещението, обявяват, че науката е открила всичко. Нека тази грешка ни служи за урок, ако някога хората решим, че не е останало какво да бъде изучавано. Винаги има следваща стъпка, ново място. Ако наистина не можеш да откриеш непознатото в света около теб, ти липсва въображение.

Още пътешествия: Круиз с мегаяхтата Crystal Endeavor до Тропиците и Антарктида






Свързано

Най-доброто от SIHH 2019: Ulysse Nardin & Vacheron Constantin
От броя25.04.2019
Най-доброто от SIHH 2019: Ulysse Nardin & Vacheron Constantin

Последната част част от серия репортажни материали с най-интересното от изложението на ювелирното изкуство Salon International de la Haute Horlogerie

Емилия Колева Емилия Колева
Най-доброто от SIHH 2019: Richard Mille & Roger Dubuis
От броя19.04.2019
Най-доброто от SIHH 2019: Richard Mille & Roger Dubuis

Петата част част от серия репортажни материали с най-интересното от изложението на ювелирното изкуство Salon International de la Haute Horlogerie

Емилия Колева Емилия Колева
В търсене на преживявания в Западна Австралия
Гурме15.04.2019
В търсене на преживявания в Западна Австралия

Kакво общо имат кенгуруто, виното, гурме храната и китовете

Мартина Захариева
Най-доброто от SIHH 2019: Montblanc, Panerai и Piaget
От броя12.04.2019
Най-доброто от SIHH 2019: Montblanc, Panerai и Piaget

Четвъртата част част от серия репортажни материали с най-интересното от изложението на ювелирното изкуство Salon International de la Haute Horlogerie

Емилия Колева Емилия Колева
Повест за два битера
Гурме11.04.2019
Повест за два битера

... и за трима германци. Преди два века един от тях създава легендарна рецепта, смятана после за завинаги изгубена, а днес чрез обратно инженерство двама други я възраждат  

Запознайте се с Н.Пр. Сри Астари Расджид, посланик на Индонезия
Акценти10.04.2019
Запознайте се с Н.Пр. Сри Астари Расджид, посланик на Индонезия

Тя е артист с изложби на биеналето във Венеция, в Лондон и Париж, успешен дипломат, бизнесдама и един от най-широко скроените хора, които ще срещнете

Андреа Пунчева Андреа Пунчева
9 неизбежни тенденции за 2019 - част 2
Мода08.04.2019
9 неизбежни тенденции за 2019 - част 2

Говори модният подиум: ето как ще изглеждат пролетта и лятото

Емил Христов Емил Христов
Най-доброто от SIHH 2019: Hermes, IWC Schaffhausen & Jaeger-LeCoultre
От броя07.04.2019
Най-доброто от SIHH 2019: Hermes, IWC Schaffhausen & Jaeger-LeCoultre

Третата част от серия репортажни материали с най-интересното от изложението на ювелирното изкуство Salon International de la Haute Horlogerie

Емилия Колева Емилия Колева
гоСТОЛюбив
Дизайн и култура05.04.2019
гоСТОЛюбив

Визуални документи на гостите на Дарик

Константин Вълков