От броя09.07.2018

По-силен от смъртта

„След гибелта на толкова хора, след като самият той –  не веднъж, а три пъти – бе обявен за мъртъв, нравствената сила на този човек се извисяваше над всичко познато… Той бе преживял ужаса, без да загуби и частица от остроумието и човечността си.”   Дейвид Брашиърс

+2 снимкиПо-силен от смъртта

Когато Бек Уедърс достига Терасата, характерно заравнение на височина 8412 м по билото на Югоизточния хребет на Еверест, слънцето вече е над хоризонта повече от час. Попадайки под лъчите му за първи път този ден, Бек осъзнава, че положението е наистина сериозно. Преди година е претърпял хирургическа намеса за коригиране на зрението. В течение на експедицията бе разбрал, че в резултат на операцията и ниското атмосферно налягане на по-голяма височина вижда все по-лошо и по-лошо. Независимо от това, се катери добре, чувства се все по-силен и не иска да се предава предварително. Вчера нещата се бяха влошили съвсем: виждаше само на около метър пред себе си, но превъзмогна и това: приближи се до предния катерач, слагаше крак в стъпката му веднага щом той го отмести, и стигна до лагер 4 на Южното седло. Приложи същата тактика и когато в 23:30 се отправи към върха.

1

През нощта катери с добро темпо, но слънчевата светлина промени всичко: зрението му е по-лошо от всякога, тъй като при честото разтъркване на очите ледените кристалчета, попаднали в тях, разкъсват и двете му роговици. Едното му око е напълно замъглено, а с другото едвам вижда, и то без чувство за перспектива. Разбира, че ако продължи нагоре, излага на опасност не само своя живот, но и този на другите катерачи. Въпреки това още не е склонен да се раздели с надеждата за изкачване на върха. Ако изчака половин час, вероятно зрението му ще се подобри, след като слънцето се вдигне и зениците му се свият. И тази надежда умира, макар и последна. Цената й обаче е обещанието да не мърда от Терасата, докато Роб Хол, водачът на експедицията, не слезе да го вземе на връщане от върха. Цена, която ще се окаже прекалено висока. Но засега може само да чака. Часът е около 7:30. Роб вероятно няма да се върне преди 16 ч.

В Зоната на смъртта (над 8000 м), където количеството кислород е недостатъчно за поддържане на човешкия живот, борбата за оцеляване е преди всичко

надпревара с отлитащото време.

Бек тръгва от щурмовия лагер с две кислородни бутилки, всяка от които при икономична употреба би стигнала за около 5–6 часа, т.е. докъм обяд. В конкретния случай навярно и по-дълго, тъй като Бек не се движи и може още да намали притока на кислород. Липсата на движение обаче не е по-малък проблем. На тази височина силите на катерача не се възстановяват, дори когато седи и диша кислород. Неподвижността го прави още по-уязвим от студа, а студът изпива силите. Да седиш и да не правиш нищо е толкова по-приятно от това да се изправиш и да вървиш. Затова стоенето на едно място по каквито и да било причини е нежелателно, но Бек продължава да чака Роб, макар че съекипниците му, които са се отказали от изкачването поради напредналото време, минават покрай него по обяд и му предлагат да слезе с тях. Не тръгва и с Джон Кракауер, който го намира на Терасата в 16:45 ч. по пътя си към последния лагер, въпреки че времето очевидно се влошава. Едва след около половин час поема надолу, теглен с късо въже от един от помощниците на Роб.

Вижте още: Студът моят топъл приятел

Водачът Майк Грум намира Бек толкова покрит със сняг, че го разпознава едва когато Бек го поздравява. Бек е практически сляп и постоянно стъпва в пропастта. Единствено въжето, свързващо го с Грум, го задържа да не полети в нея. Но трудното тепърва предстои. Макар и да слизат бавно, те стигат далеч – на едва 60 м от лагера. Техният познат Джон Кракауер  е достигнал благополучно лагера само петнадесет минути по-рано, но през тези петнадесет минути  бурята, която се е надигнала над Еверест, преминава в ураган и видимостта се влошава до няколко метра. Минава 19 ч., кислородът на всички е изчерпан, настъпва нощта. Водачите знаят, че лагерът е на запад, точно срещу вятъра, но да вървиш срещу ураган, не е лесна работа и групата загубва посока.

Да пътуваш в полярна класа

Лута се из Южното седло чак до полунощ, когато небето се прояснява за кратко и тези, които все още имат сили да се движат, тръгват към лагера, за да повикат помощ. Бек и още четирима катерачи остават да лежат на леда зад неголям камък и да чакат на източния край на седлото само на 300 м от лагера – разстояние, което при тези условия, ако можеха изобщо да вървят, би им отнело половин час. Всички са в състояние на крайно изтощение. Помощта идва, но състоянието на катерачите е толкова лошо, че спасителят Анатолий Букреев може да води само по един. Докато го чака да се върне, Бек се раздвижва, изправя се срещу вятъра, разперва ръце и извиква: „Разбрах всичко!“. Секунди по-късно е отвят от вятъра извън обсега на светлината от челниците на групата. Повече не го виждат. Анатолий се връща, взема още двама от бедстващите катерачи и към 4:30 сутринта се прибира с тях в лагера. Ясуко Намба, втората японка, покорила Седемте върха, е оставена безжизнена на мястото, където групата прекарва нощта. Считат, че за Бек няма надежда.

Независимо от това, около 9 ч. спасителна група тръгва към Бек и Ясуко. Намират двете тела частично затрупани и макар че и двамата все още дишат, спасителите преценяват, че не е възможно да оживеят – мнение, потвърдено по-късно и от останалите членове на експедицията.

За втори път Бек е отписан от живите.

Късно същата сутрин в лагера пристигат Тед Бърлисън и Пийт Атанс, световноизвестни алпинисти и водачи, които са прекратили изкачването на своята експедиция, за да се притекат на помощ на пострадалите. Помощ идва и от екипа на IMAX, който снима филм за Еверест: ръководителят и режисьор Дейвид Брашиърс, чиито думи виждате в началото на този разказ, без колебание предлага на оцелелите и спасителите всички запаси на екипа си. Неговите кислород, храна, радиостанция и медикаменти са складирани на Южното седло, а предлагайки ги, режисьорът застрашава собствения си проект на стойност 5.5 милиона долара. За съжаление, не всички са склонни да помагат. Докато Дейвид се опитва да предаде съобщението до лагера на Южното седло, батериите на радиостанцията на оцелелите се изтощават и връзката е прекъсната. Дейвид се свързва с южноафриканската експедиция, чиито палатки са на няколко метра встрани от пострадалите и която има работещо радио, с молба да го дадат временно на Джон Кракауер. Ръководителят на южноафриканците Ян Удъл отказва. Брашиърс е бесен: „Не искахме от него да напусне спалния си чувал или да излезе от палатката си, просто да даде радиостанцията, но той отказа.“

2

Докато част от оцелелите катерачи поемат към по-ниските лагери, шерпите и Анатолий се опитват да достигнат бедстващите високо по хребета. За съжаление, усилията им са безуспешни – четирима, сред които двамата ръководители на експедициите и един водач, остават завинаги в прегръдките на планината. Но към 16:30 ч. се случва невероятното: Бек Уедърс достига лагера сам, макар и да изглежда като

„мумия от евтин филм на ужасите“.

Той е лежал на леда, изложен на безмилостния вятър в продължение на повече от дванадесет часа, но не се е предал. Малко по-рано този следобед Бек е излязъл от безсъзнание и халюцинирайки и е „видял“ цялото си семейство. Не си спомнял нищо от предното денонощие, но след като осъзнал къде е и в какво състояние е, решил, че ако сам не си помогне, няма кой да го стори. Изправил се и почти сляп тръгнал право срещу вятъра. По чиста случайност двадесетина минути по-късно се натъква на лагера. Ако беше тръгнал в обратна посока, само след 20 м щеше да падне по 2100-метровата източна стена на Еверест. Бек е посрещнат, прегледан от лекар и настанен в празна палатка. Завиват го с два спални чувала, поставят в тях няколко бутилки гореща вода и му дават да диша кислород. Пулсът в сънната му артерия, последният пулс преди човек да умре, едва се долавя и никой не очаква той да преживее нощта.

Още от същото: Тя не е луда

На другата сутрин, малко преди за започне слизане към по-ниските лагери, Джон Кракауер се отбива до палатката на Бек с очакване да намери труп. Вратите на палатката са разтворени и тя е съборена от вятъра, но когато надниква вътре, открива, че Бек е още жив. Лицето му е подуто, а верижката на часовника е прекъснала притока на кръв към дясната му китка. Виковете му за помощ са отнесени от вятъра, но макар да е бил непростимо изоставен сам, Бек отново бе отказал да се предаде. Дават му чай и му поставят инжекция дексаметазон, стероид с чудодейно действие срещу височинна болест, и за всеобщо удивление той не само се изправя, но и може да върви сам. Обличат го, затягат осигуровката му и започват да се спускат с него по 1200-метровата западна стена на връх Лотце. На около 7500 м височина ги посрещат други двама елитни алпинисти, членове на екипа на IMAX, американецът Ед Вистърс и австриецът Роберт Шауър, и поемат Бек от изтощените спасители. В лагер 3 към тях се присъединява Дейвид Брашиърс, тъй като състоянието на Бек е много лошо, а предстои много стръмно спускане. Самият факт, че Бек е оцелял три пъти, е невероятен, но той тепърва ще изуми спасителите си със силата на своя дух.

Докато тримата алпинисти буквално местят краката му по стената на Лотце, той възкликва: „Не е за вярване! Аз катеря с мегазвездите в алпинизма!“. Ед е изумен от силата на духа му и когато му го казва, чува: „Ед,

след като умреш, всичко друго е на аванта“.

Но и това не е всичко. Малко след началото на спускането той споделя: „Знаеш ли, Дейвид, платих 65 000 долара, за да бъда тук. Когато тръгвах от Далас, казах на жена си: „Пийч, 65 000, за да изкача Еверест. Толкова струват един крак и една ръка“. И добавя: „Но предполагам, че спазарих ниска цена“. Спасителите не могат да повярват, че този едва жив човек, три пъти изоставян като мъртъв, им разказва вицове. Бек е патолог и много добре съзнава в какво състояние се намира, но не престава с шегите и дори иска да изпее „Колона глупаци“. Не се оплаква, не обвинява, не крие благодарността си, проявява разбиране, че друг човек ще бъде взет от първия спасителен полет на хеликоптера, макар да няма гаранция, че ще има втори. Колко нравствена сила е необходима, за да можеш да направиш всичко това?

Стресът от изкачване на най-високите планини в света наистина разкрива истинската ти същност. Високо по зъберите на тези върхове не остават сили да играеш роля. Маските падат и оставаш такъв, какъвто си. Затова Дейвид Брашиърс не крие възхищението си: „Ако мога да бъда и една десета от това, което Бек беше през този ден, щях да бъда достоен човек“.
 






Свързано

Свеж дух за свежо лято
Красота11.07.2018
Свеж дух за свежо лято

Ще промените представата си за летен отдих, докато лекувате тялото и съзнанието си с йога

Теодора Георгиева
5 идеи за вдъхновяващо начало
От броя16.07.2018
5 идеи за вдъхновяващо начало

Ето защо денят се познава по сутринта

Борислава Костова
Една нощ… зад бара
Гурме20.07.2018
Една нощ… зад бара

Посветен на всеки, помислил си поне веднъж  „Защо пък да не си отворя заведение?“

Андреа Пунчева
Един ден... зад кулисите
Дизайн и култура17.07.2018
Един ден... зад кулисите

Най-буквалното тълкувание на рубриката Backstage гостува на кукления театър за възрастни „Авеню Q“

Андреа Пунчева
Супер Марио
Въздух, суша & море29.06.2018
Супер Марио

Птица ли е, самолет ли е? Почти! Разговаряме с най-популярния пилот на България.

Стогодишни майстори на времето
Гурме28.06.2018
Стогодишни майстори на времето

Един ден от онези, които ни се случват веднъж или два пъти в живота… ако имаме късмет.  Един ден в дестилерията на 100-годишния коняк Louis XIII

Андреа Пунчева
Редакторска му работа
Акценти02.07.2018
Редакторска му работа

Събрали се на една маса "Жената днес", "Твоят бизнес", GoGuide и PREMIUM Lifestyle...За какво си говорят журналистите у нас, докато пият коктейли?

Андреа Пунчева
Team Spirit! 
От броя05.07.2018
Team Spirit! 

В разгара на световното първенство си припомняме няколко вдъхновяващи истории от футболните мондиали 

Методи Шуманов
Забраненото е позволено в духа на времето
Дизайн и култура28.06.2018
Забраненото е позволено в духа на времето

Руският фотограф Сергей Борисов с първа самостоятелна изложба у нас в "Квадрат 500"

Евелин Цанева