От броя03.10.2018

Момчето, което мечтаеше да е Супермен

Лиор Сушард за играта на ума, четенето на мисли и смисъла на живота преди шоуто му в София на 19 и 20 декември

Георги Тошев Георги Тошев
+3 снимкиМомчето, което мечтаеше да е Супермен

След първото му участие в Шоуто на Лари Кинг прочутият водещ възкликва: „Той е най-интересният събеседник, който съм имал!”

Барбара Стрейзънд го кани да бъде специален гост на юбилейния й концерт.

Ухажван е от политици, бизнесмени и светски величия по целия свят.

Лиор Сушард е на 36 години, живее в Тел Авив и няма време да се вземе на сериозно. Откакто е семеен, прекарва всяка свободна минута с най-близките. Посреща ме в сградата на модерно пространство за споделяне на офиси в центъра на Тел Авив. Асистентката му Ашли е организирала среща и всичко върви по план до момента, в който не се появява той! И всичко вече има друга логика.

Енергията му е помитаща, въпросите – точно в целта.Той е световноизвестен, печели добре, но отказва да се раздели с обикновения си живот. Типичният му ден е… работа. Пътува непрекъснато и първоначално не вярва, че го бия по посетени държави. 194 срещу 63 в моя полза. Но пък никой не може да се похвали с динамиката на неговия график – сега е в Тел Авив, утре в Ню Йорк, а след два дни в Монако.

„При мен кипи голяма лудница, но за да се реализира всичкотова, е нужна много сериозна логистика. Затова целият ми ден се върти около обаждания, имейли, срещи и, разбира се, през останалото време най-важно е да бъда със семейството си колкотосе може повече“, признава Лиор.Роден е в Хайфа, Израел. Там и до ден днешен живеят родителите му, има двама по-големи братя, единият е на 42, адругият е на 44. Обича „Супермен“, но като малък се чувства точно като Кларк Кент. Заклет почитател на „Междузвездни войни: Завръщане в бъдещето“. Като тийнейджър чете предимно книги за извънземни, прави научни експерименти. Докато допиваме кафето, разказва как другите деца много му се подигравали и го тормозели, защото го намирали за странен. Той пък знаел, че всичко ще се подреди в негова полза.

Лиор Сушард

Лиор, в какво състояние на духа ви намирам в момента?

В това, към което винаги се стремя: да съм позитивен и творчески настроен.

Кога за първи път прочетохте нечии мисли?

Не мога да кажа точно за първия път, тъй като това беше дълъг процес. В началото играех прости игри с хората. Например карах ги да си сложат зарче в ръцете, да си намислят цифра от него и аз трябваше да позная коя е тя, или да си сложат стотинка в някоя от шепите и аз да разбера в коя от двете е. Имам много силна интуиция и на секундата разгадавам начина им на мислене. Когато бях на осем, разглобих телевизора на баща ми, обичах да разглобявам неща, за да видя точно как работят, и в момента правя същото с публиката. Само дето не ги разделям на части физически, а ментално.

Защо не обичате да ви наричат магьосник?

Защото магьосникът прави номера с карти, разделя хора на две, кара ги да левитират. Всичко това се случва на базата на една илюзия. Менталистът използва надеждността на ума, разчита езика на тялото или още наречената невербална комуникация, занимава се с хипноза, затова разликата между магьосник и менталист е, че единият е усвоил триковете и умелата игра с ръце, а другият – играта с ума.

Прочетете още по темата: Менталист на сцената на Народния театър?

И все пак, какви са уменията ви, ако не магия?

Аз ги наричам способности и това, което правя, е да използвам петте си сетива, за да създам реалността за шестото. Ако човек знае как да разчита хората, може да постигне невероятни неща с това.

Защо това качество е важно?

Това ме влече, откакто съм на шест години. Аз обичам хората и обичам да виждам въодушевлението в тях. И да се върнем на въпроса с магьосника. Когато наблюдаваш фокусите му, ти не знаеш точно как ги прави, интересно ти е, но знаеш, че не са

истина. В моето шоу аз карам хората да мислят, създавам въпроси в главите им като: „Аз мога ли да направя същото?“, „Това нещо човешко ли е, или е паранормално?“. Това, което най-много обичам, е да виждам как хората след шоуто се събират и започват да мислят над това, което са видели, започват да поставят под въпрос света около тях, което за мен е невероятно. Обичам да радвам, да вдъхновявам и променям хората, като ги заразявам с позитивна енергия.

С Джордж и Амал Клуни

 

Знаете ли как да манипулирате умовете на публиката?

Да, това е една от техниките върху, които работя в момента, но когато казвам манипулирам, нямам предвид нещо лошо,тъй като всеки аспект на това, което правя, независимо дали е телевизионно или живо предаване, трябва да бъде позитивен.Трябва да събужда смях, да бъде вълшебно. Да бъде както комедийно, така и интелектуално и, естествено, винаги с позволението на човека срещу мен.

Вие сте много известен, имате много известни приятели. Кога този успех ви пречи?

Не вярвам в цялата концепция на известността, смятам, че човек трябва да е земен и скромен. Ние всички сме хора и сме равни. По принцип известността не ми пречи, понякога естествено ми създава неудобства, например не мога да отида до мола в петък вечер, защото хората започват да идват при мен, но през по-голямата част от времето се справям. Като цяло за мен успехът е нещо много субективно, защото за всеки значи нещо различно. Смятам че, за да успее човек, трябва да има дарба, да обича това, което прави, да има истинска страст към него, да има много късмет и, естествено, добра карма. Когато говоря за успех, изобщо не става въпрос за пари, защото за мен това е нещо съвсем различно. За някои да получиш един милион долара е успех, за други не е. При мен е малко по-духовно. За мен успехът е да имам възможността да развивам идеите си.

Тогава да говорим за нещо по-важно от буквалния успех: какво ви прави щастлив?

Когато приключа с някое шоу, публиката става на крака и започва да ме аплодира и това ме прави щастлив, защото съм им дал от себе си, оставил съм следа.

С Бил Клинтън

 

Има ли моменти, когато се чувствате сам?

Много добър въпрос. Разликата между момента, в който съм на сцената, и момента, когато остана сам в хотелската си стая след това, е огромна. Например правя шоу в Лас Вегас пред три-четири хиляди души и когато приключа, да речем, към дванайсет вечерта, всички искат да излезем някъде, но аз отказвам, тъй като имам полет на сутринта. Приоритетите ми доста са се променили,защото имам семейство и искам да се върна при него. Преди няколко години щях да остана във Вегас още няколко дни, но сега отивам и се връщам. Имам моменти, в които се чувствам сам, но понякога човек е хубаво да остане сам с мислите си.

А със страховете си?

Ще ви разкажа една история. От дете обичам два персонажа. Супермен и Питър Пан. Супермен е символ на силата, но в същото време той е и Кларк Кент, който е непохватен и спокоен точно като мен. Супермен съм аз на сцената, Кларк Кент съм аз, когато съм извън нея. Питър Пан, пък от друга страна, не иска да порасне, това е моят страх. Не искам да порасна и затова се опитвам да не изгубвам момчето в мен.

Как са подредени приоритетите ви в момента?

Изключително трудно е това с подреждането. Аз съм много странен артист. Нямам мениджър и агент. Имам екип, който ми помага страшно много. Камера екип, хора които подреждат сцената, хора, които се занимават със звука и с осветлението…и аз управлявам всичко това. Понякога просто се пускам по течението в посока развиване на нови идеи. Всичко това го движа през цялото време и понякога е много трудно да се пази балансът между личния и професионалния живот. Понякога се разминават, понякога са в синхрон.

Знам, че сте били в армията в Израел. Някога вашите способности помагали ли са ви на бойното поле?

Знаете, в Израел армията е задължителна за всеки, навършил осемнайсет години. За момчетата са задължителни три години служба, а за момичетата – две. Бях три години във военновъздушните сили, но, за жалост, няма как да навляза в подробности, защото е поверително.

Вие сте обиколили толкова много места, но живеете в Тел Авив, защо?

Аз обичам Израел, хората и Тел Авив, също така и семейството ми живее там. От географска гледна точка разположението на Тел Авив е много удобно за мен. На север е Европа, на изток са Япония, Китай, Тайланд, на запад са Съединените американски щати, Канада, Бразилия. Тел Авив е перфектният град за мен.

Често казвате: „Мисли положително, защото не знаеш кой чете мислите ти“, такъв е и слоганът на представлението ви „Безгранично“, с което ще ви видим в София на 19 и 20 декември. В собствения ви опит колко важна роля има позитивната настройка към живота?

Голяма. Обичам да говоря за карма, но не става дума за нещо духовно. Не съм от хората, които комуникират с духовния свят,нито мога да предсказвам бъдещето. Кармата за мен е по-скоропсихологическа. Тоест, аз вярвам, че ако ти даваш на хората,получаваш в замяна, и когато казвам „даваш“, имам предвид да дариш, да зарадваш, да помогнеш. Затова говоря толкова много за силата за позитивното мислене. Написах цяла книга на тази тема. Казва се „Четец на мисли“, има я и при вас в България. Там става въпрос за това, как можеш да използваш силата на своя ум в положителна посока, как можеш да подобриш интуицията,паметта си, но в същото време е и много забавна и изключително много се радвам, че е разпространена и при вас.

Можете да закупите билети за неговото представление ТУК.

 

Когато не отговаря на въпросите ми – а понякога и те не го спират – ми прави номера, отгатва неща, които няма как да знае, защото съществуват единствено в ума ми. И го прави с лекотата на човек, роден за това. Вече съм убеден, че е такъв, а съвсем скоро ще се убедят и почитателите му в България.

 

 






Свързано

Цената на съвършенството
От броя28.09.2018
Цената на съвършенството

Размисли по разликата между дизайнерска чанта и дизайнерско бебе

Евелин Цанева Евелин Цанева
Джаз, суинг и празници
Дизайн и култура28.09.2018
Джаз, суинг и празници

Акценти от Новогодишния музикален фестивал на НДК, който е посветен на 70 години от рождението на диригента Емил Чакъров

Теодора Георгиева Теодора Георгиева
Часът и мястото на службата са неизвестни
Акценти27.09.2018
Часът и мястото на службата са неизвестни

Комуникационният специалист Любомир Аламанов за офиса на гръцките плажове

Андреа Пунчева Андреа Пунчева
Michelin Guide за напреднали
Гурме21.09.2018
Michelin Guide за напреднали

„Не се нуждаете от сребърна вилица, за да ядете добра храна.“ – Пол Прюдом, кулинар

Евелин Цанева Евелин Цанева
Един ден… в цеха за мебели
Дизайн и култура03.08.2018
Един ден… в цеха за мебели

Тук думата шеф е забранена, а работата е отговорност на всички.

Босабол, октопуш и още странности за лятото
От броя01.08.2018
Босабол, октопуш и още странности за лятото

Горещите спортове са не само забавни и зареждат с енергия, но и са повод да подишаме чист въздух и да си набавим ценна доза витамин D.

Антония Стоилова Антония Стоилова
Високите градуси си отиват
От броя27.07.2018
Високите градуси си отиват

По препоръка на носителя на Рекорд на Гинес Пенчо Пенчев

Един ден… по лютите хълмове
От броя26.07.2018
Един ден… по лютите хълмове

Когато сетивата ти са едновременно във възторг и агония.

Антония Стоилова Антония Стоилова
Грац-градът в сянка
От броя19.07.2018
Грац-градът в сянка

Малко познатото австрийско бижу крие множество приятни изненади.

Цветелина Лилова